Относно Различните адаптери:

[Boro]

И трите предложени за гласуване марки адаптери са отлични, но не представят елита на производителите... Общо взето, манията да се пробват различни адаптери и произлезлия от това доста печеливш бизнес започнаха в началото на '70-те години - простата причина беше, че след купуването на фирмата Фендер от Си-Би-Ес през 1964 година производството на китари беше ужасно развалено! Нормално - без гения Лео Фендер не можеха да направят нищо! Общо разпространено становище е, че Фендерите от 1965 до 1983 просто свирят кофти.

 

Та затова китаристите се ориентираха към различни ъпгрейди, а най-лесният беше смяната на адаптерите с по-качествени.

 

По онова време най-големият майстор на адаптери беше Бил Лорънс, а неговите О Би Ел направо бяха върхът! Но при него започнаха да работят трима чираци - младичките тогава Кент Армстронг (син на небезизвестния Дан Армстронг), Сиймур Дънкан и Лари ДиМарзио. След като научиха занаята те се отделиха и направиха самостоятелни компании, а останалото е известна история! ДиМарзио се ориентира към масовия пазар, Дънкан продължи старата традиция, а Кент Армстронг пое елитните клиенти - при него всичко е наистина ръчна изработка, прецизно конструирано и изпипано до най-малкия детайл, което осигурява наистина великолепен звук, но и определя леко по-височката цена.

 

Ако ви изпадне възможност непременно пробвайте адаптерите на Кент Армстронг - звукът на китарата ви направо ще оживее! Сега вече има и корейско производство, но на тях честно си е написано "Дизайнд бай Кент Армстронг" или "Кент Армстронг Дизайн", по което ще ги познаете. Макар че и те съвсем не са за пренебрегване.

 

Между другото, най-скъпите Къстъм-шоп Фендери са оборудвани именно с адаптери на Кент Армстронг и това явно не е случайно!

[bobalan]

научих нови и интересни неща, благодаря.

[TONY]

аз пьк ще апострофирам за фендерите - не бих имал нищо против да набарам 68 - 69 година модел

не са били толкова лоши щом Джимарата ги е избрал

доколкото си споням от книгата на Дукозиор - май след 71 се скапва производството- трябва да я отворя все пак за сверка

 

ОБЛ -сьщо имат корейски лиценз който не струва

[Overdrive]

и към 80та се оправя - вземат един страт от 60те, разглобяват го на парчета и по принципа ревърс енджинеернг си оправят несъответствията в китарите които правели тогава. Lindy Fralin също са яки винтидж хендмейд адаптери

 

Аз пък доколкото знам най-скъпите къстъм шоп фендери (от които се правят под 1000 екземпляра) не са с Армстронг (може и да има изключения), ами са си с фендерски адаптери, но навити на ръка от няква жена, която още от 50те бачкала за фендер и е правила повечето от тогавашните адаптери - сега е някъде на 85-90 години и още прави адаптери - може би по-новото поколение не могат да ги навиват по такъв начин. Бях гледал в ебай комплект такива адаптери бяха около 1800$ - правете си изводите за качеството

[Hillbilly]

аз пьк ще апострофирам за фендерите - не бих имал нищо против да набарам 68 - 69 година модел

не са били толкова лоши щом Джимарата ги е избрал

доколкото си споням от книгата на Дукозиор - май след 71 се скапва производството- трябва да я отворя все пак за сверка

 

ОБЛ -сьщо имат корейски лиценз който не струва

Бе моя е 74г и не виждам кво му е скапаното.В сравнение с предния ми Американ Стандарт е много по-удобен като гриф,с по-плътен тон,повече състейн,по-лек..,ама щом некво светило е казАл че са скапани,леле как се пре*бах :wall: :wall: :green:

[docc]

През 1964/65г CBS придобиват компанията Fender,но Leo Fender продължава работа във фирмата,като дизайнер и китарните/басовите модели докъм началото на 70-те са негово дело(както и напр Fender Rhodes пианото).Всъщност до началото на 80-те Fender/CBS нямат разработвани други модели.Проблемите настъпват в началото на 80-те и са породени от комплексни причини - вътрешни и външни(за това - може би, друг път).А "всеобщото схващане"(според мое впечатление)е че инструментите от началото на 80-те,до продажбата на компанията от CBS на FMIC са с доста спорни качества и не са особено предпочитани.

 

Kent Armstrong наистина се е учил от B.Lawrence(Williy Lorenz Stich) ,но не точно като "ученик",а като партньор в Repair Shop-a на Kent(наследен от баща му Dan),където B.L. е привлечен.По рано Dan Armstrong и B.L. са работили заедно(по Ampeg проекти).

Не съм наясно с взаимоотношенията на S.Duncan с B.Lawrence.Знам само,че започва работа по адаптери на 16г.Разглобява и сглобява стари адаптери. Изучава конструктивните особености,от една страна,като изследва сам и от друга - като кореспондира активно с Bill Carson от Fender.Но несъмнено влияние в/у него,като производител и дизайнер имат,работата му във Fender Repair Shop - London(от края на 60-те),а и по-късните му контакти с L.Fender и Seth Lover(друго голямо име,като става въпрос за адаптери).

 

"Манията" за подмяна на адаптери започва през втората половина на 70-те и е продиктувана от обективното развитие и еволюиране на Рок Музиката като цяло,и произхождащите от това нови изисквания към инструментите.Големите производители - Fender и Gibson,се оказват неподготвени(и впоследствие страдат от това),но "на линия" са новият отбор производители - напр. Schecter;Charvell и разклоненията им(има поместени материали по темата);Bernie Rico(както винаги "в час");Dean Zelinski... и още др.

До 1970г. е нямало практика на един инструмент да се монтират S.C+HB адаптери,а първата комбинация neck S.C + bridge H.B. e през 1975(Randy Curlee с DiMarzio bridge H.B.).Китаристите са купували нови Fender и Gibson,и са ги носили в работилниците - за монтиране на H.B. при бриджа,или за пренавиване на адаптерите,за > output;подмяна на позициите с по-дебели и високи;монтиране на locking tremolo...Новите производители,се ориентират в обстановката и започват да предлагат инструменти с нужните характеристики.А най-подготвени,да предлагат адаптери със съвременни изисквания,тогава се оказват S.D. и DiM.(Специално,относно другите цитирани производители: Bill L.-по това време работи за Gibson и е далеч от възможността,да има самостоятелна политика; Кеnt А. учи нещо,някъде в Англия).Набраната инерция действа и досега,разбира се поддържана от съответното качество и стремеж за развитие.

Една част от появилите се малко по-късно,самостоятелни,качествени производители на китари,се възползват от натрупания опит по време на работата в работилниците и стартират собствена продукция на адаптери (Т.Anderson;J.Suhr;PRS;Alembic;Carvin) и още немалко.Целта им обаче е,да покриват предимно собствени нужди(макар че съществува някакъв "обмен",а по-късно техните продукти се предлагат и свободно на пазара),а не да се конкурират с утвърдените производители.Други пък залагат на утвърдените(J.Tyler;Valley Arts;B.C.Rich;Don Grosh....).Разбира се има и "смесени" решения - временни;по-трайни;или с преход от единия до другия вариант(напр. ESP).

В съвременните условия,съществуват доста специализирани производители на адаптери,част от които са с високо качество и претенциозност на продукцията,и макар да не са достигнали популярността и оборотността на напр. S.D и DiM. присъстват солидно и достойно в галерията.(L.Fralin;Kinman;Lollar;Van Zandt;Joe Barden...и др.)

 

 

 

 

П.с. Не съм съгласен,че Kent Armstrong адаптерите са дефинитивен фактор,осигуряващ по-висока стойност/клас/качество на Fender Custom Shop;Master Built;Custom Built инструментите.

Редактирано Септември 26, 2006 от docc

[TONY]

Docc -U RULES MAN AGAIN

(модераторите да помслят да сменят "пристрастен " с маниакално пристрастен

професор по китарните вьпроси)

 

за Bernie Rico(както винаги "в час");- аз бих написал че е направо гениален лютиер - как бих искал само да притежавам Бен Тьрки Мокинг бьрда -за китариста на Сузи Куатро направен от Рико( не просто някакьв мокингбьрд от сина му правен за Слеш)

[MDFk]

ами са си с фендерски адаптери, но навити на ръка от няква жена, която още от 50те бачкала за фендер и е правила повечето от тогавашните адаптери - сега е някъде на 85-90 години и още прави адаптери - може би по-новото поколение не могат да ги навиват по такъв начин.

Абигейл Иибара.

 

Сори за оффа.

[TONY]

док - за да не слагам нова тема

задьлбай по вьпроса

G - spaced

F - spaced

ясно е че са размери за gibson и fender - но знам че ще бьдеш достатьчно изчерпателен по вьпроса

[docc]

Относно "G" и "F" Space това определение(Фендер/Гибсън) е по-скоро вторично.Но - подред!

 

Принципно:

Междуструнното разстояние при Gibson,като правило,е по-малко от това при Fender.Съответно и разстоянието м/у индивидуалните магн.полюси при едните и другите адаптери е различно.Целта на тези полюси е да осигурят оптимално позициониране на магнитнито поле(точно под струната и на подходяща височина) и така,да се гарантира възможно най-добра трансдюсия,със съответен тембрален и динамичен резултат.

 

Предистория:

В годините на усилено Hot Rod-ване на китари с H.B. при бриджа,са слагани Gibson-тип адаптери(предимно на Strat-тип китари),без да прави впечатление разминаването в string/pole разстянията.Но трябва да се отбележи,че резултатът от евентуалния "недостатък"(наричам го "евентуален",защото определянето му,като недостатък всъщност е субективно),се припокрива с целта на новомонтрираните адаптери, а именно - по-масивен,заоблен,топъл звук(а също така и по-силен сигнал).Най-"страдащите" от разликата в спейсинга струни - I и VI позаглъхват(но не винаги!) и това не се приема,като решаващо отклонение.Още повече,че дори се налага като стандарт и умишленото отклоняване на полюсите при H.B.,чрез промяна на ъгъла (както при Strat bridge p.u.),с цел още по-ефективно подтискане на "тънеенето"(напр. позиционирането при Van Halen).

С бурното развитие на производството на Power Strat-тип китарите и на следващите ги модерни модели,клишетата съвсем се разчупват.Strat-style не са само от Alder и Ash,и от електрониката,и хардуеъра закономерно(и нормално)се иска,отново да подчертават звуковите качества на дървото(а не да ги префасонират/подтискат посредством компромисно,или необичайно приложение,за да се постигне компромисен,но приоритетен резултат).При тези условия и особено при масовото използване на Fl.R.-тип тремолото(с още по-широк от Фендерския спейсинг),посочените отклонения започват все по-отчетливо,да се проявяват,като недостатъци.

 

Конкретно:

DiM.(мисля че са първи,но съвсем не съм сигурен)и S.D. реагират,като започват производство на моделите Гибсън-тип адаптери(1.9" от център до център на крайните полюси)и в по-удължен вариант(2.01"),с цел да работят по добре в комбинация с Fl.R-тип бридж.Наричат ги F-spaced(DiM)-от Floyd(а не Fender) и Trembucker(S.D. - етимологията смятам,че е ясна).Съответно,по-малкият размер добива популярност,като Standart-spaced.

 

Уточнение:

Мисля,че тълкуването на F-spaced,като Фендер-сп.(срещал съм такова) е последващо и неофициално,и съответно води и до появяването на логичното,евентуално G-spaced,за Гибсън-сп.Казвам евентуално,защото аз лично не съм срещал понятие G-spaced,употребявано в смисъл на размер,на Гибсън адаптери.(това ,разбира се ,не означава ,че няма такава употреба).Срещал съм такова асоцииране и то единично,отнасящо се до Фендер-тип адаптери,с Traditional Magnet Stagger(с висок полюс при 3-та,т.е. "G" струна).

 

 

П.С. TONY,не знам дали това имаш предвид,но друго не се сещам!

[Black Bird]

ееееееееееееееееее СУПЕР!!!!

Благодаря ви за споделените знания!

[killer]

Много интересна тема, перфектно обоснована, много полезна информация на куп! Docc, Boro перфектна работа!

 

:twisted: Марио :twisted:

[TONY]

благодарско

да това имах впредвид

Г -спейсид - си е от гибсьн - срещал сьм го

[Boro]

аз пьк ще апострофирам за фендерите - не бих имал нищо против да набарам 68 - 69 година модел

не са били толкова лоши щом Джимарата ги е избрал

доколкото си споням от книгата на Дукозиор - май след 71 се скапва производството- трябва да я отворя все пак за сверка

 

ОБЛ -сьщо имат корейски лиценз който не струва

За Джимарата спор няма - геният си е гений! Но той дори с онези скапани "дървета" е способен да извади убийствен тон, да не говорим за музицирането!

[Boro]

и към 80та се оправя - вземат един страт от 60те, разглобяват го на парчета и по принципа ревърс енджинеернг си оправят несъответствията в китарите които правели тогава. Lindy Fralin също са яки винтидж хендмейд адаптери

 

Аз пък доколкото знам най-скъпите къстъм шоп фендери (от които се правят под 1000 екземпляра) не са с Армстронг (може и да има изключения), ами са си с фендерски адаптери, но навити на ръка от няква жена, която още от 50те бачкала за фендер и е правила повечето от тогавашните адаптери - сега е някъде на 85-90 години и още прави адаптери - може би по-новото поколение не могат да ги навиват по такъв начин. Бях гледал в ебай комплект такива адаптери бяха около 1800$ - правете си изводите за качеството

Това за добрата бабичка е обикновен търговски трик - приятно скалъпена легенда с добър рекламен ефект! А за псевдо-винтидж адаптерите просто използват качествен проводник - достатъчно чиста мед, покрита с термонеустойчив емайл, който още навремето е позволявал да се редуцира микрофонията без да се топят бобините в парафин - просто се пуска за кратко време относително силен ток и от загряването на проводника емайла на изолацията се размеква и намотките се слепват, при това без да дадат на късо (процедурата не е за пробване в домашни условия!).