Топ потребители

Това със Стю Хам си е заигравка с публиката, не е освиркване. А и той е зъл гений, за който не знае...

Всъщност беше обратното - мониторите вече ги бях взел, а зорът беше да им намеря подходящия усилвател. А иначе според мен спокойно може да си отвориш канал в Youtube и да представяш подобни тестове и жалко че не си ми по-близо, иначе щях да ти дам един USB интерфейс (24bit/192kHz) с доста добри и безшумни предусилватели да го тестваш за известно време и да си кажеш впечатленията, ама да не разводнявам темата...може да продължим на ЛС.

TONY, Baby Thomas- именно. В гугъл транслейт не го откривам, но доколкото знам "STU" е освирквам, обиждам на някакъв жаргон. Публиката взима дейно участие в "постановката" с бурни освирквания при неговите изпълнения, особено при импровизациите му върху "Лунната соната", но не само. Комуникацията между публика и музикант е уникална и просто усещаш и те полазва кефа, който изпитват и двете страни от тази заигравка. Всъщност, получава се толкова добре, че повтаря същия "театър" още няколко пъти, на други концерти, върху същото парче. Там публиката вече е подготвена за предстоящото и се получават уникални моменти. А това, че е зъл гений е извън съмнение.

Освиркване на Стю Хам - WTF! Имало е нещо такова. Или поне изглеждащо така. During this concert when Stuart Hamm's name is announced, it often sounds like the crowd is "boo"ing him. They are not "boo"ing him, but rather "Stu"ing him- early in their touring days in the late 1980s after a concert when Hamm's name was announced, the crowd was cheering "Hamm, Hamm, Hamm". Guitarist Steve Vai grabbed the mic and yelled "Stuuuuuuu". The yell stuck ever since. Joe Satriani notes in this Live in San Francisco concert, "They 'Stu' him because they love him".

Май вече задълбахме в офтопик, ама последно... Понеже знам, че в мрежата все има някакъв тълковен речник, където синтезирано са обяснили какво са трелите, потърсих и срещнах синонимите warble, trill, shake...но мисля, че сравнително най-точно са го казали тук - "украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тонове". П.П. Трилерът също спада към мелизмите, но той е по-еднообразен, докато трелите (поне за мен) търпят развитие, а в изпълнението им от Данев включват дори и импровизация. Реално съм приел термина не като щрих, който може да се опише в нотни символи, а по-скоро в по-общ жаргонно-философски смисъл, сравнявайки бързата му импровизация на финала, с трелите на някой синигер или нещо друго летящо, дето чурулика бързо и технично.