Angelina Sekulova Отговорено Март 16, 2009 Share Отговорено Март 16, 2009 ^ Ей, Стоуне, беше изчезнал някъде, та се питах де си. Извинявам се за офф-а. Аз съм на различно мнение за детския мозък. И освен това съм на различно мнение за процесите, свързани с: - усвояването на език от малко дете (което е "попопено" в езиковата среда и му се налага да синтезира смисъла несъзнателно - от опит, наблюдение, демонстрации и пасивно слушане - в един изключително битов порядък); - активното учене на каквото и да е (базирано на съзнателно участие, целенасоченост, тематика, градиране на нивата от просто към сложно и пр.) Специализирала съм приложна лингвистика, а то е съпоставителен анализ на методи за чуждоезиково обучение, и мога много да се изкажа "за възрастта", както и за когнитивния капацитет на учещия в тази област. Но не знам дали паралелът между ученето на музика и ученето на език е адекватен. Май не, та спирам дотук. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fLiSk Отговорено Март 16, 2009 Share Отговорено Март 16, 2009 На 25 години преди около век един млад поляк на име Йозеф Конрад постъпва в английският флот. Не говори никакъв английски и го научава от моряците и от книжките които си е взел. При оттеглянето си, на 36 годишна възраст, си купува къща в Англия и започва да пише. И досега е един от класиците на английската литература. Смятам също, че всички сме гледали "Апокалипсис сега". Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Март 17, 2009 Share Отговорено Март 17, 2009 Angelina, не съм очаквал някой от околността да се присети за особата ми. Смятам, че между ученето на каквото и да е има някакъв паралелен участък, а в нашите примери - прословутия двуполюсен модел... Най-общо казано, в по-ранна възраст хомосапиенс е по-конкретен, а по-късно става по-абстрактен. Първият "режим" е по-подходящ за точно копиране. Той има своето място и смятам, че то е сред заучаване четенето на ноти, формирането на връзка с инструмент и на произношение. Развиването на мозъчните връзки и абстрактната мисъл пък е по-добро ниво за полагане на съзнателно разбиране по отношение на граматика, правила, хармония, композиционни техники, изграждане на музикална форма. Антон Брукнер например започва да композира през четвъртата си декада. Определено може да се пише много по темата, на мен когнитивните способности са ми интерес. Би могла все пак да нахвърлиш някои щрихи и да покажеш позицията си. Конкретно кои случаи са сходни като активирани мозъчни центрове в момента не бих могъл да кажа точно, но бих го обсъдил с мой приятел психиатър и психотерапевт, който имам удоволствието да познавам - интересна и високоерудирана личност, сред най-високите специалисти в страната. Съмнявам се обаче, че някой се интересува от продължаването на разговора в тази насока. Благодаря на fLiSk за красноречивия пример, с който потвърждава казаното в предходния ми пост. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Atrium Отговорено Март 17, 2009 Share Отговорено Март 17, 2009 Чак сега видях,че си басист и ми стана ясно защо вземаш нещата така навътре.Питай който и да е китарист за колко време може да засвири на бас (не контрабас) особено ако преди това е свирил 15 г.на цигулка. Е и аз приключвам спора със теб.Базата ни е доста различна. Поздрави и успехи. Опитах се да не гледам на изказването ти като басист, а като музикант (аматьор). Е, не знам до колко успях, признавам. Във всеки случай, не съм се засягал лично и.. no hard feelings, знаеш. Прав си, имаме доста различни възгледи за нещата. Наистина няма смисъл да спорим повече. Успехи и на теб! Stone, на мен определено ми е интересна посоката, която пое този разговор. Ще се радвам да прочета още мнения по темата, особено твои и на Angelina. Ама от чисто любопитство, така, та можете да не ме взимате под особено внимание... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Angelina Sekulova Отговорено Март 17, 2009 Share Отговорено Март 17, 2009 Е ама аз не мога да изказвам мнения, свързани с изучаването на музика или овладяването на инструмент. А за паралела с езиците, първата пречка пред съпоставката е, че музиката не може да се раздели на матерна и чужда... По-добре хората, които са учили музика или преподават, да представят наблюдения или аргументирани тези (та темата да остане чиста). Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Март 17, 2009 Share Отговорено Март 17, 2009 Специфичната музика на някои народи и култури, включително аборигени, за "класическото" ухо и съзнание e чужда, странна, неестественa, а в нашите музикални форми, с които не са отраснали, те не намират тези естество и логика. А ако English беше такъв владетел, както western music... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Heartman Отговорено Март 17, 2009 Share Отговорено Март 17, 2009 Е ама аз не мога да изказвам мнения, свързани с изучаването на музика или овладяването на инструмент.А за паралела с езиците, първата пречка пред съпоставката е, че музиката не може да се раздели на матерна и чужда... По-добре хората, които са учили музика или преподават, да представят наблюдения или аргументирани тези (та темата да остане чиста). Ами то че сме учили сме ама за какво?...не ми обръщайте значение За музиката съм съгласен че не може да се раздели,обаче все пак има значение къде живееш и какви са първите неща които слушаш ,защото чрез тях ти се оформя вкуса за слушане и възприемане или пък стила който ти харесва най-много.Ако нямаше радио и ТВ щяхме да си пеем народни песни и да не знаем какво става в другите държави.Другото което си мисля е че тука сме по-свикнали с неравноделните ритми,докато зад западните държави мислят по друг начин като броят неравноделните размери.Също така мисля че класическото образование е доста важно и дава голяма опора и база за развитие във който и да е стил на какъвто и да е инструмент или глас.Просто в класиката се съдържат всички видове техники на изсвирване или изпяване,но както се вижда на доста места това не е задължително, защото Джими Хендрикс и цялата плеяда блусари не са минали през класиката ,но не им и трябва защото изливат душата си само чрез пентатониката.За това дали е късно да се занимаваш с музика ,отговорът е никога не е късно.Спомням си за един китарист който свиреше с дясна китара обърната на ляво без да обръща струните и свиреше джаз здравата ,а е запо4нал на 53. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Slacoth Отговорено Март 19, 2009 Share Отговорено Март 19, 2009 Спомням си за един китарист който свиреше с дясна китара обърната на ляво без да обръща струните и свиреше джаз здравата ,а е запо4нал на 53. Тоя свири джас, защото само с дърпане пауър акорди не се правят Майтап. Иначе съм виждал и в БГ такъв китарист.Сигурно е много трудно всички акорди да транспонираш обратно по специален начин.Такава постановка на свирене няма нищо общо с обърнат гард. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Март 21, 2009 Share Отговорено Март 21, 2009 Heartman, възможно, но КПД-то от положените усилия е по-ниско. Ще те помоля да задоволиш любопитството ми и дадеш повече информация за китариста, за да проверим доколко е достоверна информацията, която имаш. Може утре да се появи някой, който да се разпише на база прочетеното в "Шок" за музикант, живял до 90-годишна възраст и станал пианист на 91. Голотата нека остане за другаде, мненията ги предпочитам облечени. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fusion Отговорено Април 9, 2009 Share Отговорено Април 9, 2009 Китаристът на Dire Straits (въпреки че много им се кефя така и не му запомних името) е започнал да свири на двадесет и няколко, но не и 2 и 3, а по-скоро беше към 26... и, разбираш ли, нищо не става от него Примери супер много, само да искаш. Започването от по-ранна възраст според мен си е плюс, аз примерно за себе си съм разбрал че вече ми е късно да започвам да уча пиано и това беше причината да се откажа от идеята да кандидатствам в консерваторията с ударни, но ти няма причина да се отказваш, както всички ти казаха - въпрос на желание и време. А желанието и времето, необходимо да се научиш са обратно пропорционални величини. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Бицев Отговорено Април 9, 2009 Share Отговорено Април 9, 2009 Ей, браво бе! Доста сте задълбали (и не е оф-топик, много си е на място) - приятно е да се чете! И аз да вметна няколко несвързани мисли: 1. Всички се опитват да сравняват, примерно 5- или 10-годишните с 20- или 50-годишните. Ами минавало ли ви е през ума, че не всички 20-годишни са еднакви?? Единствено Кольо направи изричната уговорка "при равна дарба" - ама има ли равна дарба? (Как се мери дарба: в метри, килограми или.. ?) Направиха се и подмятания за "социалистически" подход и пр. Май главният проблемен остатък от социалистическото мислене е (все още) масовото схващане, че всички се раждаме "равни". Нищо подобно! Създадени сме (ако вярвате в Създател) или сме еволюирали (ако не вярвате), през безчет непредсказуеми комбинации от гени - всеки един да бъде уникален и несравним. Защо държите да се сравняваме? Един може да се научи на нов инструмент за 3 дни, а друг не може - свикнете с тая мисъл! (А дали можеш - не знаеш докато не си опитал!) 2. И музиката може да бъде 'матерна' и 'чужда', Ангелина Някои го споменаха вече - както и с езика: в каквото сме потопени от рождение и в първите години на формиране, това ни остава като естествена (почти 'вродена') отправна точка. Колкото по моно-културно музикално обкръжение има едно дете, толкова по-чужди, трудни за разбиране са му други видове музика. Аз съм израсъл в къща дето се слушаше класика и малко джаз. Родният ни фолклор ми беше напълно чужд и ме достигаше рядко през наши композитори при заниманията с цигулка. Да не говорим за по-далечен фолклор. Едва на "зряла" възраст (16-18) започнах да го разбирам и възприемам - но рационално (ладове, метрики), не интуитивно (в кръвта). Един иранец, с който съм свирил блуз, свиреше отлично и класика (западна), но споделяще, че всичко това му струва съзнателно усилие, докато в главата (и душата) му "тече" от само себе си единствено персийска музика... 3. "Нямаш шансове" е безсмислица, която никому, на никоя възраст не трябва да се казва. Шанс означава вероятност: може да успееш, а може и да не успееш. Всеки има шанс! Но как да спечели лотарията, като не му давате да си купи билет?! Някои се отказват рано (и това е талант - да си знаеш мястото), други упорстват дълго и "късметът" им проработва след n-тия опит. Уважавам и едните, и другите: всеки има право, няма рецепта... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fusion Отговорено Април 10, 2009 Share Отговорено Април 10, 2009 ^ Много добре казано! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Април 10, 2009 Share Отговорено Април 10, 2009 не всички 20-годишни са еднакви Това лично аз го подразбирам, но в случай, че някой не го вижда в бекграунда на въпроса, повтарям го. Браво, добър пост. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pampi Отговорено Април 10, 2009 Share Отговорено Април 10, 2009 Абе, така ли ми се струва, или автора на темата няма нито един написан коментар освен първия???? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Бицев Отговорено Април 10, 2009 Share Отговорено Април 10, 2009 ^ А задължително ли е? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.