Мое наблюдение относно преходните моменти

[Evtim Djerekarov]

Наскоро се замислих за преходните моменти в песните(често има 4 такта между коплет и припев, например), които са изцяло инструментални, и служат за плавен преход, и подчертаване на припева. Забелязахм че, за по-силен контраст, и наблягане на факта, че това е преход, често там баса или не свири, или свири октава по-високо, така че като цяло в тези 4(обикновено) такта да има по- малко басова енергия. След това, когато в припева баса започне да свири, това звучи така, все едно нещо ново е започнало, и така ясно се отделят отделните музикални части.

 

Това се дължи на факта, че бовата енергия придава "тежест" на звученето, а преходите трябва да звучат по-леко(по принцип, не е задължително).

Редактирано Май 10, 2006 от Evtim Djerekarov

[вибрация]

Въпрос на аранжимент... какво толкова!

Всяко оеднаквяване и шаблонизиране е кофти по принцип, но пък е изпитано и работи вече от много десетилетия, тъй че си прав.

 

Аз лично предпочеитам да се водя от текста... па каквото стане.

[KAE]

За коя песен говорим?

[adXok]

За коя година говорим... ?!

[Steppenwolf]

Това е въпрос на аранжимент - има много похвати за промяна на напрежението и контраста в творбата. Басът е основата на музиката, върху него се гради останалото. Когато добавиш баса, зазвучава по-богато, ярко и пълно. Когато басът е високо и не подчертава основата, според вроденото ни познание за натуралния обертонов ред в природата, възприемаме това звучене като по-слабо и неестествено.

[Glacierise]

Справка за преходите - книгата на Белкин, дето съм я превел. Много ценна информация има там, изграждането на убедителни преходи и развития е една от основните теми в книгата! :read:

[Steppenwolf]

Белкин е великолепен!