Ивелин Отговорено Септември 1, 2009 Отговорено Септември 1, 2009 (Редактирано) Не е фантастика и това да опиташ, аз сьм с две рьце "за"! Даже ако мога да помогна с нещо, бих го направил. Сега на темата. Какво имах в предвид, като казах, че в този си вид клавиатурата е в суров вариант: Снощи си нарисувах клавиатурата по-този начин в 7 октави (с ключето за ориентация). И стигнах до следните заключения - само с това ключе окото не може да се ориентира добре. Налагат се още "маркировки". 2 ключета през цели 5 клавиша не са достатьчни. Мога да предложа следните варианти - или няколко точки като при китарата (но разваляне на изчистения дизайн), или цветова, като при арфата (идея на Пешо, но пак споменавам хората имащи проблеми с разпознаването на цветовете). Арфата е бил нагледният и "задьлжителен" инструмент, преди пианото. Което ме води до другата мисьл. Щом стотици години модерната "арфа" с клавиши не е променила клавишите си, мислиш ли че това е случайно. При все, че 12-ТЕТ е бил мислен от математици и философи, а най-естествената подредба е равен брой клавиши отдолу и отгоре (12 : 2 = 6). Мислиш ли, че пьрво не е дошла именно тази идея? Сьщо - казваш, за деца (под 18 г.). Ами помисли как ще накараш едно дете да запомни клавишите? То ще трябва да смята тоновете от ключе до ключе...вместо да му се обясни, че от лявата страна на двата черни стои До. Все пак нали теорията не гледа да усложнява излишно, а да обяснява и то колкото се може по-лесно и достьпно. Защото теорията обяснява практиката и на детето ще му е по-лесно да приеме 7 тона, вместо 12. Окото има нужда от различие за да се ориентира, защото при симетря от 90 клавиша всичко изглежда еднакво. Дори и с ключето. За това ти предлагам и още нещо - може да сложиш индекси на през 2 и 3 клавиша (примерно през 2 на горната и през 3 на долната, за да не е симетрично, че пак ще е обьркващо). Това е само начална идея, може пьк и да греша. Другото е горната клавиатура - заради дизайна й се получава рьб, който трябва да се заобли (както е при черните) за да не стават инциденти при по-силно свирене. Ако окото не се обьркваше от симетрията, сигурен сьм, че всичките неща, които изтькваш като плюсове, щаха да са направени, защото са така и аз сьм напьлно сьгласен с теб! А и не сьм 100% сигуген, че еднаквостта на долните и горните клавиши ще е удобство. p.s. Относно йонийския - той от своя страна носи в себе си T, S и D (приети в класиката и джаза), а доминантовия стои нестабилно в желанието си за разрешение... Кажи са за фуса? Редактирано Септември 1, 2009 от Ивелин Цитирай
Steppenwolf Отговорено Септември 1, 2009 Отговорено Септември 1, 2009 Лидийският и лидийско-доминантовият ладове са очевидни. Дори бих казал твърде очевидни. Всичко това не е нещо ново и бе поредното, което без изненада установих, че са забелязали преди назад в годините, донасяйки и някоя теория. На пръв поглед - да, квинтовата стълбичка и... хоп! Засега само вмятам, че нещата не са толкова едноизмерни. И разбира се, не само равномерно темперираният строй има общо с математиката... Плюс това, бил е известен като възможност още от древни времена, но навлиза едва по-късно. Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 1, 2009 Отговорено Септември 1, 2009 Ами това с цветовете е пробвано но заради симетричността пак имаш едноцветни съседни примерно (ако ги осветиш както са на сегашната клавиатура). Иначе клавишите са заоблени. Само така изглеждат ръбести. Най-острия ръб (по-скоро предполагам имаш предвид връх) е остър по-малко, отколкото най-острия на сегашен черен клавиш [белите ще са по-обли и то доста по̀ от сегашните ] Предвид че самата идея не е нова и не е моя, а е всъщност на Пол Янко̀, аз само предлагам по-различен и удобен дизайн. Аз вероятно го виждам по различен начин, защото никога не ми се е налагало да "се ориентирам" на стандартната клавиатура, въпреки че я познавам в детайли (без да мога да свиря "Фантазии" и "Прелюдии"). Мислех че няма да е толкоз трудна ориентацията. Сигурно ако някой ми беше подредил прагчетата на грифа по До мажор и да отдели пентатоника в друга група прагчета, направо ще ми трябва да се уча наново да свиря на китара. От такава страна погледнато може би те разбирам донякъде... щото не е точно същото де. Не казвам, че всеки трябва да е сляп като Стиви, за да не го бъркат означения и цветове (въпреки ча е аз спокойно си свиря на китарата без да гледам грифа), но по принцип може да означим някои като сол = σ (сигма, прародител на ключ сол) ре = ρ (от гръцката, коптска ро), ти = τ (тау, може и с тета = θ ама не мисля, че трябва). Съвсем случайно се получи сол мажор (доминантен в Ди мажор). Гледам да не се падат съседни клавиши. Не е добра идея... само с един ключ предпочитам да е. Максимум два - ρ и σ квинто-кварта максимум. Останалото ще си дойде с усета. Иначе за хлапетата. Ами то ще му е и по-лесно да запомни само 5-те черни (ако имаха имена). Проста пентатоника. 12 не са много за запомняне. Относно имената за 12-те тона - това е неотменима част от всичко това. На тази идея се опира цялата ми концепция за такава клавиатура и записване в нотация изобщо. ------------------------------- Относно фуса съм споделял с Ненчо (eL_NinYo) и той каза да го направя пък тогава ще се види дали ще го приемат барабанистите. Бях писал преди време за тая идея тук някъде, но май никой не обърна внимание и помолих да изтрият темата. Най-общо идеята я наричам "обърнат фус". Фус който като го настъпиш, да се отваря. Осъществимо е с прост механизъм и после от тежестта си или (при нужда с пружина) да се затваря. Той не заменя сегашния фус! Просто е друг по функция. Коагто искаш да направиш специфичните отваряния на фуса, може да го правиш с просто тупване с крак върху него. Няма нужда първо да си го застъпал (че да е затворен и да бичиш с палките ситнежи) и като дойде точния момент за отварянето просто го чукваш с крака и продължаваш с дрибъла по касата (втората де). Това е цялата идея. Тази идея ми е от преди да ми поникнат мустаци. Цитирай
Ивелин Отговорено Септември 2, 2009 Отговорено Септември 2, 2009 (Редактирано) При заоблени клавиши, хващането на нонакорд в тясно разположение може да да доведе до изпускането на палеца и не само него - тези неща трябва добре да се обмислят. А това би станало най-добре с практиката. Така, че сядай си на г*з* и конструирай таз' клавиатура! Иначе помисли логично, коя клавиатура е по-ориентираща - тази, при която се налага маркировка или тази, при която не се налага? То е ясно, че и при двете клавиатури има плюсове и минуси, но класическата е залегнала толкова добре, че не само е използвана от велики композитори, а и не се е променила за толкова много години. Вече се повторих 100 пьти и за това ще кажа, че мисля е най-добре да не се стремиш да изместиш нещо толкова добре залегнало в историята на музиката, а да добавиш твоето виждане за клавиши, като се направят подходящите технически упражнения или транскрипции на класически произведения и прочие. А за веселбата - имам на нови имена за сегашните черни клавиши: Пен - Та - То - Ни - Ка ----------------------- За Фуса - отново ме хвьрли в размисли... Принципно нищо не пречи да се направи такава джаджа, обаче скивай: какво ще й е приложението? Единствено като свириш с двоен педал (2 каси). Този тип свирене е присьщ единствено на метьла, а в сьщия - метал барабанистите не употребяват отварянето на фуса (с малки изключения), защото не е в стила. В останалите стилове, двойният педал се използва за "цвят" и когато дрьмьрите искат да свирят с двойния педал и с фуса има един пиниз с пета на левия крак (и обратния за левичари), при който се затиска фуса и се свири с педала за касата. Това важи за кардана. Редактирано Септември 2, 2009 от Ивелин Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 2, 2009 Отговорено Септември 2, 2009 Има си профил на заоблеността, така че спокойно - няма да са кръгли или като козуначета. Маркровката споменах мисля вече, ще е опционална за самия свирещ. Той ще си я слага или маха. При това... когато пожелае, дори по врме на свирене, ако вземе че загуби ориентация от мятане на главата. Класическата клавиатура е залегнала от около половин хилядолетие, а изобщо като концепция, още толкова назад във времето. Това обаче е онаследено от органа и неговите клавиатури за различни тоналности, които са били на по 3, 4, 5, 6 и даже 7 нива. Специално клавикордът и пианото, с тази им клавиатура, са значително по-млади инструменти. Това няма голямо значение, защото това не са били инструменти които всеки може да си построи в гаража (тогава конюшнята де). За органа - да не говорим от още по-назад. Сега не е така, особено с електронните инструменти и клавири, MIDI такива и прочее. Никой не може да задължи някой свикнал на сегашната клавиатура цял живот, да се премести за два дена на другата. Няма как да стане. По-скоро децата или чак внуците. За сричките пен-та-то-ни-ка има 2 т-та и еднозначността се нарушава. Аз дори съм против означаването да се осъществява на азбучен (реден) принцип като A, B, C... Номериране на степените - да, но без b и #. Хиатус например си е: 1-4. Тритонус: 1-7. "Мажорна" терца: 1-5. Натурален мажор: 1, 3, 5, 6, 8, 10, 12. И т.н. за другите. Всъщност съм и против мажорни, минорни, и прочее термини, свързващи ни с отправната система на натурален мажор/минор. Но много ще стане толкова отначало да искам. -------------------- Приложението на фуса си е каквото и на сегашния. Повтарям - той няма да изместав сегашния. В никакъв случай. Макар че с времето барабанистите ще свикнат на този, който аз предлагам, а другия ще го ползват по-рядко или хайде, поне наравно. Относно това, което казваш за двойните каси, не мисля че само там ще му е приложението. Сега има една джаджа (за правия фус) наречена "ключ" или "падащ ключ" (clutch или drop-clutch), която е доста неудобна и крайно задължаваща (едни се задействат горе с палката, другия тип долу със странично педалче на фус-педала, което мести една запираща конзолка). Особено тази, задействана с палката е крайно неудобна, а другата - доста трябва да си я обигравал! Това обаче не е попречило различни барабанисти да усвоят използването ѝ. Или почти... Дори има и електромагнитно-сензорни такива джаджи: Ама нали се сещат: сцена и кабели как се разбират едни-други. Ти за втория тип говориш. Но това за мен е неудобно, защото за да направиш динамичните пинизи с отварянето трябва пак да застъпиш, да удариш с палка, да отстъпиш и пак да засътъпиш (евентуално и пак да натисмеш ключа, ако ще се местиш пак на кардана). С моя фус просто удряш с палката и чукваш с крака... даже не трябва да застъпваш. Просто го чукваш с крака си. И толкоз. И вече отдавна си на кардана. Но пак повтарям... този тип фус е приложим не само като искаш да бичиш двойни каси. Цитирай
Ивелин Отговорено Септември 2, 2009 Отговорено Септември 2, 2009 Ако вземе, че загуби ориендация от мятане на главата...в конюшната! Щом ще се мести ориентиращия фрагмент, какво правиш, ако преди участието го загубиш? Относно мажора и минора - от край време хората са открили, че тези ладове носят настроения у нас. За това и са залегнали стабилно в класиката, защото какво всъщност е класика? Нещо безупречно, доказано във времето. Вижданията ми за клавиатурите ги има написани - някои дори 2 пъти, но бих допълнил: Пианистичната клавиатура има 12 варианта на мажор, докато новата(/още по-стара бих казал, защото не знам от къде ти идва на ума, че сегашната клавиатура е била хоп-троп измислена и осъвършенствана за отрицателно време - логиката казва друго и то много добре го знаеш!) има 2. Това би било идеално за да научим как да свирим мажор в 2 позиции. Но от останалите 10 еднакви не мога да ги сравня с 12-те на пианото, които са различни визуално и объркването им е снижено до минимум. Измислянето на имена на черните клавиши, казваш шестолиние - ето го: Какво се вижда? Имаме "една-единствена" октава побираща се на него! В петолинието колко са? Отговор: "ОСЕМ" (ако броим Ре двоен бемол и Сол двоен диез стават !!!"ДЕСЕТ"!!!). Значи 1:10! До тук добре, обаче... ...обясни ми как мислиш да побереш 7 октави клавиши (около 90 нали така, освен ако не са много) в шестолинието? Ще се наложи използването на поне три ключа, 6 допълнителни чертички отгоре и още толкова отдолу, както и знак за октава отгоре/отдолу... Как обясняваш това, иначе "улесняване" или мислиш и тези неща да промениш? Ето как би изглеждала най-простата каденца в До мажор в твоя и в общоприетия вариант: Едното няма ли сякаш доста допълнителни линийки - настрана от шестата? На мен не ми изглежда по-гот. Сетих се за една поговорка, която баща ми обича да ми казва: "Накарай мързеливия на труд, да те научи на акъл!" ----------------------------- Гей-фуса и неговите приятелки: Веднага обяснявам с три примера, защо този няма да измести досегашния: 1. Логично е, като отварянето на фуса (освен в диското) е по-рядко, да следва отварянето му с натискане - нали така? Добре! А какво ще прави крака в това време - ще виси във въздуха или ще е наблизо до педала? Улесняваш барабанистите, като им напрягаш крака, който натиска педала на фуса? Е сигурен съм, че Ненчо много добре ще го приеме това! 2. Като си тактуват с фус, било то при свирене на райд или сола - барабанистите трябва да си вдигат крака, вместо обратното. Все едно да свирят с касата, като си вдигат крака, а не като натискат... Има такива педали, при които има 2 топки - едната натиска касата при натиск, другата - при вдигане. Защо мислиш, че тези педали не са широко разпространени? Дори повечето барабанисти не знаят за тях... Защото са много удачни ли? Едва ли... 3. Естественото движение на фуса е, като си вдигнеш крака да се вдигне горния чинел, а не обратното, което би усложнило механиката. Това в днешно време не е проблем (механиката) - стига да има смисъл, а в този случай смисъла е доста ограничен. Но все пак нищо не пречи да се сложи такъв фус за втори от дясно (при стандартен сет) с извита стойка, например. Цитирай
Ивелин Отговорено Септември 2, 2009 Отговорено Септември 2, 2009 Btw, измислих "народна" песен от твойте тонове! Гена, Мила Мирена, Ми Ти - Набуре Сотире? Фана Гети - Мина До Герена...Бухала Буха - Вудо! Ми Буна Тина? Тина Намила Гети. Фана Ласо...Реге Ти, Буге-Вуге Ти, Хала Ти Лафа...Ха! Всички прилики с действителни тонове са напълно случайни! Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 (Редактирано) Ориентиращият знак, ако е на съвременен електронен клавир, няма да се мести ръчно. Ако е на пиано, ще се мести с приплъзване (това в случай, че изобщо има механизъм за своевремено модулиране на тоналността с педал или нещо друго, както нещо такова има в арфата мисля... нещо подобно беше, но не помня). Никой и не отхвърля мажора и минора. Те си присъстват в новата клавиатура. Не съм казвал, че новата е нова, а старата е измислена за два часа примерно. Новата е на около 130 г. старата е на около 500 г., а ако включим разработването и от органа - е на поне хилядолетие. Да, която и да е тоналност от койото и да е тон има само ДВЕ (при трети ред клавиши, идентичен с първия, и само ЕДНА) пръстовка. На практика от където и да си намериш начален тон, ти вече виждаш всичките си тоналности (всъщност не ти се налага да помниш други пръстовки освен максимум ДВЕ). Лесно и просто. За мен объркването е когато имам повече пръстовки. Може би щото съм свикнал на китара да свиря. От това ще да е. Ла всъщност би могло да е Ле, но не е важно сега това. Много хубави четвъртинки си направил (мялко въз-едрички) и хубаво шестолиние. Да без допълнителни чертички то побира една октава (при петолинието с бемолче и диезче е мисля терцдецима) и всеки два октавни тона са или на бяла лента или на черна линия. На петолинието не можеш да побереш също всички регистри. Пишат се ключове, октави, ×2. Аз лично бих желал да се избегне писането на ключове с една предпоставка обаче: черната линийка (ако там на нея ще е тон Со) да е изобразявана с прекъсвана линия ето така: Така това ще е начина за записване. Сегашния не тговаря на никой инструмент. Едно че учиш пръстовки (повече от две за пианото), друго че се учиш и да запомянш местата на тези пръстовки тонве-ноти по петолинието. Моят начин улеснява нещата в пъти, защото както съм написал това си е своеобразна тбулатура за пианото (въпреки че за ДВЕ пръстовки, огледални прои това едва ли е необходима табулатура, но все пак си има различни по тип, акорди, скали и прочее, смятам е полезно така с нея). --------------------- Подчертах ясно, че анално-податливия фус не цели да измести досегашния. Може би не си го прочел в бързината. 1. Не, не, не... Сега барабанистите си напрягат крака на фуса, защото го държат постоянно в натискване, ако не са на open hi-hat. Като не си на моя фус, ще си на другия за други пинизи. Просто имаш два фуса като си избираш кога някои пинизи ще са ти по-лесни на единия и на другия. Никой никого не измества от сцената! 2. Не, просто при нормално тактуване ще тактуват на слабо време - нещо с което повечето барабанисти, ако искат да направят такъв пиниз на правия фус, изключително се затрудняват, ако трябва и да пазят темпото. Ето, улеснени са! 3. Да, просто е и имаш втори фус - "розов"! Редактирано Септември 3, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 Е, не! Песничката кърти отвсякъде. И има доста прилика със случайни лица особено в реда: "'Фана Гети - Мина до Герена!". Не за друго ми щото аз живея до "Герена" (сега). Кърти яко текста! "Реге ти, Буге-Вуге ти" квот искаш, кеф ти реге, кеф ти буги-вуги. Направо се чудя как са ти дошли на ума. Цитирай
Ивелин Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 Ми как - чиста проба гейний, свирещ на "розоФус"! Цитирай
Steppenwolf Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 Ивайло използва шестолиние просто защото може да разчита добре основно табулатури и иска нотацията да бъде в удобен за него вид, без да се налага да коригира нищо в себе си, да учи и да се упражнява. Накратко, това е един прикрит лозунг, който гласи: "Проблемът никога не е във вас!". Изгледът от наблюдателницата му на остров Гриф е пословичен и присъства в болшинството от темите и постовете му, включително и в чисто теоретичните под формата на аналогии, което е демонстрация на думите му, че разбира света от много страни еднакво добре. Цитирай
Ивелин Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 Ей, леко с Иво! Ако не е той, форума е жив за оплакване... Да, регистьра на арфата се сменя или с педал или с ключ. Но това няма врьзка с "обратния". Не може да се побере целия регистьр на пианото, за това ги има дорьлнителните чертички и знаците за октава отгоре/отдолу и естествено отзад (за розоф-ус), които дори не се използват чак толкова често. Идеята ти за пунктира е яка, но дали толкова приложна, ще разбера, като ми напишеш един С13 на едно шестолиние: Отдолу-нагоре (и пак отзад, за розофуса): Си бемол, Ми, Ла, Ре, Сол, До Ама наистина го напиши, че иначе аз ще го сторя и тоя пьт нотичките няма да са толкова мьнички! (А как ли ще изглежда някое произведение на Шопен например, като малкия Революционен етюд или Фантазия импромптю, които в един такт минават през три октави в едната рька?) Ето че при пианото се свири с две рьце, следователно има два ключа: един за лява и един за дясна (в общи линии). Не е чак толкова сложно. Но това да сложиш таб на пианото, звучи прекалено секси - на мен ми е направо извратено, но нека питаме розофуса най-добре! Защо точно 6 линии и 5 междулиния, а не 7 или 8? Баш като при китарата, а? Какво би казал розофуса за това? Ми ще ревнува естествено. Тьрсиш универсалност при двата инструмента? Е стига де, розофуса е вече на прндела на нервна криза!!! Пьк и китарата си е по-як инстумент освен, че имаш пряк досТАтьп до струните, свиренето на флажолети не е толкова силно затруднено, както при upright пианото и някои розофусове. Сьщо така, китарата е непргледна, при положение, че повечето китаристи не си знаят праговете. А ти искаш да отнемеш гадната огледност на пианото... Розофуса направо те мрази!!!... Местенето на механизма за ориентиране. Имаш по-мальк брат, който обича да ти размества клавишите, само за да те гледа и да злорадства, как ги броиш, мьчейки се да ги нареждаш на ново. А какво ще стане след няколко пьти?! Домашно насилие, счупени зьби, побой, полиция, (мили-целия), Prison Break, изнасилвания и розови фусове (розофусти). ------------------ За розофуса захапах, че барабанистите след време щяли да свикнат и дори повече да ползват розовия сьединител. Е това никога няма да стане, защото едно дете трудно се учи да брои с фус на силно време, че какво остава на слабо? (розофуса ми прошепна туко-що: - Абе ти ми го дай това дете на мене!!! - и усмивката му беше лоша, като на китайски чинел!) Пробвай да броиш соло на Dave Weckl на слабо време -в пьти е по-лесно! А ако и за капак сложиш Ла на Ле (демек Лале), още колко песни ще имаааа... Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 ^ Stone, като интелигентен човек смятам усещаш, че шестолинието и шест-линейната табулатура за китара нямат и не могат да имат нищо общо. Да не говорим, че аз свиря на 7-струнна китара, но не съм тръгнал да правя седмолиние. Всъщност вметката ти е уместна, защото както и петолинието, така и шестолинието са едно "прозорче" (видим отрязък) от едно обширно многолиние. Затова са и допълнителните чертички тук там и в едното и в другото. Това всеки го знае. Защото в този ред на мисли то може и да е дванадесетолиние по аналогия с 12-ЕТ, но не е необходимо. 6 е половината на 12 и нищо повече (и това няма никава връзка с това например табулатаурата за 12-струнна китара също да е с 12 линии, нали?!). Аз в монта съм на етапа да се ориентирам по интервали и изобщо не ме вълнува на кое прагче се падат тоновете му (щото специално на китара вариантите са повече от три) или на кой клавиш (бели или черени или комбинация). И така... А и между другото имам идея за един трети инструмент, за твоя беда точно комбинация между клавишен и "китарно-грифов" (но не със струни, но пак с нещо като псевдо-прагчета). Това обаче е само електронен инструмент подобен на ръчните клавиатури, които съм виждал като малък по концерти на ФСБ. Подобен но ма-а-алко по различна концепция (не е и като тази на Allan Holdsworth). Хванал съм малко и от Continuum клавиатурата, но по-скоро за грифа и то линейно, а не напречно. Общо взето е такова: Но на лявата ръка да има "електронен гриф" с мними-прагчета, които да са избираеми за бас китара ли да наподобяват, 6-струнни ли, 7 ли, 8 ли. И просто с докосване и натиск да се просвирва съответен синтезиран звук. Строевете също биха могли да са китарни, цигулкови... като иска музикантът, така да му е. А в другата ръка - моя дизайн пианистична клавиатурка. Има и доста странни дори за моето виждане инструменти като: http://www.marcodi.com/product.html или http://www.hakenaudio.com/Continuum/ Но всички те споделят неразбираемата за мен връзка със старата клавиатура 7:5. Да, заради самия изпълнител, разбирам, но за мен няма значение. Аз не съм Жордан Рудес все пак. Особено тука какви неща има... направо си плачат за "новата" клавиатура. http://www.synthesizers.com/artists/jordan_rudess/ Цитирай
kitaratapesho Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 (Редактирано) @Stone +1 Аз пьк предлагам музикалната теория да не е расистка и да е сьобразена и с арабската музика (там разделят октавата на поне 24 тона - в зависимост от дьржавата, културата и традициите). Следователно предлагам 12-толиние и имена на четвьрт тоновете. Ще добавим шест нови ключа, една камара нови термини и нови графични символи - всичко в реда на теоретичното новаторство. Нека го обсьдим! Редактирано Септември 3, 2009 от kitaratapesho Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Септември 3, 2009 Отговорено Септември 3, 2009 (Редактирано) Ивелине, широкото обръщение на C13 и такива акорди се записват по-широко. То е ясно. Но пък за сегашната нотация се учи нещо ново като език едва ли не, нямащ нищо общо с никой инструмент. Ако ще искаме да се придържаме към стегнато нешироко изписване на акорди, това ще се прави с две ръце като второ шестолиние. Съответно ако едната е 3 октави по-ниско и това ще се отбележи с 8va, макар че аз предпочитам 12ma заради обективността, че 12-ЕТ е с 12 тона, а не с 8, но това са бели кахъри. На петолинието този акорд в широко обръщение с побира с две помощни линийки, съответно един ключ и един бемол (ако не следиш ключа или в случай че се явява инцидентен като такъв). Мислълта ми е, че така или иначе тези обръщения и такива акорди се свирят с двете ръце (освен ако не си извънземен с по шест пръста на ръка и педя 50 см.). Широкото записване при шестолинието си става с две шестолиния едно под друго съответно за всяка ръка. И ръката си се ориентира. Плюсът е, че такава форма на обръщението е една и съща и само си я пренясяш насам и натам без да следиш диези, бемоли, кога някоя нота е на черта пък октаваната ѝ се пада на лента. Тези неща са избегнати и не ще се учат и излишно запаметяват. Не става въпрос за местене на механизъм. Няма да е конвенционално пиано. Макар че също може и да се консртуира и да се изографиса по една сигмичка σ на клавиша за тон "Со". Или и по едно ρ за тон "Ре" (квинтичка) и толкоз. Останалото се вижда от пръв, за някои от втори поглед. Иначе на клавир електронен това си става елегантно с подсветка на символа. Но не с лампичка, а с тънък фото-панел в горната част на клавиша или корпуса (зависи къде искаш). И той ще изобразява символа. Нищо сложно. И си транспонираш къде то си искаш и символа си те следва с всяко транспониране. И ако съм забравил да кажа - пръстовките си стоят все същите. Това е най-силната черта. Вземи си една книга по пръстовки за пиано и виж колко много са. А тук избираш си скла, лад, тоналност, обръщение и хоп - само две форми и отиваш на следваща скала, обръщение. Даже може и само една (ако си с basic edition клавиатура с три реда, първия идентичен с третия). Advanced edition e с двата реда клавиши и с по ДВЕ форми на пръстовките. Яко според мен. Иначе фуса е добър. Аз съм започнал като барабанист като малък и знам за какво ми е такъв фус. Смятам и всеки барабанист би си купил такъв. ------- Пешо, арабите си имат имена за тоновете, също и индийците. Не се прави, че не знаеш. Друг е проблема, че не са точно срички, ами са си баш имена и едва ли можем да ги прозинесем правилно, камо ли в диалект или без какъвто и да е акцент. Редактирано Септември 3, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.