Аналогово студио

[Продуцент]

Имам много от новите плочи, които са направени от цифрови записи. Звучат добре, ама не ме кефят : -)

С други думи, ако ще слушам цифров запис, защо трябва да го слушам от плоча, освен чистото визуалното удоволствие да гледам как се върти тавата!

Плъзгайки се по тази наклонена плоскост  се замислих, какво е необходимо за да се направи малко студио само за аналогови записи. Ако оставим настрани парите, необходимите знания и помещението, които са много важни, какво бихте казали за минимално необходимото оборудване – магнетофони, микрофони, мишпулт…

 

 

[Koobenot]

Тука има нагледно материал по темата ... съмнява ме някой съфорумник да има изцяло аналогово студио. После само плочи и касетки ли ще продава, и то през 2025 г.?

 

[Продуцент]

За записите на касетите и CD няма пазар, за магнетофонните записи е нищожен, към плочите има някакво носталгично залитане от платежоспособни клиенти :- )

Може би и някои изпълнители ще проявят интерес да бъдат записани аналогово, не заради качеството, ами от гъзария в категорията "Old money" :-)

Една чисто виртуална игра  - с какво бихте започнали, ако искате да направите малко аналогово студио? 

Магнетофони, микрофони, тонколони, пултове... модели, марки и т.н.

 

[Baby Thomas]

Доколкото съм чувал (от клипчета в Ютюб) основният проблем са лентовите записвачки. Прецаквали се периодично, нямало кой да ги сервизира и дори да намериш човек - струвало крак и ръка. Съответно е супер нерентабилно да се процедира така. Също така няма кой да оперира с тях, там не става с Ctrl+X и Ctrl+V  А няма и кой да свири толкова добре. 

[Koobenot]

Изцяло аналогово надали хората вече строят. Обикновено е хибрид - съхранява се всичко на хард диск и има отделни хардуерни модули, които да правят processing. Някои хора си купуват някакъв ролков магнетофон, само за мастър записи да му добавят топлина, обем, изкривявания ... ама, за да я докараш до там, че да има значение трябва:

• песните да са изпяти/изсвирени перфектно (0% имагинерни загуби)
• да са записани перфектно (0-1% имагинерни загуби)
• да са смесени перфектно (0-1% имагинерни загуби)

и чаааак след всичките тея безкомпромисни церемонии слагаш някаква лента, че да звукне/кривне по-някакъв по-истински начин и резултатът ще е 5% разлика, образно казано. И тука има бая подводни камъни – какъв точно тип лента се ползва, как е калибриран магнетофона, просвирващата, записващата глава, че да има точно нужното количество изкривявания, че на теб да ти хареса, а и да си убеден, че реално правиш нещо, което има повече файда от VST, а не само аналогова езотерика.  Както казваше един приятел от "Плевен д'ге": "То са ред работи, бако, не е едно нещо ..." . Във всички останали случаи само хабиш тока, особено ако е кофти изпълнението, от там нататък само топлим и разхлаждаме водата.

Аз лично, в един идеалистичен свят, ако бях безкрайно добър музикант (какъвто не съм ) бих си купил Distressor, Sonic Maximizer, може би някоя 1176-ца, LA2A, неща, за които съм убеден, че ще обадят по-добре от VST варианта и примерно ще ми спестят процесинг и донатъманяване. Ама това при равни други условия - акустично третиране и то пак сметката отива в диапазона "10-тина бъбрека", щото някой трябва да ги ремонтира тия неща.

P.S. Освен това не всеки музикален стил изисква в естетиката си аналогови играчки. Примерно разни модерни EDM, drum & bass, electronica, house и други модерни хави, които се правят изцяло in the box, нямат никакъв аналогов хардуер в себе си. 

[Baby Thomas]

Този фен е работил в студиата точно по времето на прехода от аналогови към цифрови записи и разказва как са използвали всякакви и често идЕотски начини да вкарат малко цвят при записите директно в комп. Защото не звучало добре.

Видеото е дълго, но поне за мен беше много интересно.

 

 

[Koobenot]

^ Ще го видя. То като се замислиш на времето бая кретении са се правили, за да се докара нещо, което днес е тривиално, като например оня 9 метровия кабел на Хендрикс да режел високи среди от ампа ... 

[Baby Thomas]

Сантана го използва на живо и до днес. 30 ли беше, 50 feet ли беше дълъг... Гледах го на някакво сравнително ново видео. Стоеше навит до ампа (защото не беше огромна сцената).

[Koobenot]

^ Това според мен е "нърдовска мастурбация" (с извинение) за аудиофилите, ако инженерът на Сантана не може да докара това подтискане на високи, най-добре да отвори една тема тук при нас, ще му обясним как ... 

Quote

Santana’s pedalboard is about as minimal as it gets. He starts with a 50' Canare GS-6 cable with Switchcraft and Neutrik connectors. This runs into a Pete Cornish LD1 line driver and then a Real McCoy Custom RMC4 Wah Pedal made by Geoffrey Teese. From there, the signal goes into a Pete Cornish AC Powered 3 Way Signal Splitter/Mute. The splitter works in conjunction with two custom 2X Amp Selector rack units made by John Suhr. Also in the rack, next to the Peterson Strobe Tuner, is a TC Electronic D-Two delay, which runs through the effects loops of the two Bludotone heads.

 

[Продуцент]

Въпросът е каква добавена стойност носят свръхвисоките изисквания към качеството на записите и къде е границата? Инвестициите могат да бъдат огромни, но това ще  доведе ли до огромен реципрочен ръст на слушателите?

От техническа гледна  то  е неразбираемо сигурно за 99.5 % от хората - MP3, телефони, слушане в колите, радиоапарати  в апартаментите или в офиса и т.н. Останалите 0.5 % меломани и аудиофили вероятно изпадат в ужас, но масовият слушател остава някак си над тези неща и се фокусира основно върху съдържанието (да му е приятно, забавно, весело или тъжно и т.н.), а не върху качеството (шумове, ниски/високи, добра техника и прецизност при изпълнение и др.).

Нещо такова може би е достатъчно:

Магнетофон: Studer A80 16 или някой по-евтин: Revox / Ampex 

Кондензаторни микрофони:   Telefunken ELAM 251 (за по-стар и класически звук)

Динамични микрофони: ?

Ретро микрофон: RCA 77-DX, основно за престиж 

 

 

[Koobenot]

7 hours ago, Продуцент said:

Въпросът е каква добавена стойност носят свръхвисоките изисквания към качеството на записите и къде е границата?

По отношение на качеството на музиката, абсолютно никаква. Вземи записите на Бийтълс – пращят, трещят, нямат бас, високи, обем, но до ден днешен отиди на Бийтълс трибют, всички пеят и скачат – прекрасни песни, 60 г. по-късно всеки ги знае, пее, свири и им се радва. Не всеки музикален стил обаче е така. Ако вземем да речем Periphery, Tessaract, Northlane или която и да е друга модерна прогресивна-метъл банда, където те връхлитва водопад от енергия, китари, барабани, бас, крещящи вокали и т.н. добрият баланс е от ключово значение. Ако имат звук като Бийтълс, всичко ще отиде по дяволите. Според мен границата се поставя като част от цялостната философия зад продукцията и няма златен куршум за цялото нещо, който да работи универсално.

7 hours ago, Продуцент said:

Инвестициите могат да бъдат огромни, но това ще  доведе ли до огромен реципрочен ръст на слушателите?

Не е гарантирано. Не един и двама хоби музиканти, които печелят доста пари от основната си професия правят качествена продукция от техническа и естетическа гледна точка, но това не стига до масите, а парите, които наливат са сериозни. Не винаги е нужно да целят професионален успех, възможно е да е просто това да е техен начин на медитация, техен олтар, верую или нещо, в което вярват и искат да го представят по възможно най-добрият начин пред света.

7 hours ago, Продуцент said:

От техническа гледна  то  е неразбираемо сигурно за 99.5 % от хората - MP3, телефони, слушане в колите, радиоапарати  в апартаментите или в офиса и т.н. Останалите 0.5 % меломани и аудиофили вероятно изпадат в ужас, но масовият слушател остава някак си над тези неща и се фокусира основно върху съдържанието (да му е приятно, забавно, весело или тъжно и т.н.), а не върху качеството (шумове, ниски/високи, добра техника и прецизност при изпълнение и др.).

"Простосмъртните" хора без "златни/аналитични уши" усещат музиката предимно емоционално, за тях техническите параметри са без значение, и така трябва да бъде. Ако едно нещо е направено добре, няма значение колко си ерудиран, интелигентен или образован, то просто ти въздейства. В гимназията учителят ни по музика ни разказваше как през лятната ваканция ходил с Жигулата да натовари едни картофи от село и качил на стоп някакъв негов комшия, от ромски произход, със завършен 8-ми клас. В касетофонът учителят си бил пуснал някой от концертите на Моцарт и землякът послушал, послушал и казал: "Ей, бате, не знам какво е това, но много хубабо, бе." Да, звучи комично, но според мен лично всеки човек с елементарен разсъдък няма как да остане безразличен към творчеството на класиците, щом толкова столетия по-късно ги изучаваме и все още нямат стигане. 

Колкото до техническите параметри, според мен всеки човек който е запален по музиката попада някъде в развитието си. Има хора, които грам не ги интересува, втори, които ценят само съвършенната продукция, трети минават този етап и в режим Зен се връщат накрая на първият етап, но вече осъзнато. Това лесно мога да го илюстрирам със следната псевдонаучна графика, забележи разликата между Главанакът и Джедай Майсторът, и двамата се наслаждават на музиката, но последният вече осъзнато.  

Колкото до бутиковия хардуер, корегата Парни Валяк имаше една готина тема отпреди време (светла му памет), този човек поне познаваше в детайли тези машини и умееше да ги сервизира. Уви, никой не е вечен ...

[Koobenot]

Тук преди време също дискутирахме разни технически параметри и влиянието им върху крайният резултат.