YtseJam

Кастроново е един и от моите най-любими, заедно с Баримор Барлоу от Джетро Тъл.

ЛаБри в момента е звяр. Думите не могат да опишат.

От две турнета насам ЛаБри е просто неузнаваем. Да, преди пееше зле, гласът му беше през повечето време изхабен на живо, пушеше цигари и т.н., но след това тръгна на уроци при някаква уважавана дама (не е Розмари Патриша Бърнс, при нея беше ходил преди много години) и започна да спазва много строг режим на спане и хранене по време на турне сега е просто адски адски як. За съжаление в София изобщо не беше във формата, в която е в момента, но както вече споменах, разликата е потресающа. В Истанбул всички се изкъртихме на удължената версия на Learning To Live, а той я изпя абсолютно перфектно с всичките му там високи към края, без грам грешка. Казвам го като човек, който има над двеста концерта на ДТ и ги е слушал всичките. Не преувеличавам.

Не съди само по себе си, щото хората са различни, барабанистите също.

Това, че се казва Iron Cobra Junior изобощо не го прави джуниър като модел. Педалът е повече от перфектен, особено за тия смешни пари. Освен това също е с power glide cam.

За съжаление не съм виждал. Такива неща май се носят отвън главно.

Като става дума за акустична китара, мисля, че това си заслужава да се чуе от всички: http://pipoelo.free.fr/music.html Става дума за кавъри на ДТ само на акустична китара и женски глас. Цялата история доколкото знам, е започнала от форума на Петручи, но тъй като пичът и приятелката му са страшно кадърни, всички там са ги подкрепяли и подканвали за още и така се натрупали доста песни. Които са толкова яки, че ДТ в момента ги използват за ентранс мюзик на концертите си от тазгодишните си турнета. Мога само да кажа евала.

Ако имаш кой да ти внесе от чужбина, просто няма за какво да си говорим, Tama HP200TW мисля, че беше моделът, така нареченият Iron Cobra Jr, струва под двеста долара в Америка, не знам колко е из европейските държави, но би трябвало да е под 500 кинта. Със сигурност си заслужава сто пъти повече от диксън и тъпото 4000 на DW.

Слушам и не вярвам на ушите си.

Flying Dragon по нищо не отстъпват на елиминаторите и на кобрите, но за евтините не знам точно. Те си смениха моделите преди време и аз съм свирил и пробвал само със старите им, не знам дали новите са същите.

Най-добрите. Просто най-добрите.

Това се казва аватар. Сменя се на същото място, пак в личните настройки.

лични настройки -> редактирай снимката си -> изпрати картинка от твоя компютър -> бутон browse -> избираш снимката -> бутон open -> обнови снимката

Ми аз съм 47 и половина и DWтата откровено са ми малки.

След двугодишен опит с хардуера на DW покрай Ахат, включващ две обиколки на страната, мога да каже, че това е абсолютно най-незаслужено прехвалената и незаслужено надута откъм цена марка за барабанен хардуер. Няма да навлизам в детайли колко части от стойки се потрошиха, колко ужким чисто ново никелиране опада или пусна ръжда под него и т.н. и т.н. Но въпросът е, че Юри има двоен педал DW 7000, който принципно се води средна серия откъм качество (4000 са най-долните, 7000 са средните, 5000 са класическите, бивш топ ъф дъ лайн, а отскоро има и 9000, които са новите най-скъпи и хубави). Та въпросният кардан е според мен пълна, ама пълна скръб. Не е истина колко се е разтропал, колко се разхлабва от свирене, колко е грозен и неудобен, с доста инженерни недомислици по него, да не говорим, че колкото и да го смазвам, все скърца отнякъде. Моята стара Тама е в пъти по-добра, нищо, че е доста по-евтина. А като се има предвид, че 4000 е още по-надолу от 7000, хич не ми се мисли за какво ли става дума. Колкото до Dixon, не знам дали ви е известно, но разликата на тази марка с Gibraltar е единствено в лепенката с надписа и в дизайна на врътките за завиване. Всичко друго е 1:1. А според мен Gibraltar е фирма, заслужаваща далеч повече респект относно хардуер, отколкото DW. Обаче ако става дума за 811DB модела, той май е малко прекалено скромен, така че не знам. Ако имаше възможност да си вземеш от чужбина, щях да ти препоръчам Тама, защото за цената си просто по-добри педали от тях не съществуват, но в БГ за съжаление е почти невъзможно да си купи човек.

Заповядай някой път на Sabian Crash Test и после ще си говорим пак.

Пълен си с опит явно...

Bobalan навремето използваше едно Awave, като му задаваше негови си банки със семпли, ама това беше отдавна.

Тучен ли е?

Колкото и четкащо да звучи, Гео е най-добрият, ама най-най-добрият басист, с когото съм имал честта да свиря. Не се бъзикам.

Днес свирих на барабаните на един познат, комплектът беше с няколко Amun-а и смея да твърдя, че съм доста разочарован. Аз си мислех, че Meinl са се научили да правят чинели, но не би. Ужасни ламарини, просто ужасни.

Найтуиш са чалгата в метъла и не мога да ги понасям. Псувайте ме, колкото щете.

След концерта отзад при хафтобусите, до три през нощта. И аз бях там.

Както корите за яйца (класика в жанра), така и тежките завеси (Smokejack тук също може да потвърди), са жив ташак, щото не вършат никаква работа.

Аз имам калъф за барабанче, дело на небезизвестния Румен (всички сте виждали калъфите с марка Panzer), от който нямам оплаквания. За чинелната торба (пак от него) вече мога малко да се оплача, но тя така и така е на 5-6 години. Иначе не знам за вас, но на мен винаги калъфите са ми се стрували много дразнещи и заемащи място около сцената, както и вкъщи, когато не се използват по предназначение. Хубавото в случая е, че един предприемчив човечец се е сетил как да се справи с въпросния проблем и решението се нарича http://www.drumrolls.com Идеята е много проста, калъфът представлява обвивка, която се пристяга от двете страни на барабана, като по този начин незащитени остават само централните части на кожите (а ние все пак удряме по тях, така че не са чак толкова крехки). По този начин калъфът е много удобен за навиване и прибиране, да не говорим, че много по-лесно заема формата на разни сложни съспеншън маунт системи на различните марки барабани. Малко демо: Разбира се, това не са кейсове, готови да тръгнеш на турне с тях, или да си пращаш барабаните по пощата, но за такива като нас с концерти веднъж в годината и прекарване на барабаните от къщи до колата, после на сцената и обратно към къщи мисля, че са повече от достатъчни. От сума ти време отлагам да се обадя на въпросния Румен и да му обясня концепцията, за да ми направи такива, но сега би могло да обсъдя идеята и с гореспоменатия майстор. Ако стане добре, ще е хубаво и за тези след мен, които харесат това, което живот и здраве ще се получи.