KhanAttila

Ивчо, общо взето за нищо не става тоя вокал дето направих. Нито го изпях както трябва, нито го смесих както трябва, ама пусто време - все не остава! Lord Of Darkness ми писа и се разбрахме да го направя наново и да му пратя вокала той да го миксне. Но с твоето предложение нещата стават още по-интересни. Как да направим? Кой глас ти се пее? Как ще са куплетите? И в крайна сметка кой ще миксне хавата? Мен ми се върти нещо от сорта на: ти да изпееш единия глас, пращаш, аз слагам другия и ти или Lord of Darkness да го микснете подобаващо. How about that? П.С. Защо си останал с впечатлението, че цялото парче е в унисон?! Куплетите например са си на един глас, но сигурно заради ехото звучат по-гнусно...

Иво, ти си аудио-инженер, бе! За съжаление моите познания с аудио програмите се свеждат до: запис от микрофон, ривърб и ехо; дори и EQ не правя. Общо взето едва, едва се оправям с миксването на глас, а да не говорим какви нерви са, когато търся като грешен дявол как да извърша елементарни манипулации... Според мен изпяването и обработката на гласа са на студийно ниво, така че... Колко имам да уча... направо главата ме заболява!

Мен, прочети си пак това изречение... Нямам представа откъде си добил това разграничение, защото навсякъде това се води "extreme singing", а не "extreme vocalizing", но разбирам накъде биеш, така че I Gotcha, No worries! Абе не знам за вокала, обаче барабанистчето... все едно слушам картечница! А иначе ми стана интересно от звука, който вокалът прави към края на парчето -- като грухтене, обаче в същия момент се чува и едно свистене/свирене като от кипнал чайник?! Все едно пускам казанчето в тоалетната и то се пълни едновременно. Ахнах!

Много, ама много качествено ипълнение! Сякаш има малко ехо на гласа, така ли е? Всъщност какви ефекти са добавени? Абе, звучи много чисто за домашен запис. Studio Recorded ли е или просто си си поиграл вкъщи? Ако е второто, каква е тайната?!

Винаги ме е озадачавала немалката аудитория на този стил, но изглежда хората намират в хардкора начин за изпускане на парата. Гледам, че в репетиционните много момчета се занимават с такава музика, така че определено има фен база. Въпросът ми е само, екстремното пеене може ли да се определи като пеене изобщо? Аз поне не долавям нищо освен задържане на един тон... нито текст, нито мелодия от певеца?! Само се надявам хората, които опитват да възпроизвеждат тези звуци да имат адекватна подготовка, защото е много вероятно да се нараниш.

Много ме изкефи инструменталът! Днес ми остана свободно време и се позанимавах да направя вокал. Ето го същия бекинг с Voice Over: Deep Purple - Keep On Moving

Ми, брато, просто броих 300 лева на ръка, няма как да съм сбъркал. Цената по прайслистата за 2006 е 161EUR. Виж тук: http://pro-technica.com/priceList/EV_2006_2.pdf Аз го взех с 15-20лв по-евтино, защото имаше 5% off на всички стоки. Офертата наистина е много добра, защото цената е общо взето същата като в Америка ($199). Пък да е менте... също няма как, защото си има всичките стикери и опаковка, а и както вече писах, микрофончето просто си обади на колоните като във Висша лига.

Иво, честно казано разликата между микрофоните е нищожна. Предполагам, че всичко е записвано без корекции и те уверявам, че на пръв поглед, дори и да пееш акапела, средностатистическият човек няма въобще да усети разлика, ако редуваш микрофоните. Дори и при тези тихи условия, без съпровод, качеството е общо взето идентично - все си ТИ. Зенхайзерът би трябвало да е най-добър, но реално погледнато не смятам, че си заслужава тия пари отгоре. Според мен истинският тест трябва да е на лайв, там в гюрлотията! Вкъщи всичките микрофони са достатъчно добри, просто защото няма какво да им пречи отстрани. Но когато минат през апаратурата и като се смесят с още няколко инструмента и шум от помещението - тогава се разбира какво е положението. За съжаление не вярвам, че е865 и Маршала ще ти дадат толеранс за усилване. Много добре знаеш, че на живо всичко, което си харесал в микрофона като качества, се губи, освен ако не пееш само с 1-2 инструмента отстрани или озвучаването/условията са перфектни. В този ценови клас, просто не виждам как можеш да намериш драстични разлики. А и пак казвам, че надали ще можеш да реализираш пълния потенциал на микрофона на живо. Пък и за какво ти е детайлен микрофон, ако ти къса главата от микрофонии или "глъхне" във важни моменти?! Вече имам чувството, че трябва да вземеш KSM9 и нагоре, за да усетиш наистина нещо много по-добро... P.S. Що се отнася до proximity effect-a, какво те притеснява? На мен лично ми допада, когато е изразен и можеш да "работиш" с микрофона.

А бтв, Евтим от сто години се опитвам да ти пратя ЛС и все мал шанс?! Изпразни я тая кутия!

Първо, благодаря на всички, които взеха отношение тук в темата, както и на тези, които ми писаха лично. Евтим, Иво, взех под внимание забележките и се поопитах да направя нещо по-добро, без да се занимавам да правя всичко наново. Значи, дръпнах вокала 3db надолу, махнах втория глас на писъците и им сложих същото ехо, както на куплета. Вярвам, че се получи по-квалитетно. Ето линк: http://media.putfile.com/Child-In-Time-Normalized

Преди да става въпрос за каквото и да било, само предупреждавам, че говоря в личен план, гледайки от моята камбанария и въобще нямам намерение да правя реклама на каквото и да било, най-малко пък да оправдавам моята скорошна покупка. Всеки си има глава и уши и право на личен избор. Значи направих голямо проучване, преди да си купя микрофон и в крайна сметка си взех ето този хубавец: http://www.electrovoice.com/products/87.html Истината за мен е, че просто няма микрофон с по-висок естествен гейн на пазара - уверих се в това лично без ни най-малко да съм го очаквал. Набързо само ще кажа, че този модел е бил професионален клас, спрян от производство и се е продавал за $400-$500 в Америка, преди да започнат пак да го правят. На моя пише Made in U.S.A. и го взех от Про Техника (Динакорд) срещу невероятната цена от 299лв (с Коледното намаление). Общо взето все едно си го купих от магазин в Америка - нещо, което незнайно защо не мога да направя с някои европейски микрофони като Зенхайзер например. На място го сравних с двойно по-скъпи модели като e865. Колкото и странно да звучи, гейнът на всички кондензаторни микрофони трябваше да се увеличи двойно повече от гейна на N/D967, за да достигне същото ниво на звука от колоните, и то без да вади същата изразеност тембъра. Разликата беше толкова драстична, че всички в магазина се шокираха и почнаха да оглеждат дали нещо не е в ред по апаратурата. Оказа се, че действително по-добър микрофон за лайв няма, поне от тези, с които съм пял и/или можех да сравня на място. По принцип динамичните като SM58, както и някои AKG, Behringer и Oberdynamic, с които съм пял, имат добър gain before feedback, но не малко са били случаите с ужасни микрофонии и невъзможност за повече усилване, ако разположението е по-смотано. Тъй като на мен ми трябва най-вече за сцена и то с много шум около мен, беше задължително условие микрофонът да може да пробие в микса, преди да има нужда от корекции. Възможно е кондензаторните да са по-детайлни, но просто бяха толкова глухи в сравнение с този, че двойно мнение нямаше. Сега, изглежда, че този майк има по-изразени ниски и може би не е перфектен за някои гласове; възможно е и да не е перфектен за запис, макар че е доооста по-добър от незнайния микрофон, с който се записвам по принцип. Преди малко се прибрах от репетиция, където го пробвах за първи път и просто силата е коренно различна. Няма напъни дори и без корекции. Най-добре го чувах със завишени средни високи. Парадоксът беше, че моят микрофон беше с едно деление по-намален и от гейна и от канала на останалите микрофони, а се чуваше по-мощно и по-детайлно от тях. В магазина нямах възможност да го сравня пряко с е935/е945, но съм убеден, че изразеността им няма да е по-добра в никакъв случай. Изглежда, че неслучайно N/D967 е рекламиран като "Highest Gain-Before-Feedback" - в това твърдение спор няма. Иво, зависи много от това за каква цел ти трябва на теб. Възможно е Бета или кондензаторен Зенхайзер да ти паснат по-добре, но аз лично не бих си взел за лайв нито е865, нито кондензаторна Бета, нито RE510. Бях се подготвил да дам повечко пари за някой от горепосочените майкове, но просто мнението ми веднага се промени при сравнението. Пак казвам, че за запис, където се търси максимално реалността, по-тих микрофон с повече чувствителност може да е по-добрият вариант - това вече всеки трябва сам да прецени. Моят съвет е: "Не робувайте на марки, модели и цени. Чуйте със собствените си уши и си направете изводи от опит, а не от чужди мнения и ревюта.". А и както Caruso бях видял някъде, че беше писал: "Микрофонът не пее!". Дано се намери най-доброто!

Предполагам имаш предвид дали гласа съм го синхронизирал по някакъв начин... ми не, а и то си личи да ти кажа... от грешките. За да запиша вокала, ползвах Sonar и един микрофон, който не си знае годините, а аз дори и името му не знам! Имай предвид, че знам най, ама най-основните неща в Sonar, така че дори и да искам да направя някои "пипания", не мога... На куплета съм добавил единствено ехо, а на писъците НЯМА ефект -- просто бяха много сухи и тихи като запис и затова ги изпях два пъти един върху друг. Именно поради тази причина на места се разминават или има много малка разлика в тона (най си личи на втория писък към края). Но тъй като не ми се занимаваше, просто ги оставих така и може би звучи малко електронно, като че ли съм си играл с него. Просто обърни внимание на това как някъде има разминавания, другаде леко изфалшивяване и ще видиш, че няма ефекти. Признавам си, че не съм се престаравал, но знаете как е като седнеш да ги правиш тия работи... просто в един момент ти писва. P.S. Китарата също да отбележа, че е записвана на прима виста.

Child In Time (Cover) Китарa: Blackmore_Fan Глас: unicorn Останалото: Blackmore_Fan и Guitar Pro...

^ Благодаря за инфото.

С кои по-точно микрофони си го сравнявал? Съпоставим ли е изобщо с beta 87/ sennheiser e865/e945? Пробвал ли си го при екстремни условия на живо (в смисъл силен звук от множество инструменти, както и близост до колони)... т.е. има ли добър feedback rejection? За какъв стил пеене го ползваш?

Много ми е любопитно как така се става Ковърдейл. Имаш ли запис?

Пич, според мен остра критика към теб не може да се отправи изобщо, защото си се справил доста добре. А и имай предвид, че няма такъв човек, който да ти даде 100% адекватна оценка и правилен акъл, поради простата причина че никой не може да ти влезе в гърлото или да почувства това, което ти усещаш докато пееш. Все пак гласът е до голяма степен невидим инструмент, а тук впечатленията ни са само слухови. Така че не взимай всичко писано за чиста монета, субективно е. По темата "отпуснатост" - моето мнение е, че си общо взето спокоен, а и въобще не мисля, че песните не са подходящи за тебе, напротив - комфортни са ти. Моя съвет (изцяло според МОИТЕ преживявания) е да търсиш ТВОЯ глас, ТВОЯ начин и стил, така че да звучиш максимално безусилно. Та без повече философии - bravo and keep it up! P.S. Най-важно е какво ти мислиш за себе си. Винаги е полезно да имаш предвид и отзивите отстрани, но ти можеш да бъдеш най-добрият си учител, ако си аналитичен и честен към себе си. Сигурен съм, че много добре знаеш какво ти куца и имаш представа как може да стане по-добре, така че "just do it" без много приказки.

Аз бях изпаднал в подобна дилема и разбрах, че с малко пари не може да се мине. Решението е аудио интерфейс (а.k.а. звукова карта + предусилвател - такива модели най-вече се продават като външни устройства за USB/Firewire). Такова удоволствие струва между 300лв и хилядарки нагоре, но аз лично си взех EMU 0404 и съм много, много доволен. Купуваш си един кабел (XLR или какъвто трябва в зависимост от микрофона), plug-in, install, пускаш Cubase и добиваш представа веднага колко пари струваш. За запис се препоръчват кондензаторните микрофони, защото са по-чувствителни, но и с моя динамичен качеството е доста добро. В последствие вече е EQ-то и ефектите, ако искаш да заприлича на нещо сухия сигнал.

^Приятел, само да уточня и спирам с писанията. Нямам предвид, че певец няма нужда от учител, а че няма нужда от човек, който да го учи на неща съвсем различни (често ненужни и безмислени) от тези, които му трябват. Сега, забелязвам, че тука има големи защитници на "вокалните педагози", но доколкото съм чел из форума все става въпрос за някакви даскали с допотопно мислене (не визирам твоя пример, щото не го познавам човека). За мен истински учител е човек, който вече се е доказал като певец. Теоретици и госпожи с 30 години преподавателски стаж могат ли да бъда препоръчвани? Помисли. А и аз просто не виждам кой ще е този, който адекватно ще ти покаже как да пееш Пърпъл или Цепелин, например. Така че... дано се изясниха нещата по-добре.

Моето мнение е, че класическата школовка би била голяма загуба на време, освен ако няма да ставаш класически певец. Същото важи и за музикалния "педагог" - помисли, защо да отиваш при човек, който ще те кара да вокализираш оперно, ако ще пееш хард рок например?! По принцип хорът не е лоша основа, но на твоите години би трябвало да се ориентираш стилово. За да станеш по-добър в пеенето, просто трябва да ПЕЕШ. Колкото повече го правиш, толкова повече научаваш. Пробвай непрекъснато нови неща и се самоанализирай. Взимай мнението на всеки под внимание, но си прави интелигентни заключения. Ще се учудиш колко бързо напредваш, когато си аналитичен и усърден. Няма велик музикант, който да не е свирил много, ама наистина много. Имай го предвид.

Това не е фалцет, а си е чисто изпяване, но просто гласните струни са почти напълно затворени и много малко въздух преминава през тях. Затова и звукът е толкова изтънен. martinkfreeman, малко ми е странно, че си го овладял със стягане. По принцип това би трябвало да ти ограничава възможностите. Браво, че го правиш все пак. Като цяло мисля, че става въпрос за много добър контрол върху гласните връзки. Нетренирани мускули няма как да оставят толкова малко процепче. С опитване всичко става.

^ Защо ми се струва, че като драсна нещо тук от време на време, ти трябва задължително да се появиш из невиделица и да ме контрираш по някакъв начин... Нямам нищо против да си погъделичкаш егото, но не мога да разбера защо непременно трябва да се изтъкнеш, като показваш, че знаеш много повече от мен. Не мога да те разбера... И за да избегна безсмислената игра на думи и носенето на вода от сто кладенеца, предварително ти казвам, че това е моето мнение, моята гледна точка. Да кажем, че имам някакви наблюдения, някакъв опит и си имам някаква си изградена представа. Аз я споделям, само когато смятам, че с нещо мога да помогна на някой в нужда. За мен, за разлика от теб, не е от ТОЛКОВА голяма важност дали съм прав или крив, ако съм бил полезен. И след като изяснихме това, само давам някой друг пример, ей така, за да се правя на интересен. Глен Хюс; 5 октави диапазон; как му се определя гласа? Ковърдейл; 4 октави диапазон; къде е той на схемата с деленето? Фреди Меркюри; 4 октави диапазон; баритон, тенор, алтино? Тим Стормс; 6 октави диапазон; за какво говорим? Не малко статии съм чел за горепосочените господа и никой не се наема да каже точно - този е баритон, онзи тенор и т.н. Всеки път се пише, че са неопределими, просто защото титаните звучат страхотно по цялата скала. Вече писах, че всеки си има комфортна зона, в която тембърът е най-приятен за ухото и му е най-леко на изпълнителя. Също така подчертах, че и някои хора си има дебели гласни връзки, други са с по-тънки. Разбира се, че едните ще звучат по-ниско и плътно, другите по-височко - това си зависи от анатомията на всекиго. Но всичко това няма нищо общо с тия деления, непроменени от вековете. Това, че момчето има нисък тембър не е гарант, че той няма да може да пее Пърпъл. Пак повтарям, да, ще звучи по-пискливо и не толкова чисто на по-високите части, но ще МОЖЕ да го пее. Този остарял начин на мислене и приказки от сорта на "Гласът си е даденост и си има точни граници." чисто реално погледнато могат само да те ограничат, да те успокоят, че не можеш повече. А човек винаги може повече. Както и този пич, въпреки че се е заблудил, че гласът му "не става". Всичко става - иска само повечко вяра. Карузо (много велик ник си си избрал между другото), просто не се занимавай с мен, бе пич. Тъй или иначе това е последният ми пост по темата... На Cord, успех!

Какво значи "Аз съм тенор", "Аз пък съм бас" и т.н.? Такива определения има само в класическата музика, защото си има партии за отделните "спецификации", които капацитетите определят. Сега, всеки си има най-комфортна зона на пеене, но това не означава, че не може да пееш от Синатра до Гилън примерно. Никой не може да постави рамки на гласа. Диапазонът може да се увеличава и взимането на по-високи и/или по-ниски тонове всеки може да го оттренира с повече занимания. Не си поставяй сам някакви ограничения от сорта на: "Аз съм бас и никога няма да мога да пея високо." - така сам се обричаш на неуспех. Според мен трябва да "опипаш" почвата с малко по-високи песни. Когато можеш да ги пееш, без да се напрягаш, качваш още и така, докато усвоиш техниката сам за себе си, така че да е удобна за ТЕБ. Вярвам, че диапазонът може да се разширява неопределно много, така че ти ЩЕ можеш да ги пееш тези песни с повечко желание и време. Разликата е просто, че ти няма да звучиш като Ковърдейл и като никой друг на този свят (а и това не е идеята, защото всеки си е уникален). Ако са ти наистина дебели гласните струни, просто ще звучиш по-изтънено, по-кресливо от типичния рок певец, когато скачаш много нагоре. С други думи ще изкарваш малко по-неубедителен звук, там където рокаджиите все още се чуват по-сигурно. Но това не означава, че ти не си взимаш тона или че те "няма горе", а просто, че анатомията ти изисква много малко въздух да минава през гласните ти струни, за да го произведеш този тон. При човек с по-тънки струни, ситуацията би била обратната. Гледай от добрата страна на нещата - тембърът ти ще е наистина внушителен. П.С. Гледай някое интервю на Ковърдейл (особено негово) или на Фреди Меркюри и ще видиш, че тембрите са им доста мъжкарски. Така че не се заблуждавай с общоприетото деление на гласовете, което датира от стотици години...

Грация беше писала за емоцията и това е най-точния за мен отговор в цялата тема. В крайна сметка ние всички искаме да чувстваме. Дали ще е тъжна балада или приповдигнато, весело парче -- човек иска да го почувства, да вибрира с него. Както казва Ковърдейл, музиката е emotional exchange. В този ред на мисли, аз искам "цялостния пакет". Искам глас, искам привлекателна външност, искам силна вяра и магнетично поведение. Искам този певец/певица като стъпи на сцената и да ме въвлече в неговия/нейния свят. Наистина малко са тези, които го имат всичко накуп, но нали затова ги наричаме велики. Иначе има много гласове - мога да слушам Ела Фицджералд и Summertime безкрайно - съвършенство в гласа, но й липсва външността и силното въздействие. Има многократно повече красавици с предизвикателно поведение, които няма да ми е зле да ми играят на живо, но пък гласът им е електронен. Има и много добри изпълнители, които обаче не са добри шоумени, а певецът трябва да бъде и такъв. Има пък и случаи на много добър изпълнител, но с недостатъчна креативност и въображение в музиката. Въобще парчета от цялото се намират, но абсолютните певци и певици са рядкост, голяма рядкост. За пример мога да дам Елвис Пресли - музикант от глава до пети, уникален глас, убийствено обаятелен, секс символ, танцьор и какво ли още не. Хора като Франк Синатра, като Ковърдейл, като вече многократно споменатия Фреди са лидери на сцената - контролират публиката, дирижират вниманието й. Певците наистина трябва да се замислят върху това как възбуждат емоцията у хората. Там е ключът.

Колкото по-дълго можеш да издишаш с едно поемане на въздух, толкова повече можеш да задържиш тона. Най-дълго можеш да задържиш висок тон, защото изисква най-малко въздух, за да го възпроизведеш. 30 секунди са нищо. Франк Синатра е можел над минута и то с много плътен звук. Тренирай и ти ще го направиш. Никаква философия няма зад това. Зависи от капацитета на белите ти дробове и звуковъзпроизвеждането.