Аз имам опит с няколко български китари, но за жалост не мога да направя снимки, защото вече се отървах от тях Мога все пак да се опитам да напиша някое и друго кратко 'ревю'.
Кремондър Страт:
Страт форма, 3 сингъл адаптера, 2 тройки ключове на главата на грифа без капачета над зъбните колелца, а на са 6 в редица като на нормален страт, 21 позиции (от жълтите, мисля че са месингови??), потенциометри за волюм и тон, 5-степенен превключвател за адаптери тип кранче-от-чешма, стрингс-тру-боди, естествено дъската е от чам. Фигърборда не знам от кво е. Китарата въобще не ми харесва - прекалено дебел (2.5 см на горния мост, 2 см - до тялото), неудобен гриф, характерен за всички Кремони, кофти атака, високи струни, които някак си не успях да смъкна достатъчно независимо какво правя с тръс род-а и бриджа. Трудна (даже невъзможна) за настройване интонация, може би заради отвратително разположените винтове на бриджа, които го захващат за тялото. Китарата много грубо започва да фалшивее от 11-12 позиция нагоре. Странното е, че свободните струни също фалшивеят като се свири на тях, вече в диапазона 1-10 позиция се оправя положението. Общо взето трябваше да избирам кое да звучи фалшиво - акорди с барета или така нараченити open акорди. Харесва ми единствено 'акустичният' звук, когато не е включена никъде. Остро и отчетливо. Вече като се включи в амп става лошо - адаптерите за изключително кофти, слаб звук, на чиста китара се понася, но намеси ли се каквото и да е количество драйв става мазало. Брум, странни шумове, микрофонии, много вградени спец-ефект Ключовете горе долу държат, но са с пластмасови захватки, които се трошат изключително лесно и бях сменил 2 такива. Новаторското решение, което видях при един 'колега' е да се заварят монети за захватки, което вече е много къстъм модификация. Ама изглежда пък яко, много гръндж.
Кремона (мисля, че крадена от гибсън форма - от симетричните, с рогцата) :
22 позиции, 2 хъмбъкъра, 2 тройки ключве, две двойки тон и волюм потенциометъра - за всеки адаптер, превключвател отново тип кранче (5 позиции, като първите 2 не работят, щото има само 3 варианта за комбинации на адаптерите) и едно ЦК ключе, което така и не разбрах каква точно му е проклетата функция. Подозирам, че идеята е било за койл-кът (да се разделят намотките на двойните адаптери и да станат сингли демек), но нещо някой не беше направил като хората. Отново месингови позиции, отново дебел гриф. Интересното е, че не е захванат с болтове за тялото, ами е залепен - не знам какъв е термина. Този път струните слизаха (почти) доволно ниско, като й се свикне дори е гот да се удари нещо (ако си падаш по такива каскади). Отново трудна за настройване интонация, но е една идея по-вярна от Страт-а. Отново чамова дъска, разбира се - познава се много лесно - като се чукне нейде и боята не се лющи, ама просто вдлъбва навътре. Въпреки че не съм особено сигурен - китарата беше адски тежка, а чамът по принцип май е леко дърво? Адаптерите, слава богу, са далеч от кремонските сингли - понасят прилично количество драйв без особени изцепки. Нек адаптера особено звучеше доста добре - чак се учудих, че това е българска китара. Ключовете са пак с пластмасови дръжки. Но тук не успях да ги строша Но пък си имат капачета над колелцата. Които много лесно падат и се губят, но с малко чалъм се свиква как се закрепват. Бе общо взето не е много зле китарата - дори обмислях сериозно вариант да си я оставя и да модвам с яко тунинг. Предполагам щеше да се получи една прилично звучаща, удобна и по свой вкус направена китара. Но реших, че ме мързи и нямам никакво време за подобни работи, затова я продадох
Кремона Бас (фендър хм джаз бас форма мисля? с 2 броя адаптери)
Тук много малко мога да кажа - само че беше неудобна, грифа беше огънат като лък и потенциометрите никви ги нямаше. Мисля, че беше с 18 или 19 позиции? Единият адаптер беше изгърмял, а другият звучеше като х*й, с извинение. А, 4-струнна.
Кремона Джаксън - не знам дали е серийно произвидство, или просто с рязано тяло. Просто беше изшибан един надпис Джаксън на главата и тялото приличаше малко на Гибсън Експлорър. Същите работи като другата кремона с двойни адаптери. 22 позиции, 4 потенциометра, 1 првклчвтл, цк ключе, 2 хъмбъкъра, но ключове на глава в една редица. Това е най-удобната кремона, която съм хващал - държеше се прилично и не толкова фалшива (до 12 позиция, естествено), изключително ниски струни. Останалото вече го написах за предната.
Кремона P650 Popular Series:
Това е класическата ми китара, взета преди 4 години от завода. Тогава я избрах на късмет, щото нищо не разбирах от китари, а на ония там не им се занимаваше да ми обясняват какво и що и просто ме пуснаха в склада да избера някоя. Хванах първата срещната, естествено.. Сравнително прилична за парите си китара (стотина лева, нещо такова). Мисля, че беше от орех, но не съм сигурен (edit: на сайта си пишело де - kremona.com). Нормална класическа китара, холандски ключове (така ми казаха), струните са малко височко, но не е нещо прекалено фрапиращо. Звукът е остър и отчетлив, и на мен лично ми допада, въпреки, че съм фен повече на мекия звук. Тоест станах впоследствие, като я купувах бях фен на Металика. Ключовете немат лабаво и си вършат работата, грифа е малко по-дебеличък отколкото на останалите класически китари, които съм пипал (Ямахи основно). Фалшивее на горни позиции обаче - особено като тръгна да лющя акорди след 7-8 позиция. Въпреки, че може да се настрои компромисно, но мисля, че това са вече пинизи, с които не трябва да се обременява нормалният човек с цел да запази разсъдъка си.
*Ще вметна само, че бях докопал замалко една Кремона, пак от тази серия, само че от махагон и беше абсолютен чук - ниски струни, не фалшивее, хубав мек тон и по-тънък гриф. Много гот да се свири на таз китара.
Орфей. Ами ето такъв:
Отвратителна китара. 21 позиции, 2 сингъл-койла, потенциометри за тон, волюм и превключвател за адаптерите и тремоло, дами и господа! Радиус на фингърборда практически липсва, грифа е дебел, но пък затова прав като лопата - нема мърдане за 20 и кусур години. Адаптерите звучат отвратително - нито чистата китара е чиста, нито драйвнатата е драйвната. Пикгарда е много странен, защото прогресивно се разпада по изключително странен начин и се наслоява някакъв много много гаден лепкав слой, който ми е бедна фантазията от какво точно е. Връх на всичко беше тремолото обаче. Такова тремоло се използва Само в Края на Последната песен, която свириш - примерно преди да натиснеш ръчката си в нормална Ми настройка, после излизаш в някаква много странна. Ключете са пластмасови и сдават багажа бързо, не държат, а бриджа освен, че стъдовете за от пластмаса, е и подвижен! Демек пада. И тъкмо си го сложил там където трябва, свириш една песен и съвсееем тактично той слиза надолу и ти мести и ебава струни и настройка и всички. Най-вече нервна система. За интонация въобще не можем да си приказваме. Горния мост пък беше Странен - струните бяха на различни разстояние една от друга и беше много фън. Накрая ми писна, хвърлих го и си направих сам от пластмасова линийка. Еми стана много по-добре пък. Единственото, което ми харесва в тази китара е формата й - няква странна, гръндж.
Еми тва е от мене и моят скромен опит с български китари.
