А какво правите когато...

[Angelina Sekulova]

Гледам този въпрос от сума време...

И ще ти отговоря като човек, който някога реагираше на това състояние с паника и ожесточена съпротива.

Сега съм зарязала всякакъв пролетарски позитивизъм и правя следното:

1. Благородно оставям околните да си отдъхнат от моето "изкуство".

2. Използвам това вътрешно притихване, та и аз самата да си почина "от себе си"...

3. Не си въобразявам, че това е "за добро", не се заричам, че като отмине, ще "постигна/успея" и пр. глупости непременно (Много вредна дума!);

4. Не знам и не се надявам...

 

Ако си четеш темата и отговорите, мога и да обясня ЗАЩО...

[W_A_R]

Според мен това е донякъде внушение. Обаче за паниката съм съгласен с Angellina. Има го тоя момент. Ама с алкохола е друга работата После си наистина вдухновен

[factory81]

Аз лично гледам любими групи на живо, кавъри и т.н. Винаги през деня не съм много вдъхновен, ала нощем когато нямам какво да правя, гледам точно такива неща и ми се ще да взема китарата и да свиря, само че точно тогава всички вкъщи спят и го духам

[BlueZone]

Аз отдавна съм престанал да чакам или търся някакво специално вдъхновение. Тъй като писането на музика в моя случай по-често е работа, която трябва да бъде свършена в срок - или чакаш вдъхновението и гориш съответно, или се научаваш да си независим от него.

Но все пак, за да е независим човек от вдъхновението, то трябва да е много добре теоретически подготвен. Ако такава подготовка е налице, то самото писане на музика може да бъде вдъхновение, но човек трябва да я накара тази искра да се замозапали.

Аз като попадна в ситуация на безидейност, сядам да пия една бира и си тананикам. До края на бирата обикновено вече имам някаква готова темичка и това е всичко, което ми е нужно - оттам насетне влизат в сила опитът и теорията.

[fusion]

Първо дефинирайте "вдъхновение", после описвайте "универсални" начини за намирането му.

 

За мен е нещо прекалено специфично. Моето вдъхновение идва в момента, когато реша за какво искам да разкажа и изчезва в най-странни моменти.

 

Няма формула.

[James Hetfield]

Не може да изчезне. Просто се огледай... Можеш да пишеш и да свириш буквално за всичко... Малко повече желание трябва

[Steppenwolf]

Първо дефинирайте "вдъхновение", после описвайте "универсални" начини за намирането му.

 

За мен е нещо прекалено специфично. Моето вдъхновение идва в момента, когато реша за какво искам да разкажа и изчезва в най-странни моменти.

 

Няма формула.

Не че мислиш в грешна посока, но тук би станало час по философия, ако започнем да се занимаваме с прецизни дефиниции за неща от сорта, които на свой ред стъпват върху друго, също подлежащо на мерки и теглилки. Никак не е лошо и може да се достигне до интересни "места", но целта не оправдава особено средствата, защото практическият (полу)свят няма време да се занимава с "екскурзии" до всичко това, за добро или зло. Това правят философите и много от тях допринасят най-малко за света - оттам и "дървен философ", а може и само "философ", понеже те са като дърветата - няма метални дървета (оксиморон). Затова се "закръглява" до common sense и онази обща представа, която при някои е цъфнала, при други е клюмнала, но си е засадена у всеки, много или малко наторена... ако не от друго, то от живота. :)

 

Аз се самовдъхновявам. Въображението е най-силното ми вдъхновение.

[Dan]

Ако човек е постоянно вдъхновен трябва да каже не на наркотиците! Въпросът е в това да "хванем" момента когато вдъхновението е дошло! Великите композитори сядат и само на лист хартия могат да напишат цяла пиеса - музиката е в главата им, който не може - взема една китара, пианиста - пиано и т.н. и творят! Някакъв бедняк помолил Моцарт за молостиня, но композиторът нямал пари в себе си и седнал в близкото кафе и на една салфетка написал една кратка пиеса, която дал на бедняка, след което бедняка я занесъл на някакъв печатар да я отпечати и получил някой лев.

[Tozi]

Свиря технически упражнения и чакам да ми мине

[Ивелин]

В моя случай е:

"Какво правите, като вдъхновениети се появи!"

[CyberGene]

Хубава темичка. Вдъхновение ми идва не повече от 10 пъти в годината. В останалото време съм в някаква по-голяма или по-малка депресия, липса на идеи, отвращение от инструмента, от музиката, от собствената ми безсилност... В зависимост от степента на това състояние правя две неща: ако е много силна, изцяло спирам да свиря, дори музика не слушам, като е имало моменти, в които по около месец изобщо не се занимавам с музика; в по-леките състояние свиря единствено и само класическа музика по ноти: Шопен, Дебюси, Моцарт, Бах, Бетовен - страшно помага да поддържаш техника и да не се откъсваш от инструмента, като в същото време не си тормозиш главата със собствени идеи - вместо това преоткриваш гениите на музикалната история и удоволствието е неописуемо.

 

Всъщност като се замисля, преди да започна да се знимавам с джаз (към края на 10-ти клас), свирех само класическа музика и никога не бях изпитвал нещо друго освен безкрайна любов към пианото и музиката, а свирех от 4 до 8 часа на ден. С джаза и собственото творчество се появиха и "кризите".

[Ивелин]

Аз пък почнах да се кефя първо на джаза и след това преоткрих класиката.