Защо саксофонистите са кът?

[zolayka]

приемам всякакви обяснения....................

и размишления.............

и шеги..

и закачки...........

абе всичко искам да знам по темата !!!!

[elasticman]

Защото тъжен е живота наш(тва е сериозно).За да задухаш трябва поне малко да си изтръпнал от звука на Птицата,Лестър,Хокинс и Колтреин а тва как да стане в тоя спектакъл.Не би а много ми се иска.Абе A love supreme си пускам видеото на марсалис и туи то

[chlen]

Понеже в България музикантите са само метълистье, полвината са китаристи, една четвърт свирят я на бас я на барабани, а тия дето на нищо не могат да са научат да свирят стават вокали. Тва е моето мнение по въпроса.

[kitaratapesho]

Защото на саксофона можеш да свириш само: джаз, класика, реге, ска, евъргрийн, фънк, хип-хоп и модерни неща(и някои други стилове, но главно класика и джаз). Както забелязваш всички изброени стилове се слушат от 1% от населението на България, респективно форума.... и тва е положението. Но саксофонисти си има достатъчно

[zanev 70]

..... за жалост не бих казал че само саксофонистите са кът ...като изключим , поне според моите наблюдения ,китаристи и донякъде басисти и барабанисти в стил много тежък метъл от типа блек и т.н. , то бих казал че на всички постове има голяма липса на хора , особено ако приложиш към евентуалния кандидат някой уж стандартни изисквания от типа - оборудван , рутиниран , изграден стил , богата обща култура , а и не на последно място технически умения с интсумента на едно добро средно европейско ниво ........ повярвай ми че много трудно ще намериш квото търсиш - всичко е кът .. и певци , и клавишисти , и барабанисти ....... дали причината е че всички са на запад или че за да се обадят трябва да им предложиш заплащане като на музикант в норвежка група - това не знам ....... но факта че група от типа на ФСБ и след 300 години няма да се появи тъдява си е доста смущаваш . Цеко

[XAS]

приемам всякакви обяснения....................

и размишления.............

и шеги..

и закачки...........

абе всичко искам да знам по темата !!!!

Музикалната професия е вече непрестижна /ниско платена/. С малки изключения кичът, с който заливаме публиката, се обръща срещу нас /публиката не иска да слуша друго/. За да станеш добър музикант се иска много труд /от дете/. "Духачът" пък трябва и да се надува.

Знаете ли, колко опитни саксофонисти над 50 годишна възраст "стоят гладни" или свирят с групи под възможностите си у нас? Млади все още има, но откъде ще вземат чалъма, щом по-възрастните не са около тях? А ако са от провинцията, кой плаща командировките?... Кой баща ще дава пари детето му да учи някой инструмент, че ако един ден стане добър музикант да получава 200-300лв. заплата?

Проблемите са много повече, но както казват, това е положението.

[diduli]

Ето ме саксофонист! Какво ви интересува.Саксофонисти наистина няма.Но почти няма и къде да се свири(със сакса). Извън страната много го харесват,и има работа.Нее вярно че може да се свири само класка и jazz.Особенно пък класика,много рядко свиря.Лошото е че скоро тук не виждам да се оправи и това си е.

[ganev]

Духачите са много чувствителни музиканти а това не се харчи. Сега е намода як ритъм и жици, чалга. Аз надувам но на никой не му се слуша.

ха ха ха

[Valserp]

Zanev много добре уцели проблема точно в главата. То музиканти няма, па камо ли да има много от отделните им подразделения. Въобще не се мъча да се изтъквам, де - аз много добре си знам, че съм си псевдо-китарист и сигурно такъв ще си умра. Имам стимул да седна по-сериозно да се мъча да се уча, но уви трябва да работя работа, която не е свързана с музиката, а знам, че дори и да отделя време и да се науча - далеч няма да избия парите, които харча по инструмента си. Поне не тук.

 

Извинете за този абзац, изцяло въртящ се около моята особа, просто се използвах като подходящ начин за изразяване на моето мнение по въпроса

 

Ganev, не съм съгласен. Страшно много от рок и метъл парчетата са изпълнени с емоции и динамика, не само "яки жици". Даже смятам, че това са стиловете(+ блус), които предлагат най-много емоционални парчета. Поп, чалга, рап и т.н. -песните обикновенно започват и завършват с едно и също настроение... те и затова обикновенно са към 3-минути - иначе доскучават(прекалено много).

 

Като цяло, това, което не се харчи сега е живата музика изобщо. На кой му трябва саксофон, след като скапаната бленда на един клавир замазва положението? А китари? А барабани?

[A-L-A-D-I-N]

По скоро малко са саксофонистите влизащи във форума,а не че няма.

Пък това че било имало недостиг на музиканти е смехотворно,дори да приемем че никои несе интересува сам да се научи да свири и реализира като музикант, то да не забравяме че има 10 музикални училища в България които не седят празни и бълват всяка година нови и нови инструменталисти.

 

Като се сетя че повечето кларнетисти и фаготисти свирят като втори инструмент саксофон значи не са никак малко.

 

Ще дам пример с моя инструмент дори толкова зле да стане че да разчитаме само на барабнисти от музикалните училища по 2-ма само да завършват ето ти 20 барабниста на година за две години 40 !?!

 

Е намери им работа на 40 човека.

 

Музиканти с тонове стига да ти трябват винаги се намират .

 

А и ако учиш с години един инструмент и си наясно че като завършиш няма каде да отидеш,много ясно че отделеч,отдалеч ще правиш планове как да се спасяваш навън.

[Valserp]

По скоро малко са саксофонистите влизащи във форума,а не че няма.

Пък това че било имало недостиг на музиканти е смехотворно

 

А и ако учиш с години един инструмент и си наясно че като завършиш няма каде да отидеш,много ясно че отделеч,отдалеч ще правиш планове как да се спасяваш навън.

 

Ъх... хем ти е смехотворно, хем се съгласяваш...

[assia]

Здравейте и от мен! Всъщност, не зная дали саксофонистите са малко, по-вероятно е да не са (в столицата), но тук във Варна определено не са много. Тази пролет имаше изявление на страницата на МУ, че от тази година ще има специалност саксофон след седми клас (при условие, че учебната програма бъде одобрена от министерството), така и не съм поглеждала дали е вече обявена, но не ми влиза и в работата де . Оттук следва мисълта ми, че едва ли са много младите саксофонисти във Варна. От друга страна, да се намери учител също се оказа не лека задача, саксофонистите тук наистина не са много. А иснструмента наистина заслужава повече внимание, поне според мен.

Относно престижа на музикантската професия, да, XAS вероятно е прав, че понастоящем тя не е от най-престижните, но поне според мен човек или изпитва желание да овладее инструмента и влечение (да не кажа дори и любов) към него, или просто е по-добре да не се захваща!

[XAS]

Здравейте и от мен! Всъщност, не зная дали саксофонистите са малко, по-вероятно е да не са (в столицата), но тук във Варна определено не са много. Тази пролет имаше изявление на страницата на МУ, че от тази година ще има специалност саксофон след седми клас (при условие, че учебната програма бъде одобрена от министерството), така и не съм поглеждала дали е вече обявена, но не ми влиза и в работата де . Оттук следва мисълта ми, че едва ли са много младите саксофонисти във Варна. От друга страна, да се намери учител също се оказа не лека задача, саксофонистите тук наистина не са много. А иснструмента наистина заслужава повече внимание, поне според мен.

Относно престижа на музикантската професия, да, XAS вероятно е прав, че понастоящем тя не е от най-престижните, но поне според мен човек или изпитва желание да овладее инструмента и влечение (да не кажа дори и любов) към него, или просто е по-добре да не се захваща!

Едно е да изпитваш желание да овладееш инструмент, нещо като хоби, друго - това да ти е професия. И едното, и другото са важни неща. Но докато аматьорското свирене винаги се опира на "любов необяснима", то професията музикант /както и всеки друг занаят/ зависи изцяло от търсене-предлагане-конкуренция+адекватно заплащане. Ние за коя категория говорим?

[assia]

Едно е да изпитваш желание да овладееш инструмент, нещо като хоби, друго - това да ти е професия. И едното, и другото са важни неща. Но докато аматьорското свирене винаги се опира на "любов необяснима", то професията музикант /както и всеки друг занаят/ зависи изцяло от търсене-предлагане-конкуренция+адекватно заплащане. Ние за коя категория говорим?

 

Може би не съвсем на място, но част от отговора ми е това тук:

 

Музикалната професия е вече непрестижна /ниско платена/. С малки изключения кичът, с който заливаме публиката, се обръща срещу нас /публиката не иска да слуша друго/. За да станеш добър музикант се иска много труд /от дете/. "Духачът" пък трябва и да се надува.

Знаете ли, колко опитни саксофонисти над 50 годишна възраст "стоят гладни" или свирят с групи под възможностите си у нас? Млади все още има, но откъде ще вземат чалъма, щом по-възрастните не са около тях? А ако са от провинцията, кой плаща командировките?... Кой баща ще дава пари детето му да учи някой инструмент, че ако един ден стане добър музикант да получава 200-300лв. заплата?

Проблемите са много повече, но както казват, това е положението.

 

...като допълня, че ето ме мен например, само дето не съм баща, а майка, която влага средствата си в това, детето й да учи пиано. И тъй като същото това момче свири с такова желание (през лятото приравнява за музикалното училище и е приет с отличен), смятам да плащам за това, независимо какви лишения би могло да ми коства. Ако реши да се откаже - добре, това ще е негово решение и никой няма да го насилва да продължава. Баща му също е музикант и детето има представа какво бъдеще го очаква, ако нещо не се промени в скоро време, но поне за момента това явно не го притеснява.

Така че аз все пак смятам, че едва ли ако един млад (а защо не и възрастен) музикант осъзнае, че професията, която има или евентуално би имал, не е за него, то той винаги може да се насочи към друга. В случаите обаче, в които един инструменталист, излязъл от средно музикално училище продължи образованието си във висше такова, предполагам можем да считаме, че на него музиката явно му е в кръвта и просто НЕ ЖЕЛАЕ да има или да упражнява друга професия. Но като цяло тук вече се отклоняваме от темата.

[XAS]

Едно е да изпитваш желание да овладееш инструмент, нещо като хоби, друго - това да ти е професия. И едното, и другото са важни неща. Но докато аматьорското свирене винаги се опира на "любов необяснима", то професията музикант /както и всеки друг занаят/ зависи изцяло от търсене-предлагане-конкуренция+адекватно заплащане. Ние за коя категория говорим?

 

Може би не съвсем на място, но част от отговора ми е това тук:

 

Музикалната професия е вече непрестижна /ниско платена/. С малки изключения кичът, с който заливаме публиката, се обръща срещу нас /публиката не иска да слуша друго/. За да станеш добър музикант се иска много труд /от дете/. "Духачът" пък трябва и да се надува.

Знаете ли, колко опитни саксофонисти над 50 годишна възраст "стоят гладни" или свирят с групи под възможностите си у нас? Млади все още има, но откъде ще вземат чалъма, щом по-възрастните не са около тях? А ако са от провинцията, кой плаща командировките?... Кой баща ще дава пари детето му да учи някой инструмент, че ако един ден стане добър музикант да получава 200-300лв. заплата?

Проблемите са много повече, но както казват, това е положението.

...като допълня, че ето ме мен например, само дето не съм баща, а майка, която влага средствата си в това, детето й да учи пиано. И тъй като същото това момче свири с такова желание (през лятото приравнява за музикалното училище и е приет с отличен), смятам да плащам за това, независимо какви лишения би могло да ми коства. Ако реши да се откаже - добре, това ще е негово решение и никой няма да го насилва да продължава. Баща му също е музикант и детето има представа какво бъдеще го очаква, ако нещо не се промени в скоро време, но поне за момента това явно не го притеснява.

Така че аз все пак смятам, че едва ли ако един млад (а защо не и възрастен) музикант осъзнае, че професията, която има или евентуално би имал, не е за него, то той винаги може да се насочи към друга. В случаите обаче, в които един инструменталист, излязъл от средно музикално училище продължи образованието си във висше такова, предполагам можем да считаме, че на него музиката явно му е в кръвта и просто НЕ ЖЕЛАЕ да има или да упражнява друга професия. Но като цяло тук вече се отклоняваме от темата.

Да желаеш да бъдеш професионален музикант и да поддържаш /упражняваш/ тази професия са две съвсем различни неща. Мисля, че големия въпрос днес е защо няма много саксофонисти, духачи /музиканти/! Много хубаво е, че и сега /както и преди/ има интерес към тази професия, към този инструмент. Но е факт, че накрая /практически/ ставаме все по-малко. Не казвам дали това е хубаво или лошо. Отговорът не е еднозначен. А дали музиката е в кръвта на всеки учил музикант, позволете да не се съглася. Това може да е така, но може и да не е. И още: да имаш желание е винаги нещо много хубаво!