никони Отговорено Април 1, 2015 Автор Отговорено Април 1, 2015 Това са снимки на анодното напрежение. Честотата е 400 Hz, катода е свързан чрез кондензатор 22mF на маса. Без него стъпалото ще работи с доста дълбока ООВ и напрежението на решетката ще е значително по-ниско от напрежението на източника. Кондензатора отвежда на маса променливото напрежение от катода. То е с обратна фаза спрямо напрежението на източника и триода ще усилва само разликата между двете напрежения. Същото важи и за пентодите по отношение на втора решетка - няма ли кондензатор от втора решетка към маса, се появява обратна връзка. При пентодите с по-голяма стръмност е удобен начин за намаляване на усилването. Ако се подаде преднапрежение от външен източник и катода е директно свързан с масата /фиксирано преднапрежение/, навярно ще има неголяма разлика в графиките. Аз не бих си усложнявал живота да правя в реален усилвател първото стъпало с фикс. преднапрежение и затова не съм го пробвал. Цитирай
g_vayov Отговорено Април 1, 2015 Отговорено Април 1, 2015 (Редактирано) Честотата е 400 Hz, катода е свързан чрез кондензатор 22mF на маса. Предполагам става въпрос за 22 uF (22 микро фарада), а не мили фарада както е написано. Редактирано Април 1, 2015 от g_vayov 2 Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 1, 2015 Отговорено Април 1, 2015 (Редактирано) Има неголяма, но все пак някаква разминавка с моите симулации. При какво (и колко стабилно) анодно напрежение и какво изходно съпротивление на генератора (евентуално, резистор последователно на решетката) са направени измерванията? Редактирано Април 1, 2015 от Evtim Djerekarov Цитирай
никони Отговорено Април 2, 2015 Автор Отговорено Април 2, 2015 Разминавки има и между различните екземпляри... Генератора е "Pracitronic GF22 " , захранването е лампово, регулируемо /170V - 350V, 0,4A/. Напреженията написани на снимките са подадени в точка "В". Подавайки в точка "А" сигнал с напрежение, примерно 2,2V явно заради делителя на напрежение който образуват R1 и R2 , в точка "В" напрежението е примерно 1,9V /не съм се старал да помня точните стойности/ и резултата е същия като да подадеш 1,9V в точка "В"... Безмислено е... Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 2, 2015 Отговорено Април 2, 2015 Не е безмислено, заради решетковия ток при големи амплитуди, който би трябвало да проличи на снимките. Цитирай
никони Отговорено Април 2, 2015 Автор Отговорено Април 2, 2015 Ако подадеш в точка "В" амплитуда 4,5V ще видиш същото, като това при амплитуда примерно 4,9V подадена на точка "А". Решетъчен ток протича когато решетката стане по-положителна от катода, което няма нищо общо с R1. Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 2, 2015 Отговорено Април 2, 2015 (Редактирано) Вече говорихме в по-предни постове, че главната роля, която R1 има в този "казус", е падът на напрежение върху него, в резултат на протичането на този решетков ток. Тъй като той тече само при силно положителни решеткови напрежения, то деформирането на сигнала в положителната полувълна създава характерни изкривявания. Би трябвало, ако и в двата случая подаваме един и също тестов сигнал, да виждаме едно и също, в тази част от сигнала, в която той е по-ортицателен и съответно недостатъчен, за да предизвика протичане на решетков ток, но известно ограничаване (когато подаваме в т.А) и компресия, в тази част от него, която е достатъчно положителна, за да протича решетков ток. Редактирано Април 2, 2015 от Evtim Djerekarov Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 2, 2015 Отговорено Април 2, 2015 (Редактирано) Продължение на горното: При входно стъпало, този ефект, макар осезаем, би бил по-малък. В последващите стъпала, особено при овердрайв/дисторшън предусилватели, при немалко схеми се случва, от предходното стъпало да имаме сигнал с доста значителна амплитуда(на анода на предходното стъпало, пълният размах на сигнала в тези предусилватели е почти равен на анодното захранващо напрежение). "Пост-филтрът" след стъпалото най-често има в себе си някакви делители, но амплитуди от рода на 20-30V не са нещо нетипично, ако ги измерим в точката, където би трябвало да е решетката на следващото стъпало. Понеже самото предходно стъпало най-често има изходно съпротивление от порядъка на десетки килооми, а в комбинация с последващите филтри този импеданс може още да нарастне, то решетковият ток на следващото стъпало значително променя формата на сигнала в положителната му полувълна, а стойността му може да достигне стотици микроампери. Всъщност, това са очевидни неща и ги пиша, защото имат отношение към китарната насоченост на темата. Но не знам, защо темата с решетковия ток е толкова оспорвана, и какво толкова не-очевидно или сложно има в тези, според мен, простички наблюдения. Редактирано Април 2, 2015 от Evtim Djerekarov Цитирай
никони Отговорено Април 3, 2015 Автор Отговорено Април 3, 2015 Да оставим темата за решетъчния ток настрани, вероятно не е интересна на никой друг, можем да продължим коментарите за нея на ЛС. За предусилвател на чистия канал от триодите пробвах ЕСС81, ЕСС83, ЕСС85, ЕСС88, 6Н2П, 6Н3П, 6Н9С, 6Н23П. Само ЕСС83 и 6Н2П ми харесаха като звук. 6Н2П и 6Н9С звучат доста различно, въпреки че са аналози като параметри - просто едната е октална, другата новална. Направих по един предусилвател с ООВ и по един нормален /без ООВ/ с ЕСС83 и 6Н2П. При пентодите положението е по различно - пробвах ЕF80, ЕF83, ЕF85, ЕF86, ЕF89, ECF80, ECF82, 6Ж7, 6К4П, 6Ф1П. Всичките свирят доста добре, има разлики разбира се. Ще направя по един предусилвател с всяка една от тях и след това ще запиша семпли да ги чуете и вие. 1 Цитирай
никони Отговорено Април 4, 2015 Автор Отговорено Април 4, 2015 По-голямата част от предусилвателите са готови. Малко бавничко стават - всеки от тях минава първо през пробната платка, настройка, прослушване и тогава се налепя на постоянната платка. Засега само снимки - знам че снимките не са интересни, интересни са семплите, но имам още работа докато стигна до тях. 3 Цитирай
никони Отговорено Април 6, 2015 Автор Отговорено Април 6, 2015 Предусилвателите са готови, тонкоректорите също, остава да доизбистря смесителното стъпало... Когато правих платките, единствената лампа за която не направих отделна платка беше 6Ж7. Реших да ползвам платката на някой друг пентод и да свържа цокъла с кабели /както и направих/... Мислех си че този вехт пентод с метален балон, кой знае какъв звук няма да извади... Нищо подобно - кристален звук и почти никакъв шум дори на пробната платка... Относно записването на семпли ще имам нужда от помощ. Свиренето не е проблем /ако има желаещи да помагат и със свирене ще е още по добре/, въпроса е в записването. Според мен трябва да се запишат само предусилвателите. Те са с ниско изходно съпротивление и сигнал с амплитуда до около 1,5 волта. Предполагам че има начин да се записва директно от предусилвателя в компа, но моите познания за компютрите са на ниво " чукча завършил едноседмичен курс по компютърна грамотност в съседното село"... Цитирай
dzwer Отговорено Април 6, 2015 Отговорено Април 6, 2015 Аз имам смесително пултче и през него правя записите. Ако искаш може да измислим нещо да ми дойдеш на гости(ако си в София), тъкмо да прецъкаме някой и друг предусилвател през моя усилвател, който подхванах, да видим стават ли за бас китара или не Цитирай
никони Отговорено Април 6, 2015 Автор Отговорено Април 6, 2015 Вариант е, но ако прецъкаме някой и друг предусилвател ще е добре торбата с лампите и поялника да са ми под ръка, така че ще е по добър вариант ти да дойдеш с пултчето. А ако се появят желаещи да посвирят, при мен е сравнително широчко, хола ми е 70 квадрата и съм го окупирал тотално,без право на възражения... Цитирай
никони Отговорено Април 6, 2015 Автор Отговорено Април 6, 2015 Ще е добре да може директно да се запишат предусилвателите, не е ясно пултчето колко ще повлияе на сигнала. 1 Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.