YtseJam

Не.

От вчера още се опитвам да си представя как ще звучи и просто не мога.

Абе CorelTrace върши прекрасна работа.

(или поне в твоя случай) в равноускорително темпо...

Моята резонансна е с фабрична дупка, която е на разположение горе-долу "пет часа", диаметърът е 13 сантиметра и най-външната точка от дупката е на 6 сантиметра от края на кожата. Относно изрязване, намираш нещо кръгло, подлагаш на нещо твърдо и въртиш много внимателно с макетното ножче. Може и с ножица, но тогава повече можеш да кривнеш. Хубаво е след това да се намери нещо като протектор, което да се сложи по ръбовете на дупката (в нормалния свят продават готови халки, но тук едва ли може да се намери). Първото нещо, за което се сешам, е маркуч от система, цепнат надлъжно и нахлузен на ръба. Цялата тази операция е необходима, защото звукарите по цял свят много, ама много обичат да цепят предни кожи, вкарвайки и изкарвайки любимите си микрофони с твърди и остри ръбчета по тях ("плочката" на Шуър е класика в жанра примерно).

А мен - Пейо Белезника от Спринт.

Ей тва най-предното фретлесовото май беше с такъв адаптер. Поне си спомням, че едни червени светлинки светеха в тъмното.

Мога да кажа само ... и в добавка Изобщо се чудя защо ли изобщо се заблуждавам, че правя музика някаква. Нищо де, кой колкото може. Май е крайно време да изоставям инструмента.

Гледахме го и на живо преди години. Направи единственото добро соло в целия концерт. (Останалите час и половина без две минути, пълни със стъргането на дебелата свиня, не си заслужаваха слушането).

Не си казал, не си се сдобил, имам ги от първия до концерта на дискове (НЕ мп3та). Иначе който се е интересувал от такава музика преди години, няма как да знае за култовия тип, който продаваше касети с ксероксни обложки в един куфар на Славейков. Е, всичките касетни джайънти от до са ми оттам.

Само че аз имам една опция дали да "honour"-вам включеността на въпросната опция за даден юзър, или да го спамя въпреки това. Друг е въпросът, че никога не съм използвал масмейл функцията.

Трима сме. Аз ги слушам от има-няма десетина години, че и повече. И са ми една от любимите групи.

Тука е, оня ден се видяхме и ходихме до студиото им.

Изключително много се радвам, че сред нас тук има и истински работещи, свирещи и действащи музиканти, а не само надомници (вкл. майселф). Както се казва, евала. Виждали сме се в офиса на насраното сме, но не ме помниш най-вероятно. Кийп ъп дъ гууд уърк, пък някой ден може малко Ръш да позaсвирим...

Точно тъй. По-скоро можем да кажем, че ако на някой му трябва пиене, за да е непринуден, то проблемът му е много надълбоко не засяга само музиката, ахахаха.

За съжаление май именно така са се родили доста от най-издържалите времето класики в днешната музика (леле какво клише сътворих). Иначе и аз мразим. Едно време един китарист ми идваше напушен на репетиция и ядеше палки по главата редовно.

А така, сбрахте се фотографи, само дето не сте пишман като мене. Аз засега мога да призная, че съм постигнал някакви успехи единствено в концертната фотография, с останалото съм главно на любителски начала. Като стана дума за изгледи от балкон, мога да се похваля с тези: А най-добрата ми снимка на тема облаци е това: Засега щракам с един стар, боен и верен Canon G3, но скоро живот и здраве ще се обзаведа с нещо далеч по-сериозно.

Днес в небезизвестния магазин на лицето Капъша мернах да стърчи от един ъгъл нещо тръбоподобно и естествено тъй като съм малко побъркан на тема барабанен хардуер, веднага измъкнах опаковката, за да разгледам кой какво и как. Оказа се чинелен холдър от толкова много спряганата напоследък марка Stagg. Стана ми интересно и я подложих на подробна инспекция, гледах, разглобявах, мерих, правих, струвах и мога да доложа, че не успях да намеря абсолютно никакъв кусур. Стойката е просто перфектна, тежка е (т.е. желязото е добро, не е някаква тънка тръбица), резбата на двата болта е перфектно равна, няма луфтове, зъбчатите колена не са с много едра стъпка, също пасват идеално, хромът изглежда добре, не изглежда като да е от тия супер евтинджарските, дето се отлюспват след една година. Абе изобщо впечатлен съм. Мислех си, че хардуерът на Stagg не си заслужава, но всъщност се оказва, че изобщо не е така. И ако ги имаше тези неща преди 2-3 години, щях да съм се обзавел обстойно с такива стойки. Ето картинка: http://www.staggmusic.com/image.php?id=9786 Пък и за 48 кинта наистина не виждам какво повече може да се иска. Горещо ги препоръчвам на всеки заинтересуван.

Абсолютно съгласен. Който се интересува, да ми дава два празни dvdr-а и му го записвам, заслужава си хиляда процента.

Тепърва все по-убави снимки ще качвам, стига мюзик да се случва. Относно мелниците, мога само да кажа, че The Kids Are Alright е един от най-култовите музикални филми на всички времена, само че тукашното метълско мнозинство едва ли ще го оцени. Сполай ти, о, владеещий завързаната БеГе писменост.

Хич не е трудна, само да имаш достатъчно време да изкараш кинтите.

Който има над 100 поста, вече ще може да си променя титлата под аватара с какъвто текст си иска. Въпросното деяние се изпълнява в личните настройки.

Флаш метроном -> 36 кб Плейва се с флаш плейър < 1 мб Миди -> има-няма 5-10 кб Плейва се с медиа плейър, който по дифолт го има в уиндоус. И двете са достатъчно независими формати, за да можеш да ги пускаш на който си искаш компютър, където и да отидеш, стига в студиото/репетиционната да има компютър. Нито ти трябват специални програми, нито да ги чакаш половин час да се пуснат, нагласяне и т.н. лайна. Което е важно за изстрадалия ми лаптоп, примерно.

Мога да те редя stage hand в СМЕ, разбрах, че напоследък са вдигнали хонорара от 15 на 20 кинта на ден.