За Възрaстта

[yotzzo]

Без да се заяждам, само да вметна, че цигулката е един особен инструмент, който изисква много, ама много работа. Ако не си почнал от малък и не се занимаваш системно, непрекъснато, упорито и по много изобщо не си конкурентноспособен цигулар.

Иначе на колко години си почнал да свириш не е най-важния фактор при много от инструментите. Много зависи и какви цели си поставяш - да правиш специфична музика или да си виртуоз, професионалист и универсален музикант. От много съществено значение е дали свириш класическа музика - там труда е много, резултатите идват бавно. Нека колегите професионалисти, академични музиканти да споделят.

Редактирано Март 8, 2009 от yotzzo

[lizardman]

Добре, хора, според вас кой ще усвоява по-бързо нещата - дете на 3 години или човек на 30? Нормално е едно дете да напредва съвсем бавничко и да са му нужни доста годинки. Един по-голям човек за една година може да надмине 10 години свирене на едно дете. И това е съвсем нормално. Не може да очаквате от детето да бъде супер талантливо и бързо да постига резултати.

 

А времето - то е много разтегливо понятие. Някои хора нямат амбиции или пък имат по-големи приоритети. Не отделят особено внимание на свиренето. Други пък отделят огромно внимание. Всеки си знае най-добре. Някои попадат при учители, с които напредват като охлюви. Други попадат при учители, които им показват правилния път. Факторите са много. Затова някои са успели за няколко години да постигнат това, което други едва ли ще постигнат през живота си.

 

А какво е да си професионалист? Нима е трудно за един музикант да започне да прави пошла музика, с което да се издържа без проблем? А това с какво си изкарваш прехраната прави ли те по-добър или по-лош музикант? Кой знае колко хора си седят вкъщи, когато може да са вдъхновение за милиони...

 

Защо да правим разлика между различните инструменти, когато те служат за една и съща цел? Не е трудното да овладееш инструмента, трудното е да разбираш музиката. Когато видим някой да си служи с огромен набор от изразни средства, например, то не е защото часове наред ги е упражнявал, а защото разбира музиката. Всеки може да стане инструменталист. Но иструменталистът трябва да прави музика, а не да свири на инструмента си.

[lyubohar]

"атриум"- направо си се заяждаш,дори и вкара и политически нотки.

А то е просто.

Когато се почне рано да се учи музика,това включва не само свиренето на инструмент,а изучването и на

други музикални предмети.Тъй като явно не знаеш в какво се състои обучението ще ги изброя:

солфеж-писмен- устен,хармония,полифония,облигатно пиано,история на музиката и т.н.В продължение на

поне 15 години.И тогава може да се научиш да свириш на бас китара за 3 дни и след 2-3 години да участваш например

на фестивала "Джаз джамбуре"във Варшава с огромен успех.

Другия начин на обучение е за любители.Не че там няма изключения -има но само да докажат правилото.

Не го приемайте много навътре.Това се отнася за всички професии.

В нашата професия е най безопасно-излизаш от залата .

Но си представете някой на 30 години да иска да стане доктор-хирург.

[kitaratapesho]

Добре, хора, според вас кой ще усвоява по-бързо нещата - дете на 3 години или човек на 30?

 

 

Греда

 

Децата учат всичко с много по-бързи темпове от възрастните хора. Това не е тайна.

И не е толкова лесно да се изхранваш с "пошла" музика, колкото изглежда.

 

 

Успехи на всички,

 

Петър

[lizardman]

Добре. Научи го да свири по-добре и да чете ноти по-бързо от един възрастен човек . Как да стане .

За пошлата музика също си държа на мнението, но това е за разговор "на живо".

[kolio_k]

Не дооценявате обаче един факт, що се отнася до класическата музика, а именно колко високо е летвата. Започва се да се свири рано, просто защото колкото и да е талантлив и мераклия един човек, не може да промени факта, че е започнал да се упражнява на 15 години примерно, докато други хора, също толкова талантливи, вече имат 10 години преднина.

 

И понеже изискванията при професионалното свирене на класически инструменти са направо жестоки в сравнение с примерно ел китара, що се отнася до прецизност, чистота на изпълнение и един куп други фактори, са нужни всекидневни упражнения и то за цял живот, за да се напредва или даже да се подържа форма ако щете.

При това, в повечето случаи, при класическите инструменти няма импровизации или други елементи на творчество, всичко е въпрос на техника (грубо казано, а тя е много комплексна) и интерпретация, като вярното, чисто ритмично и тн.изсвирване на нотния текст просто условие за започване на истинската работа.

 

Между другото, който е учил педагогика е наясно, че е напълно научно обосновано и прието, че децата учат в пъти по бързо някои неща, на които именно се набляга в ранното инструментално обучение, като например двигателни функции (техника), усещане за интервали, развиване на музикалния слух, базисна ритмика (солфеж) и един куп други неща. За много други неща е нужно логическо или пък по абстрактно мислене и точно заради това, те се изучав много по късно ( више музикално образование)Именно от тази гледна точка, ранното изучаване на музикален инструмент е напълно оправдано научно и хората започнали да свирят рано, при еднаква дарба са масово по добри от започналите да свирят късно, за което е живо доказателство, превъзходството на на класическите музиканти с източен произход (предимно руски) по света. Възраженията срещу ранните сериозни занимания са по скоро от морален прозиход ( в смисъл доколко е етично да караш 7 годишно дете да свири по 3 часа на ден плюс учебните занятия и тн.- според мен не е правилно, и го казвам от опит, като потърпевш )

 

И накрая, в никакъв случай не искам да кажа , че класическите инструменти са по трудни или по добри или някаква подобна глупост. Напротив, аз съм бивш професионален класически музикант, но се занимавам със съвсем други неща, защото това което основно не ми допадаше в класиката беше, пълната липса на творчество ( поне като изпълнител)

 

Всички инструменти (или почти) са еднакво трудни ако се свирят на еднакво високо ниво. Но в това, което повечето поп, рок и тн .музиканти правят, няма други изисквания за качество, освен тяхните собствени и на хората с които свирят, при това, често вниманието е насочен към правенето на собствена музика. Така, че в огромното количество случаи, от гледна точка на прецизност на изпълнение, изпиване на детайли, майсторство на владеене на инструмента и тн, трудно може да се направи сравнение между професионален класичски изпълнител и поп, рок, джаз и тн. такъв. Вторите имат съвсем други предимства (според мен) като креативност, интерактивност и много други и според мен двете групи не трябва да се сравняват като цяло, защото фокуса им е различен

Редактирано Март 8, 2009 от kolio_k

[kolio_k]

Добре. Научи го да свири по-добре и да чете ноти по-бързо от един възрастен човек . Как да стане .

За пошлата музика също си държа на мнението, но това е за разговор "на живо".

 

 

Аз започнах да чета ноти на 5 годишна възраст и още помня как ги учех с едни фигурки, по начертан на картон петолиние (идея на майка ми), в резултата четях ноти добре, доста преди да се науча да чета букви добре. До 4ти клас (кандидатставане в музикалното с цигулка) бях минал 8те учебника по солфеж, интонационните упражнения и ХМБ (скъсах се от частни уроци ). , Та сигурно съм можел да чета ноти по добре и по бързо от доста възрастни хора . Аз и досега не съм научил повече по въпроса (виж ритмиката се оказа по различно нещо, много ни куца в българското класическо образование)

[kitaratapesho]

Добре. Научи го да свири по-добре и да чете ноти по-бързо от един възрастен човек . Как да стане .

За пошлата музика също си държа на мнението, но това е за разговор "на живо".

 

Точно както каза kolio_k - децата на възраст под 10г. възприемат всякаква информация изключително бързо (и просто я приемат за даденост; възрастните хора търсят логика, обяснение и т.н., докато децата попиват като гъби). Включително и музикални умения - нотно четене, ритмика и т.н.

 

Убеден съм, че децата от 4 и 5 клас в музикалното училище имат по-добра прима виста, солфежиране и ритмика от 90% от форума. И това е последствие от заниманията с музика от най-ранна детска възраст.

 

Поздрави,

 

Петър

[lizardman]

Аз обаче съм инат. Как едно дете ще научи по-бързо едно музикално произведение от възрастен? На децата ще им отнеме много време да наизустят материала и да го осъзнаят. Докато един примерно 20-годишен човек ще го научи много по-бързо и по-добре. Също чисто технически едно дете е доста ограничено заради физиката си (като има пръстчета като солетки).

 

Горното си е за спора, иначе заниманията от ранна възраст целят придобиване на уменията, които изброихте. И те са важното. Държа да отбележа, че не съм против обучението по музика на децата (освен когато е насила). Просто се появиха мнения, че, видиш ли, ако не започнеш от еди-коя си възраст, значи нямаш никакъв шанс и няма да стане нищо от теб. А най-малко хората са различни. Някои цял живот един език не могат да научат, други само за година се справят без проблем.

[kitaratapesho]

Прав си!

 

Успех,

 

Петър

[Quiet]

Е защо да ти е трудно?Стига да имаш желание и упоритост не виждам къде е проблема-дерзай

 

Тва...с тоя правопис се превръща в няква мания...всеки прави забележка на другия...

[Atrium]

"атриум"- направо си се заяждаш,дори и вкара и политически нотки.

А то е просто.

Когато се почне рано да се учи музика,това включва не само свиренето на инструмент,а изучването и на

други музикални предмети.Тъй като явно не знаеш в какво се състои обучението ще ги изброя:

солфеж-писмен- устен,хармония,полифония,облигатно пиано,история на музиката и т.н.В продължение на

поне 15 години.И тогава може да се научиш да свириш на бас китара за 3 дни и след 2-3 години да участваш например

на фестивала "Джаз джамбуре"във Варшава с огромен успех.

Другия начин на обучение е за любители.Не че там няма изключения -има но само да докажат правилото.

Не го приемайте много навътре.Това се отнася за всички професии.

В нашата професия е най безопасно-излизаш от залата .

Но си представете някой на 30 години да иска да стане доктор-хирург.

 

Глупости, приятелю, не се заяждам.. Повярвай, щеше да е много осезаемо, ако бях решил да се караме..

А "политическите нотки" не са отправени към теб, нямаха общо с това, което казах лично на теб. Бяха просто моя си констатация.

Сега нека кажа няколко неща по това, което си написал. Отново ще се опитам да запазя учтив тон.

 

Имам някаква представа от какво се състои музикалното образование. И все пак, не мисля, че солфежът, хармонията, полифонията и историята на музиката, колкото и години да си ги изучавал, биха ти помогнали да се научиш да свириш на музикален инструмент, който не си пипвал досега. Просто не виждам връзката... Тези неща биха ти помогнали в теоретичното разбиране на нещата, при композиране с този инструмент и т.н., но за практическото, физическо научаване... на техника, стил и т.н.... Съжалявам, но ще ти е доста трудно да ме убедиш, че за три дена си научил пръстите на двете си ръце на това, на което другите басисти ги учат с години. И тъй като все пак една от философиите в живота ми е, че няма невъзможни неща... Ако наистина си успял да постигнеш това - свалям ти шапка, щото си егати неземния талант и се оттеглям в ъгъла. Дискусията е приключена. Ама нещо не ми се вярва особено, ако трябва да съм честен.

 

Със здраве!

[lyubohar]

Чак сега видях,че си басист и ми стана ясно защо вземаш нещата така навътре.

Питай който и да е китарист за колко време може да засвири на бас (не контрабас) особено ако преди това е свирил 15 г.на цигулка.

Е и аз приключвам спора със теб.Базата ни е доста различна.

Поздрави и успехи.

[Angelina Sekulova]

Тази тема взе да става интересна, а и аз си мислех някои неща тия дни, та ще взема да ги напиша.

Много уважавам опита на хората, които са учили от малки. Да не кажа, че ако можех да променя нещо в живота си назад, щеше да е да разкарам от програмата си в училище всички политически предмети, час на класния и история (щото дългосрочната ми механична памет е просто нула с две пресечки, за разлика от логическата и краткосрочната механична)... и да наблъскам там музика: инструмент и теория. Ама... не може.

Изцяло приемам позицията на lyubohar, че ако човек иска да се занимава професионално, трябва да започне от малък.

Ще обясня как аз разбирам това. Тук нещата не опират просто до това колко сме способни на тази или онази възраст, а до това, че от 20+няколко години (примерно говроя) вече е редно човек да си вземе хляба в ръцете и да не обременява околните със собствената си издръжка и мераци за самоусъвършенстване. Това прави всякакво начало на сериозно обучение на подобна възраст доста по-трудоемко.

Има и съществена разлика в мотивацията.

За едно дете мотивацията е външен фактор - изборът на образование се прави от родителите, те провокират ситуациите, те създават условията.

За един рабтещ и финансово самостоятелен човек мотивацията е субективна и е много по-силна, но никой отвън не ти създава условия и не ти "виси на главата", докато не постигнеш резултат. Също никой не ти дефинира целите.

 

И тъй като се опитвам да си стъпя на врата и да се занимая по-усилено с моето пиано, ето и някои основни проблеми, на които се натъквам:

1. За разлика от едно дете, което няма музикални стойности и предпочитания, аз съм станала един капризен слушател. Упражненията - като краен музикален резултат - ме отегчават до полуда.

Едното от възможните решения, към които прибягвам, е да пея глупавите упражнения, докато ги дрънкам, защото желанието ми да вдъхна живот на пеенето, ще увлече дрънченето. Някак трябва да надхитря себе си, докато мине скучният етап, докато се боря с метронома, броя паузи и вече и аз не знам какво.

2. Не мога да посещавам школа или уроци системно, защото професионалните ми ангажименти са "на парче" и нямам регламентирано работно време.

3. Липсата на учител и на време за подготовка е съществен проблем и трудно мога да си определя цели, около които да се организирам.

 

И въпреки това, гледам да не спирам. Всъщност... не мога да спра.

Това е от позицията на любител.

Благодаря на всички, които са споделили опита си - за мен е ценно да го прочета.

[Steppenwolf]

В детска възраст мозъкът има най-голяма "ковкост" и именно тогава най-надълбоко може да се вкоренят различни умения, след което да се разлистват през времето. Кога овладяваш най-гладко един език - когато си роден с него и започнеш най-отрано или в юношески години? Но пък дори и късно да си научил един език и да носиш някои непоправими малки деформации, все пак би могъл да напишеш оригинален роман на него.