Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Прилича на мажорна семптима нанадолу... но пък сол бемол мажор си нагоре мажорна септима точно във фа. Изобщо крайно време е на тази идиотия да се сложи край. Аз съм предложил едното просто решение. Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 (Редактирано) Сол бемол мажор си нагоре мажорна септима точно във фа. Май липсва едно "е" в изречението - това "си" е много подвеждащо. Иначе според мен (като се навлезе още по-дьлбоко в идиотията) интервала би бил двойно-умалена нона. Така или иначе интервала в ЕТ, ще звучи по един и сьщ начин - разликата е само как ще го погледнем. Не знам какво предложение имаш, но в теорията има и увеличена септима, умалена нона и чиста октава. Ако някой ти изсвири октава, няма да кажеш, че чуваш ум. нона, но понякога се налага изписването й в класическата музика. Редактирано Август 30, 2009 от Ивелин Цитирай
Steppenwolf Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Изобщо крайно време е на тази идиотия да се сложи край. Аз съм предложил едното просто решение. Разбира се, когато някой не е асимилирал съвсем нещо, не е свикнал и не желае да го стори, най-лесното е да го зачеркне като "идиотия". Няма нищо лошо в чесането с алтернативни предложения, даже напротив - не си първият и няма да си последният с такива, - но с подобни изцепки авторът сам си го... занитва. Както вече писах, енхармонизмите в темперирания 12-тонов строй са едно и също нещо. Начинът на записване обаче избистря контекстуално кое какво е - как функционира и накъде се развива. Понякога обаче в практиката и самите композитори са означавали нещата "грешно". Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Аз имах в предвид, че ум. и ум. интервали са теоретични, защото като чуем даден интервал, ще го класифицираме, като чист, мальк, голям и тритонус. Останалото е теория. На който не му харесва, да не я използва, но защо трябва да я зачерква? Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 (Редактирано) То ако ще е надолу и умаляваме по-долния интервалът не би ли трябвало да се разширява. Тогава от къде гледаме на интервала, право от основа към по-висок или обърнато, от основа към по-нисък. Защо да се ограничаваме само до двойните умалявания или увеличавяния. Може и с тройни, и четворни. Така До1-(12⨉♭)До2 е дванадесторно умалена октава (До2). И изобщо вместо да наричаме тоновете с истинските им имена ние съвсем задълбаваме в производни и производни. Няма как да има увеличени интервали, та дори и двойни такива. Самият термин полутон е неправилен. За да се преместиш от Ми към Фа ти е нужно една тонова стъпка по 12-ЕТ строя. Какъв е този полутонов интервал... нещо от арабските четвъртинки ли? Още по-безумни са отправните системи по така наречения натурален мажор. Всички интервали, които са по него 1:1 са с имена. Секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, (октава), а останалите ги умаляваме, увеличаваме, двойно, тройно, диезираме, белмолим, бекарим. Защо?! Каква е причината за това? Защо? Ама наистина де, защо? Защото белите клавиши на пианото ли са по него (и в частност До натурален мажор)? И какво от това?! Що за частен случай? Или само това е в моята глава? П.п. Тоя пост също ще бъде изтрит... но няма и как иначе. Редактирано Август 30, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Steppenwolf Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Няма да бъде изтрит - и без това по-голямата част от темата е един голям майтап, с няколко изключения. Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 (Редактирано) за 12-ЕТ всичко е много просто - да се дадат имена на "черните" тонове (от черните клавиши на пианото). Оттам насетне всичко ще си дойде на мястото. Аз това искам от... както се помня май. Въпреки че и поради други причини не исках да свиря на пиано. Диези, бемоли... бекари са толкова излишни, че направо се чудя колко още трябва да продължава това безумие. Също и интервалите по тази линия. Между два последователни (без значение нагоре или надолу) тонове от 12-ЕТ интервалът е един тон. Нека вземем за пример тромпетистите, които със специфично надуване само променят тона или кавалджиите. Но особено видно е при тромпетистите. Те никога не са се интересували дали да умалят (бемолират) даден бял тон (щото само белите нямат единични бемоли, диези, бекари... но о, грозота! могат да имат двойни такива). Те просто го исзвирват, както си го помнят. Те не местят устата си на по-долна дупка или натискат съседен клапан-бутон (щото имат само три или четири). Дори и пианистите не съм виждал да мислят само по белите клавиши като свирят така наречените алтеровани скали, ладове и др.. Просто си знаят "подредбата на клавишите". Но нека Ивелин най-добре да каже... например той как се ориентира. Да, знам че на пианото много добре се вижда кои тонове-клавиши са именно диезируеми или бемолируеми, но при доста останали инструмнети хич не е така. Оставям настрана факта, че ако и при пианото се наложи такава система, свиренето на него ще е детска играчка... лесно и приятно. Редактирано Август 30, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Една октава на пианото при теб би изглеждала така: Аз лично трудно бих се ориентирал, ако сложим още 7 октави. Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 (Редактирано) Не бих казал... Една цяла клавиатура на пианото при мен би изглеждала ето така: Гарантирам ти изключително правилна ориентация, както в това кой клавиш на кой тон е, така и безпорблемно свирене на САМО две акродни форми (групи по мажорен, минорен, септ, обръщения... са все по две форми) по всички тоналности. Съответното е и със скалите. Ако се добави и още един трети ред идентичен като клавиши с първия (но с отделен "механизъм", ане просто продължения негови), то акордните форми могат да са и само по ЕДНА за съответната група. Зиг-зага е ориентационен, а червените марекери са само за отбелязване. Само ключът сол е на място на тон сол. Разбира се би могло и да е на първи ред. Никакъв проблем. Също при желание може да се изграфи човек и любимия си тон. В моя случай бих си отбелязал Ре с гръцката буква ρ или също българската Р или коптската Р. Проблемите на сегашната стара клавиатура съм ги отбелязал тук (в червено): Проблеми, защото акордните форми са даски много само три по белите клавиши са абсолютно идентични: До, Фа, Сол (мажорни) Редактирано Август 30, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 1. Ако ще е надолу и умаляваме по-долния интервалът не би ли трябвало да се разширява? 2. Защо да се ограничаваме само до двойните умалявания или увеличавяния? 1. Не. Умалена квинта от До надолу - Фа# (това е по-малко разстояние от чистата квинта надолу: До - Фа) 2. Защото в сьвременната система използваме двойни диези и бемоли и по диатониката примерно на До мажор (по белите клавиши на пианото), употребата на знаци на "бели" клавиши като Фа (бемол и двоен бемол), сьответно налага умаление или двойно умаление на квинтата. Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 (Редактирано) ^ Та мисълта ми беше, че може да ги считаме като обръщения. То си е ясно, че секундата може и да е септима, а квартата квинта. Въпрос на гледна точка. И точно там е проблема: отправната система До ⇨ квинта надолу ⇨ Фа и след като я умалиш, вдигаш Фа нагоре към ♯Фа, щото сме тръгнали от До но надолу. Та затова се преплитат нещата в тази система. Гледаме на интервалите като на интервали, но всъщност с посока, като сякаш са вектори. А никой интервал няма посока, той е просто интервал. ТОва се опитвам да извлека. Предполагам не съм достатъчно ясен, щом намесвам математически и физични термини, но какво да се прави. Тазкива са парадоските на системата с диези и бемоли. Съдбъ... ко да прайш. Редактирано Август 30, 2009 от Kurt Uvash Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 В твоя случай трябва да слагаш точки по клавишите или да ги оцветяваш, докато в сегашната система това не е наложително. От друга страна всички гами, акорди и интервали, както и всички произведения писани за пиано, трябва да получат нови прстовки. Успех с новия инструмент! Мен ме кефи! Как мислиш да го реализираш? Цитирай
Steppenwolf Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Виж isomorphic keyboard, която с двуизмерността си може да е много полезна за микротонални строеве.Всъщност, може да се каже, че интервалите имат "посоки"... Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 Не е нужно, но и никой не те спира. Аз бих си означил само тоновете Ре. Ако трябва да унифицираме, просто едно зографисано ключе "сол" би било достатъчно, не заради друго, ами заради записването по партитурата (в моя случай - шестолиние) Цитирай
Ивелин Отговорено Август 30, 2009 Отговорено Август 30, 2009 А бе Иво, много ясно, че да смалиш разстоянието, трябва или да смькнеш горния, или да качиш горния, или и двата (ако ползваме 1/4-тонова система). Иначе за новата клавиатура, акордите биха били еднакви на всякьде, но кварти и квинти са на различни редове, докато в старата система 11 от 12 са на 1 ред и така е по прегледно от 1 страна... 1 за сметка на друго. Имаш ли нещо против да ти патентовам модела? Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.