Според мен самообучението не е лошо нещо, стига да си поставиш ясно целите. В смисъл ако ти стига само да дрънчиш някакви известни песни по купони и да хващаш китарата по 2-3 пъти в седмицата за малко, защо ти е да стигаш по-далеч от табулатурите. На мен лично не ми стига и понеже нямам особено много свободно време за уроци (поне в нормалните часове на деня), съм решил да се самообучавам както мисля, че е най-добре. Взел съм си школи за китара, елементарната теория на музиката и съм се захванал да ги чета и да ги следвам. Табулатурите много бързо видях, че след време адски ограничават развитието, и започнах да уча теория и толкова многоспоменатите ноти.
Вярно е, че е по-бавно отколкото с учител, понеже сам си определяш колко време да свириш и да се упражняваш (всеки в една или друга степен е доста милостив към себе си, което предразполага към скатавки ), но това не би трябвало да пречи на развитието. По-скоро ще отнеме повече време. Стига да имаш достатъчно добри ресурси, откъдето да черпиш знание.
Изисква се доста постоянство и мотивация, но пък удоволствието да свириш музика е несравнимо