капитализъм - музика -бизнес

[Mark Avrelii]

http://worldchanger.data.bg/Mp3/01.%20Track%201.mp3

 

Ето ви още един отговор само че е изпят в песен. На някой може и да не му хареса но реалностите си остават такива даже и сега, защото песента сме я правили 1997.Вече 10 години минаха а нищо не се промени даже стана по-лошо за рок музиката имам предвит.

[sevenstring]

Бях се отказал да пиша в тази тема, от която очевидно няма никаква полза, но ще си позволя още един коментар, от който вероятно също няма да има никаква полза, а може-би би трябвало.

 

Поразително е как репликата:

Нищо не става колеги не разбрахте ли тук рок не вирее събрали сме се шепа ентусиасти и копаме на място.Правете си музиката за кеф и си намерете дохона работа не си късайте нервите.

се превърна в масов хит и веднага бе прегърната като девиз от не един и двама, даже в една друга тема един неслучаен член на форума я провъзгласи за мнение, което "ще остане КЛАСИКА - И може би е най-якото за годината!".

 

На мен лично повече ми хареса това мнение:

Не ни е виновен бизнесът. Ние сме си виновни.

Трябва да се мисли стратегически - колкото и нелепо да звучи това - как да се привлече вниманието на българския слушател. И то да се мисли от цялото хм.. съсловие.

В нашата (и не само) държава могат да се обособят две категории хора: едните, на които са им виновни държавата, пазарът, капитализмът, империализмът, световната конспирация и какво ли още не, обикновено не са стигнали много далеч; другите пък, независимо от държавата и т.н., правят бизнес, работят и постигат нещо. Лично аз не се кефя, че много хора тук мислят като първите. Също така не се кефя, че тук всеки ден влизат немалко нови и нови прохождащи музиканти и първото, което виждат са такива загробващи коментари.

 

Че положението с нашия музикален бизнес не е розово, не е, но има две неща, в които съм убеден: първо, както според мен ясно се видя в тази тема, хората, които обявяват музикалния бизнес в България за "мисия невъзможна", май са доста повече от тези, които реално са правили сериозни опити да навлязат в него (може-би с 1-2 изключения последните явно прецениха да останат встрани от темата); второ, когато на човек нещо не му харесва, той (в по-добрия случай) действа в посока да го промени към по-добро; в по-лошия чака Неволята, която в повечето случаи така и не идва.

 

П.П. Имам си доходна работа, правя музика за кеф и не си късам нервите . Това обаче не означава, че някой друг не може да направи нещо повече с рок музика, било то и в България.

Редактирано Ноември 19, 2007 от sevenstring

[Slinky]

Колеги, само едно ще ви препоръчам - прочетете книгата на Пол Стенинг(май беше) за AC/DC - "Двете страни на славата". Миналата година излезна. Там ще видите много добре как се развива една група. Състоянието на музикалния пазар, колкото и да е голям или малък е едно и също навсякъде. Винаги и навсякъде се е лансирала поп музиката. Щото от нея по-лесто се изкарват пари. Рок музиката навсякъде е потискана. И рок музикнтите винаги са пробивали стената с глава. В БГ просто няма достатъчно качествени рок музикнти. Има, но са малко. И тези които са завоювали популярност благодарение на лош мениджмънт, малък пазар и безплатно сваляне на музика от нета, нямат достатъчно печалба от музиката. Има много статии, интервюта и всякакви материяли по този повод. И групи като Контрол вече от доста време не правят нищо. А когато направиха преди 2 години турне с Ахат и Щурците се вдигнах от Ботевград и отидох чак в Търново на концерт. Защо избрах Търново? Ами имахме разни приятели там. И ни валя един такъв дъжд, че станах на патица сигурно за 20 секунди. Концерта го прекъснаха, на другия ден го повториха, а ние дойдохме пак да си го догледаме. И бях много доволен, макар че Контрол не свириха втория ден, а само Ахат и Щурците. Но кажете ми, колко са събитията в годината, където БГ рок музикнти правят концерти? Едно време като бях малкък почти всяка година минаваха през Ботевград всички известни БГ групи - и Щурците, и Сигнал, и Диана Експрес, и Тангра, и ФСБ и т.н. И в салона на читалището в Ботевград, който събира около 700 седящи места беше пълно и имаше един куп правостоящи. Сега в БГ има много повече възможности да човек да се развива като музикант - имам пред вид техническата страна. Има инструменти, долу-горе читави, има къде да се репетира, има от къде да се вземат ноти - в интернет - колкото искаш, има учители.... А защо не се развива авторската музиката? Не съм съгласен, че се дължи само на това, че народа е изпростял. Ако някой направи достатъчно добри песни - ще се слушат. И доказателсвтото е, че винаги изниква по някои и друг рок хит, който си е на български, адресиран към БГ публиката. И го слушат всякакви хора, дори и такива, които основно слушат чалга. Защо се питам, като слушам много от дебютните албуми на западни банди, са направо като бестове. Не че нямат слаба песен, те нямат слаба пауза между песните. Защо в БГ не се появи банда, която да направи ей така цял албум, който да е с яки парчета. Сега живота малко се подобрява. Аз също правя това, което повечето споменават като разумната алтернатива - работя, имам не лоша заплата и си свиря просто за кеф с бандата ми. И всички сме така. Правим и кавъри, правим и авторса музика. Ако някои иска, дори на един компютър може да сглоби прилично демо. Така че основно мисълта ми е - май просто нямаме вдъхновение ли, какво ли, така че се пръкват по няколко готини парчета на година в БГ. А това няма да оправи нещата. Или има много повече парчета, но те не добиват популярност? Не знам, вие кажете. Иначе положението си прилича навсякъде. И за да успееш, трябва да свириш като луд - денонощно. Пол Стенинг го е описал в книгата за AC/DC....

[Hillbilly]

Не съм чел книгата,но доколкото знам АС/ДС доста ги е подбутнал най-големия от братята Йънг,който е бил известен музикант в Австралия.А колко от наШте банди имат мениджър,продуцент и т.н.?

[Vlad]

Така че основно мисълта ми е - май просто нямаме вдъхновение ли, какво ли, така че се пръкват по няколко готини парчета на година в БГ. А това няма да оправи нещата. Или има много повече парчета, но те не добиват популярност? Не знам, вие кажете. Иначе положението си прилича навсякъде. И за да успееш, трябва да свириш като луд - денонощно....

 

И как да свириш денонощно, ако си имаш някоя "готина работа, от която изкарваш ПАРИ"?!

То не става някак да бачкаш от 9 до 6, да се прибереш, да изядеш мазната баница и да си кажеш "абе я аз да понаправя малко изкуство, малко прекрасни хитове".

 

Всички въпроси от сорта на "защо няма български хитове", "защо няма българско производство" /на каквото и да било/ са неделими от въпроса кой има интерес да поддържа мизерията в българското общество - материална и духовна. Защото от нея следват всички подобни въпроси.

 

Влад

[Slinky]

Не съм чел книгата,но доколкото знам АС/ДС доста ги е подбутнал най-големия от братята Йънг,който е бил известен музикант в Австралия.А колко от наШте банди имат мениджър,продуцент и т.н.?

За Джордж Йънг и Хари Ванда е вярно че са били продуценти на първите няколко албума на AC/DC, но също така е вярно, че от тези албуми пичовете са започнали да изкарват пари чак 4-5 години по-късно. Значи при 4-5 издадени албума, пичовете са свирели понякога по 3 пъти на ден, само за едното ядене. Прочети книгата - само около 200 страници е - за 2 вечери се чете. И тогава си отговори, коя БГ банда ще се хване да свири при тези условия, при които са свирили AC/DC. И тогава ще разбереш, защо са станали толкова велики. Просто в БГ много от хората търсят на баницата мекото. Купуват си китара и кожено яке и си мислят, че вече са станали рок звезди. Имаше навремето едно интервю с Фил Колинз, който също така разправяше, че е блъскал близо 20 години, докато е станал известен. Имайки пред вид, че е имало много хора, които са харесали Дженезис още от първите им албуми. Говоря за цивилизования свят. Но по отношение на пари, места в топ-листите - рок музиката винаги е била онеправдана. Много от най-известните сега рок банди са започнали със страшно много блъскане. Металика години наред са обикаляли с един бус с апаратура и са свирели по разни клубчета в Щатите. И един път даже са им откраднали целия бус с апаратурата на един мотел и добре, че Антракс, които са им били близки приятели им дават техния бус с апаратурата за да продължат турнето.

[Slinky]

Така че основно мисълта ми е - май просто нямаме вдъхновение ли, какво ли, така че се пръкват по няколко готини парчета на година в БГ. А това няма да оправи нещата. Или има много повече парчета, но те не добиват популярност? Не знам, вие кажете. Иначе положението си прилича навсякъде. И за да успееш, трябва да свириш като луд - денонощно....

 

И как да свириш денонощно, ако си имаш някоя "готина работа, от която изкарваш ПАРИ"?!

То не става някак да бачкаш от 9 до 6, да се прибереш, да изядеш мазната баница и да си кажеш "абе я аз да понаправя малко изкуство, малко прекрасни хитове".

 

Всички въпроси от сорта на "защо няма български хитове", "защо няма българско производство" /на каквото и да било/ са неделими от въпроса кой има интерес да поддържа мизерията в българското общество - материална и духовна. Защото от нея следват всички подобни въпроси.

 

Влад

Значи написах нещо по този повод и в прединя пост. Но точно по темата - ако искаш да успееш, трябва да се посветиш само на това. Само на музиката. Но не знам дали знаеш, че Ричи Блекмор е работел от 8 до 5 като електротехник на летището, след което му са се събирали по 8 часа свирене на ден. Като в тях се включва и всяка вечер свирене в някакво заведение. 5-6 вечери в седмицата. След известно време е започнал вече да се занимава само с музика. Така че който избере такъв път - има вероятност да стане като онези - великите, от които се възхищаваме. А що се отнася до мизерията - не знам дали знаеш - за Ози Озбърн е имало някакъв период, когато е бил толкова зле, че е нямал обувки. Тук му е времето, да рекламирам и книгата "Ози - без цензура". Ами прочете и нея. Горещо я препоръчвам. И вижте как са живели всичките пичове от Блек Сабат в ранните години. Мизерия е меко казано. А те пък са от музикантите, които са направили революция в световната музика.

Редактирано Ноември 20, 2007 от Slinky

[Vlad]

...Но не знам дали знаеш, че Ричи Блекмор е работел от 8 до 5 като електротехник на летището, след което му са се събирали по 8 часа свирене на ден. Като в тях се включва и всяка вечер свирене в някакво заведение. 5-6 вечери в седмицата. ...

 

Е да, де. Не знам дали знаеш, че такова заведение в БГ /в което да идеш с твойта група да забиваш всяка вечер след работа/ няма.

Най-лесно е дасе говори "по принцип".

 

Влад

[soundburger]

целиа този процес е напълно естествен.това е подбор.

бг музиканти които свириат ла бамба 20 год. има много.

ами за6то да се инвестира в екип които не е продуктивен

и не е мотивиран.

 

пове4ето които мрънкат, пи6ат по 2 песни на година????

и те са средна хубост.

 

друг е въпроса с про-у4ването на глобалниа пазар.

за6то ниакои да го прави вместо групата.

 

 

и така нататук....

[Zmejcho]

Колеги, включвам се в разговора, понеже забелязвам нещо, което не ми допада. И това е точно това отношение от типа - "защо да се пъна да пиша музика, като не е добре платена...." и наистина другите ни виновни.... Ами като не ви се пъне не се занимавайте с музика! Аз лично пиша песни за мое удоволствие и затова мисля че се получават доста свестни всичките. Както има и един основен синдром в БГ музикантите - да не отиде някоя идейка напразно.... Пишат се песни по ВСИЧКИ, повтарям ВСИЧКИ хрумки а и понякога и без идеи само и само да излезе парче някакво. Е, какво очаквате да се получи?????? Вижте Евровизия - и не само българската.... Как като самия ти не си харесваш парчето ( като се изключи момента ,че това си е твое творчество и би трябвало по презумция да го харесваш) и отговаряш с половин уста "Е, ми то не е най-доброто парче, ама става..., опитвам..." и други извинения..... Как очакваш другите да го харесат??????? Или просто никой не се е занимавал сериозно с изкуство за да знае, че искуството не е предназначено за удовлетворяване на собственото его и нагон за изява, а е предназначено за консумация от публиката и за връзка между твореца и същата тази публика??? Този разговор съм го водил и с хора, които професионално се занимават с писане на музика....... за тях има "някакво" извинение, че все пак те го правят това единствено за пари и по някакви уточнени правила без да влагат емоция и личен заряд и в крайна сметка не им пука дали песента я бива или не след като са си взели парите.... Въпреки,че и с това извинение не съм много съгласен, ама.... Но за всички останали , които са болшинство в тоя форум този тип оправдания са едновременно тъжни и смешни. Все едно някой насила ги кара да пишат песни...... Извинявам се и за рязкото влизане в диспута, ама завчера случайно попаднах на поредното издание на БГ Евровизия. Е, ще си позволя да коментирам. Значи горното ми твърдение пък задължително важи за конкурси! При това конкурси, в които се търсят хитове! Просто ума не ми побира как с някакви посредствени песни се участва и с каква идея се участва?????? Да разчиташ, че твоята песен е най-малко зле от всичките? че да спечели? или какво? Нито идея, нито замисъл, нито мелодия - нищо! И това участва в конкурс за хит! Е, как да не сме на тоя хал. .....Или целия зор е да се покажем по телевизията, да се ИЗЛОЖИМ... и конферансието да ни обявява колко сме велики, а публиката като чуе великата ни песен да се чуди тя ли не е наред ние ли.....та нещо не им харесва....

 

Отклоних се, исках с две думи да кажа, че относно качеството на самите песни като текст и композиция по никакъв начин капитализма или пазара не може да ни е пречка и оправдание. И аз бачкам по 8-10 часа на ден, и аз не съм много продуктивен в музиката, ама когато имам вдъхновение творя - когато нямам не псувам музикалния бизнес, който ве ясно че липсва, ама и да го има вдъхновението пак няма да е там.......

Редактирано Ноември 20, 2007 от Zmejcho

[Slinky]

Много си прав, за всичко, което казваш. В БГ просто трябва хората да изтрезнеят и като нещо не е добре, де не му казват "...ей супер е, много е добре, продължавайте така...", с идеята продължението да е поне 5-6 пъти по-добре, щото това, за което става дума е поне малко по-голямо от единица. Та като се умножи по няколко пъти, да заприлича на нещо. Това исках и аз да кажа. Но може би се отплеснах доста. Аз свиря в някаква група от 1992 година. Минал съм през всички етапи - и правени дисторшъни и усилватели, събиране на всякакви боклуци, с които да се опитаме да направим репетицонна и т.н. Повечето от по-старите кучета тука много добре ги знаят тея неща. Но лошото е, че още от самото начало цялата банда не беше избрала пътя, да се отдадем изцяло на музиката. И днес сме така. Вече имаме горе-долу читави инструменти и апаратури. Имаме си репетиционна. Може да свирим всяка вечер. Аз всъщност го правя почти всяка вечер след работа, имайки пред вид, че работя в София, а пътувам до Ботевград. Всеки ден. Но останалите малко ги мързи. Разбирам барабаниста ни - и той бачка в София и пътува. При това бачка доста тежка работа. Но няма значение - ако искаш да направиш нещо - търсиш начини, ако не - намираш си оправдания. Това не съм го измислил аз - това е някаква китайска поговорка. Та по темата - за тези години са ми хрумнали идеи за повече от 100 парчета. В действителност имам 15-20. И все още нямаме записан албум, защото смятаме да ги преаранжираме. Все пак в групата имаше едно няколко годишно прекъсване и едва наскоро се събрахме пак. Човек трябва да има строги критерии, към това което прави. Ако не смята че е достатъчно добро, продължава да работи. И тея истории, и за Ози, и за AC/DC ги писах, за да разберат всички, че не мизерията е причина за неуспехите. Рок музикат винаги е била бунтарска музика. Тази която шокира захаросаните копеленца. В съвременна БГ това са чалга феновете. Но когато е истинска, направена със заряд и емоция, тя събаря стени. Просто това се опитах да кажа. В БГ почти всички неща в рок музиката са измислени. А даже има и недоизмислени и в тоя смисъл може би. Някои музиканти или копират направо безогледно или пък в стремежа си да не копират нищо правят продукция, която ама няма нищо общо. Ама със нищо. Като вица за северния елен. Може би схващате какво искам да кажа. Има и вероятно такива, които са истински талантливи, но са много малко и много неизвестни. Но хайде стига толкова, щото вече много се увлякох. За край, може би е добре ако колегите, с които си пишем тук по тая тема сте от София, да се видим на следващата среща на форума и да си поговорим на по бира. Аз съм идвал само на най-първите срещи на форума и от тогава съм го зарязал. Но както казах сега бачкам тук и не е проблем да остана някоя вечер. Айде със здраве.

[lizardman]

Вижте хора, темата е супер, ама както забелязвам малко хора се усещат за най-важното-качеството на музиката. То трябва да е на много високо ниво, ако искаш да промениш мисленето на средностатистическия фен дето ше се напие кат смок ама пари за албум няма да даде нивгаш. Развитие има в тая посока-все повече хора се осъзнават, ама трябва помощ, трябва конкретен пример дето да ги осъзнае напълно. И ще се купуват албуми. Когато си сигурен, че продуктът ти има кой да го купи всичко изглежда много по-различно. Вече търсиш начини. Аз не мога да разбера защо винаги продукцията на парчетата се изтъква като най-сериозният проблем. Ами не е така, има колкото щеш примери за Ужасна продукция, обаче албумите са си класика. Значи си имаш идеи, проблемът със студиото изведнъж става не толкова голям и светът изглежда розов. Оттам се ходи наляво-надясно и се търси начин. Все ще те забележат, ако феновете те харесват, ако обикаляш насам-натам колкото и трудно да е, защото тогава ще имаш директен контакт, а това е от ОГРОМНО значение. Рекламата на продукта не е толкова сложно нещо-в списанието ти е без пари, от интернет сайтове подкрепа и от където още намери човек, трябва само да търси, щото има и хора дето им пука за сцената и ще помогнат. Никой не е казал, че трябва да е лесно, никой не е казал, че става бързо, обаче животът предлага шаснове и трябва да се възползва човек в правилния момент.

 

 

Друго, което прави впечатление е доколко групарите си владеят инструментите. Доколко са Музиканти? Голямо впечатление прави липсата на китарни сола при групите ни. Ако има-то те не са нищо особено. Ами ако има едно яко соло, добре вързано с хубаво парче и кво става-дава се повод на милеещите за нещо хубаво и родно фенове да полудеят. Те не са толкова малко. Мога да дам пример за горе-долу целия си пост с група Лавина. Ако им видите спонсорите на албума ще разберете за какво търсене е ставало въпрос явно. Пичовете са супер музиканти, яки идеи, яки сола, яки песни. И разпространиха албума безплатно. Аз бих си платил за него,а ако издадат друг със сигурност си го купувам. Ако не друго, поне могат да са горди със себе си. Мисля, че това е доста ярък пример как нещата може и да се случват понякога. Но трябва да си сериозен и с инструмента си, и с музиката си, и тогава вече може да се оплакваш защо не стават нещата.

[Vlad]

Мислите ти от първия абзац споделен опит ли са, или отново си говорим "по принцип"?!

Айде опитай това, което говориш, и пак ще го обсъдим, ОК?

 

Влад

 

п.п.

В тази връзка типичен пример българския модел е старият виц:

 

-Издадох албум.

-И продаде ли нещо?

-Ами.. колата и вилата...

 

В.

[ronia]

Искам да споделя едни размишления във връзка със (условно използвам тази фраза) стойностните произведения и коментираната тук липса на такива напоследък у нас.

 

Според мен определящи са отношенията ВЪТРЕ в групата. Групата е един екип. Останалите хора в този екип са първите, които искаш да бъдат доволни от участието ти в създаването и изпълнението на една песен. Те са твоите първи и съвършено искрени критици. Ако свириш или пееш глупости, те незабавно ти го показват. Струва ми се, че много групи се крепят на взаимни компромиси и някакво нередно усещане за йерархичност, почти като в родните министерства. Единият прави "евала" на другия, после той му го връща и... хвърляме си прах в очите, без да има резултат и без да се движим напред.

 

Най-хубавото усещане идва тогава, когато всеки в групата се чувства свободен директно, приятелски и без да бъде разбран грешно, да каже на някого от другите, че това и това не му/й харесва. Нужно е време, за да еволюират отношенията дотолкова, но това трябва да бъде посоката. Безгласни букви нямат място в една група. (Както и хора без мнение, но това е съвсем друг филм.)

 

А у нас най-популярният сценарий какъв е? Някакви келеши стават вокали примерно, грачат като ненормални, забравят си и без това незапомнящия се с нищо хлапашки текст, отаковат се отвсякъде на живо, ама само защото са по-големи чаровници или непукисти, обират най-готините мацки, акциите им скачат до небето и на следващата репетиция почват да стягат останалите така, че никой повече не смее копче да им каже. Емиии сори...

 

Всеки е равен в групата. Всеки (предполага се) има уши и НЕпразно пространство между тях. В болшинството от случаите нещата, които ТВОИТЕ ХОРА ти казват или показват като коментар, ще подобрят участието ти в изпълнението. Трябва постоянно да търсим мнение един от друг. И да се стремим да сме доволни един от друг при затворени врати. Когато го постигнем, най-вероятно и останалите хора ще харесат това, което им предлагаме.

Редактирано Ноември 20, 2007 от ronia

[coh-da]

Тука от мнение на мнение става все по забавно.

 

Slinky,

н'дей така, не клюмвай пораженчески, ами пусни парчетата с бандата ти да ги чуем.

Сигурно, както и преполагам им е минало времето, но нищо...

Съмнявам се обаче дали ще ми хареса като, както си казал: "В БГ почти всички неща в рок музиката са измислени."

Тва е кофти изказване! Не всичко опира до рока и рола. Дори да си представим рока като най-всеобхватното нещо.

Но когато нещата се правят и се оставят не е много добре...

 

lizardman,

поздравления с първия абзац от мнението ти по-горе. Да, така трябва... щото друга, макар и японска поговорка

гласи, че за да те забележат, можеш да го направиш дори и с ритник!

С едно не съм съгласен, а именно с клишираната ти представа за солото като едва ли не задължителен

композиционен елемент от парчето!

Не искам да споря за това нещо... така мисля аз. (никога не бях чувал за група Лавина, ама

май филм имаше с такова заглавие, като бях в детската градина)

 

Vlad,

- Издадох албум.

- И продаде ли нещо?

- Ами... колата и вилата...

Разнебитих се от смях! Вица е трепач. За жалост показва родната картинка в действие:

"Всеки се спасява (оправя) поединично!"

 

ronia,

и аз предпочитам, ако правя нещо и някой забележи момент или нещо, което го ненакефва, да изреве и да

посочи с пръст мястото. А най-добре би било, ако предложи свой вариант-заместител.

Ще стане екшън, но ако контриращият е жена, след като намерим решението заедно, може да стане и секшън!

Най ги мразя взаимните, позитивните, с модерно гледище хора, които лицемерно ти казват:

"Браво, страхотно... м-м-ного добре! Продължавай все така напред!"

Е, ако е все така язък ти за пожеланията... нали тръбва да се развиваме, как така все така напред, лицемерецо!?

 

За пръв път чувам за това, че:

"Някакви келеши стават вокали примерно, грачат като ненормални, забравят си и без това незапомнящия се с нищо хлапашки текст, отаковат се отвсякъде на живо, ама само защото са по-големи чаровници или непукисти, обират най-готините мацки, акциите им скачат до небето и на следващата репетиция почват да стягат останалите така, че никой повече не смее копче да им каже." е най-популярният сценарий.

 

За мен най-популярният сценарий е следният:

Сформира се бандата почват репетиции и тъй като никои двама от бандата не са на едно ниво (най-грубо казано),

и понеже нали не трябвало с конфликти да процедираме, лицемерието си казва думата. Един бичи сола, че го сърби,

втори иска най да се чува, вокала обикновено не може да пее, после някой се сеща, че баба му си е дала

бастуня за ремонт и трябва да ходи секи ден вечерта за 'ляп и кисело мляко... е такива ми ти рабути.

 

И ми се струва, че болезнено бъркаш като казваш, че "Всеки е равен (с другия, допълних аз) в групата!".

Такъв филм няма. Просто има хора, които могат и такива, които не могат. Който може, го може.

Обаче това, че "Трябва постоянно да търсим мнение един от друг." е наистина така... но пак опираме до характера

на отделния индивид.

 

А не е нужно да споменавам, че българина (като масова етно-културна единица) не е свикнал

(вече започвам да си мисля, че е генетически обусловено) да изразява мнението си или да го изказва

(в този случай, за който говорим сега). И така е от колко... ако не се лъжа вече близо 700 години.

Дори да му искат мнението, ще се скатае и ще чака другия да поеме отговроността по мнението!

 

И за да хареса някой това, което му предлагаш, трябва първо самия ти да си обсебен от него и да си го харесваш!

Е, ще кажеш, че кой не си харесва гарванчето!? Ми докато искаме да слушаме само:

"Браво, страхотно... м-м-ного добре! Продължавай все така напред!", за което казах по-горе, значи не сме много наясно.

За мъжете това важи двойно повече, щото логиката е идентична, когат сваляме някоя мадама!

А жените тия работи ги усещат...