Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано

Всеки който е хванал китарата в началото е искал да звучи като неговия идол! Но след дълги опити и занимания(вложени парични средства) стига до извода,че му трябва собствен звук или по точно индивидуално звучене ! Особено когато започне да прави авторска музика. Та нека споделят опита и трудностите които са срещнали при получаването му!

Отговорено (Редактирано)

След много години експерименти с всякакви звукови вещества стигнах до извода, че най-добре се изразявам с натурална акустична/класическа китара без нищо! Но продължавам да експериментирам и с всякакви електронни гадории, за които съм дал "мило и драго"!

Редактирано от Лими
Отговорено (Редактирано)

Не съм убеден че имам собствен звук. но и да имам някакъв е по скоро резултат на индивидуално   звукоизвличане, което донякъде се получава  и според физиологичните параметри на човек. Инак обичам  чистите китари да  са една идея "крънчи" ако мога така да се изразя, но по скоро да се дължи на рязка атака а не на драйв.
Драйва да е  много умерен и по възможност да не омазва цялостната картина на бандата.
Това разбира се според ситуацията в която съм, защото се увличам по различни стилове...
Поствам и един запис (вече съм го пускал и в друг раздел , но само той ми е от последните , които са по читави като качество)
Китара - Fender american standard stratocaster 

Усилвател- Bogner Alchemist
Cry Baby на едно място ..
Има и  драйв накрая , но мисля, че съм  го   дозирал малко повече от нужното .
Нищо друго.

Редактирано от ultramega
Отговорено

 Цяла вечност редуване на пластмасово звучащ дисторжън звук на плоска чиста китара и накрая открих лекия прозрачен овърдрайв. Бих казал, че звукът ми има две ери : 1 преди откриването на лекия овърдрайв и 2: след откриването на лекия овърдрайв звук.

Добрата комбинация за мен :

фендерска китара Tele или Страт + топъл трансперантен лампов овърдрайв амп / тип Orange, който мисля, че се води ""type D"/ , който задължително върви с dunlop-ско wah.

В общи линии блусаро-рок'н'рол звучене.  Всичко друго е подробности.

 

След години пробване на ефекти, модулатори и звуци накрая всичко св сведе до една дъска за рязане болтната към гриф, шест струни и един драйв. Това е моята китарна житейска истина

Отговорено

При мен нещата стоят така: 25 години купувах, тествах и накрая намерих своя звук. Това е лесното, обаче как сега да се излекувам от купуването и тестването не знам?!? :greenangel: 
Задачата ми беше доста трудна, защото харесвам и свиря рок парчета, за които трябват двама китаристи, а така нещата се усложняват.
Не съм имал идеал за звук и не съм се мъчил да приличам на някого. Исках на мен да ми харесва и да се чуват  двете китари с добър драйв. Една малка чантичка с пари(както желание, постоянство и лишения през тези 25 години) ми помогна да разбера как да го постигна желяния звук. Истината е, че хубав драйв-дист звук не струва малко и всякакви компромиси са нежелателни!

Не сме правили скоро записи, но мога да пусна нещо с по-лек звук, от миналата година:
http://waveslave.name/samples/Waveslave%20-%20%D0%9D%D0%BE%D0%B2%20%D0%9F%D1%8A%D1%82.mp3

Надявам се тази година да запишем и нещо с по-тежък саунд! 
Желая успех на търсещите и не се отказвайте.
 

Отговорено

Аз пък смятам, че не е нужно да имам "собствен звук" защото парчетата, които правя са доста различни ( и като стил ) и мисля че един същи звук навсякъде ще досади на хората а и на мен. На мен със сигурност ми е досадно.

 

По-скоро проблемът ми е как да намеря подходящия звук за дадено парче. Но гледам да не се задълбавам много защото в крайна сметка мога да експериментирам вечно, а така няма да имам готово парче никога. Така, че пробвам примерно един ден различни варианти и си избирам 3-4, от които накрая избирам един. Но не трия останалите ако реша, че не ме кефи този да мога да пробвам и евентуално да сменя, без да записвам.

Отговорено (Редактирано)

За да може човек да каже, че е намерил звука си, трябва да е спрял да търси или да е умрял.

Това е, като (макар примерно, да е женен) да е спрял да се оглежда по жените, или да не иска да се вижда повече с никакви нови хора. Възможно е разбира се, да се стигне до известно задоволство от получения резултат, предполагам за това става дума в темата.

 

Бих казал, че всяка ситуация (група, условия) изисква различен звук, за постигне на добър резултат.

Аз не бих казал, че съм намерил твърдо своя звук, но при неоптимални условия, особено при свирене на живо,

от гледната си точка на ритъм китарист в групата, в която свиря, не мога да не се съглася с вече изразените мнения, че е добре, да не се прекалява с драйва. Бих добавил, че за ритъм китара (когато в групата има двама китаристи) е добре усилвателят да се настрои така, че да няма голям излишък от трещене и високи честоти (което до някъде е свързано и с количеството гейн), а и е добре двете китари да се направят с различен звук, за да не се припокриват.

Не е лошо и адаптерите на китарата, да звучат относително бистро, ясно, да не са много "мазни".

Разбира се, в случая говоря за хеви метъл, какъвто свиря със групата, в която участвам най-активно.

Други музикални жанрове биха имали съвсем различни изисквания към звука.

Ето на този клип съм човекът, облечен в бяло, който свири ритъм китари:

 

 

Условията и озвучаването не бяха идеални, защото цялото участие беше импровизирано, но въпреки това може да се види, че нито се губя в саунда, нито преча на нашия соло китарист Тони. В случая свиря направо в драйв канала на комбо усилвател Marshall JTM60. По принцип, този усилвател не е точно хай-гейн, но понеже адаптерите на китарата, която ползвам са силнички, се получава доста добре за ритъм. Гейна е достатъчно за този стил, но не е твърде много. Също така усилвателят не е от най - "трещливите", което вероятно би било подходящо за по-тежки стилове, особено за групи с една китара.

 

 

Като заключение бих казал, че човек (ако не говорим за студийно-спални занимавки) не може да намери звука си сам, понеже това няма голям смисъл от гледна точка на "груповото" свирене.

Намирането на общото звучене и на индивидуалното място на всеки музикант в него е функция на всички в дадена група, както и тест за техния опит, музикалност и вкус.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

Темата е направена с цел да се сподели опита на повече музиканти,та да може тези които са още в началото да прескочат някои етапи и да постигнат резултат! Щото както се разбра от  горните мнения,има задължителни условия които трябва да се спазват, а именно : -звука в група,звука при двама китаристи, и звученето при различните парчета,особено когато нещата отиват към албум ! Благодаря за мненията ви, които се опитах да обобщя, защото са много вярни и задължителни! И макар да излизат скъпо търсенията,трябва да се търси най оптималния вариант ! Който да не изпразва джоба до край....... В едно от мненията се подсказа,че може и с малко неща да се постигне ЗВУКА който се търси, като се съобразяваме със стила музика която се свири,все пак !  Все пак този "собствен  звук" различава групите една от друга на сцената ! Тенкю за мненията,очакват се още мнения,доста интересно става,е ако има и записи ще е върха ! 

Отговорено

Моето мнение е, че "търсенето" е скъпо занимание и е дълъг процес на откриване на топлата вода. Много пъти съм казвал, че у нас е много трудно да сравняваш звук и да избираш китари, усилватели и ефекти, защото от една страна: единствените свестни магазини се намират само в столицата и дори там единият магазин дистрибутира 3-4 бранда, а другият дистрибутира другите 4 бранда. и не дай си боже да искаш да сравниш звук между брандове които се представляват от различни дистрибутори.. За съжаление Guitar Center не мислят скоро да отварят магазин от веригата си тук.  

Отговорено

Все пак този "собствен  звук" различава групите една от друга на сцената !

 

Аз пак съм на различно мнение, но дискусията е за друга тема. Та според мен това, което ги различава са идеите а звука идва в следствие на идеите. А не обратното, да си намериш звука и после да мислиш идеи.

 

Тук визирам "собствения звук". Иначе има много случаи, когато даден (случайно намерен или направен) звук, бленда или присет ти дават идея за нова песен. Но при мен това става еднократно, не мога да измисля още една със същия звук.

 

Резюмирано искам да кажа, че звука е важен, но по-важно е дали и къде е използван. По-добре да нямаш "собствен звук" но да си направил някакви песни (дай-боже повече) отколкото да имаш, или да си мислиш, че имаш, но да не го е чувал никой, защото не си го показал в нито едно парче. Според мен "собствения звук" ще си дойде с времето, колкото повече парчета направиш и запишеш, свириш на живо, толкова по-близо си до намирането.

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.