Как да продаваш музиката си

[nikoniko]

Понеже не ме разбирате, отново и по-подробно ) 

 

Понеже темата е как да продаваме музиката си, ще подмина екзестенциалните тръпки и усещания - това остава за по-чувствителните на тази тема, и ще говоря директно за бизнеса.

 

Тук излагам моята гледна точка за музикалния бизнес и то директно в противоречие с повечето стандартни гласежи как трябва да се прави.

Та понеже навсякъде другаде музикалният бизнес е индустрия, но тук все още си пишем въодушевления на тази тема, продължавам с това, което трябва да се промени, а не с това, което се случва - а то доказано не работи.

 

Та така, вече имаме завършен продукт. и по призумпция приемаме, че той е плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н.

Но какво правим оттук нататък... и какви проблеми изникват.?

 

Първи проблем: Музикантите не познават същността на авторските и сродните на авторските права. Не познават тънкостите на основния инструмент, с който трябва да се борави на този етап. Не само! Към този инструмент наблюдавам изключително нездраво пренебрежение, аристократична надменност и висока НЕобразованост (това го пиша специално за тези, дето размахват пръст по нагоре с уклон към "бачкането, четенето и ученето" , т.е. липса на каквато и да е представа, дори и фантастична, как изобщо се случва продажбата на музика в бг и по света.

Не се знаят основни неща - кой продуцент, кой автор..кой изпълнител.. кой на к`кви права е носител, пълна мъгла.. ама пълна!

И към провокаторите на знанието в този форум, провокация за вас ще е опита да вкарате поне 1 семестър авторско право във висшите музикални училища, а не да се обясняват на новобранците за четене и учене.

Първата масова глупост, вследствие на тази необразованост,  е че това произвежда едно овчедушно МАСОВО съгласие-отказ от права - само и само да ни пуснат по някоя телевизийка или радио - без отчисления за организации за колективно управление на авторски права или сродните им... За останалите глупости се досещате - неравностойни договори, чак да паднеш от смях, силикон в договорите, ако са жени и какви ли не още чудеса. Опитайте да говорите за авторски права в Русия..., страна без особени чувства към правата изобщо, ще получите месечни преговори..., договорки, допълнителни споразумения, територии, срокове и какво ли не.. А тук какво се случва!? Доброволно и аристократично махване с ръка, показност, надменност, ние сме велики, ние сме над тези дребни неща, нас тези договори ни обиждат! С две думи не си разваляме празника с приказки за пари

ДА АМА НЕ! Бизнеса не работи така, както и се иска на Вяра (поздравления за дългия пост, между другото.

 

Втори проблем: Липса на професионален музикален мениджмънт. Мисля че това е най-големият проблем всъщност. Зад таланта и всичко по-нагоре изброено, налично в музикалния продукт, трябва да стои добър музикален мениджър. А вместо това застава една странна прослойка пиявици - наречени мениджъри, като започнем от норвежките и корейските пратки и се стигне до по-приличните с вратовръзки, които дори нямат лаптоп да пуснат видео, стрийм, музичка, бе нещо да се чуе, когато представят твореца-музикант и неговата надменност към дребните неща.

 

И какво най-вече се случва, само малко да се чуе, че нещо става по-така, че става добре, или недай си Боже! някакъв проект има скромен финансов успех, скачат и започват да хвърчат предложения за проценти - 20, 30, 40, 50 ... и т.н. За тези, които не знаят, този процент по целия свят е 15 ...до  20, но никога 40, а да не говорим за 50. Само в БГ тези полюции и достижения стават реалност именно поради изложения по-горе проблем! 

Та понеже няма мениджъри, да попитам) Кой от вас за последно е букнат в БГ с договор? Кой от вас последно е удовлетворен от звука на сцената или клуба? Кой от вас последно писа на организатора или на клубния инспиратор от по-горе), че иска да има поне комплект барабани и два микрофона? И тук без гглезотии като технически райдър Е как да стане работата

 

Трети проблем: Пренебрежение към труда и неговата цена! И тук говоря именно за надменността, която често спохожда дълбокомислените, че техният труд няма цена или че цената е евентуална или някакво бъдещо несигурно очакване.. И тук за Вяра специално ще повторя. Музикалният продукт е като всички други продукти - той има цена. Как се определя е съвсем друга тема, дали някой го надценява и подценява също. Това е вече пазарен механизъм. Вяра, ако имаш някакви други усещания за това как би искала да се възприема, това е друго. Но ралността при продажбите е такава: всичко си има цена. Слагаме в амазон трака си и срещу него застава цена от 1 евро. Така ли е?

 

И да допълня най-важното..  Това че масово се надъхвате, че така стават нещата, означава само че те стават ТАКА с Вашето съгласие, с цялото ми уважение и извинение към засегнатите от тези думи.

 

И за да избегна всякакви спекулации, нито ще обяснявам на мракобесник кой съм, нито какъв съм в този бизнес. Достатъчно е, че съм наясно. Форумът не е за перчене, показване и мерене, а за излагането на тези за размисъл.

Весело и доскоро!

[musicman]

Като махнем на страна противоречията от сорта как ще направиш супер як продукт без да познаваш тънкостите на "основния инструмент", както и защо цената на музикалния продукт има стойност в Амазон но не и пред клубните шефове аз имам към теб няколко въпроса.

 

1. Колко печели от авторски права някоя известна група с подписани такива към съответните сдружения? Ти избери групата и сподели сума.

2. Защо "ние" трябва да вкарваме авторско право в академията? Ти не си ли част от този проблем?

3. Има ли някаква много малка вероятност твоите виждания по темата да влизат в графата Необразованост? Не пълна разбира се ами частична.

4. Да приемем че ти и твоята група сте супер. Вашата музика се продава като топъл хляб, концертите ви се изкупуват два месеца предварително. Защо му е на собственик на клуб да не ви даде парите които искате? Ако му сцепите клуба по шевовете мисля, че ще е доста доволен. Даже ако е така аз лично ще направя клуб и ще ви пускам всеки ден срещу 100% от входа. Само ми кажи така ли е и веднага правя един. Кой не иска златна кокошка?

 

Аз те питам кой си не за да се заяждам аз за да видя каква тежест имат думите ти. Просто в БГ всички знаят по-добре как се върши дадена работа без да са я вършили никога. Та за това исках да знам с такъв човек ли си имаме работа. Мисля, че за себе си си изясних.

[kolio_k]

Та така, вече имаме завършен продукт. и по призумпция приемаме, че той е плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н.

Но какво правим оттук нататък... и какви проблеми изникват.?

 

 

 

За да попаднат някакви хора в описаната от теб презумпция, все си мисля, че ще са доста наясно описаните в поста ти¨изникващи проблеми (може и да бъркам)

 

 

Между другото, всеки труд (в това число и музикантският) струва толкова, колкото хората (клиентите, публиката, собствениците на клубове и тн) искат да плащат за него и при положение, че трудещият(музиканта) се съгласява с предлаганата му цената. Това се нарича пазарна икономика!

[Parni_Valjak]

...

Та така, вече имаме завършен продукт. и по призумпция приемаме, че той е плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н.

...

 От къде искочи тази прИзумпция, че не ми е ясно? 

Излиза, че всеки се мисли за това, което НЕ е.

Вероятността всяко едно описано поотделно да съществува клони към абсолютната нула! 

А за комбинацията  - направо е имагинерно.

Велики шедьоври не могат да влезнат в това описание, та какво остава за това създавано от нашенските локални герои?

За над 40 години работа с музиканти от всякакъв калибър, мога да посоча твърде малко, които да са на онова ниво, което да ги поставя в състояние на контрол по отношение на продаването си.

 

Моля не бъркайте желаното с реалното!

Себеоценяването е труден процес. За повечето - недостижим.

Извадете пръстите от контакта, че много ви тресе!

Редактирано Януари 24, 2014 от Parni_Valjak

[Dirk]

Според мен основният проблем е,че искаме да има професионалисти в професия,която не съществува и в тип бизнес,който няма у нас.До тук взискателността е насочена само към едната страна-изпълнителя,ако сме толкова взискателни и към хората от другата страна ,те не са кой знае колко по-голями професионалисти (съответно кадърни)от самият музикант.Много от известните групи особенно от 60-70те години въобще не са стартирали ,като толкова гениални,просто средата ги е развила.Тук такава няма.Всеки труд струва пари.За дадена вечер ще има основна банда на която ще се плати и евентуално такава,която иска да се изяви.Кои ще са ,това е стратегия на музикалният менажер...а забравих...собственика си го е спестил...ето и първата забележка към него...Когато подгряващата банда е слаба, тя сама ще отпадне от бизнеса...А който не може да си намери добра банда и да не говорим известна,да направи магазин за обувки и да постави същите изисквания към продавачите ...Не виждам защо толкова се защитава инвестицията на доста посредствени(не всички) съдъргатели на клуб,а музикантите ги сравняваме с Metallica?!

[spd7693]

Моето мнение е следното - разбивайте всички норми, табута, правила, догми, канони, закони, задължения... от музикално естество, защото в музиката догми няма! Търсете нестандартното.

Сега ще ми отговорите с "е то всичко ново е старо". Покажете с нестандартното си творчество, че просто няма с кого да ви сравняват. Ако правите шоу, дори и сцената да е 2:2, няма кой да не ви харесва, особено, ако сте "ни рак, ни риба". Начинът е един - проба-грешка.

И най-важното - за да се случи това, песните си трябва да ги пишеш сам. Отнася се за всички!

[Viara Ivanova]

niko niko 

 

 

Бизнеса не работи така, както и се иска на Вяра

Как ми се иска, въобще не съм коментирала. Аз работя в този бизнес от едно известно време и затова коментирам, че твоите представи са базирани на нещо различно от работещата реалност.

 

 

Не се знаят основни неща - кой продуцент, кой автор..кой изпълнител.. кой на к`кви права е носител, пълна мъгла.. ама пълна!

И към провокаторите на знанието в този форум, провокация за вас ще е опита да вкарате поне 1 семестър авторско право във висшите музикални училища, а не да се обясняват на новобранците за четене и учене.

Разбира се, че има хора, които не познават авторското право - във всяка една сфера има хора, които не са запознати с законите, които ги касаят. Но ако си мислиш, че ти си единственият, който е наясно с материята, а хората, обсъждащи тези въпроси тук или въобще в публичното пространство не са наясно, значи си се заблудил. 

Информация има достатъчно и всеки, който взима насериозно намерението си да прави пари от музика - дали в България или другаде, е повече от ясно, че трябва да бъде запознат.

Няма нужда да обобщаваш по такъв начин, още повече с такива плитки презумпции - музиката щяла да бъде "плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н.", а музикантите ще са невежи и необразовани по отношение на авторското право  .  

Наистина е жалко ако в българските музикални училища (не само висши) не се изучава авторско право. Що се отнася до висшите музикални училища, които ме касаят мен - авторско право (все пак говорим за държавата въвела авторското право в света въобще) се изучава повече от един семестър, правят се семинари, има работещи организации - но те в никакъв случай не заместват четенето и ученето на други едни работи .

 

Кой от вас за последно е букнат в БГ с договор? 

 

Аз.

 

Кой от вас последно е удовлетворен от звука на сцената или клуба? Кой от вас последно писа на организатора или на клубния инспиратор от по-горе), че иска да има поне комплект барабани и два микрофона? И тук без гглезотии като технически райдър Е как да стане работата

 

Аз. Звукът в Строежа и Бар без име (Бс) беше супер, озвучителите бяха на ниво, отзивчиви, адекватни, препоръчвам и определено бих работила отново с тях. По отношение на  техническото обезпечение не ни е било нужно да искаме нещо различно от китарен усилвател и централно навсякъде, където свирихме на турнето.

Но примерно и пловдивския, и варненския клуб, в които свирихме имаха барабани на сцената... Микрофоните пък въобще не разбирам защо си ги включил - от една страна един вокалист/духач/перкусионист/цигулар ако по принцип ползва микрофон най-вероятно така или иначе предпочита собствения си ... де да знам..., от друга клуб, който да няма 2 микрофона+стойки на кръст( а някои си имат и добър набор от микрофони) ... - ти в кои клубове си свирил в България, та си останал с такива впечатления?

 

И понеже това си го написал като специално обръщение към мен:

 

Музикалният продукт е като всички други продукти - той има цена. 

ти благодаря за вниманието. Музикалният продукт има цена. Така е. Но това не го прави да е като всички други продукти. В сегашната среда независимите музиканти, които печелят от музика са единствено тези, които са наясно , че музикалният продукт не е като другите . 

Редактирано Февруари 3, 2014 от Viara Ivanova

[Dirk]

Искам само да добавя,защото това е сентенцията на тази полемика за мен:" Музикалният продукт има цена. Така е. Но това не го прави да е като всички други продукти. В сегашната среда независимите музиканти, които печелят от музика са единствено тези, които са наясно , че музикалният продукт не е като другите . " и въпреки това за него важат бизнес правилата характерни за всеки един продукт,които са лишени от артистичен сантимент.

[nikoniko]

Здравейте, пак

За тези, които не са разбрали, тук коментираме СРЕДАТА, в която вирее нашата музика, а не каква е тя, кофти или не

 

Та за тези, които се хванаха за презумцията "висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н." я приложих, защото по този начин се изолира субективния елемент в "цъкането" кой каква музика прави, как я прави, колко е велик и т.н..

Всеки има различна интелигентност, вкус, усет за звук, смесване, мастеринг, и за да се избегне точно това неизбежно субективно музикантско цъкане, за целите на дискусията предположих, че всичко е перфектно, идеално, нестандартно и какво ли още не, според най-капризните

И се спрях на останалото.

Именно защото - и най-перфектната, идеална, нестандартна БГ музика, поставена в тази среда - няма въздух да се развива, защото не може да се продуцира. А не може да се продуцира, поради причините, които изложих по-горе.

Сега, продължавам с останалите

 

Начинът на мислене. И тук, както във всяка музикална среда, беше демонстриран най-абсурдният и дескруктивен музикантски синдром: когато не сме съгласни с нещо - то не се отнася до нас. Оплюва се дружно различното мнение, намират се ръкопляскащи на глупостите и се задават безумни въпроси от типа, ама ти какъв си, ама к`во си продал и т.н.

Това, което пиша се отнася за нас. Отнася се със СТРАШНА СИЛА и за най-добрите и всепризнати музиканти в БГ и за съвсем непознатите.

Но тук трябва да се меря и пъча с форумните модератори, дето не разбират и дума от това, за което пиша, да се направя на извъземен и да заявя, че маркетирам в галактиката, за да ми "тежи" мнението. Кому е нужно това!?

Обяснявам прости неща, които са абсолютен санитарен минимум за развитие на музикален бизнес и някои ми обясняват, че музикалните продукти нямат цена, защото екзистенциално така им е потребно. За какво си мислите, че пиша?

Всеки един от Вас, много добре знае, че от музика се печели. Имаме перфектни примери, но в други стилове, който не са нашите, и затова не се отнасят до нас Еми хубаво! Докато мисленето не се промени, няма да се промени и средата. Докато плюенето се смята за музикална критика, няма да има НИЩО - дори подобно на индустрия.

Извод: Без бизнес мислене не могат да оцелеят и най-добрите, а също и "инди музикантите" (за Вяра).

 

Културата на халтурата. Ето тук направо ще се удавя в дълбоките води на форумното недоволство. Та тази култура - на халтурата, се дължи баш на гореизброените народни музикални проблеми.

За да се издържа един добър музикант от музика - той обичайно свири в пет, седем проекта едновременно И на най-добрия му се случва въобще да не помни програмата си за гига. Да си я припомня на момента - пред публиката. Това сме го правили, виждали и чували многократно. Но никой не трябва да се сърди за това и няма право да го прави.

Защото зад нито един от тези добри музиканти - няма мениджър, няма участия, продажби, няма маркетинг и пиар, достатъчни, за да му осигурят удоволствието да свири в един проект, да бъде перфектен и удовлетворен напълно. И най-вече - не познава правата си, отново повтарям! не ги познава дотолкова, че аристократично ги предоставя за безвъзмездно ползване. На всичкия този труд - не си прави труда да научи нещо съвсем просто: как да се продава. А на каква цена е друг един дълбок пазарен въпрос.

 

И други - по-дребни проблеми, ама засега това.

Леко и весело!

[musicman]

За да "тежи" мнението ти, трябва или да пишеш нещо убедително и аргументирано, или ти да "тежиш" с името си. При положение, че първото не е на лице не разбирам какво обидно има да се поинтересувам дали второто е така. Най малкото в дискусията има хора, които "тежат" и с двете. Или по друг начин казано има хора, които правят пари от музиката си на които то им обясняваш как това не е вярно.

Иначе ако не търпиш чуждо мнение, стани проповедник. Това е форум и тук дискутираме проблеми, чрез обмяна на гледни точки, факти и аргументи. Ти излагаш някакви неща, другите вземат отношение по тях и обратното. Въпросът е да запазим добрия тон и уважение към участниците в дискусията.

[Viara Ivanova]

niko niko :

"Извод: Без бизнес мислене не могат да оцелеят и най-добрите, а също и "инди музикантите" (за Вяра)."

С това аз никога не съм спорила, не виждам защо си решил да ми го посочиш специално. Бизнес мисленето обаче е съобразено с това, което се продава, т.е. не е успешно бизнес мислене да тръгнеш с презумпцията, че музикалният продукт е като всеки друг продукт, както ти твърдиш.

 

" тук коментираме СРЕДАТА"

Ами именно де. Най-вече съвременната среда ( която за българските артисти и групи НЕ е единствено в границите на България). Не обсъждаме това дето сме чели преди 20 години в Керанг - за време и среда, в които единствената опция е била някакъв бизнесмен да продава музиката ти, третирайки я (в много случаи) като всеки друг продукт. Това нерядко е водело до чудовищно ограбване на артистите, а нали това е идеята - как да продаваме музиката си така, че да печелим (НИЕ) от нея ...

Средата се променя много бързо, на началната страница на музикант.орг има едно много хубаво нещо написано: "сверете си часовниците". За това говорим. Предполагам доста от участващите в разговора имат освен музикалната образованост и друго образование, сигурно доста хора са изучавали някаква икономическа специалност.

Аз имам икономическо( мениджмънт) и музикално образование. Изучавала съм бизнес модели, маркетинг, манипулация и създаване на пазари... изучавала и музикален мениджмънт. Това, което съм учила съм прилагала в работата си. Не говоря за неща, за които само съм чувала и чела някъде. Редовно посещавам конференции, на които има представители на независими британски лейбъли и на мейджърите, мениджъри на независими и мейджър артисти, хора, които го правят (създават, контролират, променят) този бизнес в момента. Търсенето и предлагането, и зависимостите между тях (при равни други условия!) са нещо съвсем отделно от реалната (музикална) бизнес среда, в която работят независимите артисти. Независимите нямат ресурс, за да продават музикален продукт така, все едно е като всеки друг. Това, че нещо А има цена не значи, че е продукт като всеки друг.

Причината, поради която наблягам на независимите артисти и разликите в бизнес подхода при тях е, че сред участниците в разговора не са много тези, които дори са имали преговори с мейджър ... Поправете ме ако греша, но мисля че болшинството от хората, които четат и пишат в тази тема са независими артисти/групи.

[musicman]

Независими сме в смисъл, че от нас нищо не зависи.

Това на което ти казваш независими ( и което всъщност наистина значи независими на запад ) са хора, които творят сериозно и се опитват да продават. Съответно се опитват да избегнат зависимостта от лейбълите и се опитват да продават ( и в повечето случаи го правят ) директно на хората. Тук повечето само си приказваме. За това казвам, че е добре да се слушат хора, които са правили такова нещо.