Намаляване мощността на китарен усилвател за домашни репетиции?

[univox]

Ясно е защо се налага такова нещо в жилищата които живеем А за тези, които възкликнат "Егати въпроса! Нали си има Master volume!"  само да уточня, че въпросът е всъщност как да се запази и звука близък до този, кото се получава при работа на усилвателя в режим на високи мощности, а не просто да свирим тихо.   Някои производители предлагат вградени селектори на мощността, например това нещо тук на Roland http://www.roland.com/products/blues_cube_stage/  .

 Обаче как най-оптимално да го постигнем с наличния ни любим  усилвател така че у дома да чуваме същия тон на китарата както и на сцена? Срещнах решения от просто включване на мощен резистор последователно  на високоговорителя през включването на резистивен делител или дори мощен жичен потенциометър до разни "изискани" устройства за по $300 затворени в черни кутии. Разбира се има значение и дали крайното стъпало на усилвателя е лампово или транзисторно (както е при мен) Мощностите, които се дискутират за подходящи в домашни условия също варират от 0,5W до 20, дори 30. Лично аз съм пробвал  Yamaha THR 10, 2x5 W и мисля че 5W си е повече от достатъчно и то ако имате глухи или неимоверно толерантни съседи  

 Споделете! Особено разчитам на включване от колегата Parni_Valjak

Редактирано Май 15, 2015 от univox

[Evtim Djerekarov]

Един от възможните варианти е включване на атенюатор.

 

Но предвид питането за транзисторен усилвател, има някои особености. Ако транзисторният усилвател е направен така, че по същество усилва линейно до точката, в която изкривява рязко (както по-простите китарни транзисторни усилватели), то ще се впуснеш в невъзможната мисия, да запазиш нещо, което всъщност не съществува.

 

При ламповите усилватели, се наблюдават характерни ограничения, което се дължат както на фазоинвертора и крайните лампи, така и на изходния трансформатор - именно това са нещата, които се стремим да запазим в звука, ползвайки атенюатор.

 

Този подход обаче има и своите странични ефекти. Повечето лампови усилватели имат относително високо изходно съпротивление (нисък Damping Factor), което често е 2 - 4 ома, а дълбочината на отрицателната обратна връзка в повечето лампови усилватели, не е голяма.

Някои транзисторни усилватели имат много ниско изходно съпротивление, но има такива (current feedback), разработени така, че да имат изходно съпротивление, по-близко до това на ламповите усилватели.

 

Понеже говорителят не е резистор, а има специфична импедансна характеристика, то когато ползваме усилвател с високо изходно съпротивление, включен в говорителя, най-често се подчертават честотите около механичният резонанс на говорителя, както и във високите честоти има известно усилване. Т.е. - променя се АЧХ на така получаващият се усилвател. Затова, при ламповите усилватели, има едно чуваемо бумтене и  "дишане" на ниска честота, около резонанса на говорителя, което повечето китаристи считат за желано.

 

Не съм запознат в голям детайл с начина на работа на всички атенюатори, но ако ползваме някакви разсейващи съпротивления, които да разсейват ненужната мощност, то тогава комбинацията "атенюатор-говорител" ще изглежда с по-реален (по-като резистор) импеданс за усилвателя, което ще промени АЧХ в такава посока, че ще звучим повече като в случая, в който товарът е резистор.

Не знам, дали има атенюатори, които се стремят, да отразят импеданса на говорителя, така че този желан ефект да се запази.

 

Та от тази гледна точка, атенюаторите, хем запазват едни желани ефекти, хем малко или много променят други желани ефекти.

 

Ако имаш усилвател с ниско изходно съпротивление, който е много линеен до точката на рязко изкривяване , то не виждам никакъв смисъл от такива усложнения.

 

Но ще е хубаво, Валяка да каже, какво мисли.

Редактирано Май 15, 2015 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Оф топик, но това е причината много хора да използват компютърни симулации.

Звука се предполага, че не същия, но за домашно студио е по-оправдано да се инвестира в звукова карта с китарен вход, и съответен софтуеър, както има и квалитетни китарни предусилвателни модули плюс кабинет симулация и пост обработка.

Ефекти като дилей и ревърб определено дават мноого по-добро качество от отделни компоненти от нисък и среден клас, вече за амп (преамп) симулации ситуацията е доста спорна.

А кабинет симулациите дават много разнообразни възможности в сравнение с истински усилвател и елиминират проблемите с шум, акустика на помещение, микрофони и обемно оборудване.

Редактирано Май 15, 2015 от emosms

[univox]

@emosms

 

Вярно, малко оff-topic, но не е съвсем без връзка. Симулациите, т. нар. моделиране,  са вече във фърмуера на голяма част от предлаганите съвременни усилватели. Някои решения за въпросното намаляване на мощността по ниско ниво на сигнала  определено включват  и  алгоритми за съответна честотна компенсация на изходния сигнал- много по-интелигентно отколкото да накачиш реотани за печка на изхода към високоговорителя)). Иначе, разбира се че просто за упражнения човек може да си накачи какви ли не компютърни аксесоари и софтуер за да получи желания звук. Обаче ако после трябва да произведеш същото звучене на сцена, да не говорим пък  за управлението на ефектите в реално време което също е част от упражненията, малко по-трудно се получава да си занесеш цялата компютърна конфигурация и да свириш с нея live Друго си е да си репетираш и да си свириш с един и същ усилвател и на двете места по еднакъв начин, просто с разлика в силата на звука.

[Evtim Djerekarov]

^^Моят личен опит, поне за мен говори, че е по-добре (от гледна точка на развиване на някакъв усет за динамика, и поне добиване на далечна представа, как ще звучиш на сцена/в репетиционна), да се свири дори на непретенциозен малък усилвател, отколкото със софтуерни симулации. Симулациите може би са много по-подходящи за записи, отколкото за практика/репетиция (пак, според мен). Не на последно място,  една добра компютърна система, изисква освен компютър и интерфейс, също добър усилвател и озвучителни тела.

 

Мисля, че главната причина, тихото свирене, да звучи толкова различно от силното такова е, различното чуване на ухото, различното усещане (дори с тяло), както и различният начин, по който говорителя звучи. Другите причини също ги има, но според мен са само част от истината.

Редактирано Май 15, 2015 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Не знам, мястото на истински китарен усилвател, не 'портативен', е в репетиционната .
Разбира се, сериозните музиканти си имат и вкъщи някакъв, или си разнасят оборудването където е необходимо.

Също, китаристите си имат в общи линий един предпочитан клийн тон и един изкривен.

Истинския усилвател трябва да вади в идеалния случай този любим тип саунд, а симулацията е за вкъщи и за домашни записи.

Като изключим някои наистина проблемни с динамиката и рекацията на преампа спрямо свиренето неща, със симулация е по-лесно да намериш този звук

 

От гледна точка на симулации, най-доброто като отделно дигитално устройство е AX-FX.

Всичко друго все още не е достатъчно добро. Елементарен тест е да свириш с драйв/дисторшън и да завъртиш потенциометъра на китарата наполовина.
И... звука увяхва.

 

Дори и axe fx не знам как се справя с това, но гледах интересни клипове в ютюуб, в които правеха ревю на.... китарни педалчета - драйв, включени в ax\fx.

Редактирано Май 15, 2015 от emosms

[lyu_records]

 

 

От гледна точка на симулации, най-доброто като отделно дигитално устройство е AX-FX.

Всичко друго все още не е достатъчно добро. Елементарен тест е да свириш с драйв/дисторшън и да завъртиш потенциометъра на китарата наполовина.

И... звука увяхва.

 

Дори и axe fx не знам как се справя с това, но гледах интересни клипове в ютюуб, в които правеха ревю на.... китарни педалчета - драйв, включени в ax\fx.

 

Доста смело твърдение   има адски много дигитални устройства, които са на изключително високо ниво.

А за какво са нужни симулации при положение, че за вкъщи едно изчистено 15-20 вата транзисторно кубенце с няколко камиончета си звучи достатъчно китарджийско и истинско, но е друго да се похвалиш че ползваш дигитална симулация на емблематични лампови усилватели и кабинети  

[emosms]

За вкъщи един ват е достатъчно, дори е достатъчно, за да получиш негативен фийдбек при свирене след 22 часа

[TONY]

Поредна безсмислена тема.

Усилвател се нарича,

не намалител!

За транзисторни сам си си отговорил - имаш мастър волюм, както и за много лампови -

отделно за ламповите имаш и атенюатори. Искаш да дръпнеш дявола за опашката и да си по- голям тарикат от него -

няма да стане. Т.е. това, което искаш, може да постигнеш само с изцепен усилвател.

Другото са само решения(при това добри!) за свирене по-тихо и никога няма да те изкефят,точно колкото нацепен амп.

Преди малко агенция БлиЗЗ изригна с 10 предимства на манструбацията пред истинският секс.

Искаш нещо подобно за свиренето с китара.

Истинкият слухов оргазъм е само с амп изцепен на мАКС(или най-малкото до онази точка на брейкъп)!

Ако познаваш Дими Метълхамъра, отиди му на репетиция да видиш и чуеш за какво иде реч,

и аз усилвам с лампа, понякога от групата протестират, но Дими ме отвя брутално.

А за свирене вкъщи има вече не едно или две решения, така че наистина темата няма особен откривателски смисъл.

[univox]

След последния жизнеутвърждаващ, целеуточняващ и просветляващ коментар мисля че вече съм наясно какво съм искал да питам, да кажа и да постигна с тази тема, почти съм в оргазъм и с чиста съвест мога да я смятам за приключена. Благодаря на всички, които безсмислено взеха отношение