Rammkopf

Камертън?

Бе ... май единственият голям недостатък на липата е, че ако дялнеш тялото в някой ръб, ще му оставиш доволен белег. Крехка и чувствителна е към ... хм ... злоупотреби. Ако не е покрита добре, де. Май е по-скоро въпрос на свирене и предпочитания към тона оттам насетне.

Малко късно се включвам, но като си тръгнал и за Ямаха, замислял ли си се за RGX? Моето мнение е, че изглеждат по-добре от Pacifica. Като спецификации, комай, са все тая. Свирил съм на RGX121S (много ме е яд, че вече не ги правят) и ми харесва. В началото много трудно възприех "плоския" й гриф (наистина, все едно нямаше никакъв радиус, спрямо грифа на Squier-a ми), обаче с течение на времето свикнах и видях колко е удобна, всъщност. 2 броя керамични хъмбъкери се грижеха за приличния тон, а 1 сингъл в средата компенсираше с приличен шум. Китарката струваше 480 лв, това беше преди близо 7 години.

Успех в начинанието! Пусни после произведението в темата с кавърите, да чуем.

Всичко на Rammstein: http://www.rstabs.tk

Готов си.

Имам цялата песен на MIDI. Дойде заедно с дискографията им, която бях издърпал, затова нямам идея кой го е правил и отде е теглено първоначално. Дай мейл и ше ти го зафуча нататък. Направено е много кадърно.

Следващия път просто можеш да питаш самото момче във форума нa Herzeleid.com - казва се Vincent Pinnard, nick-ът му е SchwarzesGlas там.

Ма не съм много съгласен с последното твърдение. http://www.thomann.de/de/peavey_vypyr_30.htm

BabyThomas, за нищо. Дано откриеш каква беше истината, щото аз имам само vague distant memories.

Не мога да ти кажа със сигурност. Може и да ги продават в комплект с цялото тремоло. Провери в РФ или някой друг музикален магазин, да видиш какво ще ти кажат.

За шкурката не знам, ама пилата ще ти свърши работа. Обаче това ще съсипе хромовото покритие. Аз бих си купил ново седло. Не би трябвало да са скъпи. Даже сигурно можеш да минеш на съвсем различен тип седла, ако тези не ти харесват.

Вероятно седлото й идва много остро, може да е производствен дефект. Ако не те мързи да си интонираш наново китарата, размени седлата на 5-та и 6-та струна. Ако почнеш да късаш 6-та, работата е ясна. И предполагам, че това ще се окаже проблемът. Ако беше лоша обща геометрия на сетъпа, щеше да късаш 3-та и 4-та най-напред. Така мисля аз, де. Затова бих пробвал с размяна на седлата първо. БебеТомас, това навремето го бях чел в Интернет на някакъв китарно-образователен сайт. Нещо от рода на Уики, ма май не беше точно в Уики-то ... ще те излъжа. Много вода изтече оттогава.

Намалено време за възстановяване от остатъчна деформация на пружинен хистерезис след динамично натоварване и разтоварване по нормалата на струната. Т.е., възстановяват си нормалната дължина и се връщат във вярна интонация след здраво dive-еене с флойда. Нормалните струни не са с такива свойства. Доколкото знам, засега има само две марки в света, които имат сертификат за флойдо-струно-производство - Dean Markley са едните, Elixir май бяха вторите. За Elixir не съм никак сигурен, но за DM - 100%. Имам един съмнеж, обаче - тази подобрена еластичност, вероятно, идва за сметка на тоновите качества на струната или трайността й. Винаги има някакъв trade-off. noflip, Fender-ските са добри. Поне при мен държат доволно дълго и звучат прилично. На усещане са ми по-меки, спрямо Ernie Ball и D-Addario, макар дебелината им да е еднаква. Като остареят подобаващо, стават адски твърди (опитай да залепиш Bb баре на 1-ва позиция) и така разбирам, че са вече за смяна.

Мирише ми на пружините в тремолото. Виж тук.

Съгласен съм, че тези теми са двудневки, но като сме отегчени на работа и се чудим к'во да правим ... Обединяване на темите е добра идея. Тази вече е отворена, така или иначе. П.П.: Евтиме, моля те да уважаваш дълбоко форума на Планета Фолк в традиционния му младежки дух! Пише се "kakav cv9t vi e kosata", а не така, грамотно като тебе! Не се научихте, че се пише на латиница, с маймунски символи и цифри! Докога ше ви учат младите, а?

Dunlop-ки не са ми попадали, но ако уцеля нейде по магазините, мога да ги тествам. Обаче, откакто застъргах по GHS, е*ал съм ти и Ърни Бол-овете, и всичкото! За жалост, при всяко тремолиране чувам "плинк-плинк-пльонк" откъм навивките по ключовете на соловите струни, след което настройката им бяга с 20-ина цента нагоре, докато не ги бендна с по 2-3 полутона, за да са изопнат обратно до верния си тон. Фендераторите не бяха тъй, дано не съм си усукал китарата нещо.

Старата тема е леко мъртва, още от 2007-ма. Та, може да е време за refresh на нова сметка. Аз съм окачил на електрическата GHS Boomers .010-.046, на акустичната Fender Phosphor Bronze 60 XL .010-.048, на класическата Fender Nylon Classical 100 Clear .028-.043 От GHS-ките съм доволен много, защото са сравнително гъвкави, но не прекалено. Имат плътен тон и ми харесват на усет. Също така, издържат доста време без смяна (към 2 месеца), преди да започнат да дразнят с тъпо звучене. Проблемът е, че с тях китарата ми се разстройва доста, тъй като явно доста шават в тремолото. Това, впрочем, ми е проблем със всички ball-end струни. Затова ще минавам пак на добрите стари Fender Stainless Bullets 3350R .010-.046 - с тях китарката (Squier Strat Affinity) спеше едно време. Свирил съм с D'Orazio (9-42), D'Addario (XL), Ernie Ball (яко Super Slinkies), Fender (Super 250 9-ки; Stainless 350 9-ки и 10-ки; Super Bullets - китарата ми дойде с такива фабрично 9-42; Stainless Bullets 9-ки, 10-ки и 11-ки) GHS Boomers 10-ки и 10 1/2-48. Засега съм най-доволен като цяло от Fender, най-вече заради стабилната настройка и не клякат чак толкова бързо. Явно струната си я смятана за техните китари. То така си пишеше и в каталога - tension suited especially for Fender guitars. По същата причина съм с Фендерски каиши на western акустиката ми. Самата тя е Fender. Класиката ми е Орфейче, но нея просто открай време си я жуля с Fender Black Nylon 120 и съм им свикнал. Просто сега не намерих такива, затова по изключение сега е с Clear Nylon 100. Ако имах string-thru-body китара, 100% щях да я изпъвам само с GHS - много яки струни!

Изглежда ми като липа на лунички. Наистина е шантава шарката.

Не знам дали е било публикувано това линкче досега, затова моля да ме извините, ако повтарям някого. Все пак, ето нагледен пример как изглеждат дърветата. Eто още примери: http://www.ratcliffe.co.za/articles/bodywoods.shtml

Heartman, на тая снимка дъската ми изглежда така, сякаш е с яко запълнен grain и трябва да се шкури още навътре ... В момента първата снимка ми прилича само на курабийка. Ако махнеш струните и разболтиш грифа, там ще се види най-ясно за какво иде реч. Само да не се Оплашиш, щото аз като разболтих моя, вътре имаше 3-4 ситни, глухи отвора (освен нужните проходни отвори за 4-те болта) ... сякаш някой пиян китаец се е мъчил на няколко пъти да просвредли нещо на вярното място и се е отказал накрая. На всичкото отгоре, някаква гадна подложка с дебелина около милиметър (като парче от онези противонасекомни ленти, дето се слагат да висят като ресни по касите на вратите лятно време) изпадна от китарата. Понеже подложката беше с релеф тип "вафла" от двете страни, по отпечатъците в дървото успях да видя къде се е намирала точно между грифа и джоба му. Тъпа история, общо взето. Махнах тая простотия и чувствително си увеличих състейна. Освен това, по очевидни причини, трябваше да си направя сетъп наново - успях да си смъкна екшъна с още милиметър и нещо. Само се чудя дали трябва да изшкуря neck pocket-а там, където приляга грифът, защото не ми се видя да е супер гладък. Та, мисълта ми е - ако ше сваляш грифа, внимавай какво и къде пада от китарата. И вземи я наснимай детайлно откъм джоба на грифа, да видим какво става там. Там, поне, байц, боя и лак нема. BTW, аз съм със Squier Strat Affinity, производство нейде '00-'01 и китарката си е от масивна елша. Ако някой може да изрови Fender Frontline 2001, защото моят го потурчих някъде, там пише ясно и точно от каква дъска са тези китари. Имам спомен, че дърветата бяха Ash и Alder за тия Стратове.

Мисля, че колегата имаше предвид действителни магазини, а не частни продажби на употребявани китари. Ava, доколкото знам, официален представител няма. Поръчка чрез Интернет му е майката. И аз искам Dean, ама нъцки.

Звучи си направо яко! Може и да е built to rock, Valserp се оплакваше от недостиг на гейн или нещо такова, а и той си пада малко gain-иак. Пък китарката му не е с куци адаптери, да кажеш ... Vypyr-а си купи съвсем наскоро и още си е с него. Само суперлативи е изказвал за този амп досега. Той си има 100-и-кусур ватов лампов Peavey амп по принцип и други кубета в по-нисък клас (за транзисторни, пък, да не говорим ... в който ще и клас да са ) трудно, ама МНОГО трудно го впечатляват. За да се радва от сърце на Вайпъра, мога да си представя що за звук ще вади това наживо. И мисля да последвам светлия му пример след Нова Година, па да си купя и аз такова и да го усетя. Ако и ти си се обзавел, може да си напрайм "змийска тройка" (Vypyr -> viper -> пепелянка). Оу, плюс това - Vypyr-чето си има и стандартните ефекти като хорус, дилей и т.н., а при Roland-а комай са ампутирани. Разгледай ги и двечките като технически характеристики, разслушай им семплите из нета, но аз бих се втурнал за Vypyr-a след всичко, което съм чул и видял дотук. Изглежда ми като убийствен practice amp, без да претендирам за професионален тон. Като кубе за домашен кеф, т'ва май е най-доброто предложение за момента. Сега се сетих и друго - Roland-ът е със затворен гръб изцяло (доколкото си спомням, щото само вендъж ми е минавал през ръцете за 5 минути), а Вайпърчето е изцяло open-back и може да се експериментира, като му се затваря гърбът изцяло или наполовина с талашитени дъски временно, за да му се смени тонът и да видиш как най-много ти харесва. Абееее ... има много какво да се прави с т'ва Peavey!

Брат, не се ебавай с момчето, ами върви да помогнеш на hristov_hr в темата за 15W ампове. Шъ ти дам един таб на тебе ей ся! Весела Коледа на всички!

И двете кубета са цифрови, и двете са в най-ниския клас. Може да се загледаш по Peavey Vypyr 15. Мисля, че Valserp може да те светне от първа ръка как свири туй чудо, а също и за Roland Cube 15. И двете му минаха през ръцете, но нещо не беше доволен от Роланд-а и го бастиса, па го смени с Pеavey и сега гази в щастие. Основното му техническо предимство (на Vypyr), което изтъкват тук-таме по нета е, че е аналогово в крайно-усилвателен аспект. Т.е. не е цифра all the way, затова и звучало най-малко изкуствено от останалите предложения в този клас. Цената на такъв един добитък е от порядъка на 250 лв., плюс-минус някоя друга надценка по родните магазини. Аз лично съм свирил на Spider III 30W и мога да кажа, че като за цифра - добре обажда и успява що-годе да те залъже. Не звучи като аналог, но се старае и има доволно широк обхват от бленди. За начинаещ е ОК. Но говоря за 30-ката. 15-ката може да е по-зле. Ако ти попаднат тия кубенца нейде на къс пас - сядаш и тестваш. Ако не можеш, вземи си китарист със себе си. Той свири, ти се кефиш и от което кубе ти настръхнат скротаците, него цакаш. Има и друг вариант. Ако не държиш на цялата тая сюрия от цифрови модели, които едва ли ще ползваш маскимално така или иначе, може да минеш на Orange Crush 15R или Hughes & Kettner Edition Blue 15 DFX. Имам Edition Blue 60 DFX и не съм никак недоволен от него. За Crush само съм гледал, чел, слушал, но не съм го пипвал лично. И все пак, задочните ми впечатления от тая въшка (а и не само моите) са силно положителни. Успех! EDIT: Сега се сетих, че в ТиТуба-та имаше двубой между Spider и Vypyr. Ей го е - http://www.youtube.com/watch?v=SYslxyj4Qwk