ruidolff

1 отговор: Туткалът много бързо се окислява в присъствие на метал и силно влошава лепилните си свойства. На този факт се дължи огромния брой разлепени китари и то точно в посочената сглобка между грифа и корпуса. Очевидец съм как в завода за китари варяха с години един и същ туткал в мръсни алуминиеви или железни канчета и само доливаха вода. Още повече, туткалът въобще не трябва да се вари и да се нагрява над 70-80 градуса. Работи се в стъклени съдове с голяма чистота, при правилна работа здравината на слепване достига до 180 кг на кв см. Разтваря се количество за еднократна употреба, остатъкът може да се ползва за грундиране. Набъбналият туткал може да се пази в хладилник 3 дена и да се употреби. След този срок се изхвърля. В сухо състояние, на хладно и тъмно издържа години и винаги можеш да си приготвиш, когато ти трябва. Изобретен е преди около 5000 години и до днес действа отлично. Ако Евтим или Влад разкрият тема за лепилата, в разтояние на една година ще трябва да пиша всяка вечер, за да може тази информация да стигне до всички нуждаещи се.2 отговор - Евтиме, то лепилото ще си проличи, правилото го знаеш - действаш със същото лепило.Успех, друже!

Евтиме, наистина не отлепяй фингърборда. Погледни, доколкото е възможно навътре и виж дали не е спукано опорното трупче. Ако е така, ремонтът става много сложен и свързан с отваряне на корпуса и подмяна на трупчето. Ако трупчето е здраво тогава : За тази сглобка в класическия случай се използва туткал. Не го стържи на сухо, защото първо не пада лесно и второ можеш да повредиш геометрията на сглобката. Намокри го леко на наколко пъти със слаб спиртен разтвор, може и със слаба разредена с вода ракия, докато туткалът поомекне и тогава леко го остържи с фина шпатулка. Накисни новия туткал в чист стъклен съд с чиста вода за една нощ. След като е набъбнал /ако има вода в излишък я изхвърляш/ го загряваш на водна баня, гледай да не кипне! Предварително частите се затоплят с горещ въздух.Насяш го горещ в сглобката и стягаш. Предварително си репетирал всички стяги и т.н. Туткалът се бърка само с дървена клечка, никакъв метал, четката, ако ще ползваш четка, трябва да си направиш сам от една клечка, косми и канап, но без тенекия по нея! Космите може да са твърди изкуствени.Когато се лепят равни ръбове екстра се маже с четка за зъби. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ползвай широка треска или фурнирче за да пъхнеш лепилото. Ако не е туткал ползвай съответно същото лепило. Почиствай избилото лепило, докато е още незасъхнало, защото после е невъзможно.Рудолф

А, Владе, аз пазбрах, че чедото ходи на уроци по дизайн, следователно е парче художник, като добавим интереса му към китарджийството - ми то си е от нашата кръвна група. Щом има компресор и "ръчички", като казва Диката, значи "всичко ще му е наред" и след време ще се гордеем с още един талант в нашата група. Така че аз му се радвам много. Смело напред!

След като видях снимките, вече не съм сигурен, че може да се мине с "просто лепене". Вярно, че трябваше да го посъветваме да почисти старото лепило, нещо което се подразбира, но едва ли от него. Но даже да му го кажем, как ли ще се справи с това? Сглобката в този участък обикновено е тип "лястовича опашка", а на мен лично ми се струва, че може и опорното трупче да се е спукало и ако това е така, то никакъв "обикновен дърводелец" не може да се справи с тази задача, да не говорим за наклона на струните, ами грифът може да "завие" в най-неочаквана посока. Така че , тук си трябва лютиер, и ако инструмента е скъп трябва сериозен човек. Рудолф.

Боре, разбрах за проблема при лепенето и за гърбиците. НЕ КАЗВАШ С КАКВО ЛЕПИЛО СИ ЛЕПИЛ. Имаш два основни начина на действие. Единият е да се опиташ да нагрееш ВНИМАТЕЛНО местото на подутините, докато лепилото леко се размекне и да притиснеш местото отново, за да го слепиш. ПВА лепилата при нагряване са обратими, а при силно нагряване често се разлепят. Виждал съм в завода за китари, ламинирани и слепени с Ракол електрокитари при шлайфането, от високата температура да се разлепват! Обаче, той е валиден, само ако отдолу под фурнира на същото място наистина има лепило. Ако случайно местото е пропуснато и не е намазано, трябва да се опиташ внимателно да вкараш лепило отдолу, като ползваш бръснарско ножче и леко цепнеш фурнира по жилката. С парченце от бръснарско ножче, извадено от самобръсначка еднодневка и монтирано в тънка 2-3 мм дървена дръжчица си изработи нещо като микрошпатула и с нея внимателно напъхай лепило отдолу. После притискаш и т.н. За нагряването може да ползваш ютия, която не бива да е затоплена на повече от 50-60 градуса, за да не останат следи по фурнира. За всеки случай гладиш през дебела амбалажна хартия. По точно затопляш, докато се загрее местото и пак стягаш. Ако не се залепва, значи отдолу просто местото не е намазано. Често се случва, ОСОБЕНО ПРИ МАЗАНЕ С ЧЕТКА, да останат пропуснати места. Затова при големи повърхности ползвай валяче, сякаш боядисваш с латекс, докато не се увериш, че навсякъде е намазано. Това е, за сега! Успех на теб и на Евтим в нелеката творческа задача! Рудолф

Евтиме, човекът май ще я оплеска. Дори да лепне сглобката на грифа / макар че това е дръжката, а не е грифа/, много ме съм нява, че ще спази правилния наклон. Мисля, че и Влад имаше мерак за такъв тип ремонти, ама не му е сега времето. Какво ще го посъветвате, не знам. Можем като начало да го поразпитаме има ли някакви навици за работа с инструменти и малко сръчност. Ако ги няма - има два начина - да почва да се бори с материала, или да търси помощ.Поздрави на студенцията от Рудолф!

Индийците са най-големите занаятчии в света. Всичките земни кълбета са заляти от техни стоки, включително и нашия вилает. Трябва да питаш направо за ателие за изработка на барабани някой по-свестен човек от хотела, или музикант от бранша. Най-добре е да отидеш до там с такси, наето от хотела. Можеш да питаш хотелския персонал, особено от по-висок ранг, за магазин за природни масла и смоли и за тунгово масло и пак да се разходиш до там с такси на хотела. Така е най-сигурно и безопасно. Успех, друже! За всички нас е важно как ще завършиш този интересен проект! Рудолф

Господа, темата е интересна и подобни случаи не са рядкост. Снощи си писахме с Аурелиано по този повод какво лепило е най-добре да се използва в случая. За жалост и двамата не сме много наясно, поради начина на изразяване на пишещия - Валнир?!, ако не се лъжа. Моля да опише по-точно повредата и, ако е възможно, да приложи една снимка. Рудолф

Юнаци, стоплихте сърцето на стария Рудолф. Първо се зарадва хуманитарната му половина от чудесните филологически обяснения на името на Горер, а после и природонаучната му половинка се израдва на това, че бързо се върнахте на темата. Щастлив съм, че се намирам в среда на интелигентни и образовани хора с широка обща култура, които не само се изразяват на чист български език, но могат да претворяват идеите си на практика. За сега ви желая късмет в следването и по-малко дертове с изпитите, за да имате повече време за любимите занимания. На семейните: мир и любов!

Браво, Боре, ще бъде страхотно да ни пишеш какво се намира в тоя завод. Все пак, най-голямата индустрия е съсредоточена в София и околността. Независимо, че Горер / би било добре да ми пише какво значи Горер?!/ вече е намерил прекрасен материал, благодарение на митичния ни колега с екзотичен псевдоним Виолинс, всички ние ще имаме полза от тази информация! Успех, друже! Рудолф

Градски, мога да ти цитирам няколко прекрасни статии от сп."Българско радио" и от други списания и книги, в които мъдри люде писаха как се прави радиолампата, но мисля, че става дума за нещо друго. Би ли уточнил смисъла на темата, която така или иначе касае китарджийското братство? Никола Стефанов - Рудолф - Пловдив - LZ1NHS.

Владе, благодаря за вниманието и за доброто отношение. Залепил съм грифа, но в скоро време няма да мога да се докосна до този инструмент, защото съм затрупан до края на годината, а и след това ще гледам да направя нещо, за приятели от форума, защото много ме молят, а аз съм само с две ръце. Така ми се иска да можех да направя повече, но ръчната изработка си е бавна и това е. Напоследък само се извинявам и мрънкам, че не мога да изработя повече. Мислехме с Диката да се срещаме всеки петък на по бира. Но и той заклет работар и манияк като мене и той няма време, горкия. Така че, за сега, няма да пускам тема, защото само веднъж в месеца имам няколко минути време да я погледна тази китара.

Здравейте! Темата е интересна лично за мен. Виждал съм подобен бас, изработен от Диката. Аз правя народни акустични инструменти, но в момента сглобявам от различни парчета нещо като асемлблиран вариант на класическа китара с мензура 650 мм. Все още не съм нарязал и наковал позициите. Питам ви - възможно ли е да се изработи класическа китара без прагчета. По-точно : ще може ли да се свири на нея подобно на баса, за който се говори в момента?

Млади приятелю icohohi, ще ти бъда много благодарен да не ме мъчиш с този псевдоним, а да си кажеш поне малкото име. Пиша ти специално, за да не се отчаяш от мълчанието на твоите консултанти и помагачи, защото те в момента са ангажирани със студентските си проблеми. Малко търпение и като се осеферят младите лъвове отново ще скочат на ринга. Айде, успех друже и не унивай! Дядо ти Рудолф.

Честито! Все пак напредваш. Разбирам нетърпението ти, защото и аз на твоите години не спях и не ядях, направо се поболявах, когато ми влезнеше някаква муха в главата. Бях много честолюбиво, абициозно и суетно копеленце и си го признавам. Баба ми казваше за мен следното: "Това дете играе така, сякаш утре е края на света!" Е, вече нямам толкова енергия, но поне мога да кажа с чиста съвест, че знам как се чувстваш. Живота е състезание по издръжливост, а не по бързина. Успех, приятелю! Рудолф.

Здравейте! Редовно надниквам в тази тема за някакво продължение, но не искам да припирам никого, особено, когато работата е така прецизна. Стискам палци на всички "майстори - студенти" и на всички със семейни и други ангажименти и се моля за щастливо разрешаване на проблемите им. С дружески поздрав! - Никола Стефанов - Рудолф - Пловдив.

Това е добре, остава да обмислиш внимателно как ще минават струните от ключовете надолу, няма ли да се наложи да се поставят някакви допълнителни насочващи елементи, но така, че да не притискат и нараняват струните.

Евтиме, от скоро участвам във форума и не знам дали има такава тема, но нейната ценност е безспорна. Ако я съживите ще участвам с удоволствие и ще споделя всичко, което ми е известно и което съм постигнал със собствен опит. Рудолф

Много добре. Моментът не е подходящ за лепене, докато не премислиш спокойно цялата информация. Прав си, че всяка шкурка, колкото и да е фина замазва флейма, защото матира изгладената при рязането повърхнина на фурнира. Можеш да определиш коя е най-правилната посока на шлайфане, с най-малко последствия. Можеш да използваш байц на ацетонова основа. Разрошването на фурнира ще спре едва след първия грунд. Въобще съвременните фурнири се произвеждат готови за употреба и ако се налага шлайфане, то се дължи на неминуеми пробиви на лепилото по лицевата повърхност. Задължително се шлайфат и, разбира се, фурнирите, които се продават залепени върху хартиена основа. Майката му е да не се олееш с шлайфането, защото, доколкото разбрах, той е тънък. Успех с изпита и остави тази прецизна работа за по-спокойно време, защото е грехота да похабиш толкова красив материал. Рудолф

Специално за нашите условия чимширът е с най-твърдата дървесина.

Тези фурнири наистина са рязани. При рязането /както и при рендосването/ материала не само се отрязва от трупа но и силно се ПРЕСОВА от натиска на ножа и силно се ИЗГЛАЖДА. Усилието достига до няколко тона. Това засилва блясъка и твърдостта на материала, но създава и големи остатъчни напрежения в него, които вследствие се разтоварват като гънки, а дебелината на фурнира нараства, докато напрежението спадне. Най-близката аналогия - вадиш една изпрана и центруфугирана дреха от пералнята - тя е измачкана и не прилича на нищо. Но когато правилно я изгладиш става като нова. След ден два носене от гладенето няма и следа. Само че дървото се глади с доста по голямо усилие при рязането. Снощи щях да ти препоръчам байц на ацетонова основа, но нещо се отнесох. Убеден съм, че специално в случая, когато се БАЙЦВА ФУРНИР С ФЛЕЙМ настъхването на материала трябва да се сведе до минимум! Отново споменавам за колегата Виолинс и уменията му.

Здравейте! Има малко объркване в понятията. Под гриф в технологията на МИ се разбира грифовата плочка с накованите позиции, т.е. фингърборда. А това, на което се залепва грифа, е дръжката с главата. Дръжката на инструмента може да се изработи едновременно с главата от една заготовка, или от две части като главата се залепва към дръжката. Грифовите плочки са тънки и лесно се изправят чрез посочения метод. Дръжката също може да се изправи чрез нагряване и извиване в обратна посока, но за целта е нужно приспособление. Доколкото разбирам в случая това не е необходимо. Успех! Рудолф

Борето е прав. Почти си решил задачата. Спиртният байц също съдържа вода, но се просмуква по-силно, защото спирта е по-лек от водата. Спиртът е по-силен разтворител от водата и ПВА лепилото може да пострада. Фурнирът действително се отлепва поради силното разширение на дървесните влакна. Байцването става с МНОГО ИЗТИСКАН, но и МНОГО ГОЛЯМ тампон - колкото юмрук. Не ползвай дунапрен, защото попива много вода и я ИЗПУСКА НЕРАВНОМЕРНО. Байцвай точно по влакната и внимавай да не мазнеш напряко. Повърхността след този правилен начин на байцване съхне за секунди и байцът въобще не просмуква където и да е. Загубата на флейма се дължи на настръхването на дървесните влакна. Когато излъскаш повърхността, т.е. когато я пригладиш чрез натъркване с трупче със сукно, или с костена /пластмасова/ натривалка ФЛЕЙМЪТ ЩЕ СЕ ПРОЯВИ ОТНОВО. След лакирането флеймът ще се възстанови напълно. По начало яворът се байцва малко по-трудно от другите видове дървета, защото има свойството да ОТБЛЪСКВА разтворите на байцовете. Нашият колега Виолинс би трябвало да има най-голям опит в това кои байцове са най-подходящи за явор. Опитай на байцваната проба чрез натъркване и лакиране да върнеш флейма. Рудолф

Горер, за фурнироване на такава малка повърхност можеш да използваш и бързосъхнещо ПВА лепило. Някъде писах за лепилата, за отворено и затворено време и т.н. - сигурно си наясно. Дървеното трупче /може и пластмаса, кост и др./ се използва, за да се притисне, притрие фурнира, докато се залепи равно и гладко. То е като една малка, излъскана дървена ютийка със заоблени крайчета. При интарзията се използва дървен чук, чийто остър край е разширен и заоблен и с него се притрива фурнира. Разбира се, че се действа внимателно. Разбирам, че ще използваш тънък фурнир /под 1 мм/, затова действай така: НАМАЖИ ОСНОВАТА /главата/ равно и гладко. Оставяш лепилото да позъсъхне леко/ да не мокрее/ и леко да залепва за пръста, но да не го цапа. Тогава поставяш фурнира, изпъваш го по контура и почваш да го гладиш, докато залепне. Майсторите чрез търкане загряват фурнира и лепилото леко се размеква и залепва още по-добре. Ами да, това си е работа за майстори. Когато фурнира се е лепнал равно и хубаво го стягаш както вече писах. Толкова за лепенето на фурнир с ПВА лепила. В крайна сметка щом си свикнал с тях лепи си, внимавай да не цапаш лицевата повърхност и щом фурнира е тънък не го мажи с лепило, а мажи само основата. Отново те моля първо да опиташ с какъв да е фурнир върху някаква основа първо как стават нещата.

Приятелю, благородно ти завиждам, че си в Индия. Тяхната цивилизация е една от най-древните в света. Човек може много да научи там. Каквото можеш вземи, научи и запомни. Щом влагаш душа и сърце в работата си - ти си обречен на успех! Само си представям какви видове дърво, масла и лакове има. Как обработват кожа, метал и кост. Виждал съм техни музикални инструменти с изключително сложна и прецизна изработка и много красиви. Това е - учи се, снимай, записвай и прави.