Jump to content
Българският форум за музиканти

lizardman

Members
  • Content Count

    492
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

17 Good

About lizardman

  • Rank
    изметта на обществото, отритнатият...манафа
  • Birthday 03/01/1989

Previous Fields

  • Инструмент
    kitarka

Contact Methods

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Profile Information

  • Gender
    Male
  • Location
    Пловдив
  • Interests
    Никакви.

Recent Profile Visitors

326 profile views
  1. lizardman

    Какво четете?

    Какво стана, тая тема нещо се забрави? Споделяйте какви интересни книжки четете, да може да си правим планове и да си точим зъбите. Аз лично скоро това четох. Херман Хесе - "Сидхарта" Мнооооого добър. Б.Ф. Скинър - "Отвъд свободата и достойнството"
  2. За не чак толкова големи обеми вече има онлайн хостинг сайтове, които предлагат по 50 гб безплатно. Човек вероятно може да си направи по няколко акаунта (аз поне съм си направил два в adrive) във всеки от тези сайтове.
  3. lizardman

    Какво четете?

    Нийл Деграс Тайсън - "Да паднеш в черна дупка" Бате Нийл е много голям. Чарлз Дарвин - "Произход на видовете чрез естествен отбор" Бате Чарлз е направо побъркан. Толкова зарибен по природата пич не знам дали има. Ошо - "От секс към свръхсъзнание" Бате Ошо сече лошо. На прицел е всичко, което хората дори не се замислят да поставят под въпрос.
  4. lizardman

    референдумът Белене

    А сериозно ли е да се решава от неспециалисти (политици), избрани от други неспециалисти? Сериозно ли е една държава да се управлява от хора, които имат мислене на човек от няколко века назад, а не необходимото за 21-ви век мислене? Изграждането на гражданско общество не става и няма и да стане... от само себе си. Ще стане единствено дотолкова, доколкото съставните части на това общество направят нещо, за да разширят съзнанието на колкото се може повече хора. Вместо това, всеки пише по форуми (и се вайка, когато е "на маса") колко е разочарован. Интелигентни и силно информирани хора не осъзнават простата реалност, че всичко случващо се е резултат от колективното мислене и (без)действие. Може би ако енергията за оплакване и дюдюкане бъде насочена към стимулиране на промяната, ще видим една по-приятна за живеене среда? И може би, ако извървим няколко крачки в тази посока, някой хубав ден ще спрем да говорим за гражданско общество и ще започнем да говорим за световно общество? Както говорим и за световен климат, световно биоразнообразие, световен прираст на населението, световни войни, световна икономика и т.н. - тоест световни (засягащи всички) проблеми. Аз лично смятам енергията, получавана от деленето на атома, за остаряла технология. Има много проблеми, свързани с нея. Смятам също, че държави като Германия на практика демонстрират нещо, което мнозинството хора все още продължават да твърдят, че е невъзможно. Лошото е, че нещата се правят много неефективно - с големи вятърни турбини, със съсредоточени на едно място огромни централи, вместо чрез децентрализация и с най-оптималните средства. Но несъмнено бъдещето е там и трябва да търсим развитие в тази посока, да решаваме проблемите на възобновяемите източници, вместо да гледаме назад. Често се прави грешката да се съсредоточаваме в обстоятелствата в даден момент, пренебрегвайки тенденциите. Но именно тенденциите са важното нещо. Ако не ги следим, значи не сме информирани. http://www.triplepundit.com/2012/11/cost-installed-solar-power-sinking-like-stone/
  5. Зависи си от контекста, но ето някакъв пробен превод. "Три четвърти, преминаващи в четири четвърти на четвъртия такт, след което отново се връща на три четвърти. (high-five предполагам, че не предава никакъв допълнителен смисъл, а е сложено само като езикова украса и евентуално за рима) Ако можете да броите до толкова". "Осем четвъртини сол, след това осмина пауза, повторете сол осмина, после свирете ла бемол на силните времена". Очевидно всякаква художественост, която е имало, се загубва при този суров превод, но поне като смисъл...
  6. lizardman

    Какво четете?

    Маршал Розенберг - "Общуване без агресия: Наръчник по ненасилствена комуникация" Ненасилствената комуникация е начин на общуване, който цели да достигне по-голямо ниво на свързване между хората. В огромна степен се различава от моделите на общуване, които хората заучават още от невръстна възраст и практикуват през целия си живот. Препоръчвам го безкрайно много на всички. http://www.youtube.c...h?v=XBGlF7-MPFI
  7. lizardman

    Какво четете?

    Габор Мате - "Когато тялото казва "не" В книгата става въпрос за вече получените чрез изследвания много научни данни за взаимовръзката между психологическите състояния (стрес, тревожност и др.) и много различни видове болести. Има интервюта с много боледуващи от тежки болести хора, в които се обсъждат начинът им на живот и характеристиките на личността им, с оглед на това дали те имат връзка със заболяването им ("Ако умът не може да каже "не", тялото го прави вместо него"). По този начин книгата кара човек да се замисли относно доста неща и води до някои прозрения относно начина на живот и мислене. Не е за всеки, тъй като си съдържа голямо количество информация, но определено я препоръчвам на интересуващите се от медицина, психология и/или пълноценно и здравословно (физически и психически) живеене.
  8. Изпадал съм в състояние да не ми се свири по седмица, дори и по няколко седмици. Това ме притесняваше преди време, но вече не. Има няколко основни принципа, които съм научил през годините. Те работят при мен и отразяват моята гледна точка. Може би ще работят и при други. Свири тогава, когато ти се свири. Ако не ти се свири и нямаш някакви задължения, които си поел/а, тогава не свири. Правенето на нещо, без да имаме мотивация и да изпитваме позитивни чувства, води до намразването му. Ако музиката е дългосрочно занимание за нас, не можем да си позволим да рискуваме да я намразим. Не отдавай значение на моментните си чувства/състояния. Когато нещо не ни се получава, се чувстваме по един начин. Омаловажаваме уменията си, изпадаме в нихилистично състояние и гледаме на задачите пред нас като на такива отвъд възможностите ни. Когато пък ни се получава, чувстваме обратното - много сме напреднали в уменията си, никой проблем не може да ни се опре и т.н. Тези субективни състояния, в които изпадаме, често са крайни. Но дори и да не са, трябва да ги припознаем като моментни психоемоции, които са се породили от моментните ни резултати при работата върху даден проблем. При промяна на тези резултати субективното ни състояние също мигновено се променя. Та... тези мисли, които всички имаме, не значат абсолютно нищо. Това, което има значение, е последователната работа, която вършим, изграждането на начини за справяне с проблемите, с които се сблъскваме, и удоволствието и културното обогатяване, които получаваме. Това са нещата, които са постоянни и остават у нас като качества на личността. Сега трябва да излизам, а пък изведнъж забравих какво още щях да казвам. Ако се сетя, ще пиша още. Поздрави.
  9. lizardman

    За човешките очаквания

    Тук се засяга темата за любовта, какво може да създаде ревност у човека, както и други интересни теми.
  10. lizardman

    Какво четете?

    Олдъс Хъксли - "Прекрасният нов свят" Много хубава книга. Започва малко тъпичко, лично според мен, но след това се превръща в много добро психологическо-социологическо разсъждение, над което си заслужава да помисли човек. Не толкова върху конкретните неща, описани в книгата, колкото върху логиката зад тях.
  11. lizardman

    За човешките очаквания

    Честно да ти кажа, все повече и повече забелязвам колко безкрайно много съм назад и как нещата, които съм счел за нежелателни и съм осъзнал на много нива, въпреки това се проявяват по всякакви начини. Обуславянето още от началото на живота ни е толкова всепроникващо и оформящо личността и характера ни, всекидневните ситуации така провокират автоматични отговори/реакции от наша страна, че промяната става нещо почти илюзорно. Нещо като утопия, но на ниво индивид. Но може би ако човек е искрен към себе си, ако е наясно с рационализациите, които правим, и стремежа ни да отбягваме неудобното, ако поставя на съмнение собствените си отговори и разсъждения/умозаключения, може би ще успее да постигне нещо. Но е твърде трудно това да се стори в завъртулката на ежедневието и всичките тревоги. Може би трябва да се отчуждиш от културната щампа и да идентифицираш себе си с други работи... Та така. Постът ти откликна у мен и ме провокира да похабя малко хАртия.
  12. lizardman

    За човешките очаквания

    В това видео обсъжда причините за конфликтите между хората и как можем да ги избягваме.
  13. lizardman

    Какво четете?

    Ерих Фром - "Изкуството да обичаш"
  14. lizardman

    За човешките очаквания

    Planeswalker, подозирам, че разбираме малко различни неща под "очаквания" и оттам идва разминаването. Ето какъв друг пример мога да дам: Вършиш някакво действие. Нормално е да очакваш определен резултат от него, иначе не би го вършил. Но как ще реагираш, ако не постигнеш желания резултат? Въртиш ключа, но колата не пали. Поправяш радиото, но то пак не иска да работи. Говориш с някой човек и му обясняваш определени неща, но промяна - никаква. Как реагираш в такава ситуация? Хвърляш радиото, ядосваш се на човека, риташ колата? Ако имаш очакванията, че това, което правиш, ще проработи, може и да реагираш така. Мнозинството хора наистина се ядосват на машините, когато те не правят това, което искат от тях. Но може да си кажеш и: "Не знам дали това, което правя, ще даде резултата, който желая да получа. Надявам се да го даде, но знам, че е напълно възможно и да не съм взел предвид една камара фактори или пък да съм сбъркал относно нещо, и така резултатът да не съответства на предположенията ми. Затова няма да блъскам машините или да се ядосвам на хората, ако не успея, а ще проуча защо съм получил друг резултат".
  15. lizardman

    За човешките очаквания

    Planeswalker, напълно съм съгласен с теб. За съжаление днес повечето хора са попаднали именно в такъв вид апатизъм, тъй като не могат да поемат емоционалната натовареност да мислят върху много от проблемите, които ни заобикалят. Ако погледнеш по-внимателно клипа, ще видиш, че Жак Фреско казва същото нещо - "Не очаквам от вас да приемате всичко, което се случва. Очаквам да се ядосате от случващото се и да разучите проблемите, за да се опитате да ги разрешите". Но забележи разликата (и това е всъщност част от поуката) - ако работиш върху даден проблем, вложиш огромно време и усилия, целия си живот дори, това не означава, че ще го решиш. Може да си мислиш, че след като си хвърлил толкова много енергия, трябва да го решиш или няма да е честно, ако не го решиш. Но в действителност няма значение колко си се опитвал и мъчил. Ако не си разбрал причината за проблема, вложените усилия нямат значение. Днес например всички се оплакват от държавата. Но държавата е такава, каквато е, и хората са с такова мислене, с каквото са. Това, което можеш да направиш, е да си кажеш: "Не ми харесва това положение, затова ще се опитам да го променя. Ще се опитам да разбера кое определя мисленето на хората и как могат да се подобрят условията на живот за всички. И ще работя върху това. Но дори и да посветя живота си на подобряването на света, това не значи, че ще имам успех. Затова няма да очаквам, че ще постигна определени резултати. Така ако не ги постигна, няма да се разочаровам твърде много и ще мога да променя методите си. Но това пак не ми дава гаранция за положителен резултат. Затова, в края на краищата, каквото и да се случи, ще знам, че съм направил всичко по силите си, ще съм с чиста съвест пред себе си, защото не съм се примирил с това положение на нещата". Представете си, ако Едисън е бил очаквал, че опитите му ще са успешни. Тогава едва ли е щял да може да прави хиляди опити, съответно да има хиляди разочарования, докато достигне до работещ резултат. Надявам се това да послужи като отговор и на ~DN.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.