Тъп въпрос !

[Ивелин]

Ами виж, те самите инструменти нямат нищо общо едни с други: духови, струнни, удърни, струнно-удърни и т.н.

Така, че защо общият им език да има нещо общо с тях самите?

 

Не всички обръщения се свирят с две ръце, както и не всички се свирят хармонично, а и мелодично (разложено). За това няма нужда да си извънземен.

 

Така е, на твоята клавиатура по-лесно бихме научили мажора във всички тоналности.

Реално, свиренето за в начално и средно ниво, ще е по-лесно.

Но дали тази клавиатура има преимущества за по-сериозни неща?

 

Как виждам аз двете клавиатури - плюсове и минуси:

- на едната се учиш по-лесно, но концентрацията при виртуозно свирене е значително по-голяма, тъй като всички ладове,скали, акорди и т.н. са еднакви (или огледани) и %-та да се "загубиш" е доста голям в бързи темпа и при големи скоци;

- на другата се учиш по-трудно, но ориентацията е мигновена и всички ладове, скали, акорди и т.н. имат свой собствен облик, което само говори за себе си - постоянно си "в къщи", каквото и да свириш;

 

Какво излиза? Едната е по-лесна за овладяване, но лимитирана при по-тъмна светлина и т.н., докато другата е по-трудна за овладяване, но след това се изплаща двойно.

Щом и слепите хора се ориентират на пианистичната клавиатура, аз нямам какво да кажа.

 

 

-------------------------------------------

 

 

Имам един технически въпрос:

Можеш ли да ми изпишеш това, в твоето шестолиние?

Любопитно ми е как ще изглежда...

(Мен бая ме удари на творчество в тая тема!)

И понеже имам 7-то чувство, че няма да го направиш, за това съобщавам, че ще е доста по-разхвърляно в регистри или в допълнителни линийки (повече от 2 и 3).

Значи - писането на шестолиние изглежда доста "широко" в сравнение с компактното такова на петолинието.

 

Това констатирам аз и си "бия камшика", че ми се спи!

 

 

--------------------------------------------

 

п.п. А за барабаните - аз освен, че съм свирил на тях още преди да мога да стигна педалите на касата и фуса, съм свирил и в кавър-банда доста време. Говоря за тези неща от личния си опит и наблюдения.

Редактирано Септември 3, 2009 от Ивелин

[Kurt Uvash]

И сам можеш да си ги напишеш. За жалост няма програма за това и ще трябва да го направиш на Inkscape или Draw или Illustrator (поне аз на тях бацам). Гледам само бели клавишки праскаш - удобно, спор няма. На практика свириш само на седем тона - удобно. И е ясно че за останалите пет няма да ти трябва допълнителна ширина. В моето шестолиние не е така. По-широко се изписват нещата. На практика е табулатура върху моята клавиатура.

И всяко шестолиние е точно "октава" като вместимост (без допълнителни линийки). Значи предполагам сам си отговаряш как би било най-удачно да се изписва като отбелязване в коя октавка си и просто съобразяваш дали да сложиш помощна линийка (ако са по-малко в другия регистър тоновете) или направо да напишеш 12ma (8va ми е малко като частен случай).

 

Когато варираш с прекъсната линия - "октавните" регистри на съответното шестолиние ди вместявт точно "октавите" на всеки тон от черно-клавишната пентатоника. А едната сол ----- линийка втората отгоре надолу ти вместява в това шестолиние "октавите" на белите от До. Така че не виждам никакъв проблем.

 

А за фуса, радвам се, че си свирил на барабани. Този фус ще е за това. Да се свирят лесно определни неща, за които с другия фус ще ти трябват 3 или 4 пъти повече движения-усилия.

[Ивелин]

1. Не ми благодари за кратката пиеса, която сьм сьчинил в твоя чест... Разстроен сьм! (имам нужда от акордьор) Аз това за момиче не сьм го правил, ама...чеки че навлизаме в орасна тема, пьлна с розофусове!

 

2. Не виждам разлики при свирене с хетеро и с розофус, при все че принципа им е еднакьв (огледален) с малки разлики, като тактуване на силно (хетеро) / слабо (розоф), е и нормално - силния пол си е силен!

 

3. Аз си знаех, че ще те домьрзи!!! Но то ако теб те мьрзи да пишеш на шестолиние, к'во остава за мен?!

И преместването на пунктира няколко пьти в такт, не ми се вижда удачно решение относно ориентиране на шестолинието. И-и-и като ще ползваш по-често допьлнителни линийки (заради явно наложителното разширяване на нотописа заради 12-те тона), защо направо не покачиш нивото на реката (шестолинието да стане с повече линии по подразбиране)? Щом при 7 тона имаме 5 линии, ако при 12 имаме 6, сьотношението не се запазва (това е все едно сегашното 5-линие да е 3-линие почти) и според мен ЛИЧНО няма да е много гот. Както още сега се вижда, за написването на прост нотен текст от 5-е, пренесено на 6-линие става страшно - пунктири се преплитат, 'амнаисет линии се пишат и т.н.

 

4. Още нещо относно пианото и неговата клавиатура - доказано е, че свиренето на пиано покачва интелектуалното ниво, ориентацията и снижава риска от мозьчни увреждания, именно като те кара да си раздвижваш сивото вещество.

Редактирано Септември 3, 2009 от Ивелин

[A-L-A-D-I-N]

Една цяла клавиатура на пианото при мен би изглеждала ето така:

 

 

Kur Uvash признай си пак извънземните са ти помагали,като гледам тази клавиатура

[Ивелин]

Значи за това той говореше за тях?...

[Kurt Uvash]

Не е пред теб и някак си не успяваш да го видиш, да си пречупиш призмата. Накратко: свирш с две ръце. Имаш педя на ръката, която на моята клавиатура за дорбро или за лошо обхваща повече тонове отколкото на стандартната (това вече си го провелрил). Моето шестолиние обхваща (без допълнителни линийки) една "октава". С допълнителни, ще си обхванеш педята. Имаш шестолиние: едно за лявата и едно за дясната винаги. Когато раздалечиш ръцете си в различни "октави" го отбелязваш с 12ma. Както и при стандартното петолиние. Местенето на прекъсваната линия може да си става и такт за такт, но в повечето случаи няма да е необходимо. На двете ръце (шестолиния) прекъсваната линия може да не е на две съответстващи си линии, а на различни.

 

Аз имам идея и сам да напиша програма за нотацията по моето шестолиние, но ще трябва да ползвам доста от жокера "обади се на приятел".

 

Засега просто на векторна програмка да си играя да записвам някакви примери - отнема доста време.

 

За фуса, Ивелине, не те разбирам какво те е хванал. Обикновено, "обърнато" действие на сегашния. Полезно, лесно, употребимо в много ситуации.

[Ивелин]

Ако не си пречупвах призмата, щях дв сьм спрял да ти отговарям доста отдавна.

За клавиатурата - действай! (защо не?)

За 6-линието аз все още очаквам да напишеш писаната за теб пиеса на твоето многолиние.

За фуса - не може да е основен на СЛАБО време.

[Kurt Uvash]

Странното обаче е, че си скептичен точно към най-реализируемото нещо от тези - обърнатия фус.

За фуса съм подготвил три варианта за механизъм, който да осъществява такова действие. Разбира се трябва да се допитам до механик или машинен инженер, за да съм сигурен може ли така не може ли. Все пак си е механизъм.

 

За фуса - не може да е основен на СЛАБО време.

Ами настъпвай го на слабо... ама най добре си премести крака на педала на правия фус, ако искаш да тактуваш на силно време с настъпване на силно.

[Ивелин]

Благодаря за разговора!

[Kurt Uvash]

Като завърша всичко, получаваш посветени издания. комай щото единствен се заинтересува явно... поне си от итя дето могат.

[Ивелин]

Благодаря...и за комплимента!

Редактирано Септември 4, 2009 от Ивелин

[A-L-A-D-I-N]

Kакво могат?

 

 

И аз мерси

[Ивелин]

Да "солфежират".

[Ивелин]

Следващата статия е специален поздрав за BaMnupa (и Неговия приятел):

 

THE BLACK KEYS OF THE PIANO

by John Aschenbrenner

 

Have you ever wondered how the piano came to have both black and white keys?

 

And why? Why should there be two different groups of keys? Why not just have an unending row of white keys?

 

The answer lies in both the physics of acoustics and the construction of the human hand.

 

The first keyboards were derived from an ancient Greek water organ called the Hydraulis. This organ-like instrument had in essence a uniform group of levers (think "all white") that you pushed to make the sounds on the organ.

 

Although it was not always true, the keys on a Hydraulis were generally organized in groups of seven keys, corresponding to the seven white keys of any modern scale or mode. (A scale or mode is the rationale that governs how much higher each key will be in pitch than the previous key.)

 

But soon, composers wanted to go beyond the limitations of the seven keys, and began to add another key, which usually was colored differently from the others and set apart slightly.

 

Starting with one black key, composers eventually discovered that there were five (black) keys that could be added to the original seven (white) keys.

 

The $64,000 question, though, is how the black keys came to be grouped in twos and threes.

 

The answer lies in the construction of the human hand, but to understand that we must first examine the keyboard itself.

 

Imagine, if you will, an imaginary piano keyboard that has alternating white and black keys across the entire 5-foot length.

 

You can visualize this if you take a piece of paper or cardboard and hold it perpendicular to the keys, masking your view of the black keys. What do you see? A mass of white keys with no way of distinguishing exactly which white key is which.

 

Now imagine again the keyboard as described above, an imaginary piano keyboard that has alternating white and black keys across the entire 5 foot length.

 

Even with black keys, one is still lost, as there is no pattern in the white-black arrangement that will allow you to consistently pick out any particular black or white key. All the eye can see is white-black-white-black endlessly, with no way of finding any pattern to the arrangement.

 

Sometime around 1400, some very clever person realized that if you put the black keys into groups of two and three, (2+3=5) a recognizable visual pattern emerged that allowed a player to easily distinguish each key, white or black.

 

History does not record who this genius was.

 

Next, after many years people had played the keyboard long enough to develop considerable skill.

 

The result of this was the raising of the black keys slightly above the level of the white keys, and then came the most revolutionary idea of all: make the black keys shorter than the white, only slightly further away from the player.

 

But why? The answer lies in the human hand.

 

We have five "fingers" but they are not equal in capability at the piano.

 

The thumb is dominant and yet it is the shortest finger on the hand.

 

Thus the piano keyboard fits the human hand by making the white keys closer to accommodate the shorter thumb, and the black keys further away to accommodate the longer "non-thumb" fingers.

 

You can see this by simply putting your hand on a keyboard. Your thumb will comfortably reach the white keys and the other fingers are easily within reach of both the black and white keys.

 

Name another machine from the Renaissance with thousands of moving parts that has survived like the unique design of the piano keyboard.

 

No other device except perhaps the glove fits the human hand so perfectly.

 

Успех с Вашата клавиатура!

[Steppenwolf]

Човекът е обяснил много добре нещата, както логично са си. Аз не намирам стандартната клавиатура за неудобна. Другата я виждам приложима само ако иде реч за микротонална музика.

Защо ли имам дежаву? А, да! Това вече го казах в друга тема и мисля, че е изчерпан въпросът.