Импровизация?

[lizardman]

Познаването въобще на каква да е теория на музиката по какъв начин ще ти попречи да си излееш душата на сцената?

 

Съгласен съм за фалшивото. Това е просто удобна дума, с която хората се разбират помежду си. Реално значение има само целта на изпълнителя/композитора. Може би фалшиво означава разминаване с целта. Затова е хубаво някой да те чуе какви ги вършиш.

[Slacoth]

Всички казват, че е яко да се свири бавно, както и че е безсмислено да се свири прекалено бързо.

Такива становища ми звучат малко ... подозрително.

 

Ако обаче един несъмнен китарен виртуоз, за който никое темпо и такт не са проблем, излезе със същото твърдение, в подкрепа на бавното свирене, на него съм склонен да повярвам.

 

Да си готов да импровизираш, би трябвало да означава, при свирене да ползваш до 30% от възможностите си.

Едва тогава резултата би бил зашеметяващ.

[Yves]

Ако обаче един несъмнен китарен виртуоз, за който никое темпо и такт не са проблем, излезе със същото твърдение, в подкрепа на бавното свирене, на него съм склонен да повярвам.

 

Като се има предвид, че такива хора обикновено от бързина си изкарват парите...едва ли ще чуеш такова нещо от тях

[Tozi]

Импровизацията по принцип е забързана композиция. Тоест изпълнителя композира на момента.

Ако приемем че музиката е начин на себеизразяване тогава импровизацията е като речта. Има си своите срички, думички, словосъчетания, изречения, абзаци и т.н. Ако човек говори прекалено бързо и неразбираемо, това сигурно би било ефектно и забавно но не за дълго. От друга страна ако говорещия има добра дикция, знае за какво говори, добре оформя фразите си без излишни усложнения, тогава има много по голяма вероятност да задържи вниманието на хората и те да разберат и запомнят посланието на разговора.

Няма нищо лошо нито в бързото нито в бавното свирене стига то да е на място. Ако човек свири бързо само защото му харесва усещането да си движи бързо пръстите то това е по скоро гимнастика или фитнес отколкото някаква смислена реч. От друга страна не всички трябва да говорят смислено през цялото време,нали?

 

Аз лично съм и за бавното и за бързото - зависи от настроението и музикалния контекст.

 

Поздрави!

[KILL_EM_ALL]

добре а кво пречи в една импровизация да има и бързо и бавно тогава сите ще сте доволни

много често театъра на мечетите го правят...

и съгласете се че бързата импровизация е мноооогооооо многооо по тръдна --да не кажем че 90% от нея са заучени фрази---тва не е като да говориш в парламента бавно като саксобурготски за да си събираш мислите в главата и накрая нищо да не кажеш

най важното

като говора не приказвам--

хората ме разбират чрез отворената към възприята душа

кефа се и на гери мур и на алекси лайното

 

и владеем седем езика--

с китарата владеем 1000-а има само седем повтарящи се тона

[yotzzo]

^ Не знам какво сме се хванали за това - бързо или бавно, трудно или лесно. Свиренето е свързано с труд, "уесно немааа...".

Кое е основното в импровизацията? Важно ли е да се познава хармонията? Важно ли е фразирането? Важно ли е цялостното изграждане?/структура, динамика, развитие - според формата/ Важно ли е да се предаде настроение? Важно ли е импровизацията да е в контекста на парчето? Важно ли е да има интеракция между музикантите? Важно ли е да имаш какво да кажеш изразявайки себе си, защото от свиренето на някои музиканти за съжаление се чува само повтарящо се "аз съм велик! аз съм жесток, бърз, техничееен, еей чувате ли колко съм добъъър?!"

И когато вече искаме да кажем нещо според това какво е то, би могло да е бързо или бавно или среднобързо...

Или за нас е важна само техническата част на импровизацията и то откъм скорост? Ако е така - извинявайте, че ви губя скъпоценното време със скучни постове. С @Този можем и на лична да си пишем.

Редактирано Ноември 18, 2009 от yotzzo

[Tozi]

Има доста по трудни неща от свиренето бързо.

А Гару Муур е един от хората (за мен поне) които доста добре владеят добрата дикция на китарата - и бързо и бавно и всякак.

 

И наистина нека да не забравяме най-важното - ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ!

На който му е кеф да свири бързо - нека. На който му е кеф да свири бавно - нека!На който му е кеф да слуша как първите се забавляват свирейки бързо - нека!На който му е кеф да слуша как вторите се забавляват свирейки бавно - нека!

Аз като изпълнител се чувствам обаче отговорен не само за моя кеф докато свиря а и с кефа на тея дето ме слушат!

 

П.П.: Колкото до театара на мечтите - те определено си знаят гама до мажор навсякаде по инструментите

[Бицев]

Понеже темата е за импровизация:

 

Защо искате да се научите да импровизирате? Защото така е редно / така правят всички / нашите идоли импровизират?

 

Учудва ме, че много повече хора искат да импровизират, отколкото да композират. А то е същото, само че с повишена трудност - в реално време и без право да се върнем и да се поправим. До голяма степен тези особености на импровизацията - неповторимост, непоправяемост - са довели до едно разбиране, че тя - 'може и да не е перфектна' и че грешките се прощават. Което не е вярно - на големите импровизатори затова им колекционираме всеки запис защото всеки път са 'изкомпозирали' перфектен оригинал...

 

На всяка цена ли трябва да се импровизира? По-неуспешен ли е един музикант, който свири предварително композирани партии? Кога и защо е уместно да се импровизира? И ако това е музикален изказ на мисли и емоции - имаме ли какво да кажем?

 

Иначе някои 'импровизации' ми звучат като споделеното от Нане Вуте, който казал: "СеднАх на един камък и си мислим. Седим и си мислим. Седим и си мислим... По едно време кога гледам: само седим!"

 

[DREAMMIND]

Съгласен на 98618926412 % с мистър Бицев + това ,че все си мисля, че това е нещо ,което малко или много трябва да ти идва отвътре, но не като онези неща дето по принцип кат се напънеш ти идват отвътре. Ричи Блекмор казва в едно интервю,че веднъж Джими Пейдж го попитал: "Хей къде се научи да импровизираш така?а той му отвърнал:

-Че аз си мисля ,че при всеки е така и е нещо нормално."

Превода е неточен но същността е тази.

 

Приятно свирене!

[Tozi]

Шопската гениална мъдрост е оставила дълбока черта в Българската история!Да живее!

 

Ако всички бяха композитори - кой щеше да им изпълнява музиката?

Композиторите имат нужда от изпълнители. Да вземем например класическите музиканти. Много малко от тях импровизират. Това прави ли ги лоши музиканти? Един пианист който изпълнява Рахманинов кончерто по - лош музикант ли е от един импровизираш с три ноти блусар?

Всичко е лична потребност. Някои хора имат нужда да импровизират. Някои хора имат нужда да интерпретират (което е един вид импровизация). Други не!Това не ги прави по малко значими от останалите. Повечето хора цитират нечии мисли (защото е по лесно). Нищо лошо! Някои хора имат собствен глас. Има място за всички на този свят.

 

Един добър съвременен музикант (не искам да използвам думата професионален) би трябвало да бъде добър изпълнител, интерпретатор, импровизатор и да е много добре запознат както с теорията и практиката така и с историята на музиката която свири.

Ако говорим за любител музикант - той трябва да прави това което обича(люби), което му доставя удоволствие, без значение от ниво,стил и т.н.

 

За мен лично понякога е доста по-голямо предизвикателство да интерпретирам нечия музика от колкото да импровизирам.

 

Поздрави!

[ciriljhonson]

Tozi, yotzzo, Бицев споделихте думи и мисли, които подкрепям напълно.

Подобна беше и причината да се обърна към музиката преди време, именно защото я възприемам като изразно средсто, реч, самоопредляне, намиране на вътрешен мир и споделяне с околните, импровизацията е част от целият този свят.

Имам един лаф, че добър музикан е този който умее да "разказва" с инструментът си и те кара не само да го слушаш, а и да го чуеш.

Импровизацията не трябва да е скучна разходка по грифа на китарата, защото таблатурното мислене убива...

 

Тук обаче изниква и един уместен въпрос:

Трябва ли, за да станеш добър импровизатор, преди това трябва да станеш добър имитатор ?

Лично за себе си в началото на приключението "китара", аз бях силно повлиян от световните и изградих смесица от собствен стил и чужд такъв. В по-късен етап често чувах, приличаш на този или онзи, нещо което не ми пречи, но е трудно да изчистиш.

За мен на първо място е техниката и упражненията, тапицирани със сериозно количество теория(нещо много важно и задължително), пък след това идва импровизирането, било то бързо, бавно или умерено.

[Tozi]

Тук обаче изниква и един уместен въпрос:

Трябва ли, за да станеш добър импровизатор, преди това трябва да станеш добър имитатор ?

......

За мен на първо място е техниката и упражненията, тапицирани със сериозно количество теория(нещо много важно и задължително), пък след това идва импровизирането, било то бързо, бавно или умерено.

Ако следваш определена музикална традиция - ДА.

Формулата е следната : имитация - емулация - иновация

 

За техниката и т.н. съм абсолютно съгласен.

Импровизацията е вариация - разместване. Все едно имаш 10 камъка които трябва да наредиш по май-много възможни начина. Но преди да почнеш да разместваш трябва да знаеш какво ще местиш - да се запознаеш с камъните - теорията. Колкото повече знаеш толкова по -голям избор от камъни за местене имаш - и не всеки път се налага да ги местиш всичките.

[ciriljhonson]

Именно, много добре обяснено.

Редактирано Ноември 19, 2009 от CyberGene

[CyberGene]

Така, поизтрих някакви глупости. Следващият офтопик за ракията ще получи голямата награда на модераторския екип. Ако искате да разберете каква точно е тя, знаете какво да направите