Размисли - дете и цигулка

[TONY]

Така - моята гледна точка на непрофесионално занимаващ се с музика.

За цигулка е безспорно, че трябва да почне рано.

За многото шум от цигу мигу, проблема се решава, като му вземете една електрическа цигулка. 

Една прилична Харли Бентън, мисля е добре за начало.

След като детето вече свири на пиано, не му трябват много уроци. Месец, два , три при педагог с колата, колкото да научи постановката.

И го оставяте само да се развивива. Да свири колкото сърце му иска и да гледа клипове по тубата.

Едно време бащата на Паганини го е заключвал в килера по 12 часа и не му е осигурявал нито учител, нито уроци от ютюб....

Така, че не му мислете толкова. Ингви Малмстийн , въпреки , че майка му е била цигуларка ( бащата на Паганини също ) сам се е учил на цигулка и после прехвърлил на китара. От седмица две бас легендата Джеф Берлин е отворил тема (във ФБ) за обучението , самообучението и класическото музикално образование.

Това последното ако го следите е, че основно Джеф говори за самообучение по класически методики.  Има и контри на неговото мнение. Например от музикантите, които свирят по слух. Свиренето по слух също е много важно. Така, че си мисля, че без да мога да изкарам дори един тон на цигулка, това което пиша, има смисъл.

В крайна сметка, не се знае на къде ще тръгне детето. Сега може да е по музиката, като стане тийнеджър може да превключи на тема спорт или друго.... 

 

 

Редактирано Май 13 от TONY

[Koobenot]

^ Единственият проблем със самообучението е темперамента на човека. Има хора, които искат да бъдат водени, има такива, които сами преоткриват инструмента.

[lyubohar]

Колко лесно обяснявате обучението на цигулка!Никаква представа нямате!

Единствения начин е с преподавател и то на живо!С години!!!

Всичко останало"единственият проблем със самообучението е темперамента на човека. Има хора, които искат да бъдат водени, има такива, които сами преоткриват инструмента."Свиренето по слух също е много важно.""Месец два-три при педагог".Че и намесихте Паганини!Разсъждения на аматьори!Не случайно има музикални школи,музикални училища и музикални академии.Със съответните преподаватели завършили висше музикално образование със съответния инструмент.На никого не са полезни такива писания!Интернет е пълен с такива грешни интерпретации по всякакви теми нанасящи грешни представи!

И носещи разочарования.

 

[Koobenot]

^ Всеки си има мнение базирано върху багажа в камбанарията му, както е казал Камен Донев: "На някои хора не им е дадено." Нека все пак да спазваме добрият тон на дискусията и да не хвърляме квалификации наляво надясно кой какъв е. 

Никой не оспорва фактът, че без труд, постоянство и дисциплина резултати някак си магически ще се постигнат. От тук нататък – възможности безброй. Нека не превръщаме темата в "класически срещу съвременен начин на преподаване". В крайна сметка са важни резултатите, за първи път като свирих зазубрено "Misty" на Errol Garner никой не ми е идвал да ми държи сметка дали мога да му направя анализ на произведението. 

[RaverWild]

Включвам се със закъснение и тук.

Първо - мнението ми на родител (чисто на родител). Аз имам син, скоро става на 12. Засега не се занимава с музика, но ходи на джудо и отделно за кеф ходи с тротинетка по скейт-парковете. В училище е отличник. Страстта му е зала за катерене, но не живеем в София. Не бих го карал до друг град за това. А тук си е изградил среда.

С домашните на моменти изпушва. Не че не помагам. Затова го оставям да си ходи по скейт паркове с приятели да разпуска. Преди аз бях този дето го водеше и на моменти пак съм с него.

Бил свидетел какво става ако родителят натиска за едно, детето иска друго - 2008г се записах в отбор бягане на дълги разстояния. Имахме едно момиче на около 16. Хич не и се бягаше. Баща и я натискаше - бивш състезател. Тя каза че иска да плува. Напусна.

Когато си родител е много сложно. Трябва да се намери един фин баланс.

Сега на колегата @lyubohar - много болна тема. В момента мисля тази болка е приложима и за други сфери на изкуството. Аз съм в обратното положение - години бях програмист в България, после в Канада. Имах пари, не трябваше да се връщам, но беше след пандемията заради детето - сега нямам пари. Не съм учил сериозно музика, но много съм искал и винаги сам съм се записвал (никой в нас не знаеше, като се записвах на нещо) - 3ти клас (1986) тромпет - орк."Ботева Чета", 17г исках барабани, но не си намерих учител, 21г хор "Аве Музика" за година да пея, 32г за първи път 2 седмици базови уроци по барабани, после заминахме в Канада, 39г - базови уроци диатонична хармоника. Това ми е цялото музикално "образование". Като тийнейджър с компютъра в нас се научих сам да правя музика, но все исках и инструмент. И още ми е болна тема - на 10тия урок баща ми ми забрани тромпета.

Парите са хубаво нещо, могат да купят мечти, могат да купят удоволствие, но не купуват щастието. Най-добрите барабанисти, които съм виждал на живо бяха уличните музиканти на централния площад в Торонто (Канада). Бяха опърпани, свиреха умишлено и на износени леко почупени комплекти, но свиреха прекрасно. Особено единият, който се оказа бивш програмист. Питах го защо се е отказал от живот с пари, той каза - исках да свиря. Обичаше би-боп. И можех да го слушам с часове, защото той е единственият барабанист, който не свиреше перкусивен ритъм а разказваше истории с палките.

Найджъл Кенеди казвате... знам кой е, но не съм сигурен защо го упоменахте - за "успешен музикант" може би? Да, но някой даде ли си сметка, че Найджъл, Андре Рию и който се сетите не е пробил в страна от бившия Източен Блок? Впрочем Вие самият можехте да забегнете навремето и днес щяхте да сте с друга пенсия. Да да знам - трудно беше и после като лепнат "невъзвръщенец" и става зор за цялото семейство останало в България - леля ми е "невъзвръщенка". Но не е невъзможно. Пък и както казахте - едно време не е било лошо и тук за музикант.

Но всеки желаещ да "пробие с изкуство" на професионално ниво бих го посъветвал да иде в друга страна. По-на запад. Не защото тук е лошо, не е. Но тук нямаме необходимата среда за целта. Дълга тема е, няма да пиша подробности. Но и то не е за всеки. Да аз имах успешна кариера в Канада, но братовческа ми повися в UK и се прибра. Не се задържа.

И последно - свиренето в баровете - ми че това никак не е лошо, стига да ти е приятно. Изобщо свирене където и да е. Защо нещо трябва да е лошо изобщо?

Ето пример - много известни блус-музиканти свирят директно на улицата. Често хората ги подминават без да знаят кои са, но те са там. Нека не забравяме откъде са тръгнали блуса и джаза - не от фестивалите, нали така? Да, Ерик Клептън може да е свирил в най-големите зали, но Робърт Джонсън не е. Много хора дори не знаят кой е, евентуално най-много да са чували Мъди Уотърс. 

И както казах - най-добрият барабанист който познавам свиреше на улицата. Понякога свиреше с банда в заведение, но той си искаше свободата и улицата му я даваше.

Не мога да го забравя това момче, от Шоуто на Слави беше към 2008г беше заминал за Щатите, даваха видео - той оперен певец бил в България или поне следвал за такъв - там пееше в метрото за пари, тъжно му било не пробил. Върна се, че и Слави публично го унижаваше че не успял. Ама това е проблема - пеенето на улицата не е защото не си успял и не е унизително. В интерес на истината трябва да имаш бая топки, за да го направиш, като онзи гайдар, дето в зората на демокрацията свиреше или в градинката на НДК или пред университета в София. Но тук нямаме това разбиране. Също и който е със странна прическа, шарена коса и странни дрехи вече е педал. Ми не - може да си е просто по-ненормален, но не е речено да е обратен. Преди 2010 тук търпяхме всякакви простотии от Азис, но не и от останалите. И като добавим, че първото нещо, което беше изписано в моят личен буквар в първи клас и учихме беше "Бабо Мравке, где така?" и няма какво повече да добавим. А като сложим и масовата чалгаризация след 1994г, после някаква чернолизация и сега инфлуенсъризация и положението е много зле.

Последен пример - фестивал за народно творчество "Китна Тракия Пее и Танцува" издание 2025 Хасково - това тук си е голямо нещо. Обаче тази година го претупаха. И понеже имам вътрешна информация - било наредено на кмета по партийна линия да игнорира българските фестивали, той нямало как да не направи този, така че направил само минималното, колкото да отметне в тефтера, че е направил фестивала. То пък за беда и валя. 

Сложно. Много сложно.