ruidolff

Алнико - доста старинна сплав от времето на моето раждане. АЛуминий + НИкел + КОбалт - вече станал почти класически магнит, широко разпространен в електротехниката. И днес не е толкова евтин, за да се използва за шнапери. Добър вечер, господа! За мен е чест да поговоря с вас. Ще вметна още една кратичка, но "разнообразна" информация Тиконал - ТИтан + КОбалт + АЛуминий - за втория от разпространените магнити.

Нещо няма фокус, планът е твърде общ. Дай дървото в едър план и с добър фокус, ако може снимай го на естествено осветление - на открито, на терасата. За сега, поради оскъдните изходни данни, не мога да кажа нищо конкретно.

Боре, не можах да видя снимките, колкото и да се зверих в снимка.бг. Аз ли нещо не съм у ред, или Интернета, не знам? Но кажи каква е картинката отдолу, какво е дървото, как изглежда?

Карай полека. Първо свали внимателно боята и гледай да не издраскаш нещо. После ще видим какво и как.

Вихро, щом барабана е правен от наш лютиер се предполага, че дървото е явор, като този, който се използва за направата на цигулки? Защото има десетина разновидности на явора с различна дървесина. Ако е цигулков тип с успех можеш да използваш цигулкови грундове, включително и на маслена основа. Ако препоръката е за тунгово масло, не се отказвай ами потърси някоя връзка в бившето "Лакпром" - сега "Мегахим" Сф, ако ти си в Сф. Можеш да получиш едно шишенце тунгово масло срещу бутилка качествена домашна ракия, или там каквото пият хората. 100 гр. ще ти стигне да грундираш 2-3 пъти инструмента. Айде успех! Ники Стефанов

Господа, съжалявам, че се включих късно в интересната тема. В самото начало авторът казва: "Това е смърч. Някакъв дядка ми го даде. Много твърд материал". Въпросният материал е черен бор - Pinus Nigra, рядко срещан у нас, но широко разпространен Северна Европа. Той наистина е твърд, жилав, често смолист и по-тежък от обикновения бор, да не говорим за смърча.

Алнико - доста старинна сплав от времето на моето раждане. АЛуминий + НИкел + КОбалт - вече станал почти класически магнит, широко разпространен в електротехниката. И днес не е толкова евтин, за да се използва за шнапери. Добър вечер, господа! За мен е чест да поговоря с вас.

Боре, действай внимателно, записвай си кое откъде сваляш, направи си схема ако трябва, защото някои неща изглеждат маловажни, но са си точно на мястото. Не мокри много инструмента с разредители и сваляй боята така че да не одраскаш нищо. Брей, чак и аз се притесних. Успех човече, с теб съм!

Точно така трябва да бъде - всичко е нормално.

Чудесно! Бих те помолил да уточниш от какво дърво е направен барабана, защото определени видове масла си пасват с определени видове дърво. От някои масла се получават неприятни и неизтриваеми петна върху дървото, както и гадна миризма на гранясало и мухъл. Моля за повече подробности, за да вземем най-доброто решение. Успех!

Наистина си вземете повечко листи и на по-калпавите от тях изпробвайте как ще се деформират след намазването с лепило. Може да се наложи предварително да ги овлажните от лицевата страна и после да ги мажете с лепило от долната. Често, когато фурнирът е много тънък, той се нагърчва като юфка. Вземайте малки парчета поне 5х10 см , леко ги навлажнявайте отгоре, после отдолу ги намазвайте с лепило и ги лепете върху букови парчетии, може и от паркет, за да отработите процеса. На крайния етап имайте предвид, че фурнира, който ще залепяте трябва да е малко по-голям от контура на корпуса - в последствие, след залепянето, той ще се пришлайфа и заобли по прериферията. Може да се окаже, че една от посоките на кроене на фурнира дава най-малко деформации и е най-подходяща за случая. Във всички мебелни и шпертплатови предприятия могат да се намерят неочаквано добри парчета, а те там са с тонове. Успех!

Задачата Ви никак не е лесна. Първо за лепилата - не препоръчвам синтетично лепило - може да избие през порите на фурнира, или през фугата на симетрията и да станат непоправими петна. Ползвайте качествен туткал. Ако наистина решите - пишете ми, за да Ви дам точна рецепта. Второ: Предварително идеално напаснете и съединете двата листа фурнир откъм лицевата страна с хартиена лента от здрава хартия и туткал. Начертайте върху корпуса на китарата осовата линия.Трето: С листа на фина ножовка внимателно надраскайте по диагонал и кръстосано буковата основа, за да има къде да се задържа лепилото. Четвърто: работната температура в помещението да е около 25 градуса, тялото на китарата да е затоплено с горещ въздух. Пето: Изрежете едно парче здрав ламиниран талашит, което да повтаря контурите на китарата, но да е с 1-2 см. по-голямо и да е равно. Съберете възможно най-голям брой раздвижни стяги с различни размери. Подгответе си трупче със заоблени краища.Преди да нанесете лепилото направете имитация на залепването, като поставите китарата с лицето към талашита и си направите точна схема на поставянето на стягите. Най- широките стяги първи се поставят по осовата линия. Започва се от геометричния център на китарата. Втората редица стяги се поставят на ок. 10 см от първите, а третата от най-малките стяги се поставят по периферията. Целта е притискането да започне от средата към периферията и да се разпредели равномерно. След като сте наясно коя стяга къде е, така ги подредете край себе си, че да не търсите нищо. Засечете времето. Вземете суха четка "намажете" наужким тялото на китарата, после намажете и предварително съединените фурнирни половинки, после подгънете краищата на фурнира нагоре центровайте го върху тялото по начертаната осова линия и почнете да го "залепвате" от средата към периферията, без да остават въздушни мехури. Притрийте фурнира внимателно с гладко дървено трупче със заоблени краища. Поставете шаблона от талашит с гладката страна върху фурнира. Поставете стягите. Вижте за колко време сте се справили. Усъвършенствайте процеса, като подреждате всичко все по-удобно и тренирайте, докато се справите за не повече от 3 минути. Вече може да пристъпите към истинското залепване. Успех! Може да съм пропуснал нещо - питайте!

Отговарям и на втория Ви въпрос.Чистото ленено масло за бои за живопис не съдържа втвърдители /сикативи/ ето защо то дълго време не съхне и се използва като разредител за маслените бои. Обаче в момента в който се смеси с боите / а те са главно метални окиси и соли/ започва да съхне. Лененият безир се прави така: лененото масло се сварява със сикативи - метални окиси, или резинати - соли на органичните смоли с някои метали. Това му придава доста бърза съхливост - при температура 20 гр. Целзий и влажност 60% в течение на 2-3 денонощия безирът трябва да се превърне в блестяща еластична ципа. Колкото по-голямо е съдържанието на лененото масло, толкова по-качествен е безира. За жалост даже най-качествения български ленен безир не съдържа повече от 60-80% ленено масло - останалите проценти са какви ли не органични и минерални масла, които се използват като пълнители и пластификатори - дрън-дрън, а всъщност за поевтиняване на продукцията. Немските ленени безири като правило съдържат над 95% ленено масло. Това, което е тунговото масло за Китай, Япония и Корея, това е лененият безир за европейската цивилизация.

Здравейте!Правени са няколко опита за отглеждане на тунгово дърво в България - от 1936 до днес. Тунговото масло е най-ценното в техническо отношение - най-бързосъхливо, издръжливо на светлина, топлина, киселини и основи. От него се произвеждат най-качествените корабни бои и лакове. Маслото на перилата е близко по характеристики, но и то не се продава свободно. Посочените масла , обикновено в малки количества, се добавят и в най- скъпите емайллакови бои, и могат да се намерят в големите предприятия за производство на бои и лакове. Най-достъпно във вашия случай наистина е ореховото масло и то тъкмо студено пресованото. Използвайте само добре изсъхнали орехови ядки, без следи от червясване и гранясване. Горещо пресованото орехово масло много бързо гранясва и в никакъв случай не се препоръчва за втриване в дървото.

Влад, когато питахте за безцветен грунд, споменахте, че инструмента не може да се шлайфа, без да давате повече пояснения. Ето защо Ви предложих метод за излъскване с плат, дърво или гъба. А също така "шкурка" от печен хвощ, която всъщност не е абразивна, за да не се повреди повърхността.

Здравейте! Може ли да поясните върху каква повърхност /точния материал/ ще лепите фурнира и с каква големина ще бъде залепеното парче и как ще го обработите после? И каква дебелина фурнир искате да ползвате?

Влад, предлагам да звъннете на моя градски Владо Хранов - тел 032 26 97 21 той от години се занимава само с адаптери. На времето работиха с баща ми в завода за китари. Ако телефона му случайно е сменен звънете на справки Пловдив и питайте стария номер с кой нов е сменен. Напоследък редовно ми се налага да го правя, заради цифровизацията на централите.Ники Стефанов - Пловдив.

Благодаря за отговора. Ако намерите това, което съм Ви изпратил, никак няма да съжалявате. Програмата ме извести, че писмото е пристигнало. Както и да е. Добавям само - повърхности, които не могат да се шлайфат могат да се излъскат чрез натриване с различни видове тампони - вълнени,ленени, памучни, или копринени. За натриване могат да се използват и дървени трупчета от различни по твърдост видове дърво. Аз лично използвам при такива случаи саморъчно направена шкурка по старинна рецепта - препечен хвощ се стрива на фин прах и се залепва върху парче от американ, намазано с качествен туткал. За натриване използвам старинен метод - хубава гъба праханка /букова прахан!/ се разрязва напречно, заглажда се. Получава се финомъхеста нежно-твърда повърхност, с която натривам внимателно. Какво да се прави - старинните методи и древните материали за характерни за лютиерството. Ники Стефанов - Пловдив.

Така е. След като инструментът е оцелял след толкова време и е в добро състояние, наистина си струва да бъде направен както трябва. Идеята да се търси решение от повече хора е отлична. Отново погледнах снимките и пак казвам, че когато нещо си струва трябва да се отнасяме към него с необходимото уважение.

Видях снимките на баса. Моето предложение е да го боядисате в цветовете и отенъците на пустинята - от нежно бежовото на пясъка до топло оранжевото на залязващато слънце. Да се долавят сенките и контурите на дюните и да се усеща полъха на горещия вятър.