Нормално е новосформирани групи, особено събрали се по обява, да започнат с кавъри. На мен това ми се струва най-логичното стечение на обстоятелствата и не виждам нищо лошо в това. Като цяло мисля, че и трите свързващи фактора в този "бизнес" бъркат.
Колкото и да си блъскам главата, не мога да приема, че една банда трябва да плаща за техниката, на която свири в дадено заведение. Да, в репетиционните това се случва, но там не идват хора да консумират напитки и ястия. За мен лично е редно входът да се поделя в съотношение две към едно в полза на групата. Не може да се очаква бандите да свирят без пари само заради каузата. Това е крайно демотивиращо. Вземането на по-големия дял от приходите за билети ще накара групите да рекламират участията си. Социалните мрежи дават достатъчно бърза и безплатна възможност за това. Това съвсем не значи, че съдържателят на рокбар трябва да стои със скръстени ръце. Наличието на личен сайт и публикуването на програмата на заведението трябва да е задължително условие за всеки един собственик. Колкото до публиката, според мен това е най-изостаналата част от пъзела. Понеже се заговори за кавъри. Точно тях публиката очаква да чуе в един клуб - евъргрийни, независимо от стила. Авторството толкова много се подценява от аудиторията, че доста голяма част от групите се преориентират и за да са актуални на клубната сцена свирят песни на други банди. Тук стигаме и до малко смешния по мое мнение въпрос за мениджърите. Какви мениджъри бълнувате при положение, че авторската музика остава недооценена и подценявана от публиката? Да не говорим и за покупателната способност на нашия пазар, което е съвсем друга тема.
Някой беше казал, че трябва да се прояви гъвкавост от всички страни. Аз също съм на това мнение. Печалба от консумация и по-малка част от билетите за собственика на заведението, безплатна апаратура и по-голям процент от билетите за групата и поделени усилия в привличането на клиенти чрез реклама. Всичко друго ми се струва нереално. Колкото до аудиторията - да се надяваме, че хората ще започнат да ценят авторската музика повече, отколкото сега, когато отиват на участие на кавърбанда с нагласа, подобна на тази, с която посещават и караоке. Пък кой знае? Тогава може да има полза и от мениджъри.