Icarus Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 (Редактирано) Ето тактиката която прилага авторът на една книжка Rock Guitar Secrets: На диаграмата са показани нотите на Ми и Ла струните, като всяка нота е точка от определените триъгълници. Така ако се научат нотите само на тези две струни останалите 4 стават по-лесни с помощта на триъгълниците. Само трябва малко по-бързичко мислене, но се свиква и е ефективно. Пробвал съм Та ето за какво става дума, по-нагледно: За пример е дадена Фа в случая, но си важи за всички ноти. Редактирано Април 24, 2006 от Icarus Цитирай
NitroBGA Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 (Редактирано) Няма да се обаждам повече, просто малко ми звучи като ... дай да напишем посоките на въртене на ключовете. В едната - затяга, а в другата - отпуска - ще е полезно за начинаещите да го знаят. Но хубаво, и такова да има щом сте рекли - при подходящо обяснение не вреди. Едит. Виж това последното е различно - готин метод, но и за него няма да са излишни подходящи обяснения . Редактирано Април 24, 2006 от NitroBGA Цитирай
sa6tiat Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 (Редактирано) Доста безсмислено... Поне да беше дал всичките тонове Глей си раб'тата. Голем си, Евтиме. Само да вметна, че за всеки, който иска да свири на китара, е мноооооо необходимо да знае какво къде пипа. Т.е, като фиксираш някоя позиция, като акорд или дълъг тон, да знаеш кой е, и кой тон от по-горна и долна октава по грифа му съответствува. Не за друго, но ще ви бъде много полезно при бързото учене и в процеса на импровизация. Така ще се усещате в свои води, а няма да се насирате, че сте хванали нещо, което трябва да сметнете кое е, или пък учебникът е на три метра от вас. или ако не ви е удобно, сменяте в горна и ли долна октава. Няма нищо страшно и фатално. Вярвайте. Или пробвайте. :hello: Редактирано Април 24, 2006 от sa6tiat Цитирай
vovcho Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 На ме това с триъгълниците ми хареса. А иначе тоновете ги наугих както Брадвата е направил. Цитирай
Dilian Nedev Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 Аз пък ги научих като научих на всяка струна къде са тоновете Фа и До ... така тоновете , които са между тях лесно се намират ... Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 И аз съм на мнение,че f # и b са особени акорди.Не случайно емблематични парчета като "The final countdoun" и "Hotel California" са изсвирени точно в тези тоналности.Това не са мои измишльотини-всеки,който е учил акустика знае,че това са акордите с най-много обертонове.Това е хавата! Твърдението ти за "особеността" на някои акорди и съответно тонове от акустична гледна точка може да обуславя на акустическите качества на резонаторните тела на различните инструменти, вследствие на което се потискат повече или по-малко определени обертонове. Твърдението за обертоновото богатство обаче е некоректно да се използва като общ знаменател за всичко по принцип и за тези два тона и акорда във Вселената в смисъл на мятане на едно мистичното наметало отгоре им. Още повече пък ако навлезем в другия свят на електронната музика, където нещата могат да стоят другояче и има свобода, каквато ти пожелае въображението. Въздействието на музиката не може да се види обективно само от една гледна точка - така, както и не получаваш пълна представа за даден обект, ако го наблюдаваш само от едно гледище. Тоновете, сами по себе си като абсолютна честотна стойност, имат определени качества и съответно въздействие заради вибрацията, която носят. Това е вече в сферата на езотериката. Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 24, 2006 Автор Отговорено Април 24, 2006 (Редактирано) Абсолютно съм съгласен, че възприятията са много субективни, спор няма. Но виж на биковете като им размахаш нещо червено и хоп-дразнят се. Така, че май възприятията освен че са субективни и относителни са много....надеждни ! Та относно Фа диез, ами не знам дали е заради обертоновете, но и на синусоида през слушалки се чува че е фа диез . Не се заяждам, а и малко пак излязох от темата, но се хващам на бас, че ако всеки от вас послуша фа диез, а и останалите тонове внимателно(но небрежно, не насила), ще чуете веднага някакви характеристики на тона, дори и в синусоида, и ще ги разпознавате в поне 70% От случаите. Това е. Редактирано Април 24, 2006 от Evtim Djerekarov Цитирай
kitaratapesho Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 (Редактирано) а аз като чуя даден тон и просто знам кой е.... и не се обвързвам с теории за цветове и мирис и животни.... а преди години не беше така.. тук е мястото да благодаря на своята преподавателка по солфеж. неслучайно съществува тази музикална дисциплина стига сте си губили времето с празни приказки - хващайте китарите и свирете. Редактирано Април 24, 2006 от kitaratapesho Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 24, 2006 Автор Отговорено Април 24, 2006 Не, това с цветовете е само за илюстрация, не че се свързва с даден цвят. Цитирай
Guest Отговорено Април 24, 2006 Отговорено Април 24, 2006 Но виж на биковете като им размахаш нещо червено и хоп-дразнят се. /леко оффтопик/ По спомен от училище, биковете не могат да различават цветове и самото движение ги дразни, а не червения цвят. Поправете ме ако греша Иначе, най-полезна ми беше онази таблица с тригълниците. Аз нотите си ги уча от Гитарпро-то и по метода на Axe. Цитирай
RockoBG Отговорено Април 25, 2006 Отговорено Април 25, 2006 Подобни картинки и методи съм ги събрал на кило. Най-дебилното беше едно флашче с имена на актьори и пр. звезди. Предлагаха го за метод за запомняне на тоновете. Сега някой трябва да постне и основни пинизи при оформяне на акордите (тризвучие, мажор, минор и т.н.)... Също съм на мнение, че всеки би трябвало да си я нарисува сам в главата си тая картинка. И др. от опит знам че назубрените неща се помнят по трудно. Ако намериш логика в нещо (причина, следствие и др.) то си остава запечатано завинаги в кухарката. Цитирай
Fenix Отговорено Април 25, 2006 Отговорено Април 25, 2006 Аз нотите ги научих по доста елементарен, но ефективен метод. Хващаш произволно някоя нота, поглеждаш коя е и после я намираш нявсякъде по грифа. При мен поне беше доста ефективно. Общо взето и аз така. Взимаш метроном. Избираш бааавно темпо. Избираш произволна нота и на всеки бийт я хващаш на различно място. После вдигаш бавно темпото. Много е важно да избирш абсолютно произволно нотите, че иначе ще вземеш да научиш някой ред и ако ти се появи подобен с друга нота, ще объркаш работата... Цитирай
LOE Отговорено Април 25, 2006 Отговорено Април 25, 2006 абе аз ги знам нотите по грифа, обаче на стандартна настройка, нещо, което не ми се е случвало да хващам от 3-4 години Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Април 26, 2006 Автор Отговорено Април 26, 2006 Тоновете, сами по себе си като абсолютна честотна стойност, имат определени качества и съответно въздействие заради вибрацията, която носят. Това е вече в сферата на езотериката. То имаше тема преди време за абсолютен схух, но да си кажа аз все пак. Големи скептици се извъдихте по отношение на абсолютния слух. Все едно е нещо непосилно и тайнствено. Първата ми учителка ми по пиано, която видях преди 2-3 месеца(за пръв път от 12-ина години насам), каза, че има деца, при които тази дарба е вродена, но по принцип всеки музикант може да я придобие(освен ако не му е стъпил слон на ухото, но такива хора са рядкост). Аз самия като дете бях абсолютист(това го знам от преподавателите ми, аз лично тогава не му обръщах никакво внимание, понеже го имах за даденост, а и никой не ме е хвалил за това тогава.). Имах един 5-6 годишен период прекъсване обаче(изобщо не се занимавах с музика). И сега не познавам тоновете толкова интуитивно(въпреки че сега съм се поусъвършенствал), особено в музика, но странното е, че на пианото, на което свирех като дете си ги познавам безпогрешно. Според мен всеки, който се вслуша в тоновете(особено ако си харесва звука на инструмента), още на 3-тата минута ще започне да забелязва, че всеки тон си носи някакво усещане със себе си(тъга, лекота, умора, жизнерадостност, блясък, въпросителност), и всякакви такива абстрактни усещания. Разбира се това са много леки нюанси, и понякога се бъркат(ми със си, до със сол, фа диез със си и т.н.). Точно както визуалните цветове също ни носят някакви усещания. Та погледнато от аналитична гледна точка, единственото абсолютно нещо в цветовете е тяхната дължина на вълната, и те носят някаква вибрация, което също би трябвало да влиза в сферата на езотериката, но пък за сметка на това си ги разпознаваме отлично. Така е и с тоновете, обаче трябва да се правим на малки деца, и да се заслушваме в тях, за да ги научим. Цитирай
DaftFunk Отговорено Април 26, 2006 Отговорено Април 26, 2006 Аз нотите ги научих по доста елементарен, но ефективен метод. Хващаш произволно някоя нота, поглеждаш коя е и после я намираш нявсякъде по грифа. При мен поне беше доста ефективно. абсолюто ! и азпо този начин се ориентирам.. като изключим нотите които просто знам че са там и кои са... примерно .. на 6-та и 5-та струна първите 5 позиции ги знам наизуст кои тонове са.. по надолу се ориентирам по прогресията.. или чрез еквивалентите в др. октави.. тоест.. аз си знам тоновете но само в една - две откави. за другите се оглеждам.. на кое са еквивалент. Ориентирам се и с прости правила.. кат например че 12-та позиция е тона на свободната струна в горна откава. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.