Някои малко по-ясни въпроси относно транспонирането

[Evtim Djerekarov]

Здравейте,

Видях, че доста голямо каране е паднало в темата за транспонирането, и зачитайки се в нея, реших да питам някои по-конкретни неща(част от които така или иначе знам, но не съм абсолютно сигурен в тях).

 

Значи например ако имаме:

 

 

до мажор : C D E F G A B C

ре мажор : D E F#G A B C# D

 

 

и имаме в до мажор акордите C, Dm7, F, G7:

те в до мажор са:

 

C - C E G

Dm7 - D F A C

F - F A C

G7 - G B D F

 

ако искаме да транспонираме в ре-мажор:

 

D, Em7, G, A7

 

D - D F# A (F#, не Gb, защото 3-та степен над D е F, не G, което се явява кварта)

Em7 - E G B D

G - G B D

A7 - А C# E G (C#, не Db, защото терца над А е C, не D)

 

 

Принципно верни ли са тези неща, или пропускам нещо.

 

И как седят нещата с енхармонизмите, когато свирим да кажем хроматичен лад в дадена тоналност.

 

 

И вярно ли е, например твърдението, че:

 

Двойно умалена квинта е C - Gbb, не С - F, което е чиста кварта.

Редактирано Юни 2, 2007 от Evtim Djerekarov

[CyberGene]

Значи за акордите при транспонирането си прав - точно така е! За хроматичната гама не съм сигурен дали има конкретно дефиниран протокол, но предполагам се избира изписване, при което да имаме най-малко усложняване, например при едно възходящо хроматично движение е добре да повишаваме тоновете, т.е. да слагаме диези, защото ако слагаме бемоли, после ще трябва да слагаме и бекари и става трудно за четене. Но все пак за това не съм напълно сигурен и на мен също ще ми е интересно да знам, ако има някакво по-специално правило. За двойно повишени или двойно понижени степени честно казано не съм чувал. Може да се сложи двоен диез или двоен бемол, но това не означава двойно повишаване на дадената степен. Например ако сме в до-диез минор (4 диеза) и трябва да изпишем акорда C#7/+11, то ще стане така:

C# E# G# B D# F##

В този случай повишаваме 11-тата степен, която по арматура има вече един диез F#, затова повишавайки я слагаме още един и става двоен.

[kitaratapesho]

За хроматичната гама не съм сигурен дали има конкретно дефиниран протокол, но предполагам се избира изписване, при което да имаме най-малко усложняване, например при едно възходящо хроматично движение е добре да повишаваме тоновете, т.е. да слагаме диези, защото ако слагаме бемоли, после ще трябва да слагаме и бекари и става трудно за четене. Но все пак за това не съм напълно сигурен и на мен също ще ми е интересно да знам, ако има някакво по-специално правило.

 

Ами ти си си отговорил сам бе, Евгени

 

Принципа на изписване на хроматизмите е следния - при възходяща линия се изписва като диезен тон, при низходяща - като бемолен. Избягва се използването на бекари за понижаване, ако има опция за изписване с диези. И по-конкретно. Искаме да изсвирим линия e, f, f#,g, g#,a. Намираме се в тоналност Adur, имаме арматура от три диеза (фа, до, сол). Изписването на тази линия става така:

 

e, e#, f, fx, g, a (не забравяйте, че имаме арматура! тук за разлика от Евгени смятам, че е по-правилно да се сложи знака за двоен диез, въпреки присъствието на един в арматурата), а не така:

 

e, f$, f#, g$, g#,a (където знака на американската валута е бекар ).

 

Идеята е,че е така или иначе ако произведението е в тоналност с три диеза и изпълнителят/четящият вече мисли в тази гама, то е по-добре да се използва първия вариант, тъй като алтерира само 2 тона (e# и fx, а ако някой е пропуснал знака "х" е за двоен диез в нотописа), а не 4 тона, както във втория вариант (слагане на бемол на тон, който е с диез от арматурата пак е алтерация).

 

Най-общо казано при нотирането се търси улеснение, като се изписва максимално логично посоката на движение на линията и се избягват излишните алтерации. И точно заради посоката на движение е различно дали един тон ще го изпишеш като Gb или като F#(не говорим за този тон като степен на даден акорд, а просто като мелодична линия) - едното намира разрешение надолу, а другото - нагоре.

 

Поздрави,

 

Петър

 

П.П. Няма хроматичен лад в дадена тоналност. Има хроматична скала и използването и не е пряко свързано с тоналностите, а с акордите, тъй като при всеки тип акорди се алтерират успешно различни степени.

Редактирано Юни 3, 2007 от kitaratapesho

[Steppenwolf]

Да, по принцип алтерацията сочи посоката на разрешение на алтерования тон (или посоката на линията, както е писал Петър, защото може и да не се разрешава, т.е. да се придвижва постъпково, а да скочи). Ако например в до мажор имаш записано Db, то посоката е надолу към C (и обратно), т.е. по този начин даваме ориентация. Обикновено се и избягва излишен кич.

Бих добавил за протокола, че в записа на лада трябва да присъстват всички тонове. Очевидно Ddur ще се запише D,E,F#,G,A,B,C#,D (a не Gb вместо F# и Db вместо C#), откъдето и се изяснява видът на арматурата.

[CyberGene]

Мерси за вашите доуточнения! Значи ако мога да обощя накратко: при писане на хроматична скала трябва да се използват колкото е възможно по-малко бекари

[Vlad]

Искам да добавя за протокола, както явно е модерно да казваме тук, че има две изключения при алтероването на тонове - четвърта степен винаги е повишена независимо от посоката на мелодията /вместо 5 понижена/, а седма /аналогично/ е винаги понижена:

 

До мажор, низходяща посока:

до-си-ла-гол-фа диез-фа-ми-ре- до

 

както и

 

До мажор - възходяща:

до-ре-ми-фа-сол-ла-би бемол-би бекар-до.

 

Само да добавя, че не искам да споря с "теоретиците" тук, за които няма значение правописа - всеки е свободен да бъде грамотен или не!

 

Влад

Редактирано Юни 3, 2007 от Vlad

[NitroBGA]

Аз много се дразнех, като ходех на солфеш, защото казвах името на тона грешно, например Ре мажор:

Ре, Ми, Сол бемол....а то е Фа диез (F#) , но си го обясних по много лесен начин :

Винаги трябва да намериш имената до, ре, ми, фа, сол, ла, си... Вече кой тон е с бемол и кой с диез (или два) няма значение.

Терцовият тон на Ре е Фа (мажорна - F#, минорна F бекар, но винаги е Фа)

Терцовият тон на Ми е Сол

Терцовият на До е Ми (бемол за До минор и Бекар за до мажор) - съответно не можеш да се объркаш като кажеш, че до минор е с терцов тон ре # (= ми бемол) защото самата дума "РЕ" е втора степен на До. Значи третата степен е Ми.

 

Терцовият тон на Фа е Ла (ла бемол за фа минор, ла бекар за фа мажор). Съответно тоновете във Фа минор са :

Фа сол ла си до ре ми, а кои са с бемол виждаш/знаеш от квартовия кръг. По мои изчисления - четири бемола. А по реда на бемолите - СИ, МИ, ЛА, РЕ, сол, до, фа става ясно кои са понижени =>

Фа сол ла(бемол) си(бемол) до ре(бемол) ми(бемол).

 

Надявам се обяснението ми да е било просто - ако не е - извинявам се.

Всички обяснения дотук бяха много интересни, просто аз съм го разбрал по този универсално лесен начин, затова го написах. Не искам да отричам някои от гореописаните теории.

Редактирано Юни 6, 2007 от NitroBGA