Marshall 100 watt time line

[metalhammer]

USA Marshall with 6550 tubes, Unicord distributor

 

1967 – 1981

 

Едно важно уточнение – Дистрибутора за САЩ Unicord  взима решение да продава всички усилватели в щатите с 6550 крайни лампи. Основната причина затова е, че според Unicord  усилвателите с EL34 не издържали гаранционния период, както и пристигали със счупени при транспортиране крайни лампи.

 

 

Схемотехнически разликата е само в няколко компонента – които са променяни директно в американския офис.

Звуковата разлика е драстична, често американските китаристи са били супер учудени как техните Marshall усилватели звучали коренно различно от тези на британските им колеги.

[TONY]

Поздрави за хубавата тема.

Marshall with 6550 tubes - се очаква да звучат с повече обем( headroom) и по-фендерски (примерно бейсмен).

Докато харизмата на британският извук идва от ЕЛ34 или поне това, което очакваме да звучи " британски".

И двата варианта си имат своите привърженици, въпрос на вкус, но в крайна сметка маршал звук = ел34.

 

Имал съм 2203 от споменатите в темата, и съм бил на микрон от покупката на JTM 45/ със съответният4х12 каб.

(доста преди изобщо да има този форум).

Както казва Ричи - мейби некст тайм....

[metalhammer]

Тони също не трябва да забравяме, че vintage Marshall саунда е  KT 66  

[Parni_Valjak]

Ще си позволя да добавя моето инженерно мнение в подкрепа на мнението, че EL34 наистина са претоварени значително в почти всички китарни усилватели.

Мои измервания показват, че при максимално допустим катоден ток от 150mA, от лампите се черпят по 170...190mA. Това  неминуемо разрушава структурата на катода, покритието му се разпрашава и се отделят частици, които създават искрови разряди и съответно къси съединения вътре в балоните на лампите.

Тези режими водят до кратък живот и свързани повреди по  останалата част на усилвателите. 

Няма как да не обърна внимание на китайските боклуци, така любими на неплатежоспособните. Посочените по-горе данни се отнасят за оригинални TELEFUNKEN лампи.

Сегашните боклуци не могат изобщо да се сравняват с тях. Особено китайските. Лампи BUGERА са ми гърмяли пред лицето, без да са натоварвани дори. 

Не коментирам промените в звука или музикантския поглед върху поведението на усилвателите.

[a_panov]

Ще си позволя да добавя моето инженерно мнение в подкрепа на мнението, че EL34 наистина са претоварени значително в почти всички китарни усилватели.

Мои измервания показват, че при максимално допустим катоден ток от 150mA, от лампите се черпят по 170...190mA. Това  неминуемо разрушава структурата на катода, покритието му се разпрашава и се отделят частици, които създават искрови разряди и съответно къси съединения вътре в балоните на лампите.

Тези режими водят до кратък живот и свързани повреди по  останалата част на усилвателите. 

Няма как да не обърна внимание на китайските боклуци, така любими на неплатежоспособните. Посочените по-горе данни се отнасят за оригинални TELEFUNKEN лампи.

Сегашните боклуци не могат изобщо да се сравняват с тях. Особено китайските. Лампи BUGERА са ми гърмяли пред лицето, без да са натоварвани дори. 

Не коментирам промените в звука или музикантския поглед върху поведението на усилвателите.

[metalhammer]

JMP facelift: “Rocker Switch” and new head shell

 

1976 -1980

 

Marshall правят козметични промени по кутията на усилвателя:

 

 

- По голямо лого

- Премахнати са лайсните отгоре на кутията

- Добавени са пластмасови ъгли

- Ползва се друга кожа

- Лайсните са вече бели и по дебели

Ключовете за “Power On” и “Stand By” са променени на “Rocker Switch” като “Power On”  e червен с вградена светлинна сигнализация и следователно отделната лампа за индикация е премахната.

 

 

Естествено били са налични доста на брой стари компоненти и до  1977 година има отделни бройки който са микс между новия и стария дизайн.

Също канадските модели до края си остават със старите ключове и светлинна индикация:

 

[metalhammer]

JMP 100 watt models summary 1967 -1981

 

Нека разгледаме всичките 100 ватови модели с логото JMP (post plexi models) 1959 JMP Super Lead head 1967 – 1981.

 

Това е най класическия модел. Характерно за него е липсвата  на Master Volume.

Първите модели са 4хКТ66, след което  се преминава на ЕЛ34  и  after market 6550 за USA.

Важните стъпки тук са – сплитването на катода на двата входни триода.

Преминаването изцяло на Dagnall трансфораматори с нов изходен трансформатор  C2668.

Това е най класическия Marshall – с късо кабелче се дават двата входа паралелно, и двата Volume потенциометъра се усилват до максимални нива.

Този амп не може да свири тихо – той няма Master Volume, търси се break up както от преампа така и от крайните лампи.

Може би точно тук започват митовете и легенди, че ламповите усилватели трябва да бъдат усилени на макс за да свирят добре.

 

1959T JMP Tremolo Lead 1967 – 1973

 

Допълнителна  опция със корекции за Скорост и Интензивност на ефекта Тремоло.

Схемотехнически това е изпълнено с допълнителна лампа в преампа на която се ползва само единия триод, както и солидстейт компонент транзистор.

 

 

1968 JMP Super PA 1967 – 1975

 

Този модел е PA варианта на 1959.

Има 4 Volume потенциометъра и 8 входа (по 2  за всеки Volume), както и допълнителна лампа за двата допълнителни входа.

Реално това е нормален 1959  който има дублирана първа лампа с прилежащите и входове и Volume потенциометри.

 

1992 JMP Super Bass 1967 – 1981

 

 

Характерното за Super Bass е, че до края на производството си  входните 2 триода си остават с общ катод както е старата схема от плекси ерата, както и кондензаторите преди Volume корекциите са със стойност която не орязва ниските честоти – за да се ползва успешно с бас китара.

2203 JMP Master Volume Lead 1975 – 1981

 

Разгледания наскоро Master Volume Мonster със каскадното последователно свързвани триоди в преампа.

Лесно разпознаваем по двата вертикални входни жака.

2959 JMP Lead 1978 – 1980

Рядък модел с Reverb и Boost foot switch опция – само няколко стотин са произведени.

 

[metalhammer]

JCM 800

 

1981- 1989

 

През 1981 година приключва договора на Marshall с Rose Morris за международна дистрибуция.

Договора със Rose Morris е най голямата грешка която правят Marshall в цялата си бизнес история. Въпреки, че след сключването му получават силна финансова инжекция, клаузите на договора са такива, че Rose Morris държат цялата дистрибуция на Marshall извън UK. Това води до факта, че цялата продукция се е продавала с 55% надценка при международна дистрибуция.

Новата серия усилватели JCM 800  е разделена на 3 категории:

Lead amps

Bass amps

Solid state

Като PA и Organ сериите са спряни от производство.

Ще се съсредоточим върху Lead серията (като китарна такава).

Трябва да се отбележи съществуващото широко заблуждение, че серията JCM 800  е основно Master Volumе моделите 2203 и 2204. Това е погрешно – JCM 800  се използва и за старите Non Master Volume Модели 1959 и 1987.

При Lead 100 ватовата серия – модела   1959 е произвеждан само като “Глава”, доакто 2203 е бил достъпен и като комбо.

Разликата с предишната серия е  основно козметична:

 

 

Целия фронт панел на шасито е открит.

Редактирано Октомври 16, 2014 от metalhammer

[metalhammer]

JCM 800 2203 vertical input

 

1981 – до средата на 80 – те години

 

Първоначалните години JCM 800 2203 ползва същата печатна платка както при JMP.

 

 

Може да се забележи наличиетo нa 4 универсални отвора за входни жакове както при старите JMP, като те просто не са използвани и предния панел е само с 2 вертикални жака.

Големите двойни филтриращи кондензатори са общо 6 на брой  и са монтирани отгоре на шасито.

 

 

Групирани са така:  2 + 2 (тези които са 4 един до друг)  за крайното стъпало, един който е на линият на лампите за фазоинвертора и един за преампа.

[metalhammer]

JCM 800 2203 horizontal input

 

Средата на 80 – те

Marshall взимат решение да намалят производствените разходи и променят технологията за производство.

Имплементирана е нова платка на която директно са разположени потенциометрите и двата входни жака.

Поради това входните жакове вече са хоризонтални и това е най характерната лесно забележима черта.

 

 

Цоклите на предусилвателните и драйверната лампа са изместени навътре.

 

 

Променен е броя на елетролитнтие кондензатори – използвани са такива с по високо пробивно напрежение и по малка стойност с което бройката спада на 3 броя.

 

 

Реално в стария модел кондензаторите са със стойност 100 uF но са свързания последователно заради по ниското им пробивни напрежение – от което следва, че общата им стойност е била 50 uF – за крайното стъпало.

Новите 50 uF са свързани успоредно от което следва, че общата им стойност за крайното стъпало е 100 uF което е двойно на стария модел.

Това отклонение е важно защото оборва с обратна стойност всеобщото мнение на потребителите, че бройката е намалена и виждаш ли затова и саунда е различен към по зле.

Промяната в саунда се дължи на използването на по евтини нови модели проходни кондензатори, премахване на резистори по захранването – от което следва по високи напрежения на драйверната лампа и на целия преамп (драйверната лампа и втората лампа от преампа се захранват от обща точка).

Добавен е допълнителен D.I. изходен жак на задния панел – което взима сигнал от изходния трансформатор през делител от резистори. Естествено тази функция може да се ползва само когато усилвателя си е включен към кабинет.

 

 

Според старите потребители това е първата стъпка на Marshall към влошаване на качеството – като това е доста психологическо и необосновано твърдение.

Лично за мен по важното твърдение е, че това е последния Bad A$$ Marshall оставил трайна следва в историята на рок музиката като цяло,  Pure to the bone. Включваш се и свириш – 1 канал, прости корекци и Огромна стена от звук. Стандарт в китарните усилватели и до днес.

[Dirk]

Ще добавя само моите комплименти за темата и всички интересуващи се от нея!

[metalhammer]

Silver Jubilee series 2555 for 25th anniversary.

 

1987 година

 

Средата на 80-те години по целия свят се появяват безброй хотроднати Marshall усилватели.

Модовете са основно за повече гейн в преампа както и Еffects Лoop (Send – Return).

Marshall създават собствена модел който да съдържа всички нови екстри както и някои допълнителни –  Silver Jubilee series.

Външния вид е изцяло нов – хромирани огледални предни панели, както и сребърен толекс за  моделите от 1987.

 

 

 

Имаме куп на брой изцяло нови функции:

- “half” power ключ на предния панел, който превключва усилвателя в триоден режим на крайните лампи (малко използвана опция защото рефлектира саунда в по неизползваема “некитарна” насока)

- Входен “Input Gain” потенциометър с пуш пул функция – която добава допълнително клипинг диоди за повече драйв. Този потенциометър е общ и сигнала винаги минава през него.

- “Lead Master” потенциометър който макар и кръстен “Master”  дефакто се явява втори екстра гейн плюс още доста на брой клипинг диоди във веригата.

- “Lead Master”  опцията е Foot Switchable или може да се активира от Пуш Пул на “Output Master” потенциометъра

 

 

- Лампов Send Return  Loop

- D.I.

 

 

- “Master” потенциометъра е Стерео и регулира успоредно  Return нивото в Loop-a и Общото ниво след еквалайзера.

 

 

Silver Jubilee има собствен уникален звук който си спечелва редица верни фенове.

Поради клипинг диодните вериги имат значително повече дреайв дори и на ниски нива.

От друга страна точно тези диоди водят да различен от предходния all tube звук на предходните модели, и възнегодуване на ламповите пюристи.

Тенденцията за въвеждане на по евтини елементи за намаляване на производствените разходи е значителна.

Намален е капацитета на някои филтриращи кондензатори.

След 1987  2555 е прекръстен на Custom series 25/50 2555  и вече се предлага в черен толекс.

Серията се произвежда до края на 80-те години.

Това е любимия модел на Слаш и е преиздаден в лимитирана Слаш серия през 1996 – 3000 бройки.

[81.slash]

Евала за труда и усилията и за хубавата тема, която се чете с удоволствие.

[metalhammer]

Dirk , 81.slash  благодаря

[G.Varbanov]

Евала за труда и знанията! Дочитам с кеф!