Лабораторно захранване - дискусия

[g_vayov]

LM358 ги използвам като ОУ с универсално приложение. Работят добре с еднополярни и с двуполярно захранвания, също в голям диапазон от напрежения. Сложил съм ги в схемата като основа, ако има по добри предложения не е проблем да се заменят.

Аз обичайно работя с Sprint Layout за печатни платки, AutoCAD за механиката и Corel DRAW за финална обработка на панели. Sprint Layout експортира в gerber но няма импорт. Файлове от AutoCAD се отварят с Corel. Ще трябва да погледна Altium-a как е с печатните платки...

[lyu_records]

Sprint Layout експортва и в .plt, що годе добре и си ги имаш във вектор, като слага маркери за дупките и в това състояние файла е чудесен за CNC механична обработка на прототипи-платки.

[Evtim Djerekarov]

И за мен Sprint Layout не е проблем. Corel също може да се ползва. Нека уточним някои неща.

Примерно, какво потенциометри(евентуално галетни превключватели) смятате, да се ползват.

Като габарит, имам предвид.

[g_vayov]

Диаметър на копчетата на потенциометрите поне 20 мм за да бъдат удобни за прецизно въртене. Относно типа на самите потенциометри, не съм търсил но трябва да са износоустойчиви и със стабилна механика.

Иначе нещо такова си го представям. Днес едва ли да смогна но утре ще гледам да скицирам нещо.

 

Състав на предния панел:

общи:

ключ за включване

светодиоден индикатор

1-ви регулируем:

ключ за включване

един амперметър

един волт метър

два светодиодни индикатора (CV, CC)

четири потенциометъра (ток, напрежение, грубо, фино)

пет клеми за банан щекери (+FB, +OUT, GND, -OUT, -FB), хоризонтално разположени на стандартно растояние

2-ри регулируем:

ключ за включване

ключ самостоятелен/следящ

един амперметър

един волт метър

два светодиодни индикатора (CV, CC)

четири потенциометъра (ток, напрежение, грубо, фино)

пет клеми за банан щекери (+FB, +OUT, GND, -OUT, -FB), хоризонтално разположени на стандартно растояние, в дясно от 1-ви регулируем

3-ти еднополярен:

ключ за включване и избор на изходно напрежение, трипозиционен например

един светодиоден индикатор CC, може и CV да се сложи

три клеми за банан щекери (+OUT, GND, -OUT) на стандартно растояние, Може би вертикално

4-ти двуполрярен:

ключ за включване и избор на изходно напрежение, трипозиционен например

един светодиоден индикатор CC, може и CV да се сложи

три клеми за банан щекери (+OUT, 0V, -OUT) успоредно на клемите на 3-ти еднополерен за да споделят клема GND

 

Етажирана подредба, първи ред - клеми, втори ред - потенциометри, трети ред - индикатори ключове, четвърти ред - измервателни уреди.

 

Състав на задния панел: гнездо за мрежов кабел, предпазители, някакви спомагателни съединители ако са необходими

 

Радиаторите ако не са изолирани от корпусите на транзисторите, тряжва да са вътре в корпуса. Ако са изолирани, може да са на задната стена и в краен случай отстрани.

[g_vayov]

Може би ще е по-учачна подобна подредба на клемите:

Не ми се получи таблицата в поста. Линк към таблицата

По вертикала ще се свързват мостовете за обратната връзка. А дали да не се използва ключ, който да замени мостовете за обратната връзка, ще се избира: локална от силовите клеми и външна?

По хоризонтала силовите, за свързване към общата земя и за съединяване на -OUT и +OUT на двата регулируеми канала за създаване на двуполярен източник или за сумиране на изходите им до 120 V 3 A.

Редактирано Ноември 1, 2014 от g_vayov

[Evtim Djerekarov]

Защо са необходими клеми за обратна връзка? Ако е само, за да може единият канал, да следи другия, ми се вижда по-практично, да е реализирано вътрешно, с ключ. За келвиновите контакти? Предполагам, да.

 

Предполагам, GND в случая е шаси. Не е ли по-добре, ако с ключ се избира, дали GND е свързана за някоя от клемите, или цялото захранване "виси". Разбира се, в този случай, може би трябва да се предвиди по-сложна комутация, за да не могат да се правят глупости. С клеми също става, и може би е по-добре от електрическа гледна точка, но някак си, не е оригинално, според мен.

 

Валяка ще каже, как стоят нещата от електрическа гледна точка, обаче на мен лично, най-логично и просто ми се вижда всички силови клеми отпред, както и FB клемите, да са с щекери тип "банан", а входа за аварийно изключване, да е с BNC конектор.

 

Възможно е също, FB клемите да са умишлено различни, за да не се бъркат при включване.

Редактирано Ноември 1, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

По принцип превключването на земята може да стане с три-позиционен ключ. Ляво +OUT на зема, в средата - изключена земя, дясно -OUT на земя. Само че трябва много надежден ключ, трябва много да се внимава да не се щракне по погрешка. Затова моста е по просто и надеждно решение.

Следенето е с вътрешно превключване, при включено следене е важно да има сигурна връзка между силовите клеми на двете захранвания, пак опираме до мост.

Клемите ФБ са изведени за да може да се осъществи четирипроводно свързване на товара. Не са задължителни ако няма да се използва подобно включване.

Редактирано Ноември 1, 2014 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Евто, отделните клеми са задължителни! Когато има разстояние до захранващото устройство, обратните връзки се взимат от захранваното устройство, за да се елиминират разликите следствие на съпротивлението на кабелите! Това е същността изобщо.

Би трябвало да е станало ясно от думите Келвинови контакти!

ПП.

Пак да повторя, че ключове и разни други дрънкалки не се използват за дадения случай. Не са идиоти тези, които са поставяли яки клеми и планки на изходите на професионалните захранвания.

Разбери, че силовата електроника е отделна сериозна наука, която се различава от китарджийските експерименти.

Редактирано Ноември 1, 2014 от Parni_Valjak

[Parni_Valjak]

http://forum.muzikant.org/topic/160544-техническа-литература/?p=854801

 

Имам изданието от времето, когато нямаше Agilent, a Hewlett Packard...

 

[Evtim Djerekarov]

Предполагам, че ако се разрови човек, може да открие ключове, които са с гарантирана определена надеждност. Разбира се, може и с клеми.

Ето моето предложиение, което подлежи на ревизии(и на начертаване в сериозна програма):

 

 

Мисля, че се разбира достатъчно ясно идеята.

Ако се сметне за необходимо е възможно, земята(шаси) също да си има бушон(стига това да не създава рискове).

Редактирано Ноември 1, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

Драснах най накрая скицата. Скица лицев панел

Размерите на панела са 133,5х430 мм, приблизително като за 19" 3U. Използваните измерителни уреди са с размери 48х48 мм, със следващите по размер, 72х72 мм, панела става прекалено голям. Клемите са винтови за банан щекер, разположени на 30 мм една от друга. По принцип стандарта е 19 мм но ми се видя тясно и взех размера от ТЕС-а. Потенциометрите са изтеглени в дясно, а изходните клеми и измервателните уреди в ляво. По този начин ще може да се регулират токовете и напреженията без ръката да се опира по кабелите. Потенциометрите са отдалечени един от друг на 36 мм за да не се закачат съседните. Уредите са пред погледа и не се закриват по време на регулирането.

Диаметрите на копчетата са: за груба настрийка 20мм, за фина настройка 15 мм.

Индикаторите, 5мм светодиоди в метален цокъл за панел.

Не остана много място за захранващия ключ. Най-вероятно ще е долу в дясно, а в краен случай на задния панел.

Двете фиксирани напрежения съм ги предвидил само с една стойност за да не се претрупва панела с ключове.

Редактирано Ноември 2, 2014 от g_vayov

[Evtim Djerekarov]

По принцип, макар, че често е по-практично, да се ползват аналогови измерителни прибори, а разработката на цифрови такива (или покупката) е свързано с време / по-сериозни суми, все си мисля, че цифровите се четат по-лесно, и са по-приятни за работа.

Освен това, ако се отдели време за разработка (да се програмира контролер), повечето контролери имат АЦП, които са 10-14 битови, с честоти на дискретизация в границите на 100-5000ksps, което позволява не само да се измерват средни стойности, а и амплитудни/ефективни такива, както и активна/реактивна мощност/power factor, пулсации и т.н., което мисля, е повече от полезно, за лабораторни цели. Ако тази тема ви е интересна, мога да направя специализирана тема за такъв уред, в който да го разработим съвсем отделно (аз пописвам за популярните MCU, макар да съм ги занемарил и за мен това би било полезно упражнение).

 

Друго, което може да се направи (разбира се, за бъдещи реализации, за да не се разточваме много) е, както беше споменал, импулсен блок, като първично захранване, който следи желаното изходно напрежение, така, че да прави пад на напрежение върху регулатора в рамките на 7-15V, за оптимална ефективност и сериозни изходни токове на по-ниски напрежения. Аз имам известен опит с направата на SMPS.

 

 

Панела изглежда доста добре. Размерът също е добър, предвид размера на трансформаторите, които ще трябва да се вместят вътре.

На моята скица мисля, да сложа допълнителните захранвания встрани(отляво или отдясно) по цялата височина на устройството.

Редактирано Ноември 3, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

В ценово отношение не искам да коментирам, цифрови срещу аналогови. Тук проблема е друг. Каналите са галванично разделени. Трябва за всеки канал да се изгради отделен измервателен модул. Отделни захранвания. Другия начин е галванични разделители на аналоговите входове. Още чарколяк. Модули за прецизно измерване разположени в силово устройство вероятно ще усложни задачката.

 

ПП Когато се опре до точни измервания ще ползвам старото KEITHLEY, няма да разчитам на уредите на захранването.

ПП2 Иначе темата е интересна. Може да се развие отделно.

[Evtim Djerekarov]

За захранването - нали си имаме вътрешно помощно захранване, на всеки от каналите.

[g_vayov]

Има, така е. 100мА при +-15V, трябва да се види дали ще е достатъчно.

Редактирано Ноември 3, 2014 от g_vayov