Coprophagus

Ще е добре да събереш всичките си неща в една тема. Просто така ще е по-пригледно. И изключи го тоя капс-лок, че вади очи.

Guitar_man С най-добър тон ти казвам- не си прав. В тоя форум има 10 човека на кръст на които можеш да се довериш за обективно мнение и Кольо е един от тях. Не си мисли, че просто хейтваме тука на посоки ей така от нямане какво друго да правим. Критиката, макар и понякога да се прескача границата на добрия тон гледаме да е градивна, само дето обикновенно се посреща и възприема не особенно добре. Искаше мнение защо хората не идват на концертите ви, аз (моя грешка признавам) не си направих труда да ви чуя какво и как свирите и написах, защо аз ходя изключително рядко на концерти (последно време само джаз гледам на живо), и като цяло нещата наистина стоят така както съм ги описал- лош саунд, и недомислени парчета (има групи които правят излючение, но са много, много малко). Получи и мненията на още доста хора, това че не ти харесват е точно споменатото от теб неприемане на чуждото мнение. Като цяло повечето от негативно коментиращите въпросната случка (включително моя милост) бяха издразнени от търсенето на вина в феновете, държавата, чалгата и т.н. Търсенето на вината някъде другаде, а не във вас самите е причината БГ сцената да е на това дередже. Разберете, публика навсякъде се печели трудно, иска много работа, мислене, творене, за да привлечеш и задържиш вниманието към себе си и музиката която правиш. БГ слушателя не се е преситил просто тогава липсваха банди и нивото беше изключително занижено. Да не говорим, че концерти на големи групи и изпълнители нямаше или имаше 1 път на 2-3 години. Сега има каквото ти душа иска- то фестове то чудесии. В тази среда няма как да те забележат хората, ако не си наистина на ниво по всички параграфи.

Guitar_man Човек въпреки, че бях малко остър в първия си пост и да нямах предвид точно твоята банда нито бандата на Nevermore, наистина трябва да си зададеш, ти и останалите членове на бандата няколко фундаментални въпроса. 1. музиката която правиш точно това което искаш да кажеш на публиката ли е? 2. доволен ли си от цялостното звучене, визия и т.н. ? 3. към кой е насочена музиката ти? (таргет аудитория) Да предположим, че на въпросите 1 и 2 отговорът е ДА. А сега замисли се за хората които са, как да кажа, готови да те слушат. Колко са те в БГ, колко са в целия свят, направи си сметката 2+2=4 и ще ти светне, защо толкова хора идват на концерт. Помисли дали наистина няма нещо което да отблъсква голяма част от таргетната аудитория и как може този проблем да се отстрани. Не ми се искаше да влизам в конкретна критика, защото доста често тя не е приета добре във форума, но все пак ще покритикувам. Бандата на Nevermore като се абстрахирам от стила (макар че съм слушал траш бая годинки) лошо впечатление ми прави дикцията на вокала, акцента, и типичното за БГ бандите замазване когато се пее на английски. Във вашата банда този проблем е в по-лека степен, но от друга страна постоянните дерачки (макар да слушам доста брутални банди като Мешуга които също нямат един мелодичен вокал в цялата си дискография) смятам че не стоят добре, поне не във всички случаи. От друа страна записите и на двете банди са не особенно качественно направени и по този аспект има още доста работа, което не се съмнявам, че и сами осъзнавате. Не си мислете, че като сте от България феновете ще се държат снизходително към качеството на записите, композицията и т.н. ТОЧНО ОБРАТНОТО!!! За да ви приемат и да ви се кефят на макс трябва да сте повече от бандите на запад и то по всички параграфи. Има много начини да обхванеш по-широк кръг от хора с музиката си, но трябва сам да решиш кое не е в разрез със собствените ти виждания и вкус както откъм звучене така и от към композиция. ЗА ТРЕТИ ПЪТ КАЗВАМ РАБОТЕТЕ И ЩЕ СТАНЕ, АКО ЛИ НЕ... Е ЩЕ ПОЖИВЕЕТЕ И ЩЕ ВИДИТЕ, ДАНО НЕ СЪМ ПРАВ. П.С. знам, че ви се ще на всички да си изкарвате парите с музиката която правите ама това не се случва и на запад току така. Тъй като слушате прогресив гледам, ще ви дам пример с Дриим Тиатър. Хората са бачкали по пицарии, бензиностанции и автомивки за да си плащат наема на квартирата и наема за студио докато пробият. И аз обичам на работата лекото и на хляба мекото, ама с музика така не става. Не чакайте на готово щото няма кой да ви помогне освен самите вие!!! Оплакването, хленченето и т.н. не са ви от полза и дори ви вредят тъй като насочвате неправилно негативните си емоции към хората които трябва да забавлявате-ФЕНОВЕТЕ и към хората които ви осигуряват сцена за изява макар да не могат да ви подкрепят по друг начин. Използвайте точно тези моменти за да погледнете към себе си и да подобрите нещата които куцат.

Не говоря за продажби в БГ. В Америка доколкото имам наблюдения и доколкото съм говорил с американци (те дори не знаят за съществуването на торент тракерите и бяха в лек културен шок след като изгледаха 10 филма които не са излезли още по кината и си натеглиха няколко гигабайта мп3-ки ) хората си купуват музиката. А и с готин албум арт дори и на родна почва е възможно да се попродаде нещичко, все пак 20 лв не са кои знае какви пари в момента (само като влезна в хранителен магазин знам, че сметката ми почва от 20-30 лв нагоре, бахти едни цирари са 5 лв). Лично аз за яка банда и добре записан и оформен албум бих дал не 20 а 50 лв. друг е въпроса, че на родна сцена бандите с редки изключения ме кефят и то не достатъчно за да си купя албум за съжаление (единствения бг албум който съм си купувал някога е първия албум на Филд и то още на касетка, а всъщност и на Бичето демото ) Разбира се хубав добре записан албум си иска инвестиция при това никак не малка инвестиция, мисълта ми е, че които има мерак може да намери и начин.

Бтв Мешуга доколкото знам ползват DR като осма струна е всъщност от комплект за бас. Поне това разправяха в едно интервю. В Икономов има GHS 10-60 за седмак.

Замислете се обаче в днешно време колко лесно е да се байпасне музикалната компания. Всъщност нещата са доста по-добре за изпълнителите в момента според мен. Направете си проста сметка ако албума ви струва 20 лв и успеете да го продадете на 10 000 души което е постижимо при един качествено направен запис и целенасочена реклама, това са си 200 000 лв. Вярно иска се инвестиция за да стане, но всички които рисуват само в черни краски положението в момента просто не успяват да се приспособят към ситуацията адекватно.

http://sandolino.blogspot.com/2010/03/blog-post_23.html

Да се разберем плюя доста точно и никога на посоки (може да оплюя някой така, без да искам) . Малко острички са ми станали коментарите не ми е това целта по принцип. Просто се дразня когато се хвърля вината на феновете, държавата и к'вото се сетите още, а не се работи за да се преодолеят трудностите. И не мога да разбера щом смятате че феновете в БГ са проблема какво ви пречи да свирите в чужбина, нито е толкова трудно нито е чак толкова скъпо пътуването и престоя. Слушайки музиката която правите мисля, че в БГ каквото и да правите известни няма да станете (бтв като изключим вокала авторските ви парчета ме кефят доста ). Това за което писах не беше насочено директно към вас (за саунда и недоизгладените парчета) все пак не съм ви слушал на живо и от това което сте си качили в майспейса мога да кажа, че случая не е бил точно такъв. Не знам някога мислили ли сте над въпроса колко хора в БГ слушат мелодичен дет метъл, колко от тях харесват кава музика правите, колко от тях знаят че съществувате и колко от тях са имали възможност да дойдат на концерта ви. Просто не се заблуждавайте българският пазар е малък за изтънчено пикантният продукт които предлагате . И аз се опитвам да правя прогресив мат метъл и не се заблуждавам, че някога ще напълня клуб догоре на родна сцена. Един друг момент е, че покрай сухото гори и зеленото, с други думи когато един човек отиде да послуша музика на живо в даден клуб и като чуе 2-3 банди които са ужас просто не стъпва пак в тоя клуб независимо кой свири. Това вече е проблем на клубовете и липсата на някакви критерии да се свири на сцена. Половината от мега групите са мега зле ама туй е друга тема. хахаха малко тука жегна капиталистическата ми душица . Човек държавата не ти е длъжна с нищо, нито ти е виновна, същото важи и за хората в нея. ПАК КАЗВАМ работете и пак работете, блъскайте глава в тухлената стена на музикалния бизнес и ако блъскате достатъчно силно и дълго ще пробиете. Лесно няма никъде.

От къде пък Уаруикско ръмжене в тоя Корт , такак като гледам си е с мейпъл гриф и силно ме съмнява тялото да е бубинга или някое от дърветата които се ползват от Уаруик.

Не, не говоря от собствен опит тъй като не смятам, че мога да покажа нещо интересно и качествено. И когато покрия собствените си критерии за качество тогава ще се покажа на хората. Говоря от опита си на слушател при това слушател "музикант"(любител), поради това доста често съм снизходителен към бандите тъй като знам много добре какво им е да няма как да си направят звука като хората. Само че това го знам аз, един човек дето не отбира от такива работи като влезе в клуба и чуе саунда, че е ужасен, много ясно- втори път няма да се излъже да даде 5 лева за ужаса които му се предлага. Гадния саунд е най-масовия проблем и за да се реши са нужни пари. Има групи които са добре оборудвани и свирят прилично, но се дънят по други параграфи. Другия основен проблем е, че музиката масово е лишена от чувство, смисъл и заряд, а фенове се печелят и задържат най-вече с тези 3 неща. Тъй като не се имам за кои знае какъв музикант и коментирам от гледната точка на публиката мисля, че имам право да имам всякакво мнение за бандите в България. Вярно говоря доста общо, но не искам да давам примери, че ще има засегнати. Просто не е вината във феновете и няма как да да хвърляте вината на тях. Аз съм си написал каквото мисля в една друга тема и не ми се ще да влизам в същите спорове и размисли.

Аман... Абе хора разберете просто, че феновете не са виновни, виновни сте/сме си сами, защото нито нещата които свирите са интересни, нито ги свирите на ниво, това е. Просто няма как да ме накарате да дам 5 лв за вход и да се чудя цял концерт няма ли да изсвирите нещо интересно (било то като кавъри или авторска музика). Чисто и просто продукта който ми предлагате не става от опаковката до вафлата. Всички тук знаем как обикновенно се прави авторската музика (говоря за метъла) в БГ, ако някой не знае да ви кажа как- ПРЕЗ ПРЪСТИ. Три репетициии се прави парчето, още две се отрепетирва и дай да го свирим пред публика, и така 3-4 месеца се правят парчета и хоп има за албум. Отива се в репетиционна/студио и се записва всичко на един път, пак за горе долу и то от хора дето много много не разбират какво правят. НЕ СЕ ОПЛАКВАЙТЕ, РАБОТЕТЕ!!! Малко да ви обясня, защо идват по 5 човека на концерт. Имате концерт в град Х в клуб У, раздавате флаяри, лепите плакати... Фен А ви вижда плаката и си вика "я концерт, тея не съм ги слушал", прибира се вкъщи намира ви я в фейсбука, я в май спейса. Имате качени парчета разбира се с ниско качество записани на репетиция през микрофона на нечий лаптоп. Фен А не идва на концерта защото си казва, "баси щом на записа са толкова зле колко по зле са на живо", и е прав все пак барабаниста ви клати, вокала е фалшив 90% от времето китариста/китаристите мажат цяла песен и разбира се като цяло сте се смазали да крадете от някоя западна група. Фен Б не ви е виждал плакатите, флаярите... решава да пие 2 бири в клуб У във вечерта на концерта. Излиза стига до клуба чува джангъра поглежда плаката или пита човека събиращ входа "Кой свири?" не ви е чувал до сега и си казва кво пък даи да ги чуя тея пичове как забиват. Влиза посрещнат е от микрофония и ужасен звук, поръчва си бира, сяда да ви слуша и гледа. Вие стоите като дървета по сцената, вокала не се чува и ако се чува е фалшив (все пак няма монитори в клуба), барабаниста както вече казахме клати, бърка... абе като цяло знаем си се... БРАДА. Фен Б ще бяга от вашите концерти като дявол от тамян, и ще повлече и всичките си приятели. Феновете А и Б може да не разбират нищо от музика или свирене, може да не знаят колко засукано е солото на китаиста или колко е труден брейка на втората ви песен, ама имат УШИ и ОЧИ и докато всеки елемент от музиката ви не е изпипан и направен добре мястото ви не е на сцената. ЗАТОВА ПАК КАЗВАМ НЕ СЕ ОПЛАКВАЙТЕ, РАБОТЕТЕ!!!

Това не мога да го повярвам... не че е невъзможно, но един човек свирещ поне по 3-4 пъти в седмицата за по един час за толкова години поне с елементарната ритмика ще се справя. Този дебат, обаче вече сме го водили и няма смисъл да го почваме пак. По мои лични наблюдения бъркането на ритмиката и при басистите и при барабанистите идва от неподготвеност (от чисто техническа страна и от непознаване на парчето което се свири) особенно при барабанистите е често срещано поради простия факт, че малко от тях имат сет или практис пад вкъщи на които да репетират. Между другото като басист да се включа. Свиренето с барабанист който клати макар и лекичко ритмиката или забързва и забавя темпото е изключително трудно (особенно с клатенето). Не знам как е при колегите обаче при мен се получава едно опитване да се следи дори и клатенето от което нещата стават още по-голяма мазня. Истината разбира се е че никой в бандата не трябва да клати за да звучат нещата добре. Просто на всички трябва да им цъка метронома в главицата.

Малеее извинявам се за бруталните правописни грешки, ама така е които не си проверява постовете (явно трябва да си дръпна един спел чекър)...

Малко странно се присетих да вкарам в тази тема (която се заформи да става общо образователна) една банда която много хора са позабравили и като цяло не е особенно известна на нашите географски ширини, но която трябва да е задължително в плейлиста не всеки наравно с банди като Пинк Флойд, Биитълс... Не заради друго просто тези хора не просто са надминали времето си, а са направо извън времето. Та въпросната банда е Ръш (Rush). http://www.youtube.com/watch?v=dlk3jUE4zBc Rush - Cygnus X 1 http://www.lyricsfreak.com/r/rush/cygnus+x+1_20119975.html Та причината поради която се присетих за Ръш е, че доста често давам примери от сравнително нови банди, но похватите са доста стари. Та песента като начало пръска мозъци с ГРУУВ и музика като цяло (особенно като се има предвид коя година е писана). Като оставим музиката настрана първо песнета съдържа точно елемента на разказване за който писах в предишния пост и е като цяло добър пример за това как дори и познанията по физика и в случая астрономия могат да ви вдъхновят да напишете страхотна песен и страхотен текст. Да не забравя да спомена, че тези хора май нямат албум дето да не е концептуален.

За Лед Цепелин и слушането на песни обратно не съм писал, защото го смятам за случайност. Човешкия мозък има своиството да търси смисъл навсякъде дори където го няма (в психологията мастилените петна ползват точно този принцип). На случайност отдавам и синхронизирането на Тъмната страна на луната с филма Магьосникът от Оз, пренареждането на песните в албума Латералус на Туул и всякакви подобни неща. Наистина има стрнанни попадения, но не съм достатъчно убеден, че са направени целенасочено за да ги споменавам. За метафорите в текстовете на Пинк Флойд реших да не пиша поради две основни причини. Първата е че нещата не са толкова "скрити", а втората е, че така отнемам част от удоволствието на хората слушащи Пинк Флойд (и не само) сами да интерпретират метафорите. Така в този пост ще дам примерче за един по шантав похват който е по скоро литературен и не до такава степен свързан с музиката, но носи много заряд и придава още по-завършен вид на песента (албума). Тъй като не знам как да го нарека направо ще дам примерите и съответните обяснения. TOOL--Disgustipated http://www.youtube.com/watch?v=WcUxHOF6D8g And the angel of the lord came unto me, snatching me up from my place of slumber. And took me on high, and higher still until we moved to the spaces betwixt the air itself. And he brought me into a vast farmlands of our own midwest. And as we descended, cries of impending doom rose from the soil. One thousand, nay a million voices full of fear. And terror possesed me then. And I begged, "Angel of the Lord, what are these tortured screams?" And the angel said unto me, "These are the cries of the carrots, the cries of the carrots! You see, Reverend Maynard, tomorrow is harvest day and to them it is the holocaust." And I sprang from my slumber drenched in sweat like the tears of one million terrified brothers and roared, "Hear me now, I have seen the light! They have a consciousness, they have a life, they have a soul! Damn you! Let the rabbits wear glasses! Save our brothers!" Can I get an amen? Can I get a hallelujah? Thank you Jesus. This is necessary. (x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........ This is necessary.(x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life This is necessary.(x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........ This is necessary.(x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........ This is necessary.(x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life feeds on........ This is necessary.(x2) Life feeds on life feeds on life feeds on life. It was daylight when you woke up in your ditch. You looked up at your sky then. That made blue be your color. You had your knife there with you too. When you stood up there was goo all over your clothes. Your hands were sticky. You wiped them on your grass, so now your color was green. Oh Lord, why did everything always have to keep changing like this. You were already getting nervous again. Your head hurt and it rang when you stood up. Your head was almost empty. It always hurt you when you woke up like this. You crawled up out of your ditch onto your gravel road and began to walk, waiting for the rest of your mind to come back to you. You can see the car parked far down the road and you walked toward it. "If God is our Father," you thought, "then Satan must be our cousin." Why didn't anyone else understand these important things? You got to your car and tried all the doors. They were locked. It was a red car and it was new. There was an expensive leather camera case laying on the seat. Out across your field , you could see two tiny people walking by your woods. You began to walk towards them. Now red was your color and, of course, those little people out there were yours too. Първата част от песента е насочена както срещу религиозния фанатизъм (които е бил на запад знае колко религиозни телевизии има и какви откровенни глупости се обсъждат по същите) от една страна и вегетарианстовото като форма на позьорщина (тъй като животните чувстват болка не бива да ги колим и ядем). Не искам да навлизам в спорове за и против религията или вегетарианството, но съгласете се че голяма част от вярващите (специално на запад) и вегетарианците парадират със своя личен избор и се опитват да убеждават останалите колко по-морално извисени са и как всички които не са от тяхната страна на барикадата са някакви по-нисши индивиди (ще горят в ада или не знам си коя си чакра им е запушена защото хапват пържоли). Та и песента е насочена точно към този тип религиозни фанатици и точно към този тип вегетарианци (подчертавам че нито в религията нито във вегетарианството има нещо лошо всеки си избира какво да яде и в какво да вярва, лошото е когато се парадира с този личен избор). интересна метафора: Let the rabbits wear glasses! заиците обичкат да хапват моркови (поне според Уолт Дисни ), а морковите съдържат про-витамин А, витамин А от своя страна ни помага да виждаме по-добре (няма да навилизам сега в ненужни обяснения, че ще стане медицински журнал темата). Малко навлязох в ненужни обяснения, но какво да се прави. Втората част от текста е по-интересна и доста по-трудна за интерпретиране тъй като в него има заложен много странен похват. Лириките са в самия край на песента след няколко минути звук от щурци доста тихо се чува разказвача, така че може да ви се наложи да усилите повечко за да чуете всичко добре. Ще се наложи дори да превеждам ред по ред за да стане ясно. It was daylight when you woke up in your ditch. (беше денем когато ти се събуди в канавката си) You looked up at your sky then. (ти погледна към товето небе) That made blue be your color.(това направи синьото да бъде твоя цвят) You had your knife there with you too.(Ножът ти беше там с тебе също) When you stood up there was goo all over your clothes.(когато се изправи имаше мръсотия(Goo- непреведимо общо понятие нещо гнусно) по целите ти дрехи) Your hands were sticky.(ръцете ти бяха лепкави) You wiped them on your grass, so now your color was green.(избърса ги на своята трева, затова сега цветът ти бе зелено) Oh Lord, why did everything always have to keep changing like this.(О, господи защо всичко трябва да се променя така)You were already getting nervous again.(Вече започваше да се изнервяш отново) Your head hurt and it rang when you stood up(главата те болеше зазвъня(буквално има се предвид остра болка чак да ти се причува звън на камбана) когато се изправи). Your head was almost empty(главата ти беше почти празна). It always hurt you when you woke up like this(винаги боли когато се събудиш така). You crawled up out of your ditch onto your gravel road and began to walk, waiting for the rest of your mind to come back to you(Ти изпълзя от своята канавка върху чакъления си път и започна да ходиш, чакайки останалата част от умът ти да се върне при теб). You can see the car parked far down the road and you walked toward it.(Можеше да видиш кола паркирана дълеч надолу по пътя и започна да ходиш към нея) "If God is our Father," you thought, "then Satan must be our cousin." Why didn't anyone else understand these important things?("Ако бог е нашият баща", си помисли, "тогава Сатаната трябва да е нашият чичо." Защо всички други не разбират тези важни неща?)You got to your car and tried all the doors(стигна до своята кола и опита всички врати.). They were locked(бяха заключени). It was a red car and it was new.(беше червена кола и беше нова) There was an expensive leather camera case laying on the seat(имаше скъп кожен калъв на фотоапарат/камера на седалката). Out across your field , you could see two tiny people walking by your woods(навън през твоето поле, можеше да видиш две малки човешки фигури разхождащи се покрай твоята гора). You began to walk towards them.(започна да ходиш към тях) Now red was your color and, of course, those little people out there were yours too. (сега червеното беше твоя цвят и тези малки хора там бяха твои също) Във въпросния текст тябва да обърнем внимание на 2 основни неща за да го разберем напълно. 1 Използването на "your" (твоят) за притежание и в същото време говоренето във второ лице (ти). Забележете как всичко което се споменава в текста е притежание на героя макар явно да не е така (дори колата е заключена). Това създава странно впечатление за психично заболяване и като цяло за изкривенте възприятия на героя към обкръжаващия го свят. 2. Ползването на цветовете и как сякаш настроението на героя се променя според това кой е неговият цвят сега или по-скоро как неговият цвят в момента е израз на това какво си мисли и чувства героя. Забелязваме, че при първите 2 споменавания на смяна на цвета това се случва като следствие от контакта на героя небето и тревата и респективно неговият цвят се променя първо в синьо (небето), след това в зелено (тревата в която избърсва лепкавите си ръце). Забележете, че винаги това се случва непосредственно след като героя погледне или докосне въпросния предмет. Следващата смяна на цвета е в червено и макар и колата да е червена това се случва не непосредственно след като героя вижда колата или след като я проверява дали е отключена, случва се непосредственно след като вижда в далечината малките човешки фигури разхождащи се покрай НЕГОВАТА гората. Друг ключов момент в разбирането на смисъла е споменаването на ножа, и лепкавите ръце на героя (предполагам всички знаете как лепне засъхнала кръв). Мисля, че всички вече се сещате за каво се разказва във въпросното мини разказче. Към следващия пример Alexisonfire- sharks and danger St. Catharines Psychiatric Help Line, this is Nancy. [Man] I'm sure this is all gonna sound really ridiculous and uh... I don't exactly expect anyone to believe all this. Uh... for the last little while I've been kinda keeping correspondance with my sanity, and uhh… I really get the feeling that I’m starting to lose interest in the letter writing process. The pieces of the letters, they just get progressively shorter and shorter until it’s not even a reply. I uhh... the whole thing makes me really nervous. I just wish I could show you what a huge problem this is. As life hangs beside me I gather all that I can You were never one for confrontation But now it lies all in your hands Your hands... [Man] I kind of have this... Really terrible habit of asking myself all these stupid questions, right? Like what if uhh… what if there's a spot on my body that I can touch to keep my heart from beating? or like what if, what if theres this uhh... stray bullet out there that’s gonna come through my window and take me out? like what if uhh... what if theres this huge unstoppable comet that’s just gonna like, destroy the earth and all of us? Like what... what if that’s happening right now? How can I avoid all these questions if I don't have that? Like, who is gonna be here? Why... who is gonna be there... in the hospital? Who is gonna tell me that all this is bullshit... its a dream? Just a dream.This is not a joke. And uhh... i'll never sleep. Who will be there to tell Me how stupid I am? [4x] Who will keep me from lashing out? (lashing out) Anxiety chokes me like razor wire (razor wire) Who will keep me from lashing out? (lashing out) Anxiety chokes me like razor wire (razor wire) Now it's all in your hands, in your hands [x4] (Anxiety chokes me like razor wire) Anxiety chokes me like razor wire, razor wire... [to fade] Тук нещата са доста по-ясни за разбиране. И мисля, че не е нужно да обяснявам какво се случва. Към следващия пример. Отново Туул... но този път песните са 2 макар и неделимо свързани. Похвата е доста често ползван и като цяло представлява- Първата песен е като увод и завръзка на историята и настроението, а следващатта е фактически развръзката и заключението (не винаги е така подредено разбирасе). Lost keys Here is the conversation that takes place between the Nurse and the Doctor, and eventually the Doctor and the Patient. Lost Keys (voices fading in) Nurse: Excuse me? Doctor? Do you have a moment? Doctor: A moment? What's the question? Nurse: More of a situation, a gentleman in exam 3 Doctor: What's the problem? Nurse: That is the problem, we're not sure. Doctor: You got the chart? Nurse: Right here. Doctor: Not much here is there Nurse: No doctor, no obvious physical trauma. Vitals are stable. Doctor: Name? Nurse: No sir. Doctor: Did someone drop him off? Maybe we could speak to them. Let's get some background on this fella. Nurse: No ID. Nothing (heavy breathing in background) And he won't speak to anybody. Doctor: Well, let's say hello. Good Morning, I'm Dr. Lawson. How are you today? How - are - you today?! Look son, you're in a safe place. We wanna help in whatever way we can. But you need to talk to us. We can't help you otherwise. What's happened? Tell me everything. (Growling and heavy breathing grows louder) Tool-Rosetta Stoned Песента е на 2 чсти защото е бая дългичка All righty then. Picture this if you will. 10 to 2 AM, X, Yogi DMT, and a box of Krispy Kremes, in my need-to-know post just outside Area 51 Contemplating the whole chosen people thingy when just then a flaming stealth banana split the sky like one would hope but never really expect to see in a place like this Cutting right angle doughnuts on a dime and stopping right at my Birkenstocks and me yelping... HOLY FUCKING SHIT Holy fucking shit Fucking shit Holy fucking shit Holy fucking shit Holy fucking shit...fucking shit...fucking shit Then the X-Files being, looking like some kinda blue-green Jackie Chan With Isabella Rossellini lips and breath that reeked of vanilla chig champa Did a slow-mo Matrix decent outta the butt end of the banana vessel and hovered above my bug-eyes, My gaping jaw, And my sweaty L. Ron Hubbard upper lip, And all I could think was, I hope Uncle Martin here doesn't notice That I pissed my fucking pants. So light in his way Like an apparition, He had me crying out, Fuck me! It's gotta be the Deadhead chemistry! The blotter got right on top of me Got me seeing E motherfucking T! And after calming me down with some orange slices and some fetal spooning E.T. revealed to me his singular purpose, He said you are the chosen one. The one who will deliver the message. A message of hope for those who choose to hear it And a warning for those who do not. Me, the chosen one They chose me And I didn't graduate from fucking high school! You had better You had better You had better You had better listen Then he looked right through me With somniferous almond eyes Don't even know what that means Must remember to write it down, This is so real Like the time Dave floated away See my heart is pounding 'Cause this shit never happens to me! Can't breathe right now It was so real Like I woke up in Wonderland Also a bit terrifying I don't wanna be all alone When I tell this story And can anyone tell me why ya'll sound like Peanuts parents Will I ever be coming down? This is so real Finally it's my lucky day See my heart is racing 'Cause this shit never happens to me I can't breathe right now You believe me don't you Please believe what I just said See the dead ain't tourin' And this wasn't all in my head. See they took me by the hand And invited me right in Then they showed me something I don't even know where to begin Strapped down to my bed Feet cold and eyes red I'm out of my head Am I alive am I dead Can't remember what they said God damn shit the bed High eye (repeated) I believe you (repeated, heard faintly in background) Overwhelmed as one would be Placed in my position Such a heavy burden now to be the one Born to bear and bring to all The details of our ending To write it down for all the world to see. But I forgot my pen Shit the bed again Typical. Strapped down to my bed Feet cold and eyes red I'm out of my head Am I alive am I dead? Sunkist and sudafed Gyroscopes and infrared Won't help the brain-dead Can't remember what they said God damn shit the bed IIIIIII can't remember what they said to me Can't remember what they said to make me out to be a hero Can't remember what he said Bob help me! Can't remember what he said Don't know, won't know (repeated) God damn shit the bed! В двете песни се разказва историята на човек отвлечен от извънземни, като първата песен се развива в болницата песента свършва с репликите на Лекаря, "What's happened? Tell me everything", а втората с започването на разказа от гледната точка на героя, "All righty then. Picture this if you will." Бързия речетатив в началото на Rosetta Stoned Създава брутално напрежение (поне в моята глава ). В песента има доста по странен начин преплетени две версии за това което е видял героя. Още в самото заглавие Rosetta Stoned. 1 Розетския камък. Розетския камък е каменна плоча открита по времето на наполеон на която има един и същ текст написан на древногрътски и чрез египедски йероглифи. Откриването на тази плоча позволява на учените да разчитат египедските йероглифи. Връзката с извънземните е изпращането на златни плочки в космуса (мисля че Вояджър беше сондата) и на луната на които чрез пиктограми е обяснено кои сме на коя планет живеем как изглеждаме и т.н. Въпросните плочки се наричат също Росетски камък (просто е станало нарицателно). 2. Stoned макар да има общ корен със Stone (камък) всъщност означава надрусан. Така цялостната идея на песента се върти между двете версии, че героя е видял наистина НЛО или просто е откачен или наркоман. По интересното е, че дори героя не знае дали да вярва сам на себе си. Също така героя разказва как извънземните са му казали някаква тайна: He said you are the chosen one. The one who will deliver the message. A message of hope for those who choose to hear it And a warning for those who do not. Me, the chosen one They chose me And I didn't graduate from fucking high school! , но в последствие (тъй като героя не разбира посланието, а не си носи и молив за да запише) героя забравя какво са му казали. Така толкова за сега.

Никога не съм разбирал какво се кефите на тези ръбати китари. Иначе за хардуера бива- флойд джиджи-биджи, адаптери, но тъй като гледам каква е скалата тая седма струна ще се мята като циганси простор в Шумен (" Ве-тро-вееее... "). Време е да разберете, че тежка металургия се свири с всичко, не е нужно китарата ти да е остра. Друг е въпроса, че на някой хора им харесва как изглежда, просто не мисля, че това изрязано тяло ще се отрази добре на цялостния звук добре, все пак голяма част от звука на инструмента се дължи на дървото. Има го и момента с килването на китарата напред заради окачването на колана (освен ако не мине колана пред тялото). Като цяло не виждам как ще се свири на тази китара с нормална постановка или по-вдигнат колан (а това си е от значение ако искате да вкарвате повечко техника, а не само да жулите пауър акорди).

При всички случаи трябва да си направиш сетъп на баса, ако не си го направил до сега. Това от една страна ще ти позволи да си развиеш техниката по-бързо и по-добре от друга ще елиминираш проблема с бръзденето по праговете. Предполагам, че проблема идва по-скоро от начина по който правиш хамър-он (щом при нормално дърпане с пръст не се чува бръздене), но както казах направи си и сетъпа, защото ако са ти много вдигнати струните е нормално на 10 праг да нямаш нужната сила в пръстите да изкараш чист хамър. Ето в тази тема е описано кое как се прави. http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=69959 Въпреки, че всичките басисти които познавам имат коренно различен сетъп на баса и доста често на чужд бас не мога да отлепя два тона, ти предлагам да си направиш атаката и тръст рода по клипчетата които съм пуснал в темата. Ако си сетнеш баса по дадените там инструкции ще имаш една прилично ниска атака с минимално бръздене, а в последствие лекото бръзденето ще го елиминираш чрез тоноизвличане (поне при мен е така).

NIKOCHIM е хванал горе долу мисълта ми, може би само с изключение на различните като чувство и стил песни в един албум. Лошо няма да са различни въпроса е да е направено като хората с нотка на собствен стил, а не на принципа copy-paste, или другия вариант има наличие на собствен стил и звучене, но песните са еднообразни с еднаква ритмика, динамика, постройка, хармония (също доста често срещано). В този момент с еднообразието доста западни групи също се провалят, но това не означава, че е добре да се случва. Може би много хора не са разбрали каква е целта всъщност на темата (сега като си чета постовете виждам, че не е всъщност много ясно). Темата като цяло е едно продължение на тема от форума за текстописане, където по принцип обяснявах някакви работи от това как се пише текст, гради и разширява идея, та стигнах до даване на примери и обяснения за странни похвати ползвани при писането на текстове. Тъй като се дразня доста често на недоизпипаната родна музика реших да отворя тема и в този раздел в която да обсъдим и по-горе дадените точки и как те помагат нещата да добият завършен вид (собствен стил). Просто когато се прави авторска музика има няколко фундаментални въпроса които човек трябва да си зададе, а никой не си ги задава. 1. Каква музика искам да правя и по скоро каква музика НЕ искам да правя? С този въпрос и евентуалният му отговор се очартават някакви, ако не рамки поне контури на това което искаме да представим и изразните средства които ще ползваме. За жалост в Бг варианта въпроса е като коя група/изпълнител искам да свиря. Само един бегъл поглед над раздела за търсене на музиканти стига за да се види, че нещата стоят точно така. Няма нищо лошо в това да имаш любими групи/изпълнители, но това трябва да е само отправна точка, а не цел. 2. Какво искаме да кажем, изразим, представим? Понякога отговорът на този въпрос е плод на мимолетно вдъхновение с кухарката в ръка, на някакво силно емоционално преживяване, на готин филм или книга която сме прочели. Това вдъхновение носи някакъв емоционален заряд които може да преобърне първа точка с краката нагоре и да ни накра да я ревизираме. В други случаи отговорът е продукт на много мислене и много от тези мимолетни вдъхновения събрани в едно. При мен този въпрос изникна пръв поради простата причина, че преди да започна да свиря на бас пишех стихове и рисувах при това с риск да прозвуча нескромно се справях прилично и с двете. Когато се наложи да си задам въпроса какви изразни средства ще са ми нужни да си реализирам идеята обаче се оказа, че само с риуване и поезия няма да мога да изразя всичко което ми е в главата. За това се хванах и с музиката, защото тя има възможност да комбинира по уникален начин и рисуването и поезията. 3. Третия въпрос е можем ли да използваме изразните средства. Тука вече е въпрос на техника на свирене (което е най-лесното нещо от всичките, за съжаление до там забиват почти всички на родна почва), теоритически познания (хармония и т.н.) и много, много слушане на музика с включен мозък ( с други думи да се отдефинира, защо това звучи така, защо провокира дадена емоция и в последствие използването му на място). Тези трите точки като ги има, я има грубата основа. Но има много още за полиране изглаждане и премисляне. БГ групите най-масово се провалят в елемента на полиране на идеята и на продукта и това е така не заради нещо друго, а защото не си мърдат мозъците и все чакат някой да свърши работата вместо тях. Нямало мениджъри, продуценти, студия, феновете били тъпи, всички слушали чалга и т.н. Та тези неща можеби трябваше да ги напиша още в началото, но тъй като форума е за музикален бизнес реших вместо за вафлата да пиша малко за опаковката, магазина и устата дето ще я яде. Все пак в останалите под форуми има информация за всичко останало, а за смисловото обогатяване чрез текстове, както вече споменах има тема в раздела за текстописане и там колкото можах обясних.

Целта ми не е да преподавам маркетинг (все пак съм ветеринар ), а да обърна внимание малко на колегите, че никой не им е виновен, че не става работата в БГ просто ние не ставаме. И то не защото не можем, а защото не работим (разбира се тук говоря много общо). Просто ми е писнало никой да не си мърда мозъчето, да прави песни на 2 на 3 да напише един текст колкот да има там нещо, да го запише калпаво, да му направи още по-тъп и калпав клип и накрая да излиза на лайв да го свири това въпросното нещо без да го е отрепетирал, забит като дърво на сцената. И тъй като под форума засяга Музикалния бизнес пиша за аспектите от музикалния бизнес на които за съжаление твърде малко хора обръщат внимание. По въпроса за качеството на продукта съм писал, нито съм аз човека, нито му е тук мястото да обяснявам кое е качествено кое не е чисто музикално. Най-малкото музиката не се мери с някакъв измерител, не е състезание и т.н. Не знам аз ли не съм се изразил като хората... примерите които съм давал илюстрират нещо конкретно. В примера за Бичето илюстрират как цялата му музика се гради върху пародията в най-грубия и вид. Примера с Братя Мангасарян е същия, но е по-смекчен вариант на пародия. Това до каква степен това е хубаво, интересно, уместно си го решава всеки за себе си според интелектуалния му багаж и вкусовите му предпочитания. Използвал съм възможно най-ясните примери за съжаление в България те са доста често пошли. Не разбирам какво лошо има в това музиката да се продава. Нито пък разбирам какво лошо има в това да имаш още един начин да подчертаеш идеята която имаш в главата си. Може би не съм бил ясен, че това не трябва да е за сметка на останалото, а всичко трябва да е изпипано и на място.

Съжалявам, че те разочаровам, но честно казано поне като чета коментара ти оставам с впечатление, че си прочел написаното от мен прескачайки редове. Ако греша с това си впечатление със съжаление ще кажа само, че точно от такова отношение ми е ПИСНАЛО: все някой ни е виновен, дето има една приказка "кой ми сра в гащите". По въпроса за доброто старо време даже няма да коментирам... ...ей такива обаче коментари не мога да подмина. Не знам ти на кого искаш да го продадеш, но аз искам да го продам на всички които биха си го купили, че и на тези дето не биха. Със спечелените пари не само ще мога да си позволя да го представям (изкуството което правя) все по-добре, но и ще имам финансовата свобода да се впускам в още по-откачени идеи. И не не смятам, че го опетнявам дори напротив. Явно учиш история или поне ти е хоби и това е похвално,въпреки че не виждам много допирни точки в случая с белия и червения терор. Както и да е, всичко което пиша е емоционално оцветено за съжаление и може да не е абсолютно вярно, но поне една голяма част от него е горчивата истина която всички знаем. ВИНОВНИ СМЕ СИ САМИ. Макар да има изключения и да има сериозни подобрения на родната музикална сцена последните години. Голяма част от музиката която се прави в БГ е на едно доста посредствено ниво. Тук не говоря само за поп музиката(въпреки че и там ситуацията е почти същата) дори напротив по-скоро говоря за по-ъндърграунд сцената. Какво липсва е въпроса. Доста често липсва идея, смисъл ако щете. Не ми се дават примери за да не засегна някой, но както казах в първия си пост хората които правят музика и си ползват мозъците правейки я, се броят на пръстите на едната ми ръка. Не искам, а и не мога да ви кажа как да правите музика, това е индивидуален процес, но ми се иска ако не друго поне, че над дадената музика е работено здраво. Недовършени, недоизгладени композиции не бива да се представят пред публика. Работете защото няма кой да работи вместо вас, няма кой да ви напише текста който да ви кара да плачете на сцената докато пеете, няма кой да ви измисли хармонията, прогресията и всички други нещица които да представят чувството, идеята и като цяло това което искате да изразите. Както казах не е мястото тук да ви обяснявам кое как се прави, защото правила тук няма. Просто работете (мислете) и не си позволявяйте да претупвате нещата, защото вие ще търпите негативните ефекти. Така да си продължа мисълта от миналия пост и да поговоря малко за едно от нещата които доста често се пренебрегват. За визията (имидж и всички работи покрай него). Представете си, че сте измислили не песен/песни/албум, а нов вид вафла. Искате да продадете вафлата си, защото смятате, че тя е наистина много вкусна (или просто искате да я продадете за да спечелите от вафлата, която не е кой знае колко различна от другите вафли... все тая). Да предположим, че сте намерили начин да я предлагате по магазините. Сега си представете човек които иска да си купи вафли влиза в магазина отива на щанда където са изложени вафлите влючително и вашата. Тук вариантите са два човека си копува вафли които е ял и му харесват или решава да си купи някоя от вафлите коите не е опитвал до сега. А сега си представете че вашата вафла е в грозна опаковка без абсолютно никакъв вид, изглежда смачкана, счупена и т.н. Така да си дойда на темата. Имиджа, сценичното поведение, "албум арта", видео клиповете и абсолютно всичко което слушателя възприема не с уши а с очи е вашата опаковка, а опаковката е едно от нещата които не само продават продукта, но могат да го направят по-вкусен. Ще ви дам примери за да е по-ясно как имиджа се превръща в още един инструмент чрез който да изразите идеята си при това той стои на равно с музиката и текста като сила на въздействие (че дори понякога дърпа всичко останало след себе си). Първо малко БГ примери които не се съмнявам всички знаете (до колко одобрявате цялостната идея е съвсем друг въпрос). Мисля няма нужда да се впускам в разяснения, кое, как и защо. Факт е обаче че това е един много добър пример за ползване на имиджа за предаване на идеята. Дори тук имиджа е изнесен на преден план. Подобен пример... Братя Мангасарян Един от малкото клипове в БГ които подчертават страхотно текста в песента. Стенли - Обсебен Малко чуждестранни примери. Може би един от най-добрите примери за пресъздаване на идея чрез видеоклипове. За препратките и смисъла в клипа мога да говоря 3 дена, но ще ви го спестя. Pink Floyd мисля не е нужно дори да ги споменавам. Друг пример за ползване на имиджа за подчертаване на идеята. Предполагам много от вас се чудят какво точно се цели с цялото това гримиране, лещите и т.н. От една страна шокира и привлича внимание от друга е свързано с концепцията която стои зад музиката, това е и интересното, че нещата са ОБМИСЛЕНИ не е просто някаква самоцел дай да им покажем колкото се може повече извращения и неща които шокират за да се продаваме. Чудесен пример за сценично поведение са Слипнот. Хората буквално се счупват на сцената. Пример за интересен "албум арт" Примерите на запад са много, за жалост в милата ни родина са доста рядко явление. Може ми и това е една от причините голяма част от подрастващите да слушат чалга. Чалга музиката се гради до голяма степен на имидж, а голяма част от музикантите които правят свястна музика в БГ не обръщат абсолютно никакво внимание на този много, много важен момент. Знам че сега ще наизкочат разни хора и ще се почне едно спорене, че музиката не трябва да има нищо общо с такива работи, че така се принизява и какво ли още не. За да си спестим споренето ще кажа само, че музиката като изкуство използва едно от сетивата ни за да предава емоция, но хората отиващи на концерт не са слепи и няма да ви слушат със затворени очи. Използвайте този факт във ваша полза и го превърнете във още един инструмент на сцената.

Все пак сме в подфорума за Бас и в темата за варене на струни предполагах, че се подразбира, че става въпрос за живота на струната като тон. До сега съм късал струна веднъж и то защото и правех експерименти колко мога да я вдигна. Не че на баса не се късат струни, но е сравнително рядко явление. Грешката разбира се е моя, че не съм се изразил като хората и се е получило леко двусмислено.

@Вяра Този коментар на Вяра ме провокира да напиша нещо което си мисля от доста време. ПИСНАЛО МИ Е! В този форум постоянно мъдрим к'ва китара да си вземем, каква техника и ефекти покрай него за да свирим като някой си там. Постоянно се чудим защо няма продуценти, защо на концерт идват по 10 човека на кръст, защо не можем да се харесаме на голям кръг от хора. Постоянно обвиняваме малките заплати, липсата на свестни клубове, липсата на свестни студия, това че всички слушат чалга. Все нещо ни пречи. Само дето истината е че в БГ хората които правят интересна музика с някаква визия и идея се броят на пръстите на едната ми ръка. Това е факта всички са се забили в някакви стилови шаблони, искат да правят музика, но всъщност нямат какво да кажат с музиката си, и да имат какво да кажат не знаят как, и дори и да знаят в крайна сметка не могат да го поднесат на публиката подобаващо. Писнало ми е от недоклатени песни измислени за 3 репетиции, недоизгладени нито като композиция нито като свирене, с текст писан за горе-долу колкото да се пее нещо там, от банди които излизат с пуловерчето на сцената забити на едно място без да шавнат цял концерт, да изпълняват парчетата си без грам емоция и т.н. Затова и отварям тази тема защото явно има нужда малко да помислим над този въпрос. Имаме ли какво да кажем с музиката която правим, знаем ли как да го кажем и как да го покажем? Няма значение стиловите ни предпочитания. Дали ще е хеви метъл, рок, грайнд кор, реге,джаз, поп-фолк, все тая. Спирам с хейтването и почвам да пиша по същество. Как да си поднесем идеята добре, защо повечето банди се провалят в този аспект, защо липсва иновативност, и защо крайния резултат е БРАДА (старозагорски жаргон- отврат) и какво да направим за да не е така. Авторската музика е ПРОДУКТ той се ПРОДАВА. Да правиш искуство и да го продаваш са две различни неща които не само не си пречат едно на друго, но и между тях съществува положителна корелация. С други думи, колкото по-оригинален си по-лесно се продаваш и колкото по-добре е обмислена маркетинговата стратегия толкова по-лесно идеята която си се опитал да представиш бива разбрана и оценена. в следващите постове ще поговорим за 1. За визията (имидж и всички работи покрай него). 2. Таргет аудитория (демек за кой аджеба е предназначена тая музика, кой мислим че ще ни слуша). 3. Как да поднесем идеята си интересно, да я обогатим смислово... 4. Как да поднесем готовия продукт на слушателя. Темата е свързана до голяма степен с друга тема която пиша в раздела Текстописане. Но тъй като нещата които искам да обсъдим засягат по-скоро музикалния бизнес мисля, че мястото и е в този раздел. http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=75857

Наистина е много добро стихотворението.

MrDeath не знам ти какво разбираш под живот на струна (може би от момента на копуване до момента на късане), но аз под живот на струната разбирам периода от време в който струната звънти и има хубав тон. Преваряването има същия ефект като препарата, но с нежелани ефекти-ръждясване на струните да не говорим, че все пак това си е термична обработка и това също не е добре за струните. Не съм пробвал как действа препарата на 2-3 годишен комплект сруни поради простата причина, че старите струни ако ще и да ги печеш пак не звучат като нови. Чисто приятелски съвет ви давам ако не сте пробвали да почиствате струните с препарат пробвайте няма да загубите кой знае какво. Понякога ми е супер странно защо винаги има хора които да тролват макар и да се опитваш да им дадеш някакъв полезен съвет. Както и да е вие си знаете.

Dunlop N0 65 Kyser- dr. stringfellow Тези съм ползвал и вършат доста добра работа. Дънлопа се прилага по-лесно, защото не се пръска а се маже докато "Кисера" се пръска на парцалче (и в двата случая после минаваш с чист парцал разбира се). От скоро си чистя струните и с WD-40 само че може и да има вредни ефекти за дървото ако не внимаваш, така че на първо време не ти го препоръчвам (ако ти се занимава да сваляш стуните WD-40 има поне според мен най-добър ефект). WD-40 се ползва за смазване на стари и корозирали метални елементи (всъщност има безброй приложения според производителя, и съм виждал китарни техници да пръскат пращящи потенциометри суичове и какво ли още не с него, но все пак едно на ум ако решиш да пробваш). И трите струват нещо от порядъка на 10 лв и се ползват доста дълго време преди да свършат.