Топ потребители

До голяма степен смея да се съглася с колегата. Навремето с жена ми бяхме клавирно дуо към бившата концертна дирекция 'Музика' с над 300 концерта из цялата страна. Синът ми се роди година преди да закрият въпросната концертна дирекция, но ние продължихме още известно време с концертите, а него го гледаше баба му. Жена ми категорично не искаше той да се занимава с музика, аз също бях на това мнение, но не щеш ли в детската градина госпожата казала на баба му, че е грехота такова музикално дете да не се занимава целенасочено (че и с двама родители музиканти за капак) и баба му на своя глава започнала да го води на уроци по пиано, понеже ние постоянно бяхме по пътищата. И от там се тръгна...после той продължи в музикалното училище и накрая взе висшето си образование с 2 специалности (пиано и орган). Както и да е, мисълта ми беше, че въпреки толкова години специализирано обучение, той самият стигна до извода, че няма смисъл да си вади хляба точно с музиката и сега работи нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с музиката, но взима повече пари от мен и жена ми взети заедно. Така че щом човек се чувства удовлетворен от живота по един или друг начин, винаги мога да му разбера мотивите, които са го накарали да зареже упорито 20-годишно занимание с една дейност и да се прехвърли на друго. И накрая, понеже са празници, пожелавам много здраве и весело изкарване на всички съфорумци!