Кой на какъв бас свири-отзиви

[golfabitch]

Провокиран от мнението на johniebgoodв темата за 7 струниия Warwick-a реших да пусна тема,за да видим кой на какво свири и какви са му впечатленията.

Нека започна първи :

Cort GB 34A

 

Плюсове:

-Много удобен гриф

-Добре уравновесен(масивно дърво на тялото, грифът не пада напред)

-Хубави ключове(не разстроиват въобще)

-Активната електроника дава възможност за много корекции за звука

 

Минуси:

-Сингъл адаптера шуми,когато е включен

-Не много добра фабрична екранировка(или липса на такава)

 

За периодът от който го имам съм с тези впечатления.За парите които платих мисля, че получих доста добър бас.

Хубавото при Кортовете е, че идват интонирани от завода.

[johniebgood]

Представяне на Hk E-bass Wthb-6w от hippie.

 

ЦЪК

 

Скоро и аз ще направя няколко ревюта.

 

 

[IgniteAll]

Ще си позволя да копирам написаното от мен в ревюто за този бас. Първо ще понапиша малко за усещането, което имам при свирене на този бас. Балансът на тялото и грифа е страхотен, което прави този бас невероятно удобен за свирене както в седнало, така и в изправено състояние. Грифът е широк и ако мога така да се изразя "дава поле за изява". Не е дебел, което от своя страна за мен е голям плюс поради проблемите, които имам с пръстите на лявата ми ръка, тъй като този тип гриф дава удобство на ръката ми и не ме уморява. Като за финал от гледна точка на удобство ще допълня, че и визията на този бас гали окото и създава приятното усещане за качествен инструмент.

 

 

 

Плюсове от гледна точка на монтаж на инструмента мога да търся по цял ден, но основните, които се гледат от повечето хора са състейн и качеството на звука на инструмента. Нек-тру грифа с мензура 35” и Mono-Rail II бриджа спомагат за състейна с пълна сила и се радвам на чист и продължителен тон.

 

 

Басът беше интониран прекрасно и нямах проблеми с това, така че този момент със сетъпа не ми е познат, а и не искам да го променям, само за да видя дали се интонира лесно. Mono-Rail II бриджа дава един много отчетлив тон на всяка струна индивидуално. С този бас свиренето на акорди и солирането е песен. Ето и една снимка на въпросния струнник за онези, които искат да придобият по-ясна представа за него като визия и монтаж:

 

 

Фабричният сетъп на двата тръсрода не беше ОК, но това се оправи лесно с малко скъсани нерви от моя страна поради недоглеждане. Постигнах невероятно нисък екшън на струните при тестове, но, както повечето от вас знаят на моменти това играе лоши шеги на звука, затова повдигнах струните по учебник и сега всичко е наред, но все пак ще ходи за един лек сетъп до ръчичките на лютиер. Двата соупбара на Bartolini® от серията МК-2 засега са всичко, което мога да желая като звук от този бас. В комбинация с трибандовия еквилайзер BARTOLINI® MK-2 постигам от много мек тон до крайно версатилно звучене на баса. Ето опциите, които дава МК-2 еквилайзера:

 

 

Ако стана богат, ще посегна на баса с един ъпгрейд, но това не ми е приоритет към момента. За споменатият от мен тон спомага и комбинацията от ясенова основа на тялото и орехов топ и тази на грифа от 5 парчета явор и бубинга. Ето една диаграма на честотите на сопупбарите за любопитните:

 

 

Разстоянието между струните позволява използването на различни техники на свирене, без да има стандартното неудобство характерно за повечето басове с 5 и 6 струни. Имайки предвид, че ръчичките ми са доста големи бях удивен, че нямам грижи със слап, плък, дабъл тъмб. Към този момент смятам, че съм открил баса за мен и дори се радвам на тази инвестиция, която тогава смятах, че рискувам като правя. Дано не съм написал много глупости, но това си е моето лично мнение за точно този модел на Ibanez. Цена на басът когато го купувах - 1500лв.

 

Единствен негатив при този бас е глъхненето на 5 и 6 струна на моменти и неравния тон, който подават при по-силово свирене. Това е допълнение към написаното от мен предходно "ревю", което бе извлечено с времето свирене на този бас през различна апаратура и с различни струни.

 

Вторият ми бас е Schecter Stiletto Studio 6. С този бас запълних онова звучене, което ми липсваше при Ibanez-a. Шеки-то има прекрасен, отчетлив и плътен тон на всяка струна, леко наръмжава и върши работа, практически почти за всичко с малки стилови изключения. Neck-Thru фен съм и такъв ще си остана. Този бас е един от двата шест струнни модела на тази серия. Тялото е с махагонови крила, покрито с топ от бубинга. Грифът е много удобен с 35" мензура и т.нар. Ultra Access, което значи, че долният рог е изрязан много дълбоко, така че достигането на високите позиции не е никакъв проблем. Грифът е изработен от мултиламинатова сглобка от клен и орех с палисандров фретборд. Праговете са стандартни за този производител на струнни инструменти - X Jumbo. Олекотените ключове премахват опцията басът да увисне с "носа надолу", което бе добавено към качествата на този инструмент. По-малкото междуструнно пространство ми беше притеснение до момента, в който не хванах този бас в ръцете си. Разходките по грифа са песничка в сравнение с BTB-то.

 

 

Басът е оборудван с активна електроника EMG-45HZ и трибандово EQ. Изчетох една камара информация за тази електроника и има много положителни и много негативни мнения за нея, но мен ме устройва перфектно към момента.

 

 

Към този момент Шеки-то не ми е правило номера и ми служи добре. Машината пристигна фабрично сетъпната и в прекрасен вид без забележки. След време ще имам повече наблюдения и ще допълня написаното. Цена на този 2150лв.

 

 

Няма как да запиша семпли към този момент поради липсата на апаратура удома и време да тичам у познати за целта.

[johniebgood]

Качвайте и семпли, ще е още по-яко!

[yordaniy]

Ibanez SR305 IPT

 

 

 

ВПЕЧАТЛЕНИЯ:

 

* Като цяло, този 5-струнен бас един доста приличен избор за начинаещи и леко напреднали

* Красив външен вид (това, разбира се, е относително :-))

* Малко разстояние между струните (16.5 мм при bridge-а) - това може да бъде отчетено и като плюс, и като минус - за свирене с перо ми е перфектно; за свирене с пръсти - пак; за slap обаче лично на мен ми е малко тясно...

* Един от много "бързите" грифове, както му казват - доста тънък и удобен за свирене

* 2-бандов активен pre-amp - малко по-тих, в сравнение с други подобни басове; при мен предстои подмяна... (не съм съвсем доволен)

* Humbucker (тип soapbar) адаптери - (почти) нулев шум; малко трудни за балансиране на volume-а (предполагам се дължи и на pre-amp-а); при мен предстои подмяна... (не съм съвсем доволен)

* Style Sweeper потенциометър - нелош плавен преход между подходящи за finger-style и slap-style; дава "задочен" контрол върху средните честоти

* Цена - за класа си, инструментът е скъпичък. В същия ценови диапазон могат да се намерят доста по-висок клас инструменти от не чак толкова респектираща марка...

* Хардуер - приличен; специално боята обаче (cosmo black) със сигурност не е много устойчива - предстои да го разбера... Малките болтчета на повдигачите са склонни към саморазвиване (разбира се, това подлежи на побългаряващи корекции :-))

* Леек тегловен дисбаланс в посока към грифа

* Дървесините не са от най-добрите (не случайно споменах - за начинаещи и леко напреднали ;-)), и въпреки това басът има нелош sustain

* Потенциометрите от време на време припукват при въртене

 

Това е. Както казах, като цяло съм доволен от баса към момента, но с някои резерви - затова и му подменям електронните компоненти.

 

Семпли, за съжаление, не мога да предложа поради липсата на достатъчно добра техника за запис на такива.

[johniebgood]

Представям Ви двата баса, с които свиря напоследък, по ред на номерата:

 

HK NewBass7

 

7 струни, Strings through(през тялото)

 

 

Тяло – Ясен

 

Гриф – Клен, с фингърборд Палисандър, 35"мензура, 24позиции, 2 тръсрода

 

Адаптери – Kent Armstrong

 

Бридж –Monorail bridge, с възможност да се ползва като стрингс тру и като нормален бридж

 

 

Активен и пасивен режим, с ключе за превключване, 3 бандов EQ

 

Ключ „мют" или килсуич

 

 

Конструкция– BoltOn

 

 

Нът – Аdjustable brass nut,с възможност за регулиране височината на струните

 

Ключове - Wilkinson

 

Контроли - Усилване/тон при пасивен режим, високи, средни, ниски , баланс между двата адаптера

 

Цена - 950лв , марката е немска, производството корейско

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

HK E - Bass New Bass 6S Fretless

 

6 струни, Strings through(през тялото) , пластмасови позиции, изпилени до нивото на фингърборда.

 

 

 

 

Всичко написано по-горе се отнася и до този модел.

 

Цена - 900лв

 

Качвам и семпъл, подлагащият бас е HK New Bass7, от средата на парчето се включва и HK New Bass 6S Fretless

 

Пълното име на марката е Hermann Kempf

 

http://www.youtube.com/watch?v=7VtfjyY6ACY&feature=player_embedded#at=109

 

 

 

 

В заключение бих казал, че тези басове са подходящи за всякакъв стил музика и свирене. 35" мензура осигурява доста плътно звучене в ниския регистър. Еквалайзерът, в комбинация с баланса дава широк диапазон от бленди. Грифът е доста удобен (тънък), по всички съвременни показатели. Съотношението цена/качество е доста добро. Бих ги причислил към среден клас инструменти, но с поглед към висок такъв. С 2 думи - за цената си - перфектни...

 

 

На 7 стр. се усеща лек дисбаланс в посока главата, но с подходящ колан не е толкова страшно.

Редактирано Юни 24, 2011 от johniebgood

[Viper-X]

Jolana - D-bass

 

Дърво - абсолютно неизвестно

Електроника - също

 

Вепчатления:

Макар и чешки инструмент, е много удобен, и мога да го сложа дори в ниво за напреднали

Много добро копие на Rickenbacker, има само един тръсрод, и само един изход.

Басът е с нулево прагче, което много хора мислят, че е бюджетно, но на мен наистина ми харесва тона така.

Удобен е както за свирене с пръсти - слап-поп, тъмб, така и за свирене с перо.

Басът е нектру, екшъна е 1.5-2.0 мм

Единственото което не ми допада е електрониката, мисля, че е можело да се постараят много повече, но и 1000 лева да ми дават, не бих го дал.

 

 

 

Ключетата са добри, затягат се обратно на часовниковата стрелка, и не изпускат грам

 

 

 

Тъй като не ми дава да ъплоудна снимките в един пост, ето линк към галерията:

http://imageshack.us/g/815/dsc01004j.jpg/

[blr]

Навремето един приятел имаше такава Йолана и много и се кефех. Освен формата на тялото и закачанео на грифа няма много общо с Rickenbacker, но е факт, че това е един от най-добрите инструменти произвеждани в соц-лагера. Няма база за сравнение с българските тояги от това време.

[yordaniy]

Както обещах ТУК, ето кратко ревю на новата придобивка, с която все още не намирам достатъчно време да свиквам...

 

 

Бас:

Sterling by Music Man Ray35 - "бюджетен" Music Man StingRay 5

 

 

Спецификация:

 

Покритие: Natural Flat

Тяло: Lightweight (Swamp) ash

Гриф: Maple

Фретборд: Rosewood

Конструкция: 6-болтова

Адаптер: Music Man® адаптер с alnico-магнити

Електроника: активен 3-бандов Music Man предусилвател с 3-позиционен ключ за смяна на типа на свързване на намотките на адаптера.

Скала: 34"

Позиции: 22

Широчина на грифа при малкото мостче: 45 мм

Разстояние между струните при голямото мостче: 17.5 мм

Произведен в: Индонезия; качествен контрол и set-up в: Orange, CA, USA

 

 

Впечатления*:

 

- Инструмент от среден към високо-среден клас

 

- Красавец! :-)

 

- Тежък красавец! ;-)

 

- Съвсем лек тегловен дисбаланс към грифа. С по-широк колан почти не се усеща.

 

- Грифът е малко по-дебел от този на Ibanez SR-серията, може би и малко "по-бавен", но не бих казал неудобен. Въпрос на свикване.

 

- Разстоянието между струните при bridge-а прави инструмента доста универсален - както за slap, така и за пръсти или пък за перо.

 

- Хардуерът е доста приличен: типичен Music Man StingRay bridge (без заглушители); ключовете не са стандартните за StingRay-а Schaller, и макар че не са лоши, може да се желае малко повече от гледна точка на плавно въртене. Малкото мостче, за съжаление, е от обикновен тип, за разлика от т.нар. compensated nut при StingRay-а.

 

- Покритието е тип лаково и като изключим една-две малки псевдо-пукнатини, в общи линии е доста добро.

 

- Изработката, макар и Индонезийска, е качествена. Няма остри/недобре-шлифовани ръбове, прагчетата са идеално изрязани и напаснати (при Ibanez-а ми "боцкаха" леко като прокарам пръст по ръба на грифа).

 

- Music Man адаптер тип Humbucker с открити alnico-магнити - никакъв шум при каквито и да е настройки на предусилвателя.

 

- Потенциометрите са подредени отдясно-наляво >> бас - среди - високи - сила на звука. За разлика от някои оригинални Music Man басове (не съм сигурен дали StingRay или Sterling) си имат междинно положение. Не се наблюдават никакви пукания или шумове при въртене.

 

- 3-позиционният ключ променя типа на свързване на адаптерните намотки. Трите позиции (от bridge-а към neck-а) са: успоредно/паралелно свързване; единична намотка с "фантомна" намотка; серийно/последователно свързване

 

- Звук: с промяна на тоналните настройки и типа на свързване на адаптерните намотки е практически възможно да се възпроизведе доста широк набор от звуци. Осезаемо се усеща типичният за Music Man Stingray звук с преобладаващите леко-ръмжащи среди и ниски-среди. Определят го като фънк-бас (вероятно заради Flea), но според мен може да свърши работа за всякакъв стил. Имах някакви елементарни съмнения относно последното, но моят Dunlop MXR M80 ме опроверга веднага...

 

- Цена: 757 евро. В зависимост от цвета и магазина, цената в Европа се движи между 723 и 1069 евро. В английските магазини е по-евтин в сравнение с Thomann, които държат може би най-високите цени в Европа специално за този бас.

 

* Все още се смятам за начинаещ и не считам мнението си за безусловно меродавно. Всички сравнения са спрямо предишния инструмент, на който свирех (или поне се опитвах :-)) - Ibanez SR305. Базирам се също на ревюта, които съм чел или гледал в YouTube (по-специално

).

 

 

Обобщение: За цената си, това е един изключително добър инструмент. Поради сравнително немалката си цена, не е много подходящ за абсолютни начинаещи, освен ако не са 100% убедени, че търсят именно Music Man-ски звук (демек, като мен :-)).

 

Снимкa: http://www.sterlingbymusicman.com/wp-content/uploads/2010/10/models/Ray35-NAT.jpg

 

Лично аз съм предоволен от покупката, макар че все още се уча и не мога да му свикна, за да му цедя душицата с кеф и на макс...

 

 

Семпли* (Легенда: -555.1 означава високи на -5/-10 среди на 5/10 баси на 5/10 . 1 (откъм bridge-а) позиция на адаптерния ключ):

 

* Качеството не е добро поради лошата техника, лошото свирене и вече замърсените струни...

 

000.1

 

000.2

 

000.3

 

505.1

 

505.2

 

505.3

 

-55-5.1

 

-55-5.2

 

-55-5.3

 

Slap 505.1

 

Slap 505.2

 

Slap 505.3

 

...и едно клипче:

Редактирано Септември 4, 2011 от MDFk

[Fats]

Fender JP 90, Made in USA, 1991 г., № 003202

 

Series: Standard Series

Body: POPLAR

Neck: MAPLE

Fingerboard: ROSEWOOD

No. of Frets: 20

Scale Length: 34" (864 mm)

Width @ Nut: 1.625" (41mm)

Hardware: CHROME

Machine Heads: STANDARD

Bridge: STANDARD

Pickguard: N/A

Pickups: 1 STANDARD PRECISION, 1 STANDARD JAZZ

Pickup Switching: 3 Position Toggle (Neck, Neck/Bridge, Bridge)

Controls: MASTER VOLUME, MASTER TONE

 

Купих баса през 1997 г., аз съм вторият собственик. Лично за мен това е най-удобния бас, с който съм свирил, сравнявам с Jazz Bass, Precision, както и с някои техни копия в по-ранните години. Китарата е изключително добре балансирана въпреки сравнително лекото тяло. Звукът напълно удовлетворява изискванията ми за стиловете, които свиря.

 

 

 

 

Редактирано Септември 4, 2011 от Fats

[chobbi]

Да взема и аз нещо да напиша за любимият си инструмент,въпреки че бях писал във форума нещо за него- Dingwall Afterburner II.

Това е изключително удобна и прекрасно звучаща бас китара подходяща за всякакви стилове.Произведена е от канадският лютиер Шелдън Дингуол(http://www.dingwallguitars.com/),който налага използването на така наречените fanned frets(http://www.novaxguitars.com/) във своите инструменти.

Това е един хай-енд инструмент и до сега не съм чувал по-добре звучащ бас в низкият регистър.Моят е от първото поколение Afterburner II,с тяло орех,с акустични камери(chambers )топ-Quilted bubinga,гриф-bubinga,фингърборда е венге,къстъм адаптери,електроника актив/пасив Aguilar и къстъм филтър blueQube за средите,който работи и в двата режима.Бриджът е къстъм разработака на хопшот,ключовете също с детунер на 5-та струна.Басът тежи около 4 килограма.Скалата е от 1-ва струна 34" до 5-та струна 37".Теншънът на струните е оеднаквен заради мензурата и усещането при свирене е доста приятно.Ето и спецификациите - http://www.dingwallguitars.com/basses/bass-specifications/

Ето и едно демо,което съм записвал с него за един проект на двама китаристи, да придобиете някаква представа за звука- http://tranzit.dir.bg/load.php?id=d7gbCyRYNtwLgRAg955854

 

[temerut]

Да наистина си го бива Аз съм мераклия на един такъв 6 струнен

просто уникален звук

[IgniteAll]

Ще помоля да избягвате офтопик от този тип в тази тема. Ако някой от вас има питане относно някой от басовете, които са показани и описани тук, да пише на ЛС на съответния собственик.

[Moozu]

Behringer Starter Pack Ultrabass. Като звук съм доволен от него, свръх евтин , за съжаление джаджата за усилването на звука от баса се счупи още на 5тия ден след покупката. Доста хора купили същия бас са имали същият проблем. Огромен дисбаланс, тежестта е към грифа. Според мен е леко тежичък за 4струнен бас.Приятно разстояние между струните, перфектен за слап и фингър, но за перо нямам мнение, понеже не мога да свиря Ужасно капризни адаптери, като започнеш да свириш форте и започват да недоволстват и се налага изместване леко на позицията на ръката, за да се чува идеалният звук. Доволен съм (като новак) от него . Хващал съм нисък клас стаг и скуайер и мисля, че като звук Behringera е над тях.

[yordaniy]

Spector Rebop 5 DLX FM

 

 

 

Тяло: елша (alder) с figured maple топ

Цвят: черен сатен

Гриф: клен (maple), графитено подсилен (каквото и да значи това)

Фингърборд: палисандър (rosewood)

Мензура: 35"

Позиции: 24

Бридж: алуминий

Електроника: SPECTOR TonePump - 2-бандова (ниски: +14dB/-4dB @55Hz; високи: +14dB/-12dB @6.5kHz), активна (+12dB; 9V)

Адаптери: EMG 40HZ

Междуструние при bridge-а: ~ 16.8 mm

 

Впечатления: Бих определил баса между среден и висок клас, предвид цената и качеството му.

 

Въпреки, че първият поръчан от мен дойде с дефект на покритието, вторият, който ми изпратиха, е почти безупречен. Настройката на грифа беше перфектна; интонацията - леееко встрани от истината, но това принципно е лесно поправим бял кахър.

 

Качеството на изработка е високо. Формите са по-заоблени от тези на Legend-серията, но не чак толкова, колкото при първокласните серии на Spector - европейската Euro- и американската NS-. Лично за мен това е най-красивата форма на съвременните Spector басове.

 

Басът е доста лек и много удобен! Тялото на инструмента е леко извито - така, че да "прилепва" до това на музиканта. Грифът е сравнително тънък (почти като при Ibanez SR-моделите), със "стандартна" широчина. Въпреки слабия си опит - досега само с 34"-басове, много бързо свикнах с 35"-инчовата мензура. Тегловният баланс е леко изместен към грифа.

 

Звукът е... специфичен, отчетлив, но и гъвкав; доста подходящ за по-твърда музика, но мисля, че с този бас може да се свири практически всичко. Вграденият предусилвател е класическият за Spector - с контрол върху ниските и високите честоти. Адаптерите са небезизвестните EMG-HZ. Потенциометрите са абсолютно безшумни.

 

Въпреки липсата на контрол върху средите, те са много ясни и отчетливи (поне според мен). При свирене на заден адаптер онова, което наричат punch, е доста присъстващо. ТУК можете да чуете непретенциозно записани примери.

 

В дизайна на баса, и по-специално на bridge-а, има един конструктивен недостатък - липсата на винтове, с които се регулира интонацията. Реглажът става ръчно, след като се развие "заключващия" винт, който притиска повдигачите на струните един към друг в "затворения" странично bridge. При Euro- и NS-сериите обаче, такива винтове са налични. Предполагам, че в един хубав момент при мен може би ще се стигне до подмяна на този елемент.

 

В заключение ще кажа, че това е бас, с който не мисля, че бих се разделил по собствено желание - просто е Моят бас в кажи-речи всяко отношение!