Защо музицираме – за себе си или заради хората?

[Koobenot]

На база породилата се дискусия тук и желанието на @musicman да дебатираме по този въпрос, отварям отделна тема. Въпросът е следния – какъв е философският смисъл от записите и свирнята, правим ли го за свое собствено удовлетворение, на което хората да се възхищават или като приоритет свирим и записваме в името на нашата публика и оставяме личните си терзания на заден план.

Другата ос, по която можем да дискутираме е чисто техническа. Склонни ли сме всеки път да мъкнем най-добрите си усилватели/инструменти, като накрая ще ни пуснат през съмнителна PA система и нито ние, нито публиката "ще чуем разликата". Или пък ако един истински амп и кабинет ще извадят "10% условно по-добър звук" на запис от някаква постановка с IR и VST-та, ще предпочетем първото. От една страна 90% от хората няма да чуят разликата, обаче другите 10 биха. Заслужава ли си усилията тогава? Ако тези 10% ще изкарат някакъв потенциал, който го има в нас, със сигурност. Ако чейнът е сложен и крайният резултат е същият – може би не ... 

[musicman]

Защо го правя? Със сигурност за себе си. От там вече ако го хареса някой друг - супер. Но все пак аз не си изкарвам прехраната с музика. От друга страна, да кажем, че ме е притиснал някой лейбъл и трябва до края на месеца да запиша албум. Ами пак ще го направя така, че да ми харесва на мен. Презумпцията е че аз така съм започнал и феновете така са ме харесали, демек имат моя вкус. Пак ще го направя така, че да ми харесва на мен с най-доброто на което съм способен или имам към дадения момент.

Ако съм музикант, който свири кавъри... тогава е ясно, че няма да се записва, но до колкото съм ходил да гледам ( и до колкото и аз съм свирил кавъри), всеки излиза с най-доброто, което има. 

Относно разликата... за каква точно разлика говорим? Аз решавам да запиша с нещо и само аз единствено си знам с какво точно бих искал да запиша но го нямам. Защото ако го имам ще го запиша много ясно с него. Какво, някой фен ще ми каже "абе много хубаво, ама ако го беше записал с един Diezel щеше да стане по-добре".

Интересно ми е да прочета други гледни точки. Със сигурност има такива, аз обаче не мога да си ги представя, макар че мислих по въпроса вече почти седмица

[Koobenot]

13 hours ago, musicman said:

От друга страна, да кажем, че ме е притиснал някой лейбъл и трябва до края на месеца да запиша албум. Ами пак ще го направя така, че да ми харесва на мен.

Това според мен може да е така само до известна степен. За музиката, до някъде, може би. Текстовете обаче? Сигурен ли си, че можеш да имаш същата експлицитна лирика както през 90-те? Ами ако текстовете ти са като тези като на Бичето? Лейбълът ще допусне ли такива тектстове или по-скоро ще ти променя текстовете, че да се вписваш в статуквото? 

13 hours ago, musicman said:

Относно разликата... за каква точно разлика говорим? Аз решавам да запиша с нещо и само аз единствено си знам с какво точно бих искал да запиша но го нямам.

Това според мен важи за индивидуалните артисти/рок/поп/рап или местата където нещата вървят на самотек и пак зависи от дъжавата/жанра. Скоро говорих с един познат дето твори в поп-фолк/народна музика и човекът спомена, че Пайнър специално трудно можеш да им стъпиш на малкият крак за този жанр конкретно. Финансовите инжекции,с които разполагат като частна фирма им дават достъп и до качествен мастъринг, и до добри семпли, както и плащат достатъчно добре на своите миксинг инженери/продуценти и всички хора замесени по веригата, че едно парче да стане хит. И интересното е, че са затворен пазар, няма да намериш туторил в YouTube "как да направим бийта да звучи като този на Галена", затова и хората се оплакват, че трудно могат с един кийборд да пресъздадат съвременно парче в кръчмата, затова и тази музика има своят живот в дискотеките.

Това същевременно обаче не означава, че трябва да хвърлим всикчо по дяволите и да не творим, щото "големите го правили еди как си". При повечето останали жанрове ситуацията е деценентралицирана – един записва, друг смесва, трети мастерира. Сега вече дали музиката ще е комерсиално успешна зависи от изискванията на пазара, Спотифай статистики, YouTube трендове и т.н. На този въпрос може да отговори някой маркетолог по-скоро. 

[Koobenot]

Аз също реших да помисля по въпросът на темата и реших, че музика правя преди всичко за собствено удовлетворение. Не съм професионален музикант, понякога ми се е случвало и да изкарвам пари с това, но не се прехранвам по този начин. Просто като се прибера вкъщи има някакъв малък гласец, който ме кара отново да седна да творя. Дали съм най-добрият и уникален кийбордист – в жилищната кооперация може би, в пределите на държавата ни най-малко, борбата под слънцето е безмилостно жестока и не всичко опира до майсторство в днешни дни – за да си успешен трябва шоу и пазар, как ще стане, всеки си има формула и това пак не е гаранция. Колко артисти през годините правят хит и повече никога не чувам за тях? Онзи дето пя Гангнам Стайл изби рибата, например. 

По въпросът с 10-те процента по-голямо качество от амп/техника и т.н., ако е за запис, аз не бих си лишил публиката от това. Щом ме кефи и си струва и те трябва да го чуят, все пак след като приключим с моето удовлетворение, всеки артист иска да бъде ако не забелязан, поне разбран. Дали обаче всеки път ще мъкна най-качественият си гиър за всяка изява? Едва ли ... БТР дойдоха преди няколко месеца в родния ми град, на центъра се събраха 30-40 души, всички бяха с Хеликс процесори в централното ... и какво? Някой хвърля ли камъни по Славчо, че не бил с лампов амп? Не мисля ... хората се зарадваха, макар че направиха компромис с музикалната техника (от пуристична гледна точка), нито саундът им е бил ялов, нито хората са останали недоволни.