"Авторски акорди"

[indy]

Знае ли някой други "авторски" акорди освен тези:

 

Джими Хендрикс акорд: 7/#9

Джеймс Браун акорд: 7/9 и 7/9/13

So What акорд /М. Дейвис/: Em7sus4

Електра акорд /Р. Щраус/: C#7/#9

[Steppenwolf]

Петрушка акорд (И. Стравински): F#/C като полиакорд (две мажорни тризвучия на тритонус едно от друго)

Мистичен акорд (А. Скрябин): C-F#-Bb-E-A-D (шестзвучие, квартова хармония)

Тристан акорд (Р. Вагнер): F-B-D#-G#

[indy]

Ако правилно разбирам:

Мистичния - нещо като С13/#11/no5

Тристaновския = локрийски

[Tozi]

Ето един Tozi авторски акорд:

 

G Bb E F D

[Ивелин]

Tozi акорд към Фа мажор ли го свириш?

[Tozi]

Фа мажор какво?

Акорд или тоналност?

[Greenleaf]

Шопенов акорд - в класическата хармония познат като D⁶₇, съставен от V-VII-III-IV степени, като се използва мелодическото положение, в което в най-високия глас е III степен. Много е як.

[Steppenwolf]

Това е дефакто доминантсептакорд с добавена секста, като квинтата не се свири, или 7add13. А според теб, защо в мелодията не е септимата?

[Ивелин]

Фа мажор какво - акорд или тоналност?

Нали акордите произлизат от скалите?

[Tozi]

Или обратното? Или и двете?

[Steppenwolf]

Ако се върнем назад в историята и тръгнем от най-простото - монофонична музика, през Средновековие и Ренесанс, по-скоро бихме заключили, че акордите, доколкото се отнасят до хомофоничната музика, произлизат от ладовете, понеже по него време вече е имало ладове, но не и акорди, а се е мислело изключително хоризонтално. По-късно акордите в полифоничната музика (при двуглас - непълни) са се получавали като резултат от засичането във времето на развиващите се мелодични линии, без да се съблюдава хармонична прогресия и функция, а само интервалите между гласовете от чисто акустична гледна точка да са консонантни съгласно тогавашната културна и строева еволюция. Т.е., не се е мислeло в акорди, нямало е тонална музика в смисъла, който днес разбираме, а модална; не се е и модулирало. Лека-полека обаче се прогресира към тоналното мислене. От друга страна, виждането на Жан-Филип Рамо в трактата му по хармония е, че всъщност хармонията е вродена в тоновете и предшества мелодията заради наличието на обертонове. Интерваловата им обвързаност по тази линия е била усетена на времето интуитивно, което е изиграло роля във формирането на ладовете, и основните им точки (4. и 5. степени) са общи за много култури. После идват и акордите. Шенкер и той говори за т. нар. "акорд на природата" (мажорно тризвучие), получаващ се от първите пет хармоника.

[Ивелин]

Природата освен съвършена, се оказа и позитивна с този мажор!

 

Тези интервали (непълни акорди) не са ли просто съзвучия? И ако акорд се строи на терци - какво е квартов акорд и какви фунциЙ притежава той?

[Steppenwolf]

Това е останало от Парашкев Хаджиев вследствие на следването на старите канони. Още в елементарната теория се почва с ограниченото виждане, че "акорд е съзвучие от поне три различни тона, които са или могат да бъдат построени по терци", или нещо подобно. Акорд обаче е всяко съзвучие от три различни тона! Може да имаш и секундови акорди - клъстерите. Конвенционалният терцов и функционален поглед понякога не е особено адекватен по отношение на съвременната музика, понеже той би видял един нетерцов самостоятелен акорд като задържане, например, а определянето на принадлежност към някоя функционална група (TSD) може изобщо да не се овенчае с убедителност и успех. Такъв поглед може да е грешен и за адекватен анализ на съвременни творби е нужно да се познава системата на композитора. Бях попаднал преди време на един линк с добре поднесен текст по въпроса, онагледяващ тези неща с примери от Скрябин, Прокофиев и др. Ще се опитам да си го спомня и да го впиша.

 

Сещам се за sus акордите, понеже вчера в един форум писах откъде идва цялата работа и защо няма такова нещо като sus6, което някои хора пишат, имайки предвид акорд без терца и със секста, а всъщност го намирам за нелогично. Та.. познатите sus2 и sus4 акорди могат да бъдат разгледани и като квартови акорди: C F G е всъщност обръщение на G C F. Тези акорди нямат толкова ясна определеност като стандартните тризвучия. Често се ползва D7sus4 (дом.), при което замяната на чувствителния тон на седма степен с устойчивия на първа ликвидира тритонуса и акордът не е толкова "придръпващ", но в конвенционалния тонален контекст разбира се си има функционален смисъл.

 

И тук нещата стават още по-интересни, понеже концепцията за обръщаемост на акордите с идеята, че имаш същия акорд, се разклаща, защото след обръщение акордът променя характера си, при което големите и съвременните нетерцови построения значително се изменят и дефакто не подлежат на обръщение. Тези неща ги разглежда Хиндемит в своя теоретичен труд, станал и основа на композиционната му система, критикувайки ограничеността на конвенционалната система по отношение на по-съвременната музика. Той също така не робува на ладове, а гледа от хроматичната гама, извеждайки значимостта на простите интервали и техните основи, от които се определя акордова основа за акордите, ако има такава, а от акордовите основи - тоналният център.

[Ивелин]

sus6 или sus13 изглежда неправилно, но е нещо като джаз съкращение, понеже в джаза sus2 е един вид 9-тата степен, която е добре залегнала по default в джаз-хармонията и самото означение sus се използва за 4-тата степен (пак по default). От където развитието (7, 9 след това "11-sus" и допълнение 13), след което се получава: sus (7/9/11/13) или sus/13 или sus13.

[Steppenwolf]

Постът ти ми изглежда малко объркан и набързо написан, та не съм сигурен какво точно искаш да кажеш. А и тук не говорим в частност за джаз. Преди повече от 4 години писах за буквените означения на акордите. А sus считам, че е по-правилно да се ползва в края на записа (обикновено се пише G7sus, не Gsus7). Локуми относно sus6 - тук. Буквеният запис обаче не е така стандартизиран, както нотацията.