YtseJam

Специално при резонансната кожа не съм съгласен, че всичките болтове трябва да са еднакво натегнати. В един от първите броеве на Модърн Дръмър, на които съм попадал, прочетох един пиниз, който години наред ми върши ценна работа. Значи четирите болта, които са от двата края на пружините, се отпускат малко в сравнение с другите и по този начин се намалява много успешно бразденето, особено когато принципно ги държиш пружините не много опънати.

Как да не помним Пейо Белезника бе?

Микрофоните от нашия приятел uzeb са лекичко малко прекалено надути откъм цена, PGтата - още повече. В София при Капъша има едни пак евтини, пак неизвестни Gatt Audio за 450 кинта комплект 7 бройки, допускам, че качеството е съизмеримо с на другите безмаркови такива. Аз отдавна се интересувам от цялата тази работа, Bobalan ми помага с ценни съвети, но засега нищо не съм измислил като че ли. Иначе за момента се кефя много на барабанния комплект на JTS (едни много специфично сини на цвят са, веднага се разпознават), ама към 900 кинта излиза май, иначе са осем.

Пак прекалихте. Като се прибера вкъщи при нормалния нет, ще има наказания. Засега само затварям.

Има-няма 11 години, не помня вече. И аз не минавам 15 годишната граница, спомената от некои професионални музиканти в този форум.

Юз е легендарна личност. Тези, които са виждали как изкопава ушното си съдържимо с нарочно дългия нокът на малкия си пръст и после го депозира в устата, знаят за какво става въпрос. Друг легендарен елемент от житие-битието на Юзбаши са небезизвестните "четириоли", но не ми се приказва за него повече, щото просто не си заслужава хабенето на форумни и мисловни ресурси. ХанСоло е много прав, че всички трябва да се чувстваме обидени, че такива като него ги вписват в една категория с нас. Хубавото в случая е, че вече не остана човек, който да не е наясно каква жалка гледка са цялата компанийка на Юзбаши, братовчед му Митьо Атлантика и т.н. и съответно никой не им се връзва.

AccesS с този си пост показа, че е напълно готова за модератор на барабанния подфорум, остава само да издигна кандидатурата пред властта.

Това с презаписването е много много вярно. Аз именно заради това винаги искам да се репетира в M&D, щото там безпроблемно се правят прекрасни записи, на цялата репетиция ако щеш. А когато човек се слуша отстрани, най-добре може да усети кое къде не е както трябва.

Логотата на чинелите съвсем нарочно ги няма, Нийл е известен с това, че 30 години най-упорито си ги изтрива, щото го дразнят. Именно заради това на новата му сигничър серия от Сабиан логотата са златни, а не черни, за да не си личат.

Моля ви, отделете 5 минути да видите защо дедо ни Нийл е най-влиятелният барабанист в прогресива за всички времена и в същото време да видите колко са напред хората в областта на 3D-то. Просто не е истина. (в БГ пиъринга): http://pcclub.kafence.com/music/YYZ%20video-Rush.wmv (оригиналният сорс, бързо извън бг): http://www.bobbysbrane.com/animation%20fun...0video-Rush.wmv Наистина не е истина.

Евала, Стеф. Винаги съм твърдял, че тия, дето мрънкат за всичко, вуната им пречи именно поради кривината на знаете какво. Който иска и може, винаги се оправя достатъчно добре.

Както сигурно сте забелязали, през нощта форумът се държеше странно, сутринта го нямаше, а сега сме с някакъв бекъп от вчера или оня ден. Някои теми ги няма, някои отговори също, но това е положението. Хост.бг са професионалисти и половина.

Много офтопик, много нещо. И пак високомпетентни изказвания от дежурните висококомпетентници. Както и да е. Аз лично съм на мнение, че е грешно да се гледа на интеракцията в рамките на една група като на последователни процеси. Или казано с други думи, барабанистът слуша басиста, басистът гони китариста, китаристът пък не слуша никой, освен гласовете в главата си, а пък вокала никой не го слуша. За мен групата не са просто купчина музиканти, събрани на едно място по една или друга причина. И мисля, че всеки трябва да слуша всеки и всеки да се съобразява с всеки в реално време, за да се получава истинският груув, както му викат. Винаги съм се стараел да слушам всичко едновременно и винаги съм се опитвал да го набивам в главата на бендмейтовете си, но тъжната истина е, че на малко хора им пука за това как звучи групата като цяло. Иначе в условията на бг реалността, когато на сцената не се чува нищо, на барабаниста никой не се е сетил да му сложи монитор, щото и без това е половин човек, обикновено се опитвам да се оправям с гледане. И тъй като всички са с гръб към мен, гледам левите ръце на басиста и китариста горе-долу къде се намират по грифа. Кво да се прави. А където мога, свиря със слушалки. Изобщо не ме е срам, кво като не е рокендрол, никой не гледа към барабаните така и така.

И всяка компания си пази точната сплав в тайна, B20 е най-условно казано, вътре има доста различни добавки.

Аз се сещам само за един чинел, който си е "правил" и той беше китаец, изкован от един стар голям Trowa, т.е. само му е сменил формата.

Начинът, по който се правят. Sheet са щамповани от листове ламарина, а cast се изливат в калъпи.

Ами смисълът от тригерите в метълските концерти, както май вече съм писал тука някъде из форума, е в няколко неща: 1. Тъй като през повечето време се свири в екстремни темпа, ако е озвучена акустично касата, колкото по-бързо се свири на нея, толкова по-тихо става, не всеки барабанист е машина. А тъй като останалите отпред грухтят и вдигат масивен шум, трябва някакси да се пробие през него, а с тригер нивото по-лесно се контролира, т.е. колкото и лекичко да удряш, отпред има гърмежи. 2. С тригер много по-лесно може да се докара споменатия от теб пробивен звук, който да звучи добре с музиката, няма нужда от специални EQта на микрофона, настойки на барабана и т.н., пускаш и всичко си е predefined. 3. Отнема около сто пъти по-малко време и всичко си е еднакво всеки път, а на дълги турнета на никой не му се занимава всеки пореден ден да търси отново и отново точния звук.

Много се изкефих и аз, еваларка. Що ли аз никога не съм имал щастието да съм в читава група с читав стил и читав вокал, който да пее читави текстове... Деба... Барабаните редени ли са?

Аз съм пробвал, ама на една каса и с кардан. Освен това тригерът беше гаден и изпускаше половината удари.

С помощта на колегата evans преди около сто години се сдобих с едно чудовище в свят тигрово фолио: 10" том (правен от амати 12, рязан, огъван и си ебало мамата), 12" том амати, 13" том амати, 14" том тактон, 16" флоор тактон и две 22" тактонски каси, всичките без резонансни кожи. Освен това едно барабанче Тактон (от по-новите, с читавия хардуер) в разцветка сребристо фолио и към него ръждива аматска стойка за барабанче, чиято височина се регулураше с няколко поредни разпробити дупки и един болт в тях. Бонус към покупката - една нечовешка ръждясала безмаркова фусмашина с два криви рязани капака с нечовешки яйцевидни форми, една полумикрофонна, полуаматска, четвърт тактонска права стойка с едно чинелче от неизяснен може би аматски произход, криво колкото капаците и един аматски педал. Бях най-щастливият човек на света. След това се почна облагородяване, поправки, събиране на части, успях да събера обръчи и машинки, дупчих и сложих резонансни на всичките, смених фолиото с едно тъмносиньо на светкавички, беше много фешън, намерих си втори аматски педал, откраднах една тактонска фус машина от една известна столична гимназия, сбрах още някакви аматски стойки, придобих нечестно пак от същата гимназия един огромен сребрист Trowa чинел (култови, култовиии) и продължавах да съм най-щастливият човек на света. Също така и една чисто, ама чисто нова (с етикета още) аматска стойка за барабанче, няма да казвам откъде. Голямата скъпотия в комплекта ми бяха изключително професионалните капаци Paiste 302, купени нови от дебелия педерас Русинов. Най-голямата гордост ми бяха две малки аматски concert томчета 6" и 8", закачени на долната част от една нотна стойка, които купих от тогавашния барабанист на Епизод. Постепенно взех да накупувам сносен хардуер (рамена Gibraltar, фусмашина, права чинелна и стойка за барабанче Tama чистак нови от Фактор, с кашоните и амбалажната хартия, още ги пазя), още по-истинско барабанче Tama, пак оттам. След половин година зор, караници, зъбене, заплахи и т.н. успях да се сдобия с чистак нов кардан Tama, поръчан от небезизвестния Ники Драгнев (знам, че доста хора могат да разказват нечовешки истории за подобен експириънс от филибе мюзик). Същевременно почнах лека полека да намалявам бройката и по едно време бях стигнал само до 10", 12" томове и 13" в ролята на флор, разкарах втората каса и т.н. Постепенно започнах да насъбирам и всичко, до което мога да се докопам и върху него пише Sabian. След няколко години събиране на читав хардуер и чинели реших, че единственото, което е за смяна, са самите барабани, в същото време така да се каже ме уволниха и аз най-далновидно вместо да си стоя на малкото кинти и да чакам по-добри времена, веднага се отбих в Динакорд и месец-два след това с огромно удоволствие извозих няколко големи кашона с червен надпис YAMAHA на тях. Отново бях най-щастливият човек на света, без кинти, но пък с чистак нови, миришещи още на завода, барабани. Посъбрах още малко чинели и хардуер и в общи линии стигнах дотук: http://victor.ludost.net/photos/drums/newpic.jpg Май ми стига засега. Да взема да се науча да свиря ли, кво ли...

Не е месингова, бронзова е (мед/калай). Малко закъснявам с отговора, ама не съм видял темата навреме. Пукнатините в чинелите са лайняна работа, от която спасение няма, рано или късно трябва да ги хвърляш. Моята шестнайска също е спукана съвсем леко и вече съм почнал да се оглеждам за смяна. Общо взето има два варианта за действие при спукан чинел: 1. Ако пукнатината е на ръба, се изрязва/изпилва парченце от чинела, но примерно пет милиметра по-навътре от края на пукнатината, щото тя продължава малко, дори да не се вижда от просто око); 2. Ако пукнатината е вътрешна, по една дупка от двата й края, за да я ограничи. И в двата случая има няколко важни правила: - в никакъв случай не трябва да се прегрява чинелът от рязането или дупченето, трябва да се прави много бавно и с много почивки, за да изстива нагрятият метал. Защото при прекалено сгорещяване, сплавта си губи еластичните качества и става чуплива; - желателно е да се намалят вибрациите до минимум, т.е. да се пили много бавно и спокойно, или да се дупчи на много малки обороти, защото колкото повече вибрации по тялото на чинела, толкова повече се разширява пукнатината, с която се борим; - ако може да се мине без абразивна намеса, ще е най-добре, т.е. да се реже на преса или да се дупчи с преса, но това май го могат само по специализираните работилници. Но с две думи - търси чинел, спасение нема.

При мен поне идеите не идват винаги веднага, нужно е известно време, докато изкристализират. За последното парче, което правим примерно, чак на последната репетиция започнаха да ми се избистрят някои идеи относно това как би звучало най-добре, а миналия път нищо не можех да измисля (тогава нашият приятел Paliev The Butcher присъстваше и гледаше с интерес, докато аз седях и тъпеех и не знаех какво да вкарам в шибаната песен). Според мен е нужно известно време, за да успееш да обмислиш мелодиите и фийлинга на отделните части от песента, след това да схванеш общата структура и всичко да ти е в главата, за да можеш да си изкомпозираш достатъчно смислени барабани, които да се връзват и като градация и като звук и т.н. И така нещата постепенно се получават. Мен примерно вдъхновението ме е удряло на най-странни места и по най-различно време, примерно в три през нощта се сещам за един точно определен фрагмент от една наша песен и как бих могъл да го изсвиря и се старая да го запомня, после си го свиря вкъщи и го отработвам, после като дойде време за репетиция, пробвам дали на място звучи толкова добре, колкото в главата ми и така. Понякога става, понякога - не. Друг е въпросът когато всяка от идеите, които са ти дошли за дадено място, не звучат много добре. Точно тук идва помощта от това дали слушаш много и разнообразна музика, или не. Щото съм чувал много музиканти, които все твърдят, че нямали време да слушат чужда музика, щото в главата им била все тяхната си. Аз съм точно на обратното мнение, че човек трябва да е колкото може по-отворен към най-различни стилове и видове и количество музика, защото вдъхновението идва точно от слушане. Както казва един велик български барабанист (регистриран в този форум, но тих и потаен), "още от Бах и Моцарт насам в музиката всичко вече е измислено" и едва ли някой вече ще се сети за нещо тотално оригинално и нечувано, така че по-добре да сме наясно с колкото може повече вече изсвирена музика. И понеже малко се отклоних, по въпроса - когато изпадна в безидейство, както примерно за споменатата вече нова песен, сядам да помисля и да се сетя за други подобни елементи от чужди парчета и какво е изсвирено там и се пробвам да направя нещо, което досега не съм свирил в никоя авторска песен. Във въпросната нова примерно вкарах на едно място едно тремолоподобно набиране на барабанче с акценти тук-таме, което се разтяга в два такта (май) и после го продължавам по томовете и става леко като соло и мога да кажа, че се получи екстра. А досега не се бях сещал за такова нещо и съответно не го бях и пробвал в нито една песен. Това само като личен пример. Също така понякога се получава много добре, когато заимстваш идеи от мелодията някой от другите шумовдигачи около теб. Примерно трябва да си запомнил кой от останалите какво свири на някое определено място, ако ще да е най-небрежното рифче в края на куплет/бридж/припев/квото там. И така се получава някой много як преход, който освен всичко се връзва и с песента, а не е някой от типичните барабанни, от които всеки от нас си има запас (Майк Портной му вика туулбокс) и ги въртим, когато не знаем какво да свирим. А пък едни от най-яките и на място брейкове са когато правиш нещо в унисон с мелодичните инструменти (да е жив и здрав Джеф Уотърс, многото слушане на Annihilator на млади години помага определено ). Така че разнообразието му е майката и колкото повече се push-ваме to the limits и правим неща, за които досега не сме се сещали, толкова по-добре се получават нещата. Айде чиърс. Със сокче.

Да бе да, по-добре фирмите да се сетят да си плащат за истински уеб страници, които обикновено имат същата функция. Само дето в милата ни родина всеки е на принципа, че най-добрата страница е безплатната страница, правена от някой приятел на фронтпейдж, пък дали ще е функционална, никой не го боли, щото още сме в каменната ера.

Абсолютно е вярно това.

Просто някои хора имат акъл в главата, колкото и странно да ти се струва...