Пасивните адаптери на електрическата китара имат DC съпротивление 5-15 килоома и по-висок импеданс за променлив ток (поради значителната си индуктивност), и са навити с стотици метри и километри проводник със диаметър около 0.06мм. В сравнение с това, дали средното "жило" на проводника ще има съпротивление 1 милиом или 10 ома, е в общи линии все тая.
Съпротивленията на входа на повечето апаратура имат една или повече от следните функции:
- Да предотвратят самовъзбуждане
- Да зададат максимална честота на Lowpass филтъра, който това съпротивление и паразитният входен капацитет създават, за да не "прихваща" апаратурата AM радио.
- Да ограничат входния ток.
Иначе, лампите/транзисторите си имат "pulldown" резистори към земя (или към каквото трябва напрежение) и работната им точка е така избрана, че при нормална амплитуда на входното напрежение, работят в клас A. Схемите с ОУ обикновено работят в клас AB, поради характера на ОУ, но най-често при липса на входен сигнал, са позиционирани в или около "средата" на работната си характеристика.
Важно е:
-Да ползваш кабел с добра екранировка и малък капацитет. Също на практика с безкрайно съпротивление между средно жило и оплетката (някои кабели имат утечка).
-Да ползваш здрави, хубави жакове, и от другата страна да имаш здрави, хубави букси.
Другото може да се причисли към популярните глупостички и ползата граничи с въображаема - нещо като ползата от това да си играеш, да екранираш с медно фолио китара с двойни адаптери (хъмбъкери) - уж има някаква полза, но като екранираш китарата на клиент, все се мръщи и смята, че нещо не си направил като хората, защото му се иска разликата да е поне забележима, а тя често не е.