Tozi Отговорено Февруари 18, 2010 Автор Отговорено Февруари 18, 2010 (Редактирано) Не е нужно импровизацията да е весела. Точно това и е специалното - отразява настроението и състоянието на музиканта и всеки път е различно. Редактирано Февруари 18, 2010 от Tozi Цитирай
Ивелин Отговорено Февруари 18, 2010 Отговорено Февруари 18, 2010 Така е, но весел имах в предвид друг смисъл - ок, да кажем обратното - ако си под силен стрес...примерно някой ти е сложил пистолет на главата - едва ли ще ти е до свирене (дори и на брутален дет-метъл)... Цитирай
Tozi Отговорено Февруари 18, 2010 Автор Отговорено Февруари 18, 2010 Именно тогава трябва да проявиш професионално отношение - концентрация и фокусиране. Аз например едно време по мафиотските години когато свирех по кръчми имах случай в който освен ,че замеряха оркестъра с бутилки , стреляха над главите ни. Ама това е една друга тема..... Цитирай
Steppenwolf Отговорено Февруари 18, 2010 Отговорено Февруари 18, 2010 Изобщо, бих добавил, че е бъгната в самото заглавие една тема за това, дали импровизацията или композицията е по-добра. Няма обективна дефиниция за добро и по-добро в изкуството и в частност музиката. Импровизацията е важен елемент за музиката изобщо. Примерно, Вангелис, който прави електронно-симфонична класико-нюейдж музика, залага много на спонтанната импровизация. Понякога най-прекрасните и "работещи" неща идват именно така. Цитирай
Tozi Отговорено Февруари 18, 2010 Автор Отговорено Февруари 18, 2010 Ами да. Мога да добавя Петър Ралчев, Ибряма, Теодосий Спасов да не говорим за "по-младите" като Альошата, Веско Риков от Кристали, Гъмзата. Също така Антони Дончев, Милчо Левиев, Панчо Владигеров. Наши видни композитори, импровизатори и интерпретатори (вариатори). Да не забравяме аранжиментите на Красимир Кюркчийски за Мистерията на Българските Гласове. Майстори! Цитирай
Лими Отговорено Февруари 18, 2010 Отговорено Февруари 18, 2010 (Редактирано) Много сте се разбъбрили, нещо! Я да чуеме един весел пример за спонтанна и масова импровизация(дори и с текста), случила се в нашто студио "Дилема" през 1988г. Горещо лято и много бира в студиото. В началото се чудиме кой къде е, но накрая се нацелваме! Аз избичвам едно спонтанно бирено соло(от 2:20), което така и не можах никога вече да повторя! Жега, е! Редактирано Февруари 18, 2010 от Лими Цитирай
Tozi Отговорено Февруари 18, 2010 Автор Отговорено Февруари 18, 2010 Много ценен запис - отразява адекватно българската действителност през '88. Само след няколко години щеше да има вече Любо Малковски и Ер Малък. И не само.... История - жива история. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.