Jump to content
Българският форум за музиканти

Evtim Djerekarov

Бавния процес на напредване

Recommended Posts

(Апелирам за избягване на коментари от сорта на "всеки си прави каквото му е кеф" и други, които се подразбират, имам за цел да правя градивна критика, както и да обсъдим гледни точки)

 

От известно време, като ходя да избирам китари и като гледам как момчетата си избират китари ми прави впечатление едно нещо - при свиренето на повечето от тях не може да се усети никаква разлика между звука на хубава и звука на лоша китара - просто свиренето често е не ученическо, не посредствено а направо доста лошо. Когато питам момчетата от колко време свирят, получавам отговори от сорта на 2 години, 3 години и т.н.

 

Прави ми впечатление(поне предполагам) че това се дължи на прекомерната употреба на дисторшън и прекалената пристрастеност към таблатури(и съответното неизползване на слуха).

 

Като резултат се получава свирене, което е:

1. Омазано(zamazando)

2. Неритмично

3. С Никаква динамика - няма тихо, няма силно, няма леко, няма рязко

4. Шумно(шуми се на всички излишни струни)

5. Вяло

 

Помня, когато бях на 15-на години, че се събирахме с много начинаещи китаристи в градинката пред блока с акустични ктиари в ръка и свирехме любими песни. Също така, по-големите от мен приятели, които свиреха на китара обикновено бяха китаристи на доста прилично ниво. Свиреха джаз мелодии, метъл, рок, блус и то приятно.

 

Какво искам да кажа? Искам да кажа(или поне да допусна) че китаристите от малко по-голямото от нас поколение(когато започваха) свиреха значително по-добре от младежите, които сега хващат китарата.

 

Защо? Нямаше таблатури, всеки слушаше касетКата, нямаше много ефекти, някои хора свиреха с някакво овердрайвче, кой каквото има...

 

Понеже има много теми, в които се обсъждат вечните дилеми от сорта на "акустична или електрическа китара", "трябва ли да започвам с метъл, или е добре да се започва с по-бавни песни", "ноти вс. таблатури вс. слух" и други подобни, мисля, че е добре да се споменат някои обективно съществуващи реалности, които нямат общо с конкретния вкус на китариста, или някакви други абстрактни принципи.

 

1. Дали ще се започне с електрическа или акустична китара е въпрос на лични предпочитания, но:

-акустичната китара по правило е по-трудна за свирене(механично, струните са по-опънати и т.н.), което развива доста ръцете и свойството за хубава артикулация(изразяване) с инструмента,

-акустичната китара очевидно е акустична и звучи точно така, както се свири на нея(ако приемем, че не е трошка).

-акустичната китара учи и на динамика - там винаги има тихо и силно, звънко и глухо, приятно и дразнещо.

-електрическата китара е с по-малък опън на струните, което я прави по-мека за свирене. Това може да доведе и до леко разглезване в началото.

-електрическата китара звучи красиво и приятно на чисто само тогава, когато е хубава и най-често скъпа. Повечето евтини електрически китари на чисто звучат грозно и безизразно. Дори сравнително евтина акустична китара, която въобще не звучи блестящо обикновено има значително по-приятен за слушане чист тон от евтина електрическа китара на чисто.

-прекомерното свирене на електрическа китара с дисторшън често води до вяло свирене без динамика и атака. Това се получава понеже дисторшъна(особено когато е в повечко) прави тихите и силните тонове еднакво силни и не можем да усетим разликата.

-електрическата китара, когато се използва умело е прекрасен инструмент, който дава много възможности.

 

По тази точка(китари и дисторшън) бих препоръчал на тези китаристи, които искат да се научат да свирят по-изразително и приятно(ако свирят на ел. китара) да използват лек овърдрайв, когато солират и се упражняват - овердрайв, който има тихо и силно, има леко и рязко. Тези типове овердрайв често звучат доста пръдливо, и гадно, когато на китарата не се свири както трябва - но точно с такъв овердрайв човек може да се научи да свири изразително. Дисторшън тип "самосвирка" не помага никак.

 

 

 

2. Слух, теория, ноти, таблатури.

-не е задължително един китарист да разбира от теория, за да свири добре

-задължително е да се знае теория, ако китариста иска да работи като китарист някога(особено когато не говорим за рок банди)

-познаването на теорията води до по-добро музиклално познание - знаеш каво чуваш, знаеш какво свириш, знаеш какво си представяш, знаеш как да го изсвириш, знаеш как да го запишеш на хартия.

-непознаването на музикална теория може да не попречи на китариста да свири добре, обаче често му пречи, когато трябва да работи с музиканти.

-музикалната теория не се учи като урок по история или математика. Тя е теория, която не струва нищо без да знаем как самата теория звучи. Затова трябва да се упражняваме и да знаем как звучат акордите, гамите, дори тоновете(при абсолютен слух). Трябва да се научим да се ориентираме добре по слух в музиката, използвайки знанието си от теорията.

-Човек, който има отличен слух и теоретична подготовка, може да бъде добър композитор, без да е добър инструменталист.

-Едно е да знаеш теория и да знаеш как тя звучи, съвсем друго е да знаеш как да изсвириш тази теория на китарата си - трябват упражнения с инструмента.

-таблатурите са удобни, но подвеждат. Таблатурите обикновено не съдържат много информация в себе си така, както нотите.

-Нотите са много полезни както за слуха, така и за музикалното въображение, но за бързото им разчитане се изисква доста упражнение.

-Човек трябва да разчита не само на таблатури и ноти, а и на слуха си.

-Дори някои от вашите кумити-китаристи, които нямат теоретични познания имат много развит слух за да свирят така. Този слух не са го развили от блещене в таблатурата - много са слушали и са свирили.

 

Като препоръка по тази точка бих посъветвал младите китаристи да не се захласват твърде много в свирене на 2 тона или акорда с много дисторшън тип джъ-джъ-джъ. Това може да изглежда добре но не води до научаване на много, нито до постигане на някаква изкусност с инструмента. Не казвам да не свирите тежък ритъм - напротив - свирете, но не забравяйте, че музиката не са изчерпва с това.

Добре е да се случва да си пускате някой и друг блус, лек рок(стил уайтснейк, дийп пърпъл), популярни песни и т.н. и да се опитвате да изсвирите не само солата а също така и ритъм китарата отдолу, дори и синтезатора, гласа, разложените акорди - използвайте слуха си. Пуснете си чиста китара или леко драйвче, с което могат да се свирят и акорди и действайте - играите си и с волюм копчето на китарата - като го усилите, драйва става повече, като го намалите, китарата става почти чиста...След малко практика, слушане и четене, неща като Amin7, Bmaj7, D7b5 и т.н. няма да ви изглеждат сложно, а и ще можете да си представите как звучат.

Edited by Evtim Djerekarov
  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз лично съм напълно съгласен по точка 1. По-добре е човек да почне да се учи с акустична китара поради изброените причини.

 

Също съм привърженик човек да притежава и двата типа китари и да се опитва да свири поравно и на двата. Наистина съществува този момент с разглезването при електричките, в смисъл че ръката ми отвикна от силния опън на струните на акустичната китара, съответно и техниката ми се позагуби ("отслаби" като че ли е по-точен термин), особено за легатата.

 

Другият момент при акустичните китари е ширината на грифа. Но той малко опира и до самия човек и размера на ръката му...

Edited by prayer4eto
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
........ мисля, че е добре да се споменат някои обективно съществуващи реалности, които нямат общо с конкретния вкус на китариста, или някакви други абстрактни принципи.......

 

-акустичната китара по правило е по-трудна за свирене(механично, струните са по-опънати и т.н.), което развива доста ръцете и свойството за хубава артикулация(изразяване) с инструмента,

.......

-задължително е да се знае теория, ако китариста иска да работи като китарист някога(особено когато не говорим за рок банди)

 

Всичко, хубаво - само израза "обективно съществуващи реалности" е субективно използван, както и част от впечатленията по-долу.

Например:

- на истински добра класическа или акустична китара с прилична настройка (особено за класическа китара с найлонови струни) никак не е по-трудно да се свири, най-малко от гледна точка опън на струните.

- има и китаристи, които работят без да са гурута (преекспонирам) в теорията.

 

Всичко останало, според мен, е точно казано - :girl_cray2: . И е хубаво да се вземе предвид в музикалното развитие на всеки един китарист, бил той млад, стар или начинаещ, напреднал :girl_cray2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много мерси Евтиме.Най накрая някой да се сети да просветли малко начинаещите дрънкачи (защото свирачи би било прекалено). Аз също съм от тях, наистина много хора си мислят че като сложат як дисторшън и като имат хубава китара и надънят волумето на мах ще звучат страхотно, което никак не е така.Аз също свиря от 2 години и не мисля че съм кои знае колко добър, да не кажа зле :thumbs_up: и аз си падам по по-тежките неща, но наистина не трябва да се забравят всичките останали жанрове на музиката.Сигурен съм че това ще е от полза за много като мен. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

@synchu

За класическите китари е така - да. Найлоновите струни не опъват много. Прости на металните струни за акустична китара(фосфор, фосфор-бронз) напрежнието е по-голямо от на никеловите струни за ел. китара, което ОБИКНОВЕНО е осезаема разлика, особено когато се правят бендове(особено с оплетена 4-та струна).

 

За другото - така е. Едно е, обаче, да не си гуру, друго е да нямаш хабер - че не няма и такива добре звучащи китаристи, де.

 

@krismana

Да, се надяваме, че ще има полза :thumbs_up:. Дано не потъне много, че да има кой да я чете.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вероятно си прав, само че какъв е смисъла да свириш нещо, дето не те кефи, ако няма да ставаш професионалист.

Аз никога не съм обичал особено кухарките, както и да свиря на "чиста китара", обичам яко дист с яко гейн.

И, да, имал съм повечето от проблемите, които описваш по-горе, някои от тях чак сега, на стари години, се хванах да ги оправям, но какво от това, нали свиря за кеф, а не за състезание. :thumbs_up:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Освен да се съглася с всичко написано, друго не виждам какво мога да направя :thumbs_up:

 

Аз лично се причислявам към категорията, която Евтим описва в началото на поста си - прекалено разглезен от таблатури и прочие глупости. Това е нещо, за което никога няма да спра да съжалявам. Напоследък се мъча да се отърся от тях, но наистина е трудно, ако веднъж си свикнал и си се пулил в монитора няколко години. Мога само да добавя колко е полезно свиренето с метроном - това е другото нещо, за което съжалявам. Аз много го подцених и напоследък се убедих колко по-готино и надграждащо е, отколкото ако човек просто си дрънка. Ритмиката се изгражда по този начин - това е друго, което ми куца много.

 

За блуса и динамиката - според мен Това е то, което помага най-много за динамиката. Колкото блусари да съм слушал, винаги ми прави впечатление едно - често се повтаря една и съща фраза (е не дословно, но основният мотив е един и същ), но с различна динамика, понякога с различни акценти. Което наистина няма как да се чуе с гейн, избичен до 11.

Share this post


Link to post
Share on other sites

@overhate

Моите уважения, обаче отговора на въпроса ти се крие в първите 2 реда(в скобите) от първото мнение в темата.

Ясно е, че има гледани точки като твоята. Целта на темата е да се подскаже малко на хората, които все пак искат да свирят по повече начини. Може би и да им каже някои неща, за които не са се замисляли. Накои хора искат да свирят за кеф, други пък може би си правят сметки да свирят по-скоро за някой лев, трети пък може да се кефят на лек рок, но все още да не усещат, че прекаляват с драйва.... Изобщо недей да изхождаш от твоите стремежи и вкусове, когато говориш общо. Въпреки че мисля, че свиренето с по-малко драйв помага дори и тогава, коато свирим тежка музика.

ПС: редактирахме го :thumbs_up:

 

@Icarus

Не се прави! Много прилично си свириш ;) .

За метронома - наистина помага много - те шредърите си го знаят от уроците на Петручи... :).

Иначе навсякъде има приложение - има едни много симпарични метрономчета с батерийки - много гот за упражнения на пейката пред блока в прохладен следобед...

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites
Моите ужавения

 

И моите също :thumbs_up:

 

Извън шегата, както виждаш, приемам, че има логика в това, което казваш и че много от проблемите съм ги имал и аз, така че е доста по-вероятно да си прав, отколкото да не си :)

 

Много от китарните виртуози даже препоръчват да се започне не просто с акустична, ами с класическа китара.

Но в крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка и цели.

Share this post


Link to post
Share on other sites

тва за многото дисторжън че е вредно е супер глупост , по тоя начин се чуват и наи малките закачания по другите струни и се научаваш да свириш мн по чисто :) а с динамика винаги може да свириш ако си добър :thumbs_up:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Начинаещите трябва да обърнат сериозно внимание на тази тема,защото тя несъмнено ще им помогне.Но е важно също да имат и добър учител.Аз започнах да свиря на 11 години.Имах много моменти в които исках да се откажа.За да се научиш да свириш на китара трябва да имаш голямо желание и естествено трябва да си ритмичен -казвам аз.

Истината е 1% талант и 99% труд :thumbs_up:

Share this post


Link to post
Share on other sites
тва за многото дисторжън че е вредно е супер глупост...

Според опитните китаристи не е глупост. Според китарните звезди и преподаватели, също не е глупост. Ако според тебе е глупост, това може само да означава, че все още никак не си в час с китарата, китарния звук и свиренето на китара(нали свириш от 6 месеца). Нищо лично.. Ако се имаш за прилично свирещ... запиши например началото на "The Deeper The Love" на Whitesnake - ритъм китарата там е доста приятна, и освен това изисква доста опит, усет и мярка, за да звучи добре. Сложи го в ютюб, за чуем. Като личен съвет, мога да ти кажа да се доверяваш малко повече на по-опитните от теб. На този етап едва ли ще можеш да им кажеш нещо, което не знаят. Най-много да ги разсмееш добре.

 

Нуждата от учител е несъмнена. Само учителя, обаче не върши работа. Той е човек, който може да дава задачи, да наблюдава развитието и да определя най-полезното за ученика, Останалото трябва да си го направи китариста сам.

Edited by Evtim Djerekarov
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Относно метронома - Sony Ericsson W810i си върви с вграден метроном :thumbs_up:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Та прочетох поста и...абе смешно или не аз познавам точно един китарист и той ми се явява само познат. Това за пейката пред блока звучи страхотно обаче на мен ми се струва, че в последните години доста е отмряла любовта към свиренето. Това обсъждах и с една от колежките - нейният мъж го давал китарист, сина й не искал да се научи, а и в компанията му нямало нито един китарист.

Не знам какава е причината - тези турбо фолк лайна бълвани, за да се източат парите на хората или по някакъв начин отмирането на любовта към друг вид музика или въобще непознаването на друг тип музика. Аз в днешно време по улиците виждам метъли, чалгари и хора слушащи хаус (wannabe чалгари). Не съм чул някой да се е похвалил колко яко блусче е слушал оня ден или колко яко е звучало еди-кое-си джаз парче. Дори когато съм хвалел блус пред приятели/познато отговора е бил или смях или някакви смешни опити да ме докачат. Това хора слушащи дет метъл (абсолютна повърня, ако сте фен съжалявам, това не е пеене) и хеви метъл (пък от метълите сякаш трябва да се очаква, че мразят всеки друг вид музика). И аз слушам метъл и то МНОГО метъл, ама като чуя нещо приятно и блусарско и умирам от кеф.

 

Това е от мен - с кеф бих практикувал с други китаристи ама като не мога да намеря никой в радиус от два километра, как да ги събера в градинката? То не че блока ми има градинка пред него обаче това е друг въпрос.

 

За метронома - върха на глупоста беше като попитах във "Фактор" и продавача ми показа някакъв за 145 лева. На кутията прочетох, че имал фенерче и часовник. Отказах се моментално. Аз искам цъкалка, а не рендето Вьорнер ебаси.

 

Едит: то не,че имам много време за практика обаче с желание всичко се постига, та време би се намерило.

Edited by Nordon
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето линкче към песента в ютюб:

 

Ако има желаещи може да и направим тема за упражняване на подобни по-завъртяни, сложни или любопитни рифове - според мен ще е забавно.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.