Да ви видим сега автори...

[Свилен Бас]

^Да-а-а, след като си просто наблюдател на ситуацията, разбирам защо не разбираш ("правилно") какво се говори тук.

 

Няма да пиша много, а само - не ни мисли

[Адам]

Ооо, пич, моля те .. 'наблюдател' съм от 2 месеца, не ме отписвай толкова бързо. Сигурен съм, че все още съм доста по-навътре в нещата от теб. Видял съм доста, защото почти няма рок клуб в България, където не съм свирил с група и много добре разбирам какво се говори тук. Освен това примерът, който се опитваш да ми даваш, не ми допада, затова ще мисля! Ако искаш да се обърнеш лично към мен за нещо, предлагам да се аргументираш!

Редактирано Ноември 19, 2009 от Адам

[BlueZone]

От позицията на човек, който от 1996 г. свири по клубове, фестове и т.н. с най-различни групи, мога да кажа следните неща:

 

1. Преди 2002-2003 г. никой в клубовете не щеше и да чуе за авторска музика, освен от БТР, Сигнал и D2 примерно. На едно участие на нова година (2003/2004) дори щяха да ни изгонят заради такива неща, въпреки, че никой не беше упоменал да се свирят само кавъри.

Според мен, хората се радват еднакво много и на изпълнения 1 към 1, както и на добре направените кавъри - в този ред на мисли, много рядко случвам да чуя някой, който да прави кавър в истинския смисъл на думата. Мисля, че един кавър би могъл да каже много неща за стила на групата - вземете например Korn и техния кавър на Another Brick In The Wall - това за мен е едно чудесно показно за това, за което говоря.

 

2. Стойностна авторска музика в БГ аз не съм чувал много отдавна. Чак напоследък по Z-Rock чувам някакви тукашни неща, които ще отида и ще чуя, защото наистина ми харесват, но те в крайна сметка се заключават в творчеството на 2-3 групи. Реклама липсва - аз ако не слушах радио, никога нямаше да разбера за тези неща.

Ще си позволя постфактум да се разконспирирам, че бях член на "самозваното жури" за фестивала на форума. Мога само да кажа, че от всичките кандидатури (които изслушах съвсем обстойно по няколко пъти) чух ужасно много глупости и бози и съвсем малко наистина стойностна музика и със сърце и душа се застъпих за тези, които смятам, че правят нещо качествено, макар и да имаше спорове по тези въпроси. Хората, които ме познават, знаят, че не съм пристрастен към определени стилове и когато върша нещо, го върша както трябва, без да се водя от лични предпочитания и други субективни причини.

Да, хората обичат да им свириш познати неща, но когато им изсвириш авторска музика, която е конкурентна на тази, която те чуват по радиото, те и се радват и плащат за нея. И когато през зимата, на -5 градуса на открито събереш тълпа, която стои там един час на студа, за да слуша ТВОЯТА музика, тогава разбираш колко струва тя.

 

3. Имал съм късмета да свиря на немалко места в БГ и зад граница - на твърд хонорар съм свирил единствено по разни хотели, където става въпрос за регулярно свирене на заплата. Навсякъде другаде съм свирил на вход, обаче само извън БГ съм свирил на целия вход, а не на 40,50 или 60%, освен това не ми предлагат разбит, полуработещ 8-канален миксер с 1 и 1/2 работещи микрофона без стойки.

Аз съм съгласен да свиря на вход, защото смятам, че така е редно - това е пряко свързано с това, което човек предлага като продукт, както и с хората, които са склонни да го купят. Но това с процента от входа ми е абсолютно еквивалентно с просташкия БГ маниер да се събират пари за тоалетна по заведенията (за щастие все по-рядко се сблъсквам с такова нещо). Ако в клуба ми осигуряват необходимата техника, както и кадърен озвучител - ОК, нека част от входа е за озвучителя и за техниката, но другото вече си е чиста селска лакомия.

Най-простата маркетингова преценка може да покаже следните неща:

- Когато човек прави заведение, то би трябвало да е съобразил своята таргет аудитория и спрямо нея да измисля стратегията си - какъв тип ще е заведението, каква клиентела ще гони, какви ще са цените и какво ще се предлага там.

- Смисъла някой да прави заведение с жива музика е че: а)иска да се нагуши, защото така е видял, че става номера или б)е човек, който има ясна концепция и иска да предложи сцена, която да е взаимно изгодна и за двете страни. Когато иска да се нагуши - той мери нещата в бира и кренвирши и не го интересува друго => 60% от входа. Когато има концепция и собственика е наясно какво прави и как се прави - той върши всичко необходимо за да има реклама, техника, персонал и т.н. => 100% от входа и всички са доволни.

 

Който прочете дотук - благодаря за вниманието

 

П.П. Аман от звезди и псевдо-меценати!

[Tozi]

.... Във форума всички сме идеалисти, но на практика колко от вас ще откажат и са отказвали такова участие, а?

Аз.

[Tozi]

А някой ще излезе ли с предложение за решение на проблема?Конкретно?Какво да се направи?

[Бицев]

^

 

Кой проблем?

 

Не се заяждам: проблемите са безчет, но някой формулира ли поне един конкретен такъв?

 

Хайде някой да каже ясно и с едно изречение - на кой точно проблем да търсим решение? (За начало. После, като решим този, ще погледнем и другите проблеми)

Редактирано Ноември 20, 2009 от Бицев

[jiro]

Здравейте, от всичко което прочетох мога да обобщя следните проблеми:

 

1.Това ,че шефовете на клубовете са се събрали и са обсъждали хонорари и проценти от вход е много тревожно,защото днеска искат 40% от входа ,а утре могат да кажат че изобщо няма да плащат!

2.Дори и да свирим на 40%, което е доста неприятно( не забравяйте , че до скоро беше 20%), (за групите от провинцията не се осигуряват пътни) при липса на реклама (според Слинки ние сами трябва да си я осигурим???,а и според всички останали шефове на клубове), колко хора ще разберат за събитието и колко ще дойдат 10, 15 човека.И тогава започват приказките ама те БТР преди 5 години събраха 300 човека в моя клуб , а вие сте негодници и вижте колко човека дойдоха.За да дойдат много хора трябва реклама и то здрава това е сериозен проблем!!За тези неща трябва да се замислим!

3.Друг проблем е както каза един от колегите прекалено късния час на започване на свиренето в клубовете.

Ако е в делничен ден направо е безсмислено да се почва след 23.00 .Като започваме в късна доба възникват още няколко проблема Първо губим младата част от феновете което не е никак малко.Второ налага се да пътуваме до ранни зори за да се приберем , което крие доста рискове (кой клуб осигурява преспиване на групата)Не мога да разбера и друго казано е че ще се свири в 22.30 най -късно до 23.00 да се започва ,какво е това чакане на фенове до 24.00 и т. н.

4.В някои клубове искат наем за апаратури барабани и др. и пак рез от входа!!!

За сега се сещам за тези проблеми, надявам се че колегите ще допълнят и други.

 

 

Дерзайте смело, всичко е загубено!!!

[Slinky]

Както обича да казва един мой приятел - истината е някъде там. Относно всички изписани неща до тук по темата мога само да кажа на Кольо, Бицев и Боби Зашев. Доста ценни идеи, съвети и добро описание на ситуацията в цивилизования свят - такава, каквато там работи с успех. Благодарение на тази ситуация там се раждат групи и музиканти от които ние се учим и се стремим да бъдем като тях. Именно точно за това съм дал примера с AC/DC. Как може, група от техния калибър, които 1976 година, при вече 3-4 издадени албума, при голяма популярност да пътуват с един бус, да свирят ТРИ ПЪТИ НА ДЕН в разни клубове, кръчми и училища и от спечелените пари за деня да си платят само бензина и яденето. АМИ ЧУКНЕТЕ СИ ГЛАВИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ - IT'S A LONG WAY TO THE TOP IF YOU WANNA R'N R. Ами защо не си купите един бус и не тръгнете на турне в Европа - ето - няма граници, вземате си техниката, личните карти и тръгвате. Сега има интернет - свързвате се с всички клубове в една страна (Румъния например) и тръгвате натам. След това Чехия, Унгария, Германия.... И там като ви посрещнат с отворени обятия и ви кажат - колко искате да свирите на твърдо - 2000 евро или 3000, тогава плюйте нашите клубове. Като ви чуят само майспейса и почнат да валят покани, тогава значи сте велики. До тогава - формулата на AC/DC - три пъти на ден, за бензина и яденето. Доста съм агресивен, но аз се опитвам да предлагам нещо, което да е изгодно и за двете страни. Намирам вече достатъчно групи с които работим добре. Не са забогатяли покрай моя клуб, но и аз не съм забогатял покрай тях. Въпроса е да продължим да съществуваме и да има сцена.

[Slinky]

Здравейте, от всичко което прочетох мога да обобщя следните проблеми:

 

2.Дори и да свирим на 40%, което е доста неприятно( не забравяйте , че до скоро беше 20%), (за групите от провинцията не се осигуряват пътни) при липса на реклама (според Слинки ние сами трябва да си я осигурим???,а и според всички останали шефове на клубове), колко хора ще разберат за събитието и колко ще дойдат 10, 15 човека.И тогава започват приказките ама те БТР преди 5 години събраха 300 човека в моя клуб , а вие сте негодници и вижте колко човека дойдоха.За да дойдат много хора трябва реклама и то здрава това е сериозен проблем!!

Значи относно рекламата - групата си я подготвя и това не е според мен и останалите шефове на клубове. Така е навсякъде в цивилизования свят.

 

ето какво е казал колегата kitaratapesho

Здрасти!

 

Мисля, че по отношение на глобалното положение на музикалния бизнес и проекцията му върху клубния бизнес си на прав път. Така е в Ню Йорк - клубът предоставя сцена, ти си правиш каквото си искаш. Не ти плащат за нищо (освен питиетата на бара - по 1-2 на човек от бандата). Свириш на вход. Клубът го определя с договорка с бандата. Не плащаш за нищо, а ползваш - сет барабани, бас кубе, китарно кубе (най-често има избор от 1-2 за бас и китара), централно озвучаване + микрофони. Пиано (електрическо, акустично, роял) няма почти никъде. Ти си правиш флайери, плакати, майспейси, фейсбуци и въобще каквото те кефи, за да докараш хора на гига. Клубът печели от продажба на алкохол. Колкото по-известна е бандата, толкова повече смисъл има да се сложи по-висок вход. Чиста работа.

...........

 

Така е по света, не виждам защо да не е така и у нас...

 

 

 

Поздрави,

 

Петър

 

Ето и линк към темата - тя беше моя - http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=54887

Поздрави

Славчо

[BaMnupa]

Проблемът е, че нема пар̀а, а само 'дигаме п̀ара.

Какато бе казал един член на нам ква си полит-комисия от ЕС: "Еми стойте си бедни!"

Вече дори и не свиря така както като бях на 18-20. Освен от сантименталност. Трябва да се зарибяват хлапетата. Това е пътят. Изгубените възрастни си оттичат по канален ред. Дори ако ми писне някой от по-големите да ми купи китарата в другата тема, ще я продам кажи речи на половин цена на некое надъхано хлапе. Правил съм го три пъти досега, нема да ми е за сефте.

[musicman]

Аз смятам, че проблемът е там, че много хора не разбират, че музиката е бизнес... да, практически това е продукт, който продавате. Едно време ни учеха на идеалистични неща, как изкуството е лично, не е за пари, групите както си свирят в гаража и изведнъж идва един продуцент ( нещо като печалба от тотото само, че без да си пуснал фиш ) и изведнъж ставаш голяма звезда защото много обичаш музиката. Е да ама не.

В интернет се намир доста четиво как работи музикалният бизнес. Който иска да прочете. Това което си говорим тук е просто смешно. И е тъпо защото сме тръгнали в грешна посока.

 

В България нямало музикален бизнес... айде бе... питайте Пайнер няма ли. Много е лесно да се оправдаем с това, че хората харесват чалгата. Да ама защо не видите, че тея хора работят както навсякъде по света. На всякъде другаде (поп, рок, джаз и т.н.) се бачка по български. Ми няма как да стане.

 

За това не обичам такива теми и навсякъде пиша едно и също. Хайде вдигнете си малко главите, прочетете това - онова и после да говорим как шефа на клуба искал пари... ми ще иска! След като не е благотворително дружество, което да издържа музикантите - ще иска. И не, не му гледайте в паницата колко има и колко ви дава. Казвал съм го и преди, на който му се вижда лесно това с клубовете - да направи един и да ходим всички да свирим при него за по 1000 лв. на вечер.

 

Май пак си говоря за тоя дето...

[Slinky]

Проблемът е, че нема пар̀а, а само 'дигаме п̀ара.

Какато бе казал един член на нам ква си полит-комисия от ЕС: "Еми стойте си бедни!"

Вече дори и не свиря така както като бях на 18-20. Освен от сантименталност. Трябва да се зарибяват хлапетата. Това е пътят. Изгубените възрастни си оттичат по канален ред. Дори ако ми писне някой от по-големите да ми купи китарата в другата тема, ще я продам кажи речи на половин цена на некое надъхано хлапе. Правил съм го три пъти досега, нема да ми е за сефте.

Това за хлапетата е вярно, но не трябва да се мисли, че всички възрастни са дали фира.

[Tozi]

Дайте да изясним кой какво иска.

Доколкото разбрах имаме две страни: музикантите от едната и собствениците на клубове от друга.

Какво искат музикантите? (по принцип и от клубовете)

Какво искат клубовете? (по принцип и от музикантите)

Ако музиката е продукт, кой какво на кого продава? Музиканта създава продукта и негов клиент е клуба които от своя страна препродава продукта на потребителя?!...??..!.

Или как?

Редактирано Ноември 20, 2009 от Tozi

[Бицев]

Редакция: @tozi - писахме успоредно,щото аз се мотах с прекалено дълъг пост - но не се дублираме, нито си портиворечим

 

Формулираха се (засега) 4 отделни и различни проблема. Нека не правим говорилня (има си такъв раздел) и да се спрем САМО на един от 4-те, докато постигнем някакво решение по него (или поне съгласие, че е нерешим). Първият от изброените изглежда най-близо до темата (тя е неясно формулирана, но тръгва от новината за решението на клубните ръководства) - да почнем с този проблем:

 

Твърди се, че ръководствата на основните клубове са се договорили за единна ценова и търговска политика по отношение намузикантите, и тя е неизгодна за последните.

 

1. Изгодността на една сделка е винаги относителна и въпрос на перспектива: от чия гледна точка и в сравнение с каква алтернатива. Неизгодното за един е изгодно за друг, а изгодното днес може да стане неизгодно утре. Например: аз бих бил доволен да свиря с трио за "само" 60% от входа, ако входът е 10 лева в клуб, където всяка вечер идват не по-малко от 200 души. И в същото време - и 100% вход не ми стигат за комбо от 7 души, ако входът е 3 лева и са влезли само 3-ма заблудени пияници. Дотук в (непотвърдената) ценова политика няма нищо нередно.

 

2. Освен гледната точка, обаче, изгодността има друго много важно свойство: симетрия. Несиметричен бизнес не може да трае дълго! Старо златно правило е, че 'you can screw some of the people some of the time, but never - all the people, all the time'. Т.е. за дълготраен бизнес изгодата трабва да е взаимна (позицията на Slinky). Това прави всяка 'ценова политика' предпоследна и отворена за преговори. И всеки клуб има суверенното право да си поиска колкото си желае % от входа, но ако на повечето музиканти това не им изнася, ще трябва да си преразгледа очакванията.

Така, че - и дотук все още нищо тревожно в слуховете за тези проценти.

 

3. Тук вече става интересно: горната променлива и взаимна изгода, подлежаща на договаряне, работи само в условията на избор и свободен пазар. Ако някой ти отнеме избора и "нямаш къде да ходиш" - за каква изгода да говорим? На времето така правеше държавният монопол: когато аз свирех по кръчми, някакви чиновници някъде бяха решили единни цени за всички музиканти и всички заведения - и никакво договаряне. Бяха ни разделили на 3-4 'категории' и нямаше мърдане от фиксираната ставка: ако щеш!

 

В демократични страни със свободен пазар това може да направи или (а) особено голям играч с непропорционален дял отпазара, напр. един собственик с верига от клубове, които са повече от всички останали клубове, или (б) група от независими играчи, която се е договорила да продава/купува по еднакви фиксирани цени. И двете са незаконни.

 

Първото е квази-монопол, нарича се 'доминиращ пазарен дял' и във всички законодателства държавата (или Евросъюза) го ограничава доста под 50% - като задължават такива собственици да си продадат част от бизнеса, за да слязат под приетата норма.

 

Второто е 'картел' и е много остро преследвано във всяко законодателство, най-често наричано 'price fixing' или 'price rigging'. Ако има доказателства за такова договаряне е подсъдно и се наказва със затвор и огромни глоби.

 

Струва ми се, че в тази тема се твърди за последния случай. Не можах да намеря, обаче, официална публикация по въпроса и явно става дума за слухове. Малко като приказки, че босовете на мафиотските кланове се събрали и решили в събота срещу неделя да отстрелят всички доносници. Случва се - във филмите.

 

Във всеки слух обикновено има нещо вярно. Ако наистина е имало такива договорки, това е особено тревожно - не само за музикантите, а и за демокрацията (ако тя изобщо вълнува някого). Не е изключено участниците в такъв картел да са взели мерки да няма доказателства за пазарлъка им. Това не значи, че не може да се докаже - ставало е неведнъж в свободния свят, при все строгите предпазни мерки, които вземат рафинираните картели тук. Но който прави публични твърдения трябва да е особено внимателен - защото, ако не е в сила да ги докаже, сам той подлежи на съдебно преследване за клевета и 'опетняване репутацията' на честни бизнесмени.

 

- - - -

 

Интересен парадокс е, че според същите цивилизовани закони, ако музикантите отговорят със същото, това няма да е картел и подсъдно. В една друга тема се дискутираше такава (хипотетична) възможност. Когато наемните работници, продаващи труда си (а музикантите са такива) се съюзяват за колективно договаряне на заплащане и условия на труд, това се счита "профсъюзна дейност" и се защищава от трудовите законодателства на всички страни и на Евросъюза. Само че, за да е легитимно, трябва да е официално регистриран профсъюз, подлежащ на всички юридически и финансови проверки, на които държавата е способна, и носещ определени отговорности. Докато няма такъв (има ли?) - всякакво договаряне (примерно да не се отстъпва под 80% от входа) си е пак толкова незаконно, колкото и картелът отсреща.

- - - -

 

Товя бяха само някои мисли по първия проблем, а не (дори опит за) решение. Само породиха у мен още въпроси:

 

- Какво се знае за въпросната договореност между клубовете и откъде се знае?

 

- Участвалите клубове представляват ли поне половината от пазара? Знае ли се със сигурност за клуб, който НЕ Е участвал?

 

- Била ли е вече приложена някъде тази уговорка? Има ли тук някой музикант, на който да са му предложили 60% от входа?

 

- Ако някой е получил такова предложение - съгласил ли се е и защо?

 

- Ако не се се съгласил и е опитал да предложи друг % или твърд хонорар - как точно са му отговорили?

 

- Ако никой не приеме да свири за 60% от входа, какви алтернативи имат клубовете? Ще им пострада ли чувствително бизнеса, ако нямат жива музика? (Или ако преминат на жива чалга, жив DJ или друг вид развлечение за публиката?)

 

- А музикантите - ако до един откажат да свирят за 60% (няма да стане, но заради логическата задача да си го представим) - какви алтернативи имат да свирят извън клубовете? (За поне толкова пари, не за слава)?

 

- Някъде правен ли е опит да седнат двете страни на цивилизован диалог? Или само "зад гърба" се плюят взаимно?

- - - - - - -

 

Въпроси да искате Само бих помолил да останем в темата и този главен (за момента) порблем: Договореност между клубовете и (не)приемането на техните условия от музикантите.

 

Редактирано Ноември 20, 2009 от Бицев

[Slinky]

Бицев, изключително съм доволен да прочета обективния ти и логичен анализ на ситуацията. Да, наистина трябва да има цивилизован диалог между групите и собствениците (или управители, или импресариа) на клубовете. Не знам колко лесно може да се осъществи, защото от известно време ние си говорим, обаче нещата все пак са разпокъсани. Трудно е да се съберат всички и да разговарят на едно място. Освен във форума. И за това аз пиша от време на време в разни подобни теми. Иначе обсъждам нещата и директно с музикантите. Относно някаква догворка между клубовете - поне за сега аз не съм участвал и някаква такава среща не съм чул да се е провеждала. Обменяли сме идеи с други собственици на клубове, но това си е от кухнята на нещата. Всеки казва кое му е изгодно, дали някоя група му довежда публика или не. Дали се е случвало да направи лош ход, в резултат на който да загуби някакви пари. Такива работи. Мисля че такива разговори са полезни и може би все по-често ще обменяме информация. Също така е ставало дума за обща рекламна стратегия. Тук вече мисля, че е добре че се опитваме да гледаме един на друг като на колеги и да си помагаме, а не като на конкуренти и да си правим номера. Вярно е, че се дочу оттук-оттам идеята, че най-добре е да се свири на вход, защото просто така се застраховаме от загуби. А знаем много добре, че има достатъчно много групи, които дори - този месец ги има, другия са се разпаднали, по-другия са намерили заместник на някой от музикантите и пак се появяват. Значи ние - клубовете (тук заемам позиция на човек управляващ клуб, макар че свиря и в две групи) не можем да си позволим този месец да работим, другия да затворим, че така ни е хрумнало, а след два месеца пак да отворим. За това бизнес стратегията трябва да е такава, че НИЕ ТРЯБВА ДА ПЕЧЕЛИМ ПОСТОЯННО. Трябва да си плащаме разходите и да бъдем на НЯКАКВА печалба, за това имаме ПРИОРИТЕТ в избирането на стратегия. Но пак да се върнем на темата - тя е много важна и ценна - трябва да стигнем до компромисно решение с групите, защото иначе няма да оцелее сцената. А трябва да я запазим за дълго време - така и групите ще успеят да се наложат, да добият популярност и да убедят хората, че музикантите създават някакво изкуство, което си заслужава цената. Мисля, че в условията на реален пазар, нещата след някакво време ще си дойдат на мястото. Цените ще се избистрят, публиката ще се убеди коя група е качествена и заслужава по-високи цени на билетите, а коя не. Също така интереса на хората, към музиката на живо ще стане постоянен и ще има достатъчно хора, които ще идват на такива изяви. В крайна сметка, аз съм оптимист.

Айде със здраве

Славчо