Композиция или друго - къде?

[Calando]

Здравейте, в момента съм 10 клас в пловдивското музикално училище със специалност пиано. Тъй като не искам да се оставя по течението на вятъра, реших да си търся реална професия, която ще мога да върша. Да се боря за концертиращ артист - немислимо, не че съм лош инструменталист, просто не е за мен, а и са малцина тези, които успяват.

Та... реших да се насоча към нещо по-реалистично. Досега се сетих за няколко варианта - композиция, дирижиране, тонрежисура... нещо такова. Компютрите ми вървят, така че може и да е нещо, което е свързано с тях - например работа с някакви програми - Sibelius, Sony Sound Forge, сещате се. Да правя някакви аранжименти на песни, за това също се сетих. Нотопис?

Все още не съм избрал окончателно, търся варианти, затова пиша тук. Какво можете да ме посъветвате, към какво да се насоча, кое е интересно, доходно, не искам да остана на улицата, както се казва. И още по-важно - къде може да се учи и при кого?

Композицията много ме влече, предложете нещо... Очаквам мненията ви, благодаря!

[Kurt Uvash]

Виж, не искам да те отчайвам, но ще ти кажа нещо от моя скормен 29 годишен опит. Единственото нещо което трябва да разбереш е дали си честен към себе си и какъв всъщност си ти. Ако си музикант, усещаш се че по цял ден можеш да си боцкаш клавишите и като вървиш си тананикаш винаги нещо и в главата са ти само аранжименти, значи си музикален. Ако пианото ти е наложено от мама и тате, за да се занимаваш там с нещо, само и само да не станеш уличен гамен, по-скоро се преориентирай, макар че и това не е критерий.

 

Ако нямаш връзки в музикалните среди, хич не се мъчи "да пробиваш". Искам да кажа, нищо не пречи да пробваш, но само ще получиш едно "поощряващо не" макар и с потупване по рамото. Аз ехе-е-е кога беше можех да стана барабанист. Сега просто съм си останал с чувството за ритъм и то защото сам избрах да тръгна по други пътеки - математическа, езикова, инженерна. Не че съжалявам, но мога да ти кажа, че от хората сред които съм двама-трима са сносни, останалото е капаци. ДОкато сред хората, които познавам и са музиканти или художници 90% са много готини хора, с които винаги можеш да си кажеш нещо, дори диаметрално различно от музиката или рисуването. Има и една друго група хора - програмистите. Това са хора на двете крайности: или страшно умни и точни или страшно задръстени.

 

Най-безразлични са ми били икономистите, та се чудя защо имам вземане-даване с такава жена. В сферата им на професия говоря де. Иначе има и сред тях музикални-лимонки (скрити). Но не се стряскай, винаги човек може да усети нещо друго в себе си. Имах един колега, който стана готвач. Просто винаги го е правил с удоволствие. И в момента е по-добре платен отколкото като "прост инженер". Трябваха му 5 години, за да го разбере... със сигурност.

 

Ти си още малък. Докато станеш на 30 може да се измениш поне 3 пъти като човк и призвание. Но винаги съди по делата си, а не по това какъв другите искат да си. Както казва адаша Кърт кобейн: "По-добре да те мразят за това което си, отколкото да те обичат за това, което не си!".

 

Та така...

[Calando]

От първия ми пост май съм всял впечатлението, че просто искам да си намеря професия, каквато и да е, просто за да имам някаква работа и "за да се занимавам там с нещо". Не знам, може и така да изглежда, но не е съвсем така. Ще прозвучи нескромно, но думата "музикален" е заложена в кръвта ми, от малък съм искал да стана "диигент" със солетите в ръка, от малък съм си измислял мелодийки на пианото, макар никой да не ме е научавал на нищо, имам предвид, че не съм знаел какво е "до, ре и ми", но съм си композирал мелодийки, терцички, изсвирвал съм си песничките, които съм пял. Майка ми е цигуларка, завършила е консерватория, била е шеф на катедра в Стара Загора, преподавателка в Пловдив. Има връзки (познава Йовчо Крушев, предложи ми го?) Тя ме е насочила към музиката, защото е видяла, че от мен ще стане музикант. Така и стана, сега съм много добър пианист. Не съм печелил някакви конкурси, защото не съм се и явявал, не смятам за нужно, а и това не е критерий. Преподавателя ми е отличен, най-добрия, при когото мога да бъда. Тя постоянно ми повтаря, че съм много талантлив. Постоянно ми щвъкат идеи за композиции, мелодийки, даже съм тръгнал да пиша една пиеса за цигулка и пиано, но ми е изключително трудно, имайки предвид факта, че не съм учил композиция, правя всичко на база това, което съм учил през годините на пиано.

Мразя такива изказвания, не обичам да се хваля, не съм продавач на пазар, за да си продавам стоката, но в такъв случай просто е необходимо... явно.

Просто търся нещо, в което ще съм добър, щастлив. Мисля, че човек на моята възраст вече трябва да се е осъзнал, да знае какво иска да прави. Аз горе-долу знам, въпросът е какво точно... и как.

Редактирано Август 17, 2009 от Calando

[Kurt Uvash]

Не трябва да го схващаш като принизяване, но изключително огромна част от децата като малки са я с дезодоранта, я с метлата, я с кофите или като теб - със солетите и имитират разни изпълнители. Това нищо не значи. От отва което споделяш за себе си, аз лично съм в неутрално положение. Защото казваш, че майка ти е в някакъв вид музикална администрация или поне е била такава. Тя и с Моцарт може да те е сравнявала, но това не е от значение.

 

Аз ти казах. Сега обаче още повече мисля, че щом се чудиш, явно чуденето ти не е в това нещо музикално ли или друго попирще, а по-скоро кое точно в музиката: диригент, корепетитор, в администрация ли, нАучен сътрудник ли или знам ли и аз как се водят. Музиката различни хармонични звуци подредени във времето. За това моя скромен опит показва, че не е нужно да имаш дкумент или да доказваш с такъв, че "си го учил това нещо".

 

Според мен спокойно можеш да станеш художествен ръководител в читалището в квартала или в градския хор или духов оркестър. Щом ти е таква насоката.

[Calando]

От коментара ти май разбирам, че напълно трябва да се отчая, да нямам надежди за нищо, защото всичко, което са ми казвали са празни приказки и всичко, което правя е на вятъра и няма смисъл. Не се смятам нито за Моцарт, нито Рахманинов и Владигеров, но мисля, че за сегашното ми ниво имам реален шанс за реализация в музикалното поприще. Това, което мога трябва да ги използвам. А аз мисля, че го мога, затова търся път, по който да тръгна и да си върша работата.

Виж, благодаря ти, че ми обръщаш внимание, може всичко това да ти се струва много глупаво, може и на мен да ми се струва глупаво след време, но смятам, че е нужно и е за добро

[Kurt Uvash]

ВИж сега... всяко нещо, което се превърне в работа става сучно в един момент. Дори и порно-актьор да си и по няколко часа на ден да лашкаш едрогърди мадами, пак в един момент ще ти е през оная раота... буквално.

 

Ако искаш да станеш диригент просто стани. Покажи на останалите диригенти, че можеш да си сформираш оркестъра, да знаеш от всеки какво и до колко можеш да очаваш и това е. Аз обаче под музикант разбирам малко по-различно нещо. Аз разбирам човек, който дори с обикновена кухарка или клавир, създава музика, която е интересна и с нещо ново, което не че не е чувано, но просто е интересно композирано, аранжиментирано или ако щеш интересно изсвирено, в което не влагам неща от сорта просто да си седнеш със задника върху пианото и да кжаеш, че свириш нонадецим акорди или нещо още по-нагъчкано.

 

Ти сам ще го разбереш. Ако наистина си много добър и си стигнал етапа, в който просто те е налегнала депресията, че няма вече какво да изсвириш, защото "всичко ти е познато", просто забрави за няколко години изобщо за музиката. След това ще разбереш дали изобщо си бил или ще бъдеш музикант.

[Steppenwolf]

Хората са музикални по различен начин. Задай си въпроса, доколко обичаш музиката, огледай отдалеч какви са другите ти алтернативи и какви са отношенията ти с тях. След това, ако си избрал музиката, виж отблизо подробностите - тонрежисьор, инструменталист, диригент, композитор, педагог и т.н., като не забравяш, че с авторска музика не е лесно и сигурно препитаването, особено в България, освен ако не си част от голяма и влиятелна компания, свързана с по-комерсиалните течения, които знаем добре какви са днес у нас и от които ме хваща хрема.

Специално за композирането, инструментите, с които композиторът оформя идейния материал, са теоретичните му познания. Нужни са ти хармония, полифония, форма, инструментознание, оркестрация. Първите три са най-базисни и неслучайно Шьонберг разделя обучението по композиция основно на тези три елемента. Без визията и разбирането какво прави, малко или много авторът си устройва капан, в който може да стане жертва на обърквания. Дори да не е възпитаник на учебно заведение, черпейки това от поднесения му материал и учителите, един автор, ако наистина обича музиката и е привлечен, ще се възползва от богатството на огромното информационно поле днес - различна и подробна литератува във всякакви формати, - тъй като това е подсилено от интерес.

Не е без значение каква музика най-много те влече и къде би кандидатствал, в България или чужбина...

[lizardman]

Невероятно много са насоките, в които можеш да дълбаеш. Колко професии има в областта на музиката? Ограничение има само от знанията и уменията ти.

Но в музикалното училище и след това в академията (ако продължиш там) има доста голямо ограничение. Цари силно консервативен дух. Затова може да помислиш по някакъв начин да почнеш да се отваряш и за други неща. Трябва ти контакт с по-модерно настроени преподаватели. Може да походиш на индивидуални уроци... Всичко си зависи от теб. Просто трябва да решиш с какво искаш да се занимаваш. Възможно е да се изхранваш от музика с някаква основна дейност, но страничните ти занимания само ще те улеснят. Тъкмо навреме си се сетил да мислиш по тези въпроси . Трябва да сме хем реалисти, хем да следваме желанията си. Трудно, но не невъзможно.

[fusion]

Ами, приятелю... разликата ни в житейския опит е малка и не разчитам на това, за да се всушаш в думите ми. Даже може да се окаже лоша идея да го правиш Все пак ще ти кажа аз какво реших за себе си без по никакъв начин да казвам, че е правилно и прочее.

 

След като разбрах напълно каква неземна тоалетна е музикалния бизнес реших да се откажа от идеята да се намесвам там. С други думи - няма да търся никога, по никакъв повод пари от музиката, която правя. Все пак поне по няколко параграфа съм като всички останали - и на мен ми трябва хляб, и на мен ми трябва вода, и на мен ми трябват презервативи и так дале.

Затова реших да се отдам на хобито си - програмирането и в момента правя първи стъпки в кариерата си на такъв извън почукването на някой ред C#/ASP/Cpp/AS/PHP/още-много-съкращения вкъщи. Това с цел да си плащам сметките, а хубавото е, че освен това ми харесва, понеже е професия, в която трябва да мислиш. Освен това създаваш. Двете ми любими неща, заради които обичам и музиката.

И така, ето я и визията ми за бъдещето: аз си работя като програмист и поне мога да се издържам сам, ако има нещо отгоре се приема като бонус. През свободното си време пиша и записвам музиката, която искам, която после се разпространява безплатно по разни начини плюс всичко друго, което ми дойде на кухата глава (артуърк, винили и т.д.). Нищо повече. Така ако музиката ми си остане несподелена поне няма да умра от глад и ще имам време да запиша поне още няколко неща.

 

Не знам, може и да съм в тоталната грешка. Абсолютните разбирачи могат винаги да кажат нещо от рода на "музиката отнема цялото внимание" и аз ще кажа "eat my ass and balls" щото може да се каже, че както каза Kurt Uvash не минава секунда без да имам някоя мелодия в главата, да потропвам или просвирвам нещо с пръсти и т.н. Не знам и няма значение какъв ме прави това, но знам какво искам да правя. Предлагам ти и ти да намериш това, което със сигурност искаш да правиш. От там нататък е лесно.

Надявам се наистина да ти е било искрено питането (без идеята за самоизтъкване, както ти каза) защото ме върна към не особено приятни спомени, свързани с решението ми да живея в компромис, докато ти писах този отговор.

 

Пожелавам ти успех, каквото и да означава това.

[Бицев]

С избора си на средно училище вече си поставил музиката в центъра на бъдещия си живот. Един от въпросите, които следва да решиш сам за себе си е: продължение на академичната подготовка с висше образование, или впускане в практика (при което пак ще учиш - но от опит, или с по-компактни форми на обучение от академичните). От това решение следват различни избори:

 

- Ако започнеш работа, доколко ще е в това, за което досега си подготвян, или ще отбиеш в нови (все музикални, но различни) области. В първия случай можеш да започнеш като работещ пианист (не е казано, че това значи концертиращ виртуоз, но има армии от 'труженици' в развлекателните ансамбли, корепетитори на вокални и танцови трупи, оркестранти в театри, студийни музиканти). Алтернативно, можеш да потърсиш работа дето не се свири на пиано, но се искат музикални познания (нотопис, транскрипция - нотиране от звукозаписи, преподаване в читалища и детски школи). Можеш и да опиташ старт в звукозаписното поприще като помощник в някое студио - отначало ще носиш кабели и ще правиш кафета на тон-инженерите и тонежисьорите, но това е един от пътищата към професията). При всички случаи, докато работиш което и де а от изброените, ще ти е от полза да си допълваш знанията с кратки курсове (от еднодневни семинари до дву-три- месечни вечерни курсове), или със самообучение (сега е пълно с помагала, Интернет-ът е най-голямото). В такъв сценарий (работене и учене от опит + кратки форми), след година-две пътеките за развитие сами ще се откроят - и ще са по-верни, отколкото да ги гадаем отсега.

 

- Ако пък решиш да учиш висше образование, изборът е голям но (повярвай на патило) няма огромно значение какво всъщност ще запишеш. И инструменталният факултет (ако почнеш, да речем, пиано) не подготвя непременно и само концертиращи солисти. И всяка специалност от това, което по мое време се наричаше 'Теоретичен Отдел' ('Теоретично-композиторски Факултет', може би?) ще ти е еднакво полезна: ще ти даде важната теоретична основа и ще ти остави отворени врати за до-насочване и пре-насочване в бъдеще. Музикознание, Композиция, Дирижиране, Музикална педагогика и пр. са все такива 'отворени' специалности. Тонрежисурата (и свързани специалности, ако ги има) е малко по-тясно специализирана заради техническия аспект, но и там неща като хармония, форма и стил са задължително познание. С изключение на нея (тонрежисурата), никоя от другите специалности не ти предопределя какво ще работиш после: в практиката е пълно с композитори, които не са завършили композиция и с дипломирани диригенти, които нищо не дирижират. Тези избори следват след дипломирането - понякога доста след това.

 

Както и 'страничното' учене докато работиш (ако така започнеш), нищо не ти пречи и като редовен студент да 'поработваш странично' (така правехме всички на времето, сигурно и сега е нормално). Това е полезно не само за джобните ти стотинки, но и за трупане на опит и за последващия избор на дългосрочна професия в музиката.

 

Добре е, че отсега си се замислил - но все пак гледай да си завършиш средното училище с възможно най-добри резултати.

 

Дано не съм те объркал само -

 

На слука!

[Calando]

Благодаря ви на всички за полезните отговори! Не си и представяте колко са ми полезни! Времето показва всичко...

[A-L-A-D-I-N]

Calando ако майкати ти е дирижирала живота досега май ще е най лесно да попиташ нея какъв ще е следващия етап който е запланувала а не нас.

 

А ако искаш да вземеш нещата в свой ръце ще трябва да помислиш какво най- много на теб ти харесва да правиш!

 

Ако бях на твое място със сигурност щях да използвам връските на майка ти да ме назначат за корепетитор в музикалното докато си взимам вишето образование или драпам в посока на по добрата си реализация като пианист.

 

Виж всички тези неща като композитор диригент и тн са финансово не рентабилни а и са в дългосрочна переспектива и докато станат реалност за теб нетрябва да си в безтегловност.

 

Например Дворжак когато е емигрирал в САЩ е бил учител по музика в училише,френския композитор Дариус Мийо е бил преподавател по елементарна теория в един колеж в Калифорния и никога несе е издържал като композитор.Макар че и двамата са гениални като композитори на кл.музика.