Забавна простотия

Yo The Real · Ноември 22, 2010

:wallbash: :hooray:

Anakon · Ноември 22, 2010

Най-гениалната реклама правена някога:

crionic · Ноември 23, 2010

ей тея последните ако знаете откога ги търся на самостоятелно клипче с цялата песен..

Редактирано Ноември 23, 2010 от crionic

Басурендер · Ноември 24, 2010

Миналата седмица времето беше прекрасно и реших да изляза с колелото (май не съм споменавал колко много обичам да карам) сутринта. В парка, където ходя, пръскачките бяха пуснати така, че пътят ми минаваше точно през тях и нямаше как да ми се размине изкъпването (абе, всъщност имаше, ама аз исках да се позабавлявам по моя си начин).
На връщане се пребих толкова жестоко, че раните ми още не бяха зарастнали две седмици по-късно. Едната от тях беше кръгла и с диаметър около 10 сантиметра. Стоях си цяла седмица вкъщи. Не защото бях много зле (глупости, нищо ми нямаше), просто го използвах като извинение да се затворя вкъщи и да се изолирам от всичко и от всички. В един момент се депресирах страшно много и осъзнах, че бягам от хората. На другия ден се освестих.

По-интересното обаче е, че повдигнах пред майка ми въпроса за сексуалната ми ориентация. Разяри се луд скандал, т.е., аз говорех бавно и спокойно (с малко изключения, защото все пак тази тема ми е присърце и от вълнение ставах твърде властен и желанието ми да си налагам мнението прозря в тона ми), а майка ми бягаше от мен и ми крещеше да я оставя намира.

Най-накрая реших да й напиша всичко, което искам да й кажа в едно "писмо", защото устно явно няма да се разберем. В него й написах, че трябва да забрави това, на което са я научили родителите й (срещу които толкова се гневи) и да осъзнае, че аз съм неин син и имаме твърде малко време да бъдем в добри и близки отношения и да бъдем приятели, защото скоро ще порастна окончателно, а също така ще отида да уча някъде другаде и навярно няма да се върна в този град, затова по-добре да приеме, че съм гей и да опитаме заедно да бъдем нещо повече от майка - син и дете - родител.

...

Та, онази неделя, малко преди да се пребия, аз реших да направя нещо щуро и да мина под пръскалката и да се насладя на свежото усещане от студените капки по потната ми и загрята кожа. На втората обиколка забелязах пред себе си слънцето. Когато наближих мястото и видях как струята беше точно перпендикулярна на алеята, т.е., представляваше нещо като ефирна завеса пред слънцето, и беше създала перфектните условия за едно от най-красивите явления в природата, аз се сетих за един мит - ако минеш под нея (нещо, което очевидно е невъзможно, защото дъгата е просто светлинна илюзия, а не реален обект) ще смениш пола си (нещо, което някога явно са считали за невъзможно).

Продължих да карам с все по-голяма скорост. Сърцето ми затуптя по-силно. Това беше прекрасен момент. Може би ако бях погледнал нагоре тя вече нямаше да е там, но ако не беше толкова рано сутринта и паркът не беше така пуст, някой на двадесетина метра зад мен щеше да види как... минавам под дъгата.

Не си смених пола, но това е само легенда. Неуловима. Щеше да е по-лесно да съм момиче, но е толкова по-забавно да си момче, гей-момче, щастливо момче.

Не търся разбиране,просто споделям с Вас.