ruidolff

Напълно съм съгласен! Не бива да се прекалява с нищо, още повече доста неща излязоха покрай темата. Убеден съм - и у нас има възможности да се изработи и довърши един инструмент. Също така не бива темата да се закрива, защото един нерешен въпрос все ще изкача по един и същ начин. Вместо това нека всеки, който има нещо за казване, или за питане да има писаното за информация. Току виж отнякъде си изкочи и тунговото масло. През лятото ползвах един хубав ленен безир на "Леко" - Оргахим, който миришеше приятно на ленено масло и чудесно се втвърдяваше. Успех, друже!

Евтиме, нанасянето на шеллака няма нищо общо с което и да е боядисване, мазане с четка или шприцване с пистолет и компресор. Шеллак се нанася само със специален тампон и то по много специфичен начин. С много междинни съхнения и т.н.Нанасят се десетки тънки слоеве, изравняват се, полират се накрая и т. н. Това не може да се обясни с писане - трябва практика. Ако Галин Пенев се включи във форума може би той ще изясни най-точно въпроса.

Владе, по принцип аз сам си изработвам грундовете, порозапълнителите и китовете, като използвам главно туткал, фин дървесен прах, бариев сулфат и талк, нитролак, понякога фино пресят винервайс, шеллак, колофон - класически технологии. Грундове и китове се продават в момента във всеки специализиран магазин за бои и химикали. Към всеки отделен вид лак си има съответни грундове, поропълнители и китове на съответната основа. За съжаление аз не мога да ги ползвам при акустичните инструменти и затова нямам конкретна информация за имена на марки и производители.

Честита Коледа и честит имен ден! Твоята кухарка ще се наложи да си я ремонтираш сам - вече те нарочихме за майстор и няма връщане назад. Много се надявам да направим една чудесна разработка на темата на високо професионално ниво.

Честита Коледа! Светльо, шпертплата се лепи с необратими лепила и целта е да не се разлепва при никакви условия. Ако все пак успееш да го разлепиш по един от описаните начини, значи качеството му е съмнително. Даже в епохата на туткала той се лепеше с лепило от кръвен албумин и при спазване на технологията изкарваше по 100 години. Не мисля, че темата е подходяща за изброяване на лепилата и технологиите за изработване на шпертплат, но ако имате желание - няма безполезна информация. Успех и здраве! Рудолф

Често да си кажа - смаян съм. Никой ли не чете това, което се пише? Как можеш да лакираш акустична китара с лазурен лак, също с яхтен лак? Това са лакове за дъски, а не за музикални инструменти. На предната страница описах целия процес с грундиране, шлайфане и лакиране. Ако нямаш туткал, използвай разреден НЦ лак, но не ПВА емулсия, защото се отразява зле на звука. Ако не можеш да работиш с шеллак - ползвай го поне за грунд. Той е добър порозапълнител и отлична основа за НЦ лака. В крайна сметка купи си грейнфилър, подходящ за основа на НЦ лакове. После, не може при минусови температури да се извършват всичките посочени операции - иска си подходящи условия за работа и време за съхнене.

Дика, имам твои снимки, но все нещо се случва и не уцелвам по-новите. Ти гледай да ги пратиш на Ицето, защото като те знам колко време имаш...Мен не ме брой - главното е младите момчета да се научат отрано на това какво е качествено и естетично. Абе, защо Галин не влиза във форума? Няколко пъти се опитва човека да ми пише едни писма през Яху, но нищо не излиза и най-накрая се отказа.http://www.penevguitars.hit.bg/ Дика, помоли Галин да се включи в някоя интересна тема за акустичните инструменти. Само така ще можем да си поговорим с него! Весела Коледа, юнаци! Рудолф

Благодаря за поста, малко е притеснително толкова голям текст на английски, но дано да го оставят за няколко дни. Много хора с много мнения и с най-различен опит. Освен различни търговски продукти като багрила, поропълнители, вакси, лакове, бои и т.н. имаше няколко рецепти и само с тунгово масло - мазане, съхнене, търкане със стоманена вълна и т.н. доста пъти. На едно място един човек казва - "само с тунгово масло съхне бавно, набръчква се и е меко". На друго използват само тунгово масло и то си съхне,шлайфат го и даже постигат дебел прозрачен и лъскав слой. Нищо чудно. На трето използват и автомобилджийски пасти и вакси - гювечът е пълен. Например човекът препоръчва анилинови багрила и говори за тяхното смесване и получаване на отенъци - въобще не казва, че основни и киселинни анилинови багрила не могат да се смесват. Може да се ползва и може да не се ползва поропълнител и т.н. Както и да е - няма да е лесно да се проверят всичките им експерименти, но и не е нужно. Всеки си намира едно решение и си го харесва. Това е.

Доста боза са изпонаписали. Широка гама от продукти носят търговско наименование " тунг-ойл" или "тунгове". Някои от тях ВЪОБЩЕ НЕ СЪДЪРЖАТ ТУНГОВО МАСЛО. Съдържанието на тунгово масло в другите варира и колкото повече е то, толкова по-бързо съхнат и са по-лъскави. Т.е. тъкмо обратното на това, което си разбрал. Колкото повече са добавките в тунговото масло, толкова сместа е по-матова и по-бавно съхне и по-меко стяга. Вече писах, че тунговото масло, само по себе си, е най- бързосъхливото естествено природно масло и не се нуждае от нищо друго, за да даде най-лъскавата и здрава ципа. Чрез смесването му с други масла и вещества могат да се получайт най-различни смеси, тунгове, с най-различни качества.

За гриф /дръжка/ може да ползваш всеки вид здраво и твърдо дърво, но добре изсъхнало и без вътрешни напрежения - т.е. да е достатъчно престояло. Парен бук, дъб, орех, ясен, явор, акация, габър, бряст. Меки видове като елшата не могат да се използват. Най-добре е, ако можеш, да изработиш ламинирана дръжка от 3 вида материал - например в средата орех или махагон, а в двата края явор. Най-важно при кроенето на монолитна дръжка е годишните кръгове да са разположени вертикално - перпендикулярно на равнината на грифовата плочка. Най-важно при сглобяване на конструкцията дръжка + гриф е влажността на двата елемента да е еднаква. Ако при сглобяването влажността на фингърборда е била по-голяма, то след време той изсъхва, опъва грифа и конструкцията се изкривявя - хлътва в средата. Обратно - ако влажността на дръжката е била по-висока от тази на фингърборда конструкциата се издува в средата. И в двата случая инструмента трябва да се ремонтира.

Чудесно наистина! Успех и весели празници и на твоето семейство! Рудолф

Казанлък е Меката на лютиерството в България. В града има близо 30 ателиета. Половината от лютиерите са завършили образованието си в Кремона - Италия и работят на световно ниво. Редовно ежегодно участват на Международните фестивали на лютиерите и печелят престижни награди. Няколко десетки лютиери, които произхождат от Казанлък, в момента работят в Европа, Америка и Япония, както в световно известни фирми, така и в частни ателиета. За наше щастие Галин Пенев е в България. Почит към добрия майстор.http://www.penevguitars.hit.bg/. Рудолф

Радвам се, че се обади човече! Редно е тунга да е чист, пък човек да си го смесва с каквото иска, нали? Според характеристиките в Органичната химична технология и др. тунговото масло е най-качественото, най-бързосъхливото, и образува най-лъскава и здрава лакова ципа, след изсъхване. Не знам колегите дали ползват чисто масло, с какво го смесват, откъде на къде лъскавината на чистото масло да е по-малка? Това просто не е вярно. Друг е въпросът, че тунгът може да влиза в състава на най-различни рецепти и по най-различни причини. Но никой вместо мен не бива да го смесва с каквото и да било и да твърди, че така е по-добре. Убеден съм, че търсенето ще доведе до успех!

Радвам се, че нещата продължават в правилната посока. По пътищата в София има много дупки, но това по китарите са отвори. И така, отворът е паснал, като се има предвид, че си поръчал друг модел , това си е направо попадение в десетката. Давай нататък, радваме се на твоя успех! Пускай по някоя снимка. Ако искаш вдъхновение виж някои снимки на инструменти на Диката от Пловдив, или Галин Пенев от Казанлък. http://www.pbase.com/dikata/guitarshttp://...vguitars.hit.bg

Вихро, здравей! Темата е хубава, пък и прегледах целия форум - периодично и редовно има интерес към тунговото масло. Ако един добър човек внесе един варел и го разфасова на 20-50 грама ще го разграбят веднага. Полза ще има и за музикантите и за лютиерите и за него. Ако човека е почтен и маслото е качествено, без да го смесва с ленено и т.н. успехът му е гарантиран. Пиша това с надежда някой да се сети. Надявам се модераторите да ми простят това отклонение. Ники

А, Евтиме, радвам се, че се появи. На предната страница ти писах как се чисти туткал и как се приготвя пресен за лепене. В дъното на сглобката може да сложиш тънка и здрава чамова дъсчица - и без това опорното трупче в корпуса е от чам, или с парче тънък шпертплат. Може да се наложи дъсчицата да не е равна, а според наклона на грифа. Отстрани, ако има луфтове, може да ги уплътниш с тънък фурнир и дори с тънка, здрава и жилава хартия. Останалото е стягане. Ако работиш с туткал - трябва да затоплиш мястото на сглобката, туткалът да е с темп. окол 70-80гр. и да не е прекалено гъст, или пък много рядък. Ако изчистиш туткала може да използваш ПВА лепило, гледай да не е от бързостягащите, за да можеш спокойно да измериш и нагласиш наклоните и стягите.

На няколко пъти Диката се опита да посочи разликата между аерография, лакиране и боядисване, но не всички я схванаха. Затова ще вметна: аерографията е боядисване с постни бои и водни байцове, при което разтворите са с малка гъстота и се постига много фино пулверизиране на струята, фино преливане на цветовете и нюансите. Аерографията - навремето широко разпространена, днес почти не се използва при финишната обработка на музикалните инструменти. Вместо това към лаковете се добавят специални байцове, работното налягане се увеличава, използват се по качествени пистолети, с по-малки дюзи и се постига ефект на аерография, вече без водни разтвори на бои и байцове.

И така, една интересна тема замря, точно в момента, когато трябваше да стане ясно с какво и как ще се довърши една акустична китара. Като не забравям, разбира се, откъде се почна и май така и нищо не се довърши. Убеден съм, че модераторите не случайно не свалят темата. Затова давам своя принос: Лично аз бих грундирал китарата с висококачествен прозрачен туткал, 2-3 пъти с междинно шлайфане, шкурки 180-220-400. После ще я пръсна 1-2 пъти с НЦ лак , с вискозитет 10-12 секунди. Съхнене, шлайфане 600-800. След 1-2 дена окончателно шприцване с НЦ лак 2-3 пъти, шлайфане 1000-1500-2000, разнасяне и полиране. Рудолф

Дика, може би трябва да му кажем на човека, че има специални байцове за НЦ лакове. После да си получи нюансите, колкото ги иска, да шприцва с оцветените лакове, да шлайфа, накрая да положи още един-два лака. И ако иска, ако има с какво и как, да удари една политура. Това е.

По принцип трябва да залепите отлепеното столче със същото лепило, с което е било залепено, като се постараете всички откъртени парченца да паснат перфектно на местата си. Отлепването на столчето най-често се дължи на косослойност на дървесината на деката и по-рядко на качеството на лепилото. Най-подходящ за залепване на столчето на акустична китара е туткалът, защото има коефициент на преход еднакъв с дървото. Разбира се, това залепване е възможно при нови инструменти, или при такива, които са лепени с туткал. Влад е прав, че ще Ви трябва специална стяга.

Боре, гледай черното да е с топъл кафеникав отенък, а не синкаво, защото контрастът между лицевата част и страните ще е малко натрапчив. Що се касае до маската - т.е. начина на скриване на лицевата част при боядисването на страните имаш два избора:1. Да питаш специалисти като Диката. 2. Да питаш аматьори китарджии като Ицето icohohi, който учи за художник. 3. Да се разровиш из форума - може да има готова информация. После отново ще обсъдим нещата и избираме най-доброто. 4.Може и по най-простия начин да облепиш лицето с хартиено тиксо и да пръскаш. Но къде остава удоволствието от обсъждането, интересните идеи и тръпката от новото?

Вихро, дано да си запазил опаковката на споменатото от теб лепило, или поне да се сетиш за името-марката, защото е нещо, което явно аз не съм го опитвал. Ще ти бъда благодарен, когато се сетиш да ми драснеш един ред. Рудолф

Доколкото разбрах търсите лепило за дърво, което да е устойчиво на атмосферни влияния. Всеки от производителите на ПВА лепила има задължително в серията си лепила, с които се лепят лодки, гребла за лодки, ракети за тенис и под. Те са устойчиви на открито. Например австрийското Ракол.Просто питайте за такова лепило производителите, или вносителите. Имайте предвид, че конструкцията трябва да е грундирана и лакирана, т.е. САМОТО ДЪРВО ТРЯБВА ДА Е ЗАЩИТЕНО. Иначе ще стане така, че дъските ще се изметнат, подгизнат, или разсъхнат, а лепилото ще си е живо и здраво, само където няма да е по тях. Рудолф

Добре е, браво наистина, това за домашни условия си е направо отлична работа, като се има пред вид, че е първия челен сблъсък с фурнироването, което ама никак не е проста работа. Браво, Боре! Карай внимателно с шкурките, пази фурнира, че си има още доста работа по завършването. Успех, друже! Рудолф

Боре, фурнирът се реже с фурнирни ножове с дебелина на острието 1-1,5 мм. Ъгълът на заточване е 10-15 градуса. Острието се заточва внимателно най-добре на ръчно точило, защото много лесно може да "прегори" на обикновен шмиргел. След това се заглажда с камък "белгия", намазан с малко петрол/газ/, леко масло или под. Накрая залепваш парче от кожен колан /каиш/ върху една гладка дъсчица и го натъркваш с фина шлайфпаста и полираш ножчето. Опитваш на космите на ръката под лакътя. Насапунисваш космите - ако ножчето ги бръсне, значи вече можеш да режеш с него фурнир. Освен с посочения фурнирен нож, на който ако знаех как бих ти изпратил точен чертеж, фурнирът може да се реже с резбарско лъкче, специално фино пасвателче и др. инструменти, които ги имат само хора, които работят интарзия. За прави срезове се ползват също така гилотинни ножове, като тези за снимките и др. Това е за сега. Успех - Рудолф.