Почеркът на един музикант.

[Karavadjo]

Здравейте! 

Забелязал съм на последък ,че все повече се губи почерка на индивидуалния музикант , който лесно се различава от всички останали такива. Изгубва се някак съшноста на свиренето. Всеки музикант се учи от поне 10-15 и повече други кумири  и се получава странен микс от стилове от ,които не надделява никой от тях и дадения музикан остава неразличим от масата хора кото свирят. Губи се индивидуалния стиул лично според мен. Ще дам един клип за пример ,даден стил на свирене ,който се отличава и разпознава лесно. Да добавя също ,че не е единственния музикант разбира се който се разпознава със чуването на първите 4-5 тона от всяка негова песен. Знам ,че има много емблематични музиканти. Просто давам един пример. Лично аз мисля ,че в глобалния свят на нови технологии и технически възможности все повече се губи почерка на музиканта.

 

 

 

 

Вие какво мислите по темата? Весела Коледа и посрещане на новата година.  

[ZLE]

Светът се смалява!В момента,в който някой изкара нещо класно се появяват 10 човека с кавър,стремейки се да се докажат...

Това е реалността на интернет!

И все пак чат-пат се появява по някой,който отвътре му идва да е различен и нещо ПО-.....

ето линк към един от тези хора...

 

 

[7thString]

 

със чуването на първите 4-5 тона от всяка негова песен.

 

Еми те на ричито в солата основно преобладават същите 4-5 тона затова. Вън от шегата, всеки музикант минава през различни стадии на "копиране" - разбира се, че в началото, а и не само, се опитваш да залитнеш към идолите си - в крайна сметка като си се зарибявал да свириш, те са били емоционалната причина да се занимаваш с музика. Аз обичам да сравнявам музиката с говорим език - научавайки новите думички от идолите си(както едно време научавахме псувните от големите батковци в квартала), човек гради речник. Оттам нататък обаче човек вижда, че хората в квартала му не са достатъчни и иска да се развива още - чете книги(други стилове), говори с други хора, дори такива, които не са му приятни, но знае, че ще научи полезни думички от тях(при мен въпросния Блекмор е един от тези, дето не ги харесвам, но от стила им може да се научи много). Сетне, човек почва, или пък не почва, сам да сглобява думичките от речника си и да ги променя така, че да изразяват неговия стил. Това вече е докъдето ти стига таланта - едни ще знаят много думи и ще са перфектни преводачи или секретарки - аз им викам ксерокси - даваш им парче и утре са го научили 1:1 с всичките акценти, други може да не знаят толкова думички, обаче ще имат усет да ги подреждат правилно, изразявайки себе си

 

Много хора се подлъгват по това, че разни пикльовци стават "звиздьи" с някакви елементарни песньовки, лишени от всякаква емоция, сложност, талант и каквото и да е, обаче изпускат тънкия момент със зверския маркетинг в музикалната индустрия и как един парцал се навира в ушите на хората и им се втълпява, че това е хита на деня - докато достатъчно хора им цанят парички. И идва следващия. Те хич не се притесняват, че от 20 години насам въртят почти едни и същи аранжименти

[Лими]

Масовото навлизане на компютърно "композирани" стандартни музикални форми и достъпът до огромни бази от муз. семпли съвсем улесни бълването на еднообразна, скучна и бездарна продукция, опошлена и с вулгарни текстове, печелещи бърза слава. Затова и сульо и пульо се юрнаха да правят "музика" с компютри, вярвайки си, че ще пробият в този бизнес много лесно. Но това е "зло за добро", защото на фона на този скучно еднакъв кич, един оригинално талантлив музикант има по-голям шанс според мен да бъде забелязан и оценен добре.

 

П.П. Прочети подписа ми.

Редактирано Декември 21, 2013 от Лими

[Icarus]

А не е ли и фактор това, че от тогава са минали десетки години? Времето пресява и оставя нещата, които си струват. Това, че всички можем да разпознаем Блекмор, Хендрикс, Пейдж, Джеф Бек, и така нататък, и така нататък, не значи, че не е имало сто пъти повече китаристи, които са останали слабо запомнени, забравени, или съвсем незабелязани. Може би след 20 години ще останат пак толкова китаристи, които са актуални, но за това трябва да поизчакаме. А и съм на мнение, че абсолютно всеки си има своя си почерк, просто много си приличат в общия случай.

 

Не може всеки да остане в историята, просто не действат така нещата. Личното ми мнение е, че всяко едно време има една част добри неща, една част сносни неща, и една голяма част лайна. При това само в областите, в които се интересуваме, и познаваме, и сме склонни да опознаем можем да го наблюдаваме. Примерно Лими няма да види нищо добро от електронната и дигитална музика, просто защото не се интересува от нея, и според това, което съм чел от мненията му, я отрича в някаква степен. В което лошо няма, и аз не съм фен, не значи обаче, че няма интересни неща. Просто пример.

[viksps]

мно-о-го голяма тема ..... но най-общо казано, не може да е така, сиреч да се губи почерка на музиканта  - който си е истински музикант, си е истински музикант .... със сигурност сега има толкова, колкото  е имало и преди - най-вероятно, всъщност, много повече, защото процентно хората са повече, пък и повече хора имат достъп до инструменти и до свирене. Кой знае някога колко евентуални великани с талант да станат велики, са потънали без да пипнат инструмент и без да разберат ... това със сигурност се случва и сега. Някога индустрията е мачкала, мачка и сега ... имало е шит и комерсиални боклуци и нищо и никакво - просто е било по-малко, може би .....сега има много шит, защото просто има много много много неща, много достъп, много медия, много нет ... и т.н. Всичко свири, записва, пуска .... Пошлото залива, полукадърното и горе-долу кадърното е адски много в количествено отношение, еднодневките са като порой  ... никога не е било толкова  .... винаги е имало, но просто от моренце е станало океан .... другото, стойностното, си го има пак, ама е като игла в копа сено ... сигурен съм, че е повече, но по-трудно се открива, просто. Те, нотите, открай време са си само 7 - пък още далеч не всичко е изсвирено .... :-) има много и невероятни таланти, убеден съм - със собствен почерк, с "изобретателска стъпка", така да се каже ... някои ги виждаме, други не .... Времето се променя, някога е било достатъчно да се качиш на някой кораб за далечно плаване(което е било трудно) и веднага откриваш я остров, я континент ...... я сега се качи на един такъв кораб (което е лесно) и открий остров ....трънки! ... и не, че са се свършили нещата за откриване, просто са другаде ... и откриватели има, вкл. и в музиката ... само да имаме уши да ги чуем и сърце да ги разберем. Объркано го написах, но идеята ми май е ясна горе-долу ...

 

Сега да направиш нещо "като другите" или горе-долу добро е много по-лесно - комбинираш, модулираш, ползваш семпли ... мажеш, чистиш, въртиш, сучеш и т.н. .... затова е много като количество. Някога е имало глас (примерно) микрофон, еквалайзер и лента (грубо казано) -  сега вокала като го прекараш през един-два софтуера и става страшно, като истинско ... в океана от "като истинско" истинското може би малко се губи, но си го има.

Редактирано Декември 21, 2013 от viksps

[Hillbilly]

^Бих допълнил,че некадърното е по-агресивно и с амбиции да се чуе,като действа и пречи на някой да го засенчи,та доста хора,на които не им се занимава с войнствената простотия,

особено в медиите (там от келнерчета стават музикални редактори) предпочитат да си свирят за хобито в къщи..

 

А по темата- докато всеки подражава на някого никога няма да е  той..

Редактирано Декември 21, 2013 от Hillbilly