Техники за Outside импровизиране

[indy]

Колеги, какви са любимите ви техники за аутсайд импровизиране?

 

За да има основа за дискутиране, тук изреждам някои често използвани /в това число и от мен/ начини:

- полутонови движения около акорда – ако акомпанимента свири Сm, свиря си фрази, предназначени за Вm или С#m. Правилото е все пак да свършваш с някой от тоновете на Сm. Това всъщност е вариант на импровизирането със скали;

- въвеждащи тонове /често ги наричат approach tones/ – свири се полутон отгоре или отдолу спрямо тона, около който импровизираш /таргетния тон/. Правилото е да се свирят на слабо време или бързо или по-тихо.

- скали /диатонични или не/ - отваряш си таблиците и предварително си набелязваш къде каква скала ще използваш. Професионалния подход в случая е да си направиш собствени фрази /licks/ от всяка скала, защото да правиш възходящ или низходящ шрединг с цялата скала в 2-3 октави не е добър вкус /поне ББ Кинг така твърди :blush:/. Варианти: (1) започваш фразата с една скала и я завършваш с друга или (2) изсвирваш скалата в 2 или 3 октави, но с много тихо начало и постепенно усилваш, след което пак затихваш.

(Проблемът със съответствията скали/акорди е много интересен и можем да го разискваме в друга тема - много е дълго);

- скокове със скалите – акомпанимента е в Cm, свириш си С дорийска и внезапно скачаш за два такта във F# дорийска и т.н.

-неконтролирано импровизиране – това е най-рискования подход, в който свириш каквото ти дойде на пръстите. Става, но трябва много опит.

 

Да добавя, че терминологията тук е за собствено ползване, не ми придиряйте.

Също така да добавя - нямам предвид само джаз импро.

[CyberGene]

Ми аз лично повече не мога да добавя от тва, което си написал - и аз така свиря "отвън"

[Steppenwolf]

За скалите, съответствията, над кой акорд какви скали вървят - има такава тема, стартирана преди доста време в по-задните страници от Vlado_Abroad. Ако желаете, можете да продължите темата му.

Не съм много в джаза, но из книгата на Марк Ливайн ги четох тези неща преди време.

[CyberGene]

Всъщност сега се сетих за едно нещо, дето го правя често и като че се получава добре Това е примерно изпреварване или закъсняване на импровизацията спрямо акордите. Примерно следва някакъв нов акорд, обаче ти продължаваш още малко - примерно половин-един такт (зависи колко бързо се сменят акордите все пак де, по-грубо казано 1/3 - 1/2 от новия акорд) с импровизация, която е базирана на предния акорд. Или обратното, което е по-често - преди да е дошъл новият акорд, ти вече свириш с ладовете на този, дето трябва да дойде. Не говорим за изпреварване с осмина, а с малко повече. Виждал съм анализи на импровизации на Мългрю Милър, ако не се лъжа, та неговите са точно такива - в нито един момент не свири 1:1 синхронизирани линии с акордите, а всичко му е малко по-напред и по-назад във всеки момент. Не съм сигурен дали беше точно Мългрю, ще проверя, но като цяло май си е често използвана теника. То всъщност не е точно свирене отвън, но като цяло се получава така на пръв слух

[PlamenM]

да, това което казва уважавания Cybergene е много готин начин да създадеш движение към следващия акорд, обикновено по навик последното време на такта свиря ноти от следващия лад, доколкото знам Майлс Дейвис използва широко и този похват..в допълнение към съкровищницата..

относно това "- скокове със скалите – акомпанимента е в Cm, свириш си С дорийска и внезапно скачаш за два такта във F# дорийска и т.н." - става въпроса е да усетиш финия момент когато започваш да звучиш глупаво..казвам глупаво защото грешна нота няма, просто има ненавременна...помня че когато започнах четях в школата на Ачо Везнев как да свирим до диез срещу ре минорен септакорд...да, ама не, аз като свиря звучи глупаво, Майлс като свири същата нота звучи юбер куул...и затова си запазвам малко резервирано отношение към правилата на аутсайд свиренето..ако диатониката може да се назубри , акордовите алтерерации също, но наистина аутсайд свирене става по моята скромна преценка когато станеш майстор в това да рисуваш мелодии върху хармониите...аз специално съм далеч от това още..но опитите продължават..

Редактирано Март 4, 2007 от PlamenM

[Vlado_Abroad]

Тази тема определно е ценна,тъй че първо евала на Инди,че повдигна въпроса.Преди да премина по същинството на въпроса искам да кажа,че за мене най-важното нещо в импровизацията(дори диатоничната) е фразирането!При "аутсайд" свиренето фразирането за мене има по-голямо значение от избора на ноти или подходите към ходенето "навън"!С подходящо фразиране всеки недиатоничен тон или поредица/комбинация от тонове може да звучи "hip"!Kakто и да е ето и 4-те подхода ,за които аз се сещам,естествено прочел съм ги някъде,някога и някои от тях съвпадат с написани неща по-горе:

#1.Хроматичен подход-този подход е базиран на свирене на поредица тонове,които са диатонични на даден акорд или вътре звучащи и след това се премества полутон нагоре или надолу като по този начин звучи отвън.Може да се почне или "отвън" или "отвътре".По този начин може да се преместват всякакви комбинации от тонове,трудното е да звучат убедително като се прибират "вътре".

#2.Симетричен подход-да се изсвири фраза или "линия",която е вътре и сле тов а дас е премести симетрично "навън",докато се върне отново в оригиналната диатонича тоналност.Под симетрично се има предвид да се мести на еднакви разстояния/интервали състоящи се в една октава.Особено добре звучат малки и големи терци-примерно върху вамп в C9,свириме C мажорно тризвучие и го местиме в малки терци,за да получим Eb ,Gb и A мажорни тризвучия за "външен" звук.

#3.Наложен(superimposed) подход-този подход се основава на "измислянето" на въображаеми допълнителни акорди,които не са в оригиналната хармония или прогресия.Предизвикателството е да се измислят логично звучащи "външни" акорди,които да имат музикален смисъл,а това може да е доста трудно при истинска импровизация.Примерно "налагане" на "външните" тризвучия Gb и Gbm в/у Am7 и т.н.

#4. 12-тонов подход- този подход е доста прогресивен и труден и се базира на 12-тоновата техинка,като се създава линия/фраза използвайки всичките 12 тона(без повторения естествено) и по този начин няма тонален и модален фокус на поредицата ноти.При този подход е особено трудно "прибирането" на фразата "вътре" в тоналността.

 

Ами,за тези се сещам аз поне.

 

Владо

[Steppenwolf]

За прилагането на додекафония в джаза подметнах теоретично в друга тема, ала съм попадал на малко такива неща. Ако можете да препоръчате нещо конкретно да чуя, ще съм благодарен. Иначе тази техника съм я слушал основно от Шьонберг и по-изтъкнатите му ученици. Макар че между другото и там има понякога бледи тонални центрове.

[indy]

В подкрепа на думите на Vlado_Abroad за фразирането - вижте това демо на Ед Томази

/видеото 1. Motives in music improvisation/

Ето линка

Пича използва три и четиритонови мотиви за да покаже как става номера, при това без да излиза от До мажора.

Сякаш не е нищо особено, но как звучи!

[yotzzo]

Може да не е точно по темата,защото става въпрос за композиране,но Дюк Елингтън е давал задачи на сина си Мърсър да композира мелодии върху поредици от акорди,като мелодията е вън от тоновете на акорда.

Редактирано Март 19, 2007 от yotzzo

[smoka]

Аз лично понаучих малко ладовете и тогава ми хрумна да ги смеся всичките.....доста добре се получава.....ако човек е майстор се получават доста добри неща....

[bigjav]

В подкрепа на думите на Vlado_Abroad за фразирането - вижте това демо на Ед Томази

/видеото 1. Motives in music improvisation/

Ето линка

Пича използва три и четиритонови мотиви за да покаже как става номера, при това без да излиза от До мажора.

 

Първо, , за тази тема и попълненията в нея!

 

Имам следните върпоси:

 

1. Каква е прогресията, която държи пияното, докато сакса фразира?

Cm - Fm - and......?

 

2. Защо на даденото петолиние (Mod 1) са тоновете C-Eb-F, а сакса свири Eb-G-Ab?

 

Благодаря!

[CyberGene]

В подкрепа на думите на Vlado_Abroad за фразирането - вижте това демо на Ед Томази

/видеото 1. Motives in music improvisation/

Ето линка

Пича използва три и четиритонови мотиви за да покаже как става номера, при това без да излиза от До мажора.

 

Първо, , за тази тема и попълненията в нея!

 

Имам следните върпоси:

 

1. Каква е прогресията, която държи пияното, докато сакса фразира?

Cm - Fm - and......?

 

2. Защо на даденото петолиние (Mod 1) са тоновете C-Eb-F, а сакса свири Eb-G-Ab?

 

Благодаря!

 

На мен ми звучи точно като прогресията на Blue Bossa:

Cm7 - Fm7 - Dm7b5 - Galt - Cm7 - Ebm7 - Ab7 - Dm7b5 - Cm7 - Galt - Cm7

[PlamenM]

хубава тема..по съвет на мой познат започнах да чета школата на Дейвид Лиебман - Хроматичен метод.....мнооого съдържание, много нещо и нивото високо...но определено отваря като начин на мислене, дори и да не мога да преглътна някой от най-далечните замени ( така ли се превежда superimpose...) това пдфче го има навсъкъде в нета

[Steppenwolf]

Да, бива си я книгата. Замяна е substitution, а superimpose означава полагане върху, слагане, наслагване. Съответно, среща се там, където става дума именно за това; из учебниците в случаите, където се говори за строене на структури - напр., чрез суперимпозиция на терци строим стандартен акорд по терцовата хармония, при суперимпозиция на два акорда получаваме полиакорд и т.н.

[CyberGene]

Сега се заглеждам и виждам, че съм пропуснал един акорд от прогресията по-горе: след Ab7 има Dbmaj7 и след това е Dm7b5