Смяна на седла и тремоло блокове на стратокастер.

[Evtim Djerekarov]

Здравейте.
От едно известно време пробвам различни стратове (нови, стари, мексиканци, американци, правеняци, лютиерски) и в общи линии пада голямо и понякога досадно дрънкане и сравняване, най често на чисти, леко оцветяващи лампови ампове.
Накрая в общи линии ми хареса звука на един американ стандард '91, който хем има състейн и не е глух, хем звучи малко по-топло, дървесно и живо (има "месо") от средностатистическия страт, който много често звучи някак по-метално и "пружинно", с малко по-стъклена, студена атака (което не е лошо). Е, този точно страт е с Alnico-2 адаптери, което също допринася вероятно.

Покрай всички тези пробваници, реших да извадя от прахта и реставрирам един много стар страт - правеняк с тяло от американска елша и кленов гриф, ей-така, за сравнение след цялото чутовно сравняване.
Очаквах да е пълна пръчка, но всъщност с изненада установих, че и като състейн, и като общ тон, звучи не по-лошо, ако не и по-добре от не един мексиканец, че и немалко американци (и там ножицата е голяма, както вероятно сте забелязвали). От по-студено звучащите е, но си има състейн доста, а дебелите струни в общи линии звучат добре чак до края на грифа (което съвсем не е така при всеки произволно хванат Фендер). Но! Атаката на тоновете е малко по-резичка и метална, не е така сладка и камбанна, както на американеца, например, което прави картинката малко по-плоска. Сега - с една уговорка - ползва Alnico-5 адаптери от ТЕМУ, които съвсем не са лоши всъщност, но не са Texas Special или Seymour Duncan, както е ясно на всеки. Скоро ще имам възможност да му сложа един APS-1 на нек позиция, за да видя до колко адаптера ще има някакво осезаемо отношение към особеностите на атаката на тоновете, за която говоря.

Мисля си тук други начини, с които може някак (добре или зле) да се повлияе на тона на инструмента. Гледам, че на много места препоръчват да се пробват различни седла на тремолото, различен тремоло блок и други такива неща (в момента тремолото е Vintage Style Wilkinson, с голям стоманен черен блок и седла от огъната стомана ("ламаринките", така да се каже)).
Някои хора препоръчват месингов блок и месингови седла, за по-средно звучене с по-малко top-end и по-мека атака, други казват титан, никел...
Вие играли ли сте си с такива неща и намирали ли сте разлика и смисъл от цялата галимация?

[synchu]

Аз съм си играл - и на всичките ми стратове, независимо от произхода им съм сложил или дебели месингови блокове - някаква известна и относително скъпичка марка бяха, която съм забравил - или дебели стоманени, също някаква известна и относително скъпичка марка - не си спомням вече накой страт какво беше, но със сигурност и мексикански и сбирщайн и японски всички претърпяха съществено подобрение от моя гледна точка  Просто звучат по-добре.

[Evtim Djerekarov]

Благодаря за отговора!

Сложих един APS-2 временно (който се оказа всъщност RWRP за средна позиция, ако на някой се намира APS-1, APS-2 или друг подобен Alnico2 адаптер за продаване, може да пише).
Интересно, че с тоя адаптер (сравнен с адаптерите от ТЕМУ), наистина атаката е по-мека и дава повече изразни възможности. Тему адаптерите не са никак лоши, в общи линии звучат балансирано и доста добре за 20-30 те левчета, които давате за целия сет. Но все пак, малко по-плосичко от сеймора. Звучат по-добре от доста сток алнико адаптери на разни китари. Но все пак, може би очаквано APS-2 звучи една-две идеи по-добре.

Като дойдат седлата, ще си поиграя с тях и ще споделя впечатления.

Редактирано Септември 24 от Evtim Djerekarov

[Koobenot]

На мен лично ми се струва, че качеството на адаптерите оказва най-голямо влияние върху тона (като честотна характеристика) на инструментът и хардуерът вече допълва някакви нюансови разлики. Иначе ако става дума за пасивни такива дървото доста помага за състейна, лично мнение, разбира се. Ако ме поставите пред избор на живот и смърт и трябва да избирам между китара с добре звучащи адаптери и по-смотано дърво и изключително кьопави и глухи адаптери, но на хубава дъска, ами ще избера първото заради многообразието в тона, който ще постигна. Тоя липсващ състейн мога да си го докарам от компресор или подходящ амп, да речем. Сега вече какви ще са правилата на играта и примерно ако ми "забраните" да ползвам спомагателни средства, а чейнът е китара -> кабел -> амп, е съвсем друг въпрос. Но с кофти адаптери според мен много малко може да се постигне като мноогобразие, обем и дефиниция на блендите. 

[Evtim Djerekarov]

Да, но при стратовете е малко различно. Там се гонят изразни възможности, а при глухи тонове и чат ит грифа, където китарата не звучи добре, се получават "кофти зони" за свирене. Освен това, когато се свири блус, което доста често се свири на този тип китари, най-често чейнът е китара - > (най-много компресорче) -> (овердрайвче за мръсно свирене, ако усилватлят няма собствен драйв канал) -> чист, леко оцветяващ канал на лампов усилвател. Този чейн не прощава много кофти звучаща дървения. При този тип пуризъм, дори хъмбъкер, поради неизбежните си comb-filter ефекти между двете съседни бобини, често звучи някак дефектно и носово за желания тип звук. А "хъмбъкерът" който се получава на позиции 2 и 4 на ключето, понеже адаптерите са далече един от друг, придава характерния за стратовете допълнителен "chime" и "sparkle", който е търсен при тия китари. A когато свири само един адаптер, звучи наистина чисто, обло и неподправено.

Той състейна, при липса на състейнър и яко набичен амп с овердрайв, идва почти единствено от дървото и качествения и добре монтиран хардуер.

 

Редактирано Септември 24 от Evtim Djerekarov

[Koobenot]

^ Да си дойдем на думата! Ако чейнът е прост, пуристичен и консервативен всеки елемент тогава оказва влияние ... ти само като смениш потовете с 1 мегаом целият адаптер се избистря, това в комбинация с дърво, спойки, адаптери и прочие прави цялостната система на звука. Иначе, да, при разни метъл бичкии където компресията и изкривяванията от ампа са зверски (независимо софтуерен/хардуерен), част от тия неща просто ще отидат в десета глуха. 

[Evtim Djerekarov]

Да, това имам предвид. При синглите за страт, че сто пъти адаптерът не е само "микрофон" с различна честотна характристика. Това колко е силно магнитното поле и как неговата сила се променя от вибрацията на металната струна, често донякъде формира и атаките на тона, дори може да добави и мъничко естествена компресия. Имат си и динамични характеристики тия адаптери, така да се каже. Мания са си тези неща.
 

Редактирано Септември 24 от Evtim Djerekarov

[Koobenot]

^ Ами ако имаш възможност, като сменяш нещо направи A/Б тест и дай един линк към Саундклауд или друга алтернатива, да чуем. Дори да е през NeuralDSP амп, би трябвало разликите да са чуваеми ... иначе само с писане можем донякъде да се уцелим, но няма да е пълноценно.  

[Evtim Djerekarov]

Може и да постна нещо, но в общи линии при слагането на по-хубав адаптер, усетих не промяна в общия тон като повече високи или ниски, а разлика в атаката на тоновете. Омекна, стана не толкова рязка и някак малко по-"камбанна" в хубавия смисъл. Ще видим, седлата как ще повлияят. Взех месингови блокове, както и месингови с ролки. Има поле за тестване.
Пък и това е правен инструмент без особена пазарна стойност и с леки очуквания от подмятане и свирене, но пък с хубав тон и дълъг състейн, което го прави добра китара за такива експерименти и търсения. Ако ми хареса, може да се окаже и добър работен кон за свирене по репетиции и джемове.

 

Редактирано Септември 24 от Evtim Djerekarov

[Koobenot]

^ А по отношение на детайлите? От скромният ми опит по-добрият адаптер също "хваща" и повече закачания на струни, фълшиви бендове, отзвучаванки и т.н. 

[Evtim Djerekarov]

Да, разбира се, но това е валидно за всеки инструмент, особено на чиста китара в лампов амп. То това е и идеята на хубавия адаптер - да хваща и да пресъздава всякакви детайли, и то по подходящ красив начин, за да предоставя повече изразни възможности.
А всички тези проби целят едно нещо - да балансират иначе добре звучащият инструмент, така че да не звучи много остро и студено, нито прекалено глухо и топло, а да е балансиран и в общи линии да звучи без някакви очевидни дефекти по целия гриф. То затова и пробвам с този точно инструмент, защото няма силно изразени глухи тонове, нито някакви други нежелани странности, каквито имат много китари. И предвид, че не е "марков", позволява експерименти, без да го "развалям". И като има база за сравнение, е интересно.

 

Редактирано Септември 24 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Старият блок беше голям стоманен. Смених го с месингов, като че ли една идея по-тежък. Смених и седлата. Разликата в тона не е чак толкова голяма, но я има. Като че ли преди звука беше мааалко по-"ламаринен" и не толкова стабилен, някои тонове, особено на дебелите струни, се колебаеха малко повече. Как се промени тона - ами като че ли е разлика, която буквално може да се опише като разлика между металите. От по-тенекиен, звука стана малко по-камбанен, и като че ли с мъничко по ярка, искряща атака, без да е рязка. Тук драснах едно семпълче след смяната. Не е върхът, но като за човек, който едно много дълго време не свиреше, става за демо. Направих и други записи - сравнение в оригиналия вид, само със сменени седла и със сменени седла и блок. Ще го нацеля по-късно или дните дни, за да са един до друг примерите и ще постна и него.

https://on.soundcloud.com/8EBTLe6ZsPRZxaBS0X

Поради невъзможност хубаво да запиша амп където съм, записах с Kuassa. Това е черната емулация Matchlock B, в първия канал, неутрални настройки, включен Bright switch, Volume на 7, Sag на малко под 1/4. Кабинетът е 4x12 Closed Back с микрофон Ribbon 353, малко реверб V-Spring.

Редактирано преди 2 часа от Evtim Djerekarov