Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано

Започнах сглобяването на моя хибриден усилвател за бас китара, който би трябвало да отдава номинална мощност 500 вата и пикова над 600 вата при 4 ома товар, при 230 волта в контакта.

Крайното стъпало е клас Д и е изработено от Ангел Кирев от Пловдив. Може да работи от +/-15 до +/-95 волта, също така е стабилно и на 2 ома при захранващи напрежения до +/-50 волта.

Почивните дни успях да събера захранващия блок, който е реализиран от:

 - 800VA тороидален трансформатор(навиван от Васко от Пловдив) с напрежения на празен ход 2х50 и 2х19 волта, при 230 волта на първичната и размери 14см диаметър и 6см височина, дебелина на проводника с изолацията за мощните намотки е около 1,4мм;

 - кондензатори 6х10000uF/80V(HEC), 2х4700uF/80V(Elna) и 4х1,8uF/160V(Wima). Електролитите са втора употреба...

 - мостов изправител KBPC5010 - 50A, 1000V;

 - софт старт модул, изработен от Бисер от Бургас и импулсно стабилизаторче на 12 волта за него.

Кутията за сега е от домашен усилвател с алуминиев преден панел.

Захранването зае повече от половината място вътре...

Остава да си харесам схема за ламповата предусилвателна част и да реша колко канала да бъде - дали да е само един чист канал с тонстак или параметрик за корекции или да направя като китарните усилватели - да добавя и лампов оувърдрайв, съответно и фуутсуич за управлението.

Снабдих се с няколко нови и употребявани лампи ЕСС83 и 4 екранирани цокъла за тях и мисля само с тях да е реализиран предусилвателя.

Задължително ще стабилизирам отоплителните и анодните напрежения. Искам да се получи минимален шум/брум от лампите.

Ето схема на захранването и малко снимки:

Amp_PSU.jpg Amplifier_01.jpg Power_Module_Class_D.jpg Panastar_3.jpg

За чистия канал за сега съм се спрял на този вариант, като третия и четвъртия триод не се гледат - те са част от крайното стъпало вече:

bv60_pre.jpg

Очаквам предложения за предусилвателя и критики и препоръки по свършеното до тук. 

Баса ми за сега е китайски Warwick с активни адаптери и активна електроника.

Кутията е почти сигурно че ще бъде друга, защото малко трудно ще събера още 1 траф за лампите, стабилизатори, самите лампи... Но ако е само чист канал, може и да успея да го събера в тази кутия :)

Отделно трябва да добавя и изход за свързване към пулт, който мисля да е буфериран с JFET стъпало или с операционен усилвател. Но това ми е на доста заден план за сега...

Отговорено (Редактирано)

Анодното напрежение, с отделен трансформатор ли ще е, или ще повдигаш от съществуващите, с импулсен регулатор?

За предусилвател, може би е най-добре да разпиташ при басистите.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

Мисля си за отделен трансформатор, за да не се получават модулации от мощния траф когато се натовари сериозно. Но пък може комбинация от импулсно повишаващо и след него аналогов стабилизатор... Или от двете по-малки намотки с умножител на напрежение и после стабилизатор...

Както казах - събирам идеи за сега :)

Още не съм го пускал крайното стъпало с това захранване и не съм мерил с колко кляка вторичното при натоварване.

Захранващия кабел преди трафовете ще е поне 3х1,5кв.мм.

Отговорено

На скоро бях попаднал на активен EQ с TL074 10 врътки но може да се сметне с по-малко. Стигнал съм до извода, че това е за финала след изработката на озвучителното тяло, може да се направи така, че да вдига или реже честоти, които ще са в плюс за саунда, спрямо въпросното О/Т :)

Но това

Отговорено

Никакви операционни по пътя на сигнала :)

Най-много някой JFET транзистор...

Еквилайзер не ми трябва. Може тоунстак с възможност за превключване на централните честоти за ниски, среди и високи.

Отговорено (Редактирано)

Схемата на предусилвателя с чиста съвест можеш да я зачеркнеш и да потърсиш нещо друго - схемата е за колекция "бисери"... За предусилвател за бас ЕСС83 не е най подходящата лампа, трябва ти триод с по голям аноден ток, по малък коефициент на усилване и по ниско преднапрежение на решетката, ЕСС81, ЕСС82, 6Н1П, 6Н8С...

  500W са сериозна мощност, нали не се опитваш да събориш блока... :)

Редактирано от никони
Отговорено (Редактирано)

За предусилвател за бас ЕСС83 не е най подходящата лампа, трябва ти триод с по голям аноден ток, по малък коефициент на усилване и по ниско преднапрежение на решетката,

 

Има ли някакви технически причини, които не са лесно отстраними схемотехнически, поради които смяташ, че голямото усилване и неголемият аноден ток са пречка при усилване на ниски честоти? Ако нямаш точно това предвид, а имаш други съображения, нека ги обсъдим. За преднапрежението, до колкото разбирам, имаш предвид лампа, позволяваща по-голям размах на входното напрежение, или? По принцип, всеки необяснен такъв постулат, има потенциал да се превърне в бисер, затова е добре, да се прилага поне минимална обосновка. Така, освен всичко, темата добива някакъв технически вид, лесен за разбиране.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Отговорено

 Да, имам предвид лампа, позволяваща по-голям размах на входното напрежение. Сигнала от баса е с по високо напрежение, от там и необходимостта от по малък коефициент на усилване. Не виждам кое би попречило на лампа с малък аноден ток да усилва нормално ниските честоти, но лампите с по голям аноден ток са с осезателно по изразени ниски. Знам че звучи като изказване на аудиофил, но съм пробвал и слушал доста.  Ако искаш пробвай например ЕСС83 и ЕСС81, ЕСС88...

 Относно посочения в темата предусилвател - при аноден резистор 270к и катоден 1,5к на първия триод, анодния ток би трябвало да е в границите 0,4 -0,5mА, което значи преднапрежение на решетката 0,6 - 0,75v... Останалата боза в схемата не си струва дори да се коментира.

Отговорено (Редактирано)

Препоръчайте добър модел за ЕСС83, който може да се ползва с LTSpice.

За сега мисля да са две лампите - 4 триода, по тази верига: два входни повторителя(за два отделни входа), тон стак, общ анод, изходен повторител.

Експериментирам с програмката Tone Stack calculator от тук: http://www.duncanamps.com/tsc/

После и с LTSpice ще си поиграя, като си харесам точната топология и когато си добавя читав модел на ЕСС83.

Редактирано от dzwer
Отговорено

Пробвай с моделите на AYUMI. Решетковите токове не са моделирани точно (като зависимост), но са горе-долу близки с истината, в количествено отношение.

Отговорено

За тон стак-а може би ще ползвам тази идея: http://www.runoffgroove.com/tonemender.html

Като ще има добавен потенциометър с кондензатор за презънс(допълнително усилване на най-високите честоти).

Успях да подкарам модела на Ayumi за лампата 12AX7, която я водят за аналог на ЕСС83, по-късно ще дам някои симулации, направо и със тон стак-а и въобще как мисля да е цялото предусилвателно стъпало. Ще гледам да направя и някакво семейство АЧХ за различни позиции на потенциометрите.

Може би няма да има катодни кондензатори, за да намаля усилването на стъпалата.

Ясно ми е, че после като налепя елементите около лампите, ще трябва да донастройвам режимите им.

Взема да направя хибридно и комбото Лариос което продавам, да му вдигна цената...  :D Ама там трябва да оставя само шасито и захранващия траф за крайното стъпало... Останалото наново  :) Така и така имам платки за 200 ватови читави транзисторни усилватели... Но това ще е в отделна тема!

Отговорено

Линкът към сайта на Мерлин е доста често постван тук, има и доста други полезни статии на неговия сайт, като разбира се книгата му е доста по-съдържателна и пълна. 

Ето и другият често рефериран линк из нета http://www.aikenamps.com/index.php/white-papers . Рандъл Айкен посочва и доста от необходимата математика. 

Още един сайт e  ampbooks.com на Richard Kuehnel, който има доста полезни калкулатори и също теория. Неговите книги също препоръчвам силно. 

ECC83 е същата лампа като 12AX7, просто европейското и означение. 

Ако ще правиш усилвател за бас с лампов предусилвател предполагам бърз преглед на схемите на Ампег би трябвало да даде доста по-полезни насоки от копие на стандартен Фендър тонстак реализирано с операционни усилватели....

Отговорено

Няма да има ОУ! Просто идеята с превключването м/у 3-те основни вида тон стак ми допадна.

Друг интересен въпрос, след като се заиграх със симулации - броя на ламповите стъпала четен ли трябва да е или нечетен?

Предполагам за чистия канал трябва да е четен, а за драйв канал ако се прави - нечетен?

Различни изкривявания излизат на изхода, като се вкара лампата в кривоча  :D

Сега ще прегледам и горните линкове.

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.