Слушалки за дигитално пиано

[No.14]

Благодаря много!

Ще пробвам всичко изброено

[yamaha]

Методът "разсвирване на слушалки" никога не съм имал възможността да го изпитам върху собствените си уши. Теоретично има някаква логика, но практически надали ще усетите някаква голяма промяна в звученето, освен ако не се концентрирате върху някой конкретен миниатюрен детайл в дадена честотна област. Аз лично винаги съм го причислявал по-скоро като част от психоакустиката, понеже повечето хора "разсвирват" слушалките слушайки с тях, а така постепенно свикват със звука и първоначалните проблеми вече не им се струват толкова големи. Това разбира се си е мое мнение и не пречи да си разсвирите вашите слушалки (по възможност без да слушате по това време). Аз в такива случаи действам по-радикално - например когато някой нов пасивен монитор ми звучи остро, вместо да го разсвирвам и да се надявам да започне да ми харесва, просто сменям усилвателя или самия монитор. Във вашия случай ако звукът продължава да ви дразни, продайте слушалките и си вземете други...или пък пианото... (? за второто наистина се пошегувах).

Редактирано Ноември 25, 2020 от yamaha

[No.14]

Ха-ха, пианото бих го сменила само за по-висок клас и не, че не ми минават подобни демонични мисли  , обаче съм в апартамент и категорично не мога да си позволя акустично или хибридно. А точно за акустично си мечтая...

Обаче сега, ако дадете предложение за по-добро дигитално, като нищо ще ми влезе мухата в главата и ще започнат разсъждения на тема "най-подходящият коледен подарък"

Иначе за слушалките, колкото повече ги ползвам, толкова повече явно започвам да свиквам и възприятията ми сякаш се променят.  Даже не бих казала, че ме дразнят, по-скоро са различни от това, с което бях свикнала. Не съжалявам за избора - както писах и преди, пианото си го купих точно след препоръка в този форум и до ден днешен му се радвам много. Надявам се и с тях да е така

Редактирано Ноември 25, 2020 от No.14

[CyberGene]

Вероятно не сте били свикнали с отворени слушалки. Особеното при тях е, че ушите дишат в буквалния смисъл, но покрай това и самият звук като че ли "диша", понеже не влиза директно в ушите под налягане, така да го кажем, както е при затворените слушалки, а е доста по-естествен и мек. Ако човек е свикнал да слушал на затворени слушалки, каквито са почти всички по-евтини слушалки, очаква да чуе един доста рязък и директен звук в главата си. Отворените слушалки са малко по-отдръпнати като звучене и правят самото пиано да звучи като че ли една идея по-отдалеч. Това може на пръв поглед да се стори и като глухо или притъпено... Но със сигурност отворените слушалки са доста по-добрият вариант за свирене на пиано, това си е общоприект факт при дискусии на много собственици. Единственият недостатък на отворените слушалки е, че от тях се чува звук и ако има някой в същата стая, може да се подразни. Също така в тях влиза звук отвън - не изолират - и това може да е недостатък, ако човек свири в същата стая, в която има и друг шум, аз например свиря на слушалки в хола и ако жена ми гледа някакъв филм, не е много готино  От друга страна звукът на отворените слушалки е толкова по-приятен за мен лично, че не мога по никакъв начин вече да се насиля да ползвам затворени - такива ползвах в офиса, за да не смущавам колегите и те - мен. Ползват се и по студията, за да не излиза от тях звук и да се прухваща от микрофоните.

За ъпгрейд на пиано. Аз лично смятам, че в този високия клас пиана като CA79 нещата са достатъчно сходни между марките и моделите и не си струват да скачате "настрани". Аз лично скочих "нагоре" - купих си хибридно дигитално пиано (Yamaha N1X), което има истинска механика от роял с истински чукчета, истински ескейпмънт и double-repetition lever. Разликата е значителна и няма ден, в който да не си умирам от кеф. Но и разликата в цената е огромна и доближава цената на ентри-левъл акустични рояли, така че е доста труден избор. Макар че пианото е моята голяма любов вече 25 години и имам добра професия, която ми позволява да си задоволявам прищевките, ми трябваха години да се навия на идеята да дам толкова много пари за пиано. Но все пак го споменавам като вариант - това за мен е струващият си ъпгрейд. Останалите модели от класическите дигитални пиана на мен са ми прекалено близки едно до друго като усещане и звук, сравнени спрямо хибридно пиано, да не говорим акустичен роял. Следващият ми ъпгрейд, живот и здрав след години ще е роял

[No.14]

За слушалките - да, сякаш наистина звукът идва по-отдалеч, благодаря за разясненията! По отношение изолирането на външни шумове, наистина се чува всичко странично, но пък аз го намирам и за предимство, понеже така се надявам да привикна към разсейващите фактори и да не им позволявам да ме разконцентрират. Имам огромен проблем със свиренето пред каквато и да било аудитория (това как прозвуча, все едно съм концертен пианист  , обаче наистина ми е голяма бариера) и се надявам наличието на външни "смущения" да ми помогне до известна степен да не губя фокус и да не блокирам.

Опитах се да намеря въпросната Yamaha N1X, излиза ми резултат в Thomann за 6700 британски лири, това ли е инструментът? Може ли да се види и изпробва някъде в България? Търсела съм информация и за т.нар.baby grand в България, за да се ориентирам като марка и цена, но не съм намирала. От чужбина ли смятате да го поръчате, към коя марка сте се насочил?

И понеже така или иначе малко разводних дискусията, ще си позволя още един въпрос, тъй като съм изключително боса в технологиите .

Иска ми се да съм подготвена за момента, в който евентуално могат да ни наложат по-строги ограничения и няма да мога да провеждам уроците си с учителката ми на живо (вече ни се случи веднъж, понеже свирим в зала, която затвориха). Опитахме да проведем он-лайн урок, но аз се включих само с телефон (или лаптоп, не помня вече), съответно нищо не се чуваше и се отказахме от такъв вариант.

Та да попитам, ако имате опит: каква техника ми е необходима? Предполагам, че външен микрофон задължително - имате ли някакви препоръки за такъв? И вероятно поне още едно устройство (таблет, айпад или каквото е там), за да се вижда клавиатурата под различни ъгли? Изобщо, всякаква информация и насоки по темата ще са ми полезни .

[CyberGene]

Да, това е N1X, но аз го имам от около година, поръчах си го от Томан навремето на сляпо, не съм имал възможност да го пробвам. За съжаление няма къде да се пробва в България, защото толкова скъпи инструменти тук почти никой не купува и затова ги нямат в наличност.

Baby Grand означава малък акустичен роял с дължина под 160см. Това са най-евтините рояли, имат леко кух бас, понеже тази дължина е на практика дължината на най-дългата струна, т.е. най-ниската басова струна. Но са най-евтините акустични рояли.

Моята Yamaha N1X е от серията AvantGrand - това са хибридни дигитални пиана. Имат същата клавиатура като на baby grand, т.е изцяло дървени клавиши с пълна механика от истински роял. Това не е същото като дървените клавиши на Kawai, защото там макар и да има аналогични дървени клавиши, липсва специфичната механика на истинското пиано с истински ескейпмънт, а не симулира и т.н. Дълго е за обяснение, писал съм и пиша за тези неща по американски форуми, тук при нас няма с кого да се обсъждат такива детайли  За мен лично усещането от истинската пиано механика не може да се пресъздаде от дигиталните пиана, макар и да се доближава. Има специфични особености на целия механизъм, които са толкова сложни, че не могат да се имитират, а трябва просто да се направят същите, т.е. на практика да се ползва истинска механика, което са и направили. Но няма струни, звукът е дигитален - както при нормалните дигитални пиана. Както и да е, това са доста специфични инструменти и понеже няма голям интерес в България, няма да се разпростирам.

Като странична тема мога да отбележа, че аз самият си направих MIDI-контролер от механика на роял, като си проектирах електрониката - сложих оптични сензори и т.н., за това съм писал тук в отдела за изработка, но и това е доста нишов проект като за България  Отворил съм го като проект - дизайн и код са опън-сорс в GitHub, има няколко човека, които имат интерес да го направят същото.

Както и да е, не се засилвайте засега с някакви ъпгрейди. Добре е човек да свири на каквото има дотогава, докато му върши работа и не се чувства ограничен по някакъв начин. Сериозни класически пианисти свирят вкъщи на клавинови и други евтини дигитални пиана и не се оплакват  Така че нещата са сложни... Радвайте се на сегашното си пиано и свирете много, другото ще си дойде от само себе си.

[No.14]

Опитвам се да свиря във всяка свободна минута, да . Единственото, за което съжалявам е, че започнах прекалено късно, на 38 г. и на практика не съществува вариант да се занимавам професионално с това (под професионално разбирам музикално училище, после консерватория и т.н.). Но такъв ми е бил късметът, благодарна съм, че все пак имам шанс да го правя, макар и без особена перспектива за уменията, които ми се иска да натрупам :).

За външен микрофон бихте ли могли да ме насочите? И аз не знам кой и къде да питам какво точно ми трябва... Или да търся чуждестранни форуми за насоки - гледам, че там доста хора споделят за уроци през zoom например.

[dedo pop]

Хубава тема с полезни мнения.

Наистина пианистите предпочитат отворените слушалки. Проф. Катаржина Попова-Зидрон (председател на журито на конкурса "Шопен") ползва отворени слушалки AKG, не помня модела, доста скъпи. Относно разсейващите фактори, същата преподавателка препоръчва в последният етап на подготовката да се ползват различни средства - примерно две настолни лампи на инструмента, насочени към пианиста (осветлението на сцената е безкопромисно) също и пускането на някаква музика по време на репетиция.

Дигиталните пиана не могат да заменят истинският роял, но са решение за работата вкъщи.

@No.14 - поздравления за всичко. Аз съм на 48, единственото което мога е началото на "Балада за Аделина". Тази година опитах елементарни упражнения за втори клас в музикалното и не ми се получи. Отказах се.

По въпроса за микрофона,  ползвам Behringer C2 https://www.thomann.de/gb/behringer_c2_stereoset.htm за цената си предлагат много повече, но искат фантомно захранване, което означава да се налеят пари в аудиоинтерфейс. Може би кондензаторен с USB ще свърши доста добра работа. Примерно - https://www.thomann.de/gb/behringer_c1u.htm

[No.14]

Dedo pop,

благодаря за предложния вариант на микрофон! За щастие за момента ми отпада като необходимост, понеже решихме да си провеждаме уроците вкъщи, на слушалки... Не е най-доброто, но все пак е за предпочитане пред он-лайн връзка .

Със слушалките свиквам все повече и вече ми харесват. Определено ще пробвам това с насочените лампи и разсейващите шумове, защото хем умирам от страх, хем реших да се явя на изпит пред ABRSM и направо нямам идея с кой акъл го взех това решение, като знам каква съм паника. На всичкото отгоре сигурно ще бъда първата и единствена възрастна кандидатка в България в историята на провежданите от тях изпити  .

Иначе за упражненията, аз започнах буквално от А и Б, единственото, което знаех, бяха нотите от първа октава на сол ключ . Бях научила две популярни мелодийки от YouTube tutorials и ръцете ме боляха, обаче си мислех, че е нормално, понеже съм начинаещ  .  Скоро ще станат три години от първия ми урок и вече свиря относително приемливо произведения от ниво 5 по ABRSM (доколкото може изобщо да се говори за нива в музиката), а тези от ниво 3, за което ще се явявам на изпит, са ми направо лесни.

Явно не е невъзможно и човек без формално музикално образование да се научи до някаква степен, стига да няма нереалистични очаквания. (А моите са нереалистични , аз искам да постигна много, а просто няма да имам необходимото време, защото вече съм на 41).

[dedo pop]

Миналата година българският пианист Емануил Иванов, на 21 години, завършил езикова гимназия, без както казваш формално музикално образование, спечели топ конкурса Феручио Бузони. Купил си е Kawai , не знам модела.

 

Редактирано Декември 1, 2020 от dedo pop

[CyberGene]

Емануил е страхотен пианист, следя го от известно време, бях му и на концерт преди година - изключителен талант! Но мисля, че когато спечели конкурса, вече беше студент в английска консерватория, макар че не знам кой курс. Доколкото знам и по време на средното си образование, е посещавал курсове на учител от България. Дедо Поп, той май е от вашия край (мисля от Пазарджик, а ти беше от Септември, ако не се лъжа), така че може и да имаш повече информация? Не омаловажавам по никакъв начин безсъмнения му музикален гений, но не е съвсем самоук май, макар и да не е бил наистина във формално музикално училище.

Какъв Kawai си е купил? Дигитално или акустично? Да не би да е хибридно, например NV-10, което е с истинска механика от роял.

[No.14]

И аз съм гледала някои от изявите му, страхотен е той, искрено му се възхищавам. Не знаех, че не е започнал от музикално училище, обаче... Винаги съм смятала, че подобни умения е невъзможно да развиеш, ако не си започнал от ранна детска възраст. Затова и съм твърде скептична по отношение на собствения ми напредък и нивото, което мога да достигна.

Ще се запозная по-подробно с биографията му, благодаря за споделянето !

[dedo pop]

Майката на Емануил е от Септември, живее на 100 метра от нас, баща му от съседното селце, но реално живеят в Пазарджик, откакто се е родил. Започва да свири рано, първоначално в читалище при добър педагог. На 13 години започва сериозна работа с акад. Атанас Куртев и това го изстреля. Работил е и с проф. Людмил Ангелов, посещавал е доста майсторски класове, най-комичното от тези класове е препоръката на проф. Дмитрий Башкиров, че трябва да се занимава с висша математика, а не с музика и само две години след това Емануил го опроверга. Висше учи в Англия, не помня преподавателя му. В неговото обучение не са присъствали теоретични предмети като солфеж, хармония, история на музиката и други, практически като камерна музика, съпровод, но тази "липса" въобще не му попречи да се развие като изключителен пианист.

Доколкото знам, Kawai-я на Еануил е дигитален. Все ще се засечем някъде и ще го питам. Но той е над тези неща, защото и на какъвто инструмент да свири не му пречи, защото изключителната му интелигентност компенсира недобрия инструмент.

И да си призная, удоволствието да си лежиш вкъщи на дивана и да ти свири топ пианист е несравнимо.

Ето едно видео, над което имам авторско право

 

Тази година при първото ковид стопиране на реших да използвам времето ползотворно и опитах да посвиря някои песнички, като примерно пиано партията на "Sound of silence" в изпълнение на Disturbed и независимо, че спазвах правилата при репетиране, не успях да свържа лявата и дясната ръка. Консултирах се с преподавателката на моя син и интересното бе, че само като споменах какво съм опитал тя директно зададе въпроса "Успя ли да свържеш двете ръце?" и се засмя. На моите години мозъкът не успява да подаде необходимата информация на двигателния апарат. Отделно с годините минах през нкяои болежки и за съжаление определени лекарства съсипват ЦНС и ми убягват определени елементарни неща от ежедневието.

Затова се радвам на No.14, че има смелостта да се захване. И може да е нахално, но ще се радвам на някое видео.

[No.14]

Хич няма да е нахално, с най-голяма радост ще споделя даже, тъй като нямам среда, в която да обсъждаме подобни теми и ми е много приятно, че тук имам възможността да го правим . Надявам се да бъдете снизходителни, имайки предвид, че "музикалната ми кариера" е на крехката възраст от две години и осем месеца .  Нямам и някаква специална техника, записвам само с телефон, та качеството на звука е ниско.

Видеата не са подредени хронологично. Първото действие (което за мен ще е и последно ) на Соната 14 например, е записвано осем месеца след първия ми урок. Тогава нямах никаква представа с какво се захващам и че произведението изобщо не е за мен, но пусти мерак - поне успях да стигна до края... Няма особена художествена стойност, динамика почти не се усеща, още повече, че звукът винаги е намален, заради съседите.

https://youtu.be/yxaQn42-BKc

https://youtu.be/LS39m7pcJHc

https://youtu.be/GNHhCNDy0kM

https://youtu.be/m2I0X07bQCU

Като възрастен учащ се, за мен най-трудното не е в чисто физиологичните ограничения (гъвкавост на ръцете, способност за запаметяване и т.н), а в настройката на ума. Прекалената самокритичност, която натрупваме с годините, липсата на увереност, така типична за децата, ги считам като ключови фактори за напредъка. На мен поне са ми огромни бариери и засега не съм намерила начин да ги преодолея. Но да не придавам песимистичен отенък на приятната дискусия :). 

За Емануил (а и за всякакви други изпълнители) ще ми е много интересно да науча повече подробности. Мечатя да свиря на пиано от 5 годишна, когато за първи път гледах един концерт по телевизията. После си спомням, че такъв рев му дръпнах, че нашите един час не успяха да ме успокоят  . Обаче, за съжаление, така и не решиха да сбъднат мечтата ми и сега, на стари години, се опитвам да наваксам пропуснатото, с ясното съзнание, че всъщност е невъзможно.

[dedo pop]

Благодаря за клиповете. Радват. Много!

Втората част на Соната 14 те чака. Технически не е трудна, ще се справиш. Една страничка е. Колкото и да е добър даден музикант, годините човешки опит, положителните и отрицателни преживявания обогатяват музицирането му, което се усеща при първата част на сонатата. Много сериозен напредък имаш за тези две години. Записът от 2018 показва неосъзнат и неконтролиран баланс между двете ръце, лявата доста натежава, докато вчерашните записи са съвсем други, много хубав умствен контрол над лявата ръка. Ако имаш възможност да посвирваш от време на време на някой голям роял, примерно Стейнуей Д ще усетиш колко трябва да се внимава с баса.

Ноктюрното също ще стане цялото.

Много голяма помощ, като подготвящ етюд за него е "Гайда" на Димитър Ненов.

Осмелявам се да дам и една препоръка - опитай да седнеш по-високо. Горната част на ръката, тръгвайки от рамото трябва да прави лек ъгъл с тялото, а ъгълът между мишницата и предмишницата задължително да е по-голям от 90 градуса. Ако е по-малък мускулите са постоянно контрахирани, което те лишава от възможността да ги използваш в пълнота. Навеждането на тялото напред принуждава мишницата да мине зад торса, което още повече ги свива и контролът става нищожен. Когато видиш голям пианист да прави това, имай предвид, че го използва съвсем целенасочено.

Относно самокритичността. По принцип сериозните музиканти си позволяват самоконтрол до определена степен. Предпочитат да се доверят на преподавател, приятел, диригента... Гледам съм клипове с репетиции на Пламена Мангова, чийто преподавател/ментор седи в залата и коригира. Тя е уникален музикант и изпълнител, много богат на чувства и емоции, относно техниката ѝ е безсмислено да се говори, но търпи "критиката" на човека от залата. Та нека обобщя - не си вярвай много, когато не ти харесва.

И аз на стари години си изпълних детска мечта, все едно започнах нов живот. Тази година си купих ей тези две хубавици, които ми носят много радост и релакс.

И в редките случай, когато може да се съберем, си доставяме такива удоволствия

https://photos.app.goo.gl/YdrZfubFsrJruB4s7